Кретиен дьо Троа
Персевал, или Разказ за Граала (12)

Тибо от Тентажел, Мелиан от Лис, Девойката с късите ръкави

Изпърво той в една ливада

4820 на група рицари попада.

След всичките пешком вървял

млад щитоносец — той държал

жребец испански за юздата

4824 и носел лъскав щит в ръката.

Говен решил да го попита:

— Какви са тези, дето скитат,

сеньор, по пътя каменист?

4828 — Това е Мелиан от Лис —

достоен рицар, няма спор.

— Със него ли сте? — Не, сеньор,

аз служа на Трае д’Анет.

4832 — Та аз, за Бога, отнапред

познавам го. Къде отива?

— Турнир наскоро се открива

от Мелиан от Лис и той

4836 с Тибо от Тентажел в двубой

ще защищава с меч честта си.

Сир, още днес елате с нас и

достойнствата си покажете.

4840 Говен попитал: — Те, простете,

в двубой ще влязат, но защо?

Аз спомням си, че у Тибо

самият Мелиан израсна.

4844 — Историята е ужасна.

На Мелиан бащата много

ценял Тибо, кълна се в Бога,

защото бил добър васал.

4848 Когато вече той видял,

че ще умира, поверил

сина си, който малък бил,

в ръцете на Тибо. Но ето

4852 че момък станало момчето

и на Тибо във дъщерята

се влюбил лудо. А момата

изслушала изповедта му

4856 и рекла му, че рицар само

обикнала би… Мелиан

получил рицарския сан

и пак във обич й се врекъл.

4860 — Не, срокът, който е изтекъл,

е къс — отвърнала му тя. —

За да спечелиш любовта,

ще трябва с подвизи да блеснеш.

4864 Което се постига лесно,

без да платиш цена голяма,

то според мене сладост няма.

Ако държиш на любовта ми,

4868 в турнир излез срещу баща ми…

Държа да знам в какви ръце

ще бъде моето сърце^[1]. —

Така бил предизвикан той

4872 срещу баща й на двубой:

щом любовта му повелява,

как няма да се подчинява!

Нали, сир, не ви липсва плам,

4876 за да отидете с тях там,

в двореца, и щом стане нужно,

да се сражавате задружно.

— По пътя, брате, си вървете,

4880 а мене тук ме оставете! —

Говен веднага му отвърнал.

А другият му гръб обърнал

и си по пътя продължил.

4884 Но и Говен принуден бил

натам да тръгне и поел

към замъка във Тентажел,

защото нямало друг път.

4888 Там щели да се съберат

с Тибо и близки, и съседи,

и неговите братовчеди

да го съветват за турнира.

4892 Но явно никой не намирал

за нужно да се влиза в бран

със господаря Мелиан,

защото чакал ги провал.

4896 Тибо нареждане издал

на хората от своя род

да се зазида всеки вход:

по този начин той си бил

4900 най-вещ пазач осигурил^[2].

Обаче само при една

потерна нямало стена;

вратата й била подпряна

4904 с греда дебела от стомана

и със бакърен лост напречно,

та можела да служи вечно.

Така, без много да се скита,

4908 Говен със малката си свита

пред таз врата се озовал

(той пътьом вече бил разбрал,

че друг път тук не е познат:

4912 или напред, или назад).

Залостена била вратата

и той край кулата в тревата

намерил подходящо място

4916 да си отдъхне и под бряста,

растящ сред тучната ливада,

обиколена от ограда,

сам двата щита си свалил

4920 и ги на клони закачил.

А щом от кулата видели,

че най-спокойно си седели

под бряста, сметнали, че може

4924 двубоят им да се отложи.

Но отдалече ги съзрял

един препатил стар васал

от знатен многолюден род,

4928 стопанин на голям имот.

Той имал опит най-богат,

за много мъдър бил признат

и всички негови съвети

4932 от другите били приети.

