Кретиен дьо Троа
Персевал, или Разказ за Граала (5)

Уроците на Горнеман от Горт

В тоз миг младежът галопирал

през планината, без да спира.

Не слязъл още в равнината,

1308 видял една река разлята,

която хем била широка,

хем бързотечна и дълбока.

И щом полето прекосил,

1312 той вече на брега и бил:

а там реката многоводна,

бучела като преизподня:

била тя шумна, мътноструйна

1316 (Лоара не била тъй буйна)

и да премине не посмял.

Покрай реката повървял,

с очи в брега отсрещен впити,

1320 където в чуки страховити

със шум се удряла водата.

И тъкмо там, върху скалата,

съгледал замък стар, чудесен,

1324 над морската вода надвесен.

След като той наляво свил,

пред взора му се извисил

на чудни кули силуетът,

1328 като забоден във небето.

Край най-високата се вдигал

защитен зид и той достигал

до устието на реката.

1332 На всеки ъгъл на стената

на този превъзходен замък,

иззидана от дялан камък,

стояла кула невисока.

1336 Отправен в същата посока,

не можел взорът да не трепне

пред замъка великолепен,

с прекрасното му изложение

1340 и вътрешно разположение!

Отпред дворец бил изграден

и мост, от камък построен,

висял красиво над реката;

1344 а кула точно на средата

стояла като че на пост.

На входа й — подвижен мост

бил спускан денем и тогава

1348 могло оттам да се минава.

Когато паднела нощта,

използван бил като врата.

До входа като се добрал,

1352 той благородник там видял

във хермелинова одежда:

разхождал се и се оглеждал,

и с пръчка във ръка заставал

1356 пред всеки, който приближавал.

А при заплаха по-голяма

разчитал и на други двама

по-млади, пак от знатен род.

1360 Когато стигнал този вход,

младежът понапрегнал ум и

си спомнил майчините думи

и поздравил го най-напред:

1364 — Сир, тъй постъпвам по съвет

на майка си. — Благословен

бъди от Бога и от мен! —

усмихнал се той на младежа,

1368 разбирайки, че е невежа. —

Отде пристигаш, братко мой?

— На крал Артур от двора. Той

мен рицар ме направи, сир.

1372 — Но как така? Нима подир

това, което му се случи,

на рицарство той още учи?

А кой оръжие ти даде?

1376 — От него ми е то награда.

— Награда ли? Но как тъй стана?

Тогава момъкът захванал

подробно всичко да излага.

1380 Но аз припомням ви веднага,

че всичко вече съм описал

и да повтарям няма смисъл^[1].

Щом благородникът разбрал

1384 какви неща е преживял,

попитал пак: — Кажи ми, друже,

а конят за какво ти служи?

— За да го яхам из горите

1388 и из полята, както в дните,

когато още бях ловец

и яздех своя млад жребец.

— А как ще действаш, братко мой,

1392 с оръжията? — рекъл той.

— Добре знам как се с тях борави:

нали видях какво направи

човекът, взел ги онзи ден

1396 от рицаря, убит от мен.

Така са леки, че на път

не ги усещам да тежат.

— И слава богу, че така е,

1400 но аз бих искал да узная

как и кога се тук оказа.

— Сир, на раздяла мама каза

с достойни хора да дружа

1404 и неотклонно да държа

на техния съвет, защото

това е пътят към доброто.

— Урок чудесен ти е дала!

1408 Съветът й е за похвала,

а твоят дълг е тъй да правиш!

Да имаш нещо да добавиш?

— Да, за подслон ще ви помоля.

1412 — Добре. Да бъде твойта воля!

Но трябва да се съгласиш…

— С какво? — От днеска да държиш

ти и на всеки мой съвет

1416 и мен да слушаш занапред.

— Съгласен съм. — Е, слез сега! —

Той слязъл. Първият слуга

на коня му юздата взел,

1420 а другият от него снел

доспехите (сега излишни)

и ей го в дрехите предишни:

с обуща груби, с наметало,

1424 които майка му бе дала.

И домакинът този път

разпоредил да донесат

стоманените остри шпори,

1428 на коня метнал се отгоре,

през рамо щита закачил

и рекъл: — Хайде, друже мил,

сега ще те науча как

1432 да носиш гордо боен стяг,

как с копието и със щита

да действаш в бой и при защита,

как с коня си да галопираш,

1436 да го пришпорваш, да го спираш.