Щом до Тибо се приближил,

той казал: — Господарю мил,

аз двама рицари видях

4936 да идват. По вида разбрах,

че са в Артуровата свита^[3]

и имат сила страховита.

Единият от тях дори

4940 могъл би с меч да покори

мнозина. Но съм убеден,

че тоз турнир не е решен.

Със доблестните си момци,

4944 безстрашни рицари, стрелци

конете им ще повалим

и лесно ще ги победим:

ще си покажем храбростта,

4948 ще си платят за наглостта.

Тибо съвета му приел

и всеки рицар се заел

със подготовка за турнира,

4952 и никой не стоял на мира:

едни оръжието сбрали,

конете други оседлали,

а пък жените и момите

4956 заели място по стените

да гледат боя. И тогава

видели в тучната морава

Говен да ходи из тревата.

4960 А щитовете му — и двата

все тъй висели окачени.

Били мнозина убедени,

че рицарите са двамина

4964 и пред очите им ще минат,

преди да обявят турнира.

А други взели да се взират

и споделили с изненада:

4968 — Уж е един, а му се падат

два щита. Рицарят е сам,

а цял табун коне са там!

Едва ли този храбър мъж

4972 със двата щита наведнъж

ще може да се отбранява

и с ловкост да ни удивлява^[4]!

Дорде без резултат жените

4976 все тъй си блъскали главите,

бойците със доспехи нови

били за схватката готови.

А върху кулата зъбчата

4980 намирала се дъщерята,

която Мелиан склонила

с баща й да премери сила.

По-малката сестра — и тя

4984 застанала на крепостта;

била с ръкави къси, бели

и често пъти я зовели

Девойката е късите ръкави.

4988 Художник сякаш бил оставил

изящен щрих върху ръцете.

На кулата около двете

сестри стояли много други

4992 моми и рицарски съпруги.

А пък под тях, извън стените,

се прегрупирали бойците

във подготовка за турнира.

4996 И Мелиан се там намирал.

Според девойката любима

той имал хубост несравнима:

какъв красив и храбър рицар!

5000 Честолюбивата девица

възкликнала: — Почтени дами,

повярвайте в искреността ми:

за мен от Мелиан от Лис

5004 друг по-красив и напорист

не е познат, нали така?!

Та вижте само как в ръка

днес копието стиска той!

5008 Нали е истински герой?

Сърцето си аз бих му дала.

Сестра й мигом възроптала

и се наканила да каже,

5012 че знае и по-хубав даже,

но другата се разярила,

замахнала със всичка сила

по бузата да я удари^[5].

5016 Добре че някой все пак сварил

между сестрите да застане

и за ръката да я хване,

на удара за да попречи.

5020 Турнирът се разгарял вече:

и колко копия строшени,

и колко рицари свалени!

А който с Мелиан на бой

5024 излизал, неизменно той

се виждал паднал на земята

да й усети твърдината.

И копието да строши,

5028 героят пак ще издържи:

в миг ще извади своя меч

и ще започне нова сеч.

Сред другите той нямал равен.

5032 От неговия подвиг славен

любимата била пленена

и заявила възхитена:

— Ах, скъпи дами, вижте чудо!

5036 От радост аз съм като луда —

нали сред чужди и сред свои

най-силен и най-смел е той?

— Не е той — казала сестрата —

5040 това ще проличи в борбата.

Околните и този път

едва успели да сдържат

голямата, която с хули

5044 нападала: — Мръснице, чу ли?

Как смееш да ми възразиш!

Ти лъжеш и не се свениш.

Сега шамар си заслужаваш,

5048 та друг път много да внимаваш.

Плесницата й за беда

била тъй силна, че следа

оставила върху лицето

5052 на малката сестра… Но ето

че пак съгледали Говен

и спорът пак бил подновен:

— Защо все още, боже мой,

5056 не се въоръжава той?

— Навярно предпочита мир.

— Търговец е и за турнир

дори през ум не му минава.

5060 — Коне купува и продава.

— Сараф е, вярвайте на мен,

но като че не е решен

на бедни рицари да дава

5064 това, което притежава.

Сребро пренася и посуда.

— Простете ми, но аз се чудя

как туй в ума ви се побра? —

5068 им рекла малката сестра. —

Нима един търговец бива

да носи копия такива?

Изглежда дяволът във вас

5072 говори, сигурна съм аз.

Нима с оръжие такова

ще тръгне някакъв търговец?

Един сараф тъй изглежда!

5076 Видът му просто ме навежда

на мисълта, че той е рицар.

— Видът му, мила хубавице,

едва ли много означава.

5080 Ако си той въобразява

налозите да събере

за себе си, то по-добре

да се признае за глупец.

5084 И той, подобно на крадец,

извършва нещо, за което

ще си заслужи май въжето.

Говен съвсем наблизо бил

5088 и много ясно доловил,

че има в женските задявки

безспорни злостни подигравки,

които го попритеснили

5092 и даже малко разгневили.

Ала припомнил си Говен,

че е в измама обвинен,

че трябва да отиде той

5096 клеветника да срещне в бой,

да защити честта си сам,

а иначе позор и срам

на своя род ще навлече.

5100 Ако в турнира той рече

да вади меч, ще го ранят,

а може и да го пленят

и затова встрани стоял.

5104 За друг бой сили той щадял!

Все по-напрегнат боят ставал

и Мелиан с вик настоявал

прислугата да му достави

5108 веднага копия по-здрави.

Така, пред главната врата

от сутринта до вечерта

турнир оспорван се развивал

5112 и който с плячка се сдобивал,

отнасял я на място скрито.

А междувременно жените

съгледали оплешивял

5116 оръженосец: той държал

парче от копие строшено,

а на врата му, закачена

на ремък стар, висяла броня.

5120 Без много да се церемони,

една от стеклите се дами

му рекла: — Ако ме не мами

сега умът ми, друже драг,

5124 за мене вие сте глупак.

Нима за туй парче си струва

един живот да се рискува?

Я по-надолу погледнете:

5128 богатство — колкото си щете —

върху земята си лежи.

На рицар то принадлежи,

но той пък е такъв добряк,

5132 че можеш целия мустак

да му оскубеш, без да гъкне.

Луд само няма да отмъкне

това голямо състояние.

5136 Вземете го без колебание!

Не виждам кой би ви възпрял.

Оръженосецът видял,

че рицарят стои улисан

5140 и рекъл: — Драги мой, какви са

причините, та ти цял ден

стоиш като зашеметен?

Не счупи нито меч, ни щит —

5144 на някого ли си сърдит?

— Това съвсем не те засяга —

отвърнал другият. — Я бягай

оттук! Върви където щеш!

5148 Все някой ден ще разбереш

защо съм толкова унил.

Оръженосецът не бил

нахален, за да продължава

5152 да пита и да му додява

и предпочел да го остави

каквото иска той да прави.

Турнирът свършил в тоз момент…

5156 Мнозина паднали във плен,

а пък почти на всяка крачка —

коне убити. Много плячка

съперниците насъбрали,

5160 А други с чест се увенчали.

На мръкване се уточнили

да продължат със нови сили

двубоите на сутринта.

5164 Когато паднала нощта,

отишли всички местни хора

по стаите си. С тях във двора

и рицарят Говен се вмъкнал,

5168 ала на входа се натъкнал

на вече стария васал,

тоз, който на Тибо бе дал

съвет в турнирен бой да влезе.

5172 Васалът много бил любезен

и рекъл мило на Говен:

— Сеньор, отрада е за мен,

че сте при нас. Наш гост бъдете

5176 и в замъка ни останете,

дорде налага ви дългът.