На коня се привдигнал той,

като че готви се за бой,

прихванал копието здраво,

1440 пришпорил коня — щял направо

да литне, сякаш ще воюва.

А този хубав кон му струвал

сто марки сребърни; едва ли

1444 за друг кон толкоз биха дали.

А благородникът владеел

оръжията — той умеел

от малък е тях да се сражава.

1448 Младежът дълго наблюдавал

със радост и със възхищение

чудесното му изпълнение.

И след като показал всичко

1452 така, че момъкът самичък

да схване бойното изкуство,

той приближил до него с чувство

най-благородно и попитал:

1456 — Мой друже, би ли се опитал

така жребеца си да яхнеш

и с копието да замахнеш?

А момъкът му отговорил,

1460 че за да може да го стори,

не би му домилял имотът,

парите, ни дори животът.

— Знай, ако искаш да сполучиш,

1464 с труд можеш всичко да научиш.

Но три неща на този свят

изисква всеки занаят:

усилие, упорство, ум —

1468 без тях ще вдигаш само шум.

Когато не умееш нещо

и сам не си видял как вещо

го прави някой друг, тогава

1472 ти укори не заслужаваш.

И след като му казал как

на стремето да сложи крак,

младежът с копие и щит

1476 на коня метнал се със вид

на рицар от прославен род,

прекарал целия живот

в турнири всякакви и в бой —

1480 такъв бил по природа той.

А щом природата помага

и щом старание полага

човек, тогава може лесно

1484 да се представи сам чудесно.

И той наистина успял.

Щом благородникът видял,

че момъкът добре изглежда

1488 на коня, казал си с надежда,

че той при всяко начинание

успял би с труд и със старание.

Младежът в бойно снаряжение

1492 направил кръгово движение,

тъй както другият показал,

завърнал се и гордо казал:

— Добре ли беше, сир? Не зная

1496 дори и да се постарая,

дали ще мога като вас.

В живота си за друго аз

до днес поне не съм мечтал —

1500 това е моят идеал.

— Мой друже, щом си тъй сърцат,

ще имаш хубав резултат.

Със труд във всичко се успява.

1504 И благородникът тогава

три пъти коня си възсядал,

три пъти с копие нападал,

пришпорвал коня с остри шпори,

1508 младежа карал да повтори,

а после друг въпрос поставил:

— Приятелю, какво би правил,

ако друг рицар налети

1512 на теб? — Той скъпо ще плати!

— А копието с изненада

ако ти счупи? — Ще нападам

с юмруци. — Не, така не трябва.

1516 — Какво тогава? — Меча грабваш,

и тъй умело го въртиш,

че своя враг да победиш.

И копието си в земята

1520 забучил той, защото смятал

да му покаже с меча свой

как със врага да влиза в бой,

как със жребеца да връхлита

1524 и да отстъпва при защита.

Пред момъка накрая спрял и

му рекъл: — Друже мой, видя ли

как трябва да се отбранява

1528 човек, щом друг го застрашава?

А момъкът, самоуверен,

му отговорил с тон премерен:

— Сир, по-добър от мене няма.

1532 Дордето още бях при мама,

със всичко нужно разполагах

и в упражненията влагах

усърдие, не жалех сили…

1536 — Напълно вярвам, друже мили.

Да влезем вътре. Ти си вече

мой най-скъп гост и тази вечер

ще те приемем с радост тук.

1540 Те тръгнали един до друг,

а момъкът му доверил:

— И друг съвет съм съхранил

от мама, сир: ако на път

1544 се срещна с друг мъж в някой кът,

не бива да се колебая

аз името му да узная.

Ако е правилен съветът,

1548 то името си ми кажете.

— Добре. По име, друже мой,

съм Горнеман — отвърнал той

и го повел към своя дом

1552 гост да му бъде. Още щом

пристигнали, се появил

млад благородник, който бил

в ръката е късо наметало^[2]:

1556 за момъка било то — щяло

да го предпазва от простуда.

Домът му бил направо чудо:

просторен, хубав — всичко ново.

1560 Вечерята била готова.

Щом рицарите се измили,

на масата се настанили.

А момъкът до домакина

1564 бил сложен, тъй че те двамина

да вземат от една чиния

и дружно да ядат и пият^[3].