В друг дом не ще ви приютят

тъй топло, както тук при нас,

5180 в това ви уверявам аз.

— Премного съм ви задължен,

сеньор — отвърнал му Говен. —

Щом тези топли думи чувам,

5184 приемам и ще ви гостувам.

Васалът бързо го отвел

във стаята му и подел

със него братски диалог:

5188 попитал под какъв предлог

от схватките цял ден странил.

И другият му обяснил,

че бил най-долно обвинен

5192 в коварство. Затова Говен

боял се да не го пленят

или пък в бой да го ранят.

Най-важното било той сам

5196 с меч да измие тоя срам;

нали пред всички бил поел

обет да иде на дуел.

Напълно удовлетворен,

5200 васалът поздравил Говен,

че е останал настрани,

и тръгнал да го настани

във своя дом за през нощта.

5204 Пред господарската врата

тогава се събрали хора

и взели за Говен да спорят,

изказвайки неодобрение

5208 за странното му поведение.

Те взели да се наговарят

да го накаже господарят,

когато там се появила

5212 голямата сестра: решила

тя да излее яростта си

и гневно рекла на баща си:

— Сеньор, бъдете убеден,

5216 че не отиде този ден

на вятъра. И слава богу!

Дори спечелихте. Аз мога

изгодите да изредя.

5220 Дължа да ви предупредя,

че трябва гостът нежелан

тозчас да бъде задържан.

А който тук го е довел,

5224 не би се никога наел

пред всички да го защищава.

Той явно иска да минава

за рицар. Всъщност се преструва,

5228 защото смята да търгува

със стоката си, без да трябва

да плаща данък. Той ограбва

по този начин всички нас.

5232 Зависи от самия вас

дали лъжецът ще получи

дължимото — да се научи

да бъде малко по-почтен.

5236 А той сега е у Гарен,

сина на Берта, и у тях

ще пренощува. Аз видях

как те отидоха нататък.

5240 Изглежда смогнала момата

с твърденията си неверни

добрия рицар да очерни,

защото мигом яхнал коня

5244 баща й, за да търси оня

лъжец. Но малката сестра

видяла своя мил баща,

че бърза рицаря да свари,

5248 и рекла да го изпревари

отзад през портичката скрита,

така че бдителната свита

да я не види. У Гарен,

5252 където вече бил Говен,

посрещнали я две сестри,

Гареновите дъщери.

Зарадвали се те и двете,

5256 обгърнали й раменете,

целунали я по страните,

по устните и по очите

и я завели в свойте стаи.

5260 А междувременно баща им,

като човек със важен сан,

и неговият син Бертран

отивали да разговарят

5264 за нещо важно с господаря.

Ала го срещнали по път

и тъкмо да го поздравят,

Тибо пред двамата признал,

5268 че накъм тях сам той вървял.

— Сеньор, това ни прави чест,

пък и у нас скъп гост е днес,

най-хубавият и сърцат

5272 от рицарите в този свят.

— Да беше истина! Но не.

Та той търгува със коне,

а иска да ни заблуждава.

5276 Затвор по-скоро заслужава.

— Сеньор, нали съм ваш васал

и доказателства съм дал,

че винаги съм бил почтен.

5280 Той явно е оклеветен.

От ранга си готов съм аз

да се откажа. Даже с вас

приел бих да се разделя,

5284 ала не ще ви позволя

едно подобно изявление.

— Признавам си, че под давление

на мои много близки хора

5288 се бях запътил да го сторя.

Но можете да сте спокоен…

Щом гостът ви е тъй достоен,

ще е отрадно и за мен.

5292 — Сполай ви! — рекъл му Гарен. —

Ако дома ми посетите,

хем госта ми ще уважите,

хем и на вас ще е приятно.

5296 И те се върнали обратно.

А щом Говен ги забелязал,

да ги посрещне той излязъл,

с „добре дошли“ ги поздравил

5300 (нали така възпитан бил),

учтивости си разменили

и в къщата се настанили.

Добрият господар Тибо

5304 попитал рицаря защо

встрани от битките стоял.

Във отговор Говен признал,

че неговото поведение

5308 не заслужва одобрение,

а след това му доверил,

че някой си го обвинил

в коварство и че в кралски двор

5312 отива да даде отпор

със меч на тази клевета.

— Засегната ли е честта,

безспорно вашето държание

5316 намира пълно оправдание.

Къде ще имате дуел?

— Сеньор, обет съм аз поел

в Ескавалон да ида, в двора

5320 пред краля ще се гледа спорът.

Тибо му рекъл: — Значи, друже,

ескорт добър ще ви е нужен,

ще ви доставя и храна,

5324 че пътят води през страна,

безкрайно бедна. — Но Говен

му казал, че е запасен

добре и ако се наложи,

5328 дори и да продава може^[6].

Пък и той бил познат навред

и все добре би бил приет.

След като всичко туй разбрал,

5332 на тръгване Тибо видял,

че вече идвала към тях

по-малката сестра и тя

насочила се към Говен

5336 и с вид до болка възмутен

му рекла: — Сир, добър бъдете

и на сестра ми отмъстете.

При вас дойдох да се оплача,

5340 че ме наби… — Говен обаче

не знаел тя кому говори,

пък и не виждал що да стори

и я погалил по главата.

5344 Но тя му хванала ръката

и казала: — Сеньор, та аз

бях бита днес заради вас,

и не от друг, а от сестра ми.

5348 Как силна е ненавистта ми

към нея! — Но девойко драга,

това сега не ме засяга.

Но в същия момент бащата

5352 я чул и смъмрил дъщерята:

— Какво от рицаря очакваш

ти, дъще, та му се оплакваш?

Говен попитал с изненада:

5356 — Нима тя щерка ви се пада?

— Да, рицарю, тя щерка ми е,

но с дете. Не бива вие

да се тревожите за нея.

5360 Та тя си няма и идея

какво говори. — Но Говен

безкрайно бил озадачен

и казал: — Много ми е болно

5364 за нея, сир, и ще е долно,

ако отхвърля й молбата.

След туй погледнал дъщерята:

— Не, аз не ще ви изоставя,

5368 девойко! Но какво да правя?

— Достатъчно ще е за мен

да влезете въоръжен

на кон в турнирната борба.

5372 — Отправяла ли сте молба

подобна, драга хубавице,

към някой друг безстрашен рицар? —

попитал той. А пък бащата

5376 пак казал: — Тя е глуповата,

умът й още е зелен!

— Сеньор — отвърнал му Говен, —

не е виновна младостта!

5380 Така добре го каза тя.

Щом иска милата девица,

аз ще докажа, че съм рицар.

Нали е ваша дъщеря!

5384 — Сир — рекла тя, — благодаря! —

А после му се поклонила

и бързо се отдалечила.

Настигнал я отвън бащата

5388 и я попитал за кавгата

със нейната сестра. Тогава

тя рекла, без да се стеснява:

— Сеньор, тя, както и преди,

5392 все продължава да твърди,

че Мелиан бил най-добрият

и най-красив от всички тия,

които са се сбрали тук.

5396 Ядосах й се и напук

на нея казах, че за мен

и по-добър, и по-ценен

е рицарят, с когото аз

5400 говорих току-що пред вас.

И както си стоях в тълпата,

тя ме задърпа за косата,

дори мръсница най-ужасна

5404 нарече ме. Аз съм съгласна

остригана да ходя даже,

но този рицар да покаже

на Мелиан във честен бой,

5408 че по-достойният е той.

Та след това да спре сестра ми

да дразни всички тези дами

и да утихне яростта й.

5412 — Да, щерко — одобрил баща й. —

Но щом на него ти държиш,

добре ще е да му дариш

ръкав или пък друга вещ

5416 и тъй в любов да се вречеш^[7].