Гощавката била тъй пищна,

1568 но според мен ще е излишно

да я описвам по-нататък.

Щом станали те от софрата,

младежът мило бил поканен

1572 в дома цял месец да остане,

а ако искал, и година

да постои у домакина,

да поживеят там задружно

1576 и той да види всичко нужно,

което за добро, за зло

да му помогне би могло.

Тогава момъкът се сетил

1580 да го попита: — Сир, кажете

дали оттука аз ще мога

да ида с помощта на Бога

до замъка на мойта майка,

1584 която сигурно се вайка

за мен. Пред нашата врата

на тръгване припадна тя.

Дали е мъртва или жива?^[4]

1588 Затуй ви моля най-учтиво

да ида да я видя там.

Едва тогава аз ще знам

дали тук дълго ще остана.

1592 Държа да тръгна утре рано.

Стопанинът разбрал тогава,

че няма що да настоява,

и му предложил да вървят

1596 във спалнята, за да поспят.

От сън щом станал, той видял,

че момъкът все още спял,

и се до него приближил,

1600 събудил го и наредил

върху разкошното легло

да сложат ново облекло,

подхождащо на рицар млад,

1604 ушито от индийски плат,

от скъпа източна коприна,

обточено със сърма фина.

Предложил му да го надене

1608 и рекъл: — Ето дар от мене.

— Сир — казал момъкът, — добре ли

ви чух? Кажете ми не е ли

все пак на мама облеклото

1612 за мен възможно най-доброто?

Как вашето да облека?

— Приятелю, ще ти река,

че мойте дрехи по-добри са.

1616 Но я по-скоро припомни си,

че обеща да изпълняваш,

без никога да възразяваш,

съветите ми. — Да, не смятам

1620 от думата да се отмятам.

И тъй, без много да се бави,

се примирил той да остави

там своите предишни дрехи

1624 и да ги замени с доспехи.

А домакинът най-накрая

(така изисквал обичаят)

привързал дясната му шпора.

1628 Тогава други млади хора

помогнали му да се справи

доспехите си да постави.

А благородникът бил вече

1632 на кръста му запасал меча

и казал, че от този ден

във рицарство е посветен

и влиза в орден най-висок,

1636 благословен от Господ-Бог^[5],

във който подлостта, лъжата

отдавна не била позната.

Накрая рекъл: — Друже мой,

1640 ако с друг рицар влезеш в бой

и той от теб е победен,

помни един съвет от мен:

не го убивай, щом от сила

1644 ръката ти го е лишила.

Похвално е, ако държиш

противника да победиш.

Но щом вината си признава,

1648 той все пак милост заслужава.

Ако говориш прекалено,

все казваш нещо непочтено…

От много чесане сърби,

1652 от много приказки вреди.

Пословицата тъй ни учи.

И ако някога се случи

да се раздрънкаш, мили друже,

1656 ти укора ми ще заслужиш^[6].

В живота може неведнъж

жена, девойка или мъж

да срещнеш и да умоляват

1660 съвет да им дадеш. Тогава

и трето правило ще спазваш —

съвети няма да отказваш.

И още нещо: безусловно

1664 ходи на църква най-редовно,

моли се не по принуждение

на Господ, а по убеждение:

да ти спаси от грях душата,

1668 живот да дава на земята,

да пази твоите блага.

Това ми обещай сега!

— О, сир, обет ненарушим

1672 ви давам днес. И нека Рим

благослови ви. Мама също

така съветваше ме вкъщи.

— Я чуй, за мен е неприятно

1676 да ми повтаряш многократно,

че все на майка си дължиш

съветите и че държиш

заради туй да изпълняваш

1680 това, което обещаваш.

Детински смешно ми звучи

и затова се отучи

да го твърдиш по всяко време.

1684 За глупав някой ще те вземе.

— Какво да казвам в този случай?

— Ще казваш, че те е научил

един васал на друг васал —

1688 тоз, който шпори ти е дал.

Тогаз младежът доверчив

се врекъл, че дорде е жив

ще казва, че на него само

1692 дължала се почтеността му^[7].

Стопанинът доволен бил,

младежа с кръст благословил

и рекъл, както се полага:

1696 — Дано и Господ ти помага

във всичко, братко, занапред.

И рицарят новоприет

сбогувал се със домакина^[8],

1700 при майка си за да замине,

защото много се надявал

да я намери жива, здрава.