— Това, сеньор, ще е уместно,

но трябва да призная честно,

че много къс ми е ръкавът

5420 и страшно ще се притеснявам,

ако не го хареса той.

— Ти за ръкава не се бой —

отвърнал той. — Във къщи много

5424 ръкави има, слава богу.

След всичко казано бащата

прегърнал нежно дъщерята,

зарадвало му се сърцето

5428 и вкъщи я завел. Но ето

че ги голямата видяла

и се веднага разкрещяла

(та те прегърнати вървели

5432 и нещо тихо си мълвели!):

— Сеньор, какво ли ви разправи

Девойката с късите ръкави?

Тя знае много номера

5436 и трудно можете разбра

кога прибягва до измама.

Къде сте ходили тъй двама?

— По-хубаво си замълчете! —

5440 й казал той. — За мен от двете

безспорно тя е по-добрата.

Защо й дърпахте косата?

Добре ли е, кажете вие,

5444 сестра сестра си да набие?

Едно такова поведение

в мен предизвиква възмущение.

От порицанието строго

5448 била тя раздразнена много,

а той във същия момент

от скрина взел червен сатен

и на шивач го поверил.

5452 Шивачът скоро се явил

и му подал готов ръкава —

широк и дълъг. И тогава

Тибо на малката сестра

5456 заръчал: — Утре сутринта

сама при рицаря идете

и в знак на обич го дарете

с ръкава: да го носи той

5460 при предстоящия двубой.

А тя отвърнала, че щом

се зазори, от своя дом

сама ще тръгне, за да иде

5464 при рицаря си: да го види

и да му връчи своя дар.

Тогаз добрият господар

си тръгнал. Тя пък се завтекла

5468 към дружките си и им рекла

когато пукне се зората

да й почукат на вратата,

че трябвало отрано тя

5472 на крак да бъде. Сутринта

с готовност дружките й мили

във стаята й се явили,

разбудили я и веднага

5476 започнали да й помагат,

за да се облече навреме,

приготвения дар да вземе

и с него при Говен да иде.

5480 Отишла тя и що да види:

ни той, ни някой друг. Къде са?

Те в църквата били на меса.

Наложило се на момата

5484 да го изчака пред вратата

от литургия да се върне.

Едва успяла да го зърне,

към него спуснала се тя

5488 и рекла: — Нека милостта

на Господ Бог през този ден

да бъде с вас! А пък от мен

ръкава като дар вземете.

5492 — Благодаря ви и бъдете

уверена, че в боя аз

ще вляза с мисълта за вас! —

учтиво й Говен отвърнал.

5496 След туй при своите се върнал,

конете бързо оседлали

и всички край града се сбрали.

А вече дамите, момите

5500 места заели по стените

двубоите да наблюдават.

Започнали да се сражават

противниците с много стръв.

5504 Пред всички Мелиан бил пръв.

Голямата сестра видяла

как бие се и не сдържала

хвалбите си: — Ах, погледнете

5508 какъв смел рицар и помнете,

че той е явно най-добрият,

най-храбрият от всички тия,

които там се състезават.

5512 Говен се появил тогава

красив, сърцат, необуздан,

нахвърлил се на Мелиан

и с първия замах той сварил

5516 така врага си да удари,

че копието му и мечът

се разхвърчали надалече.

А той от болка вик надал

5520 и мигновено се видял

сразен и проснат на земята.

Говен поел с ръка юздата

на коня му и го предал

5524 на момък, който там стоял,

и му заръчал да изтича

да каже на онуй момиче,

зарад което бил приел

5528 с готовност в рицарски дуел

със Мелиан да се сражава,

че в дар той коня му й дава.

Когато сцената видяла,

5532 по-малката не се стърпяла

и рекла на сестра си: — Виж

ти на какъв герой държиш!

Я погледни сега къде

5536 е твоят мил! Хвали го де!

Нали безспорно права бях,

когато вчера ти твърдях,

че има тук и по-добри.

5540 В това се всеки увери.

Веднага взела да крещи

голямата: — Ще млъкнеш ти

сега, негоднице, мръснице,

5544 защото от една плесница

главата ти ще се завие.

— Защо, за бога, ще ме биеш?

Аз само истина говоря!

5548 Нали видяха всички хора

как Мелиан бе повален

от коня, а сега, сразен,

лежи, не можейки да стане.

5552 Дори със риск бяс да те хване,

аз всичко ще повторя пак:

та кой ли тук не вижда как

сега е проснат на земята

5556 и само мърда със краката!

Голямата била готова

да я удари, но отново

събралите се я възпрели.

5560 Тогава дамите видели

да приближава тъкмо оня

млад рицар, който водел коня.

Щом той девойката открил,

5564 веднага й го подарил,

а тя от радост засияла

и благодарности предала

за своя рицар, който бил

5568 тъй смел, че Мелиан сразил.

Той можел всеки друг да снеме

за миг от бойното му стреме,

ако противникът желае

5572 със него да се запознае

чрез меч във рицарски двубой.

Като че ли за пръв път той

увлечен по конете бил

5576 и даже четири пленил.

И както всеки е разбрал,

той Мелиановия дал

в дар на Тибо на дъщерята.

5580 Със втория зачел жената

на мъдрия васал. Най-сетне

Говен за подходящо сметнал

останалите да дари

5584 на неговите дъщери.

Турнирът свършил и Говен

бил за герой провъзгласен,

а още не било обяд.

5588 На влизане в самия град

подир прославения рицар

проточила се върволица

от хора — искали да знаят

5592 какъв е той, от кой ли край е.

Но щом от тях очи отвърнал,

любимата девойка зърнал,

а тя до него приближила,

5596 за стремето се уловила

и казала; — Не зная как

сега, сеньор любим и драг,

да ви благодаря. — Тогаз,

5600 щом чул приятния й глас,

той рекъл: — Мила моя, знай,

че няма тъй далечен край,

от който да не се завърна.

5604 Света, щом трябва, ще обърна.

Дори когато остарея

и ми косите побелеят,

аз пак ще съм все тъй готов,

5608 когато чуя твоя зов,

при теб да дойда на мига

на помощ да се притека.

— Сполай ви много! — рекла тя.

5612 Тогава нейният баща,

понеже всичко бил видял,

се приближил и настоял

пред рицаря да му гостува

5616 и във дома му да нощува,

признавайки си, че желае

и името му да узнае.

Поканата му не приел

5620 Говен, ала за нужно счел

да отговори на въпроса:

— Сир, името Говен аз нося.

Щом някой иска да го знае,

5624 не ще го крия — да, това е.

Но ако никой ме не пита,

тогава просто предпочитам

да си мълча. — Щом туй разбрал,

5628 Тибо направо засиял

от радост и повторил пак:

— Сеньор, та аз не виждам как

поканата ще отклоните.

5632 Не бива днес да си вървите.

Повярвайте, такава чест

на рицар като вас до днес

все още аз не съм отдавал.

5636 Тибо не спрял да настоява,

но не склонил добрия рицар.

Тогава милата девица

със госта се съобразила,

5640 за сбогом го благословила,

към него ниско се навела

чак до краката му и взела

да ги целува… На Говен

5644 тя казала с тон най-почтен,

че е направила така,

защото иска отсега,

където и да се окаже

5648 (и в най-далечния кът даже),

той да си спомня все за тоя

момент. — Не бой се, мила моя! —

спокойно рекъл й Говен. —

5652 Ти винаги ще бъдеш с мен,

в които и да съм предели^[8].

Те сбогом след това си взели

и тези, дето там стояли,

5656 от все сърце му пожелали

късмет, осланяйки се Богу.