Кретиен дьо Троа
Персевал, или Разказ за Граала (7)

Персевал в замъка на Граала

До късно вечерта се скитал,

2980 а нямало кого да пита

дали добрия път е хванал.

Но ни за миг той не престанал

да моли Господа горещо

2984 за него да направи нещо,

та свойта майка да намери,

щом стигне бащините двери.

Чак привечер той превалил

2988 един хълм и се приближил

до някаква река широка

и бързоструйна, и дълбока…^[1]

Как в нея с коня да нагази?

2992 — Ех, дано Господ да ме пази! —

помислил той. — Да ми помогне

до оня бряг да се домогна,

пък лесно ще е по-нататък.

2996 Потеглил той покрай реката,

достигнал до една скала,

но тъй огромна тя била,

че спрял пред нея, и тогава

3000 съгледал той, че се задава

рибарска лодка със двамина,

ала те, вместо да преминат

край него, спрели по средата

3004 и там отпуснали веслата.

Единият отпред седял,

в ръката въдица държал

и ловко й поставял стръв.

3008 Решил се рицарят ни пръв

рибарите да заговори

и рекъл: — Моля ви, сеньори,

бъдете тъй добри, за бога,

3012 кажете ми дали ще мога

да мина таз река голяма?

Не е възможно брод да няма…

Човекът с въдица в ръката

3016 чул и отвърнал на молбата:

— Повярвайте ни, няма, брате.

И лодка няма, на която

жребецът ви да се прекара.

3020 А нашата е малка, стара,

не е възможно пет човека

да идат с нея надалеко.

А няма брод, ни сал, ни мост.

3024 — Дали ще мога като гост

да пренощувам в някой хан?

— Разбира се. Мой гост желан

ще бъдете за тази вечер,

3028 затуй не си мислете вече.

Там има проход, преминете

през него и се изкачете

на хълма. А в далечината,

3032 съвсем наблизо до гората

е моят дом — там ще преспите.

Излишно е да се косите.

Щом прохода преодолял,

3036 младежът до един превал

излязъл, ала под небето

не виждал той дома, където

би спал… А здрачът наближавал

3040 и момъкът се притеснявал.

— О, Господи, не е ли срамно,

че той постъпи с мен измамно?

Какъв подслон, какъв ти дом

3044 на този хълм безлюден, щом

не виждам нищо край гората!

Рибарю, грях ти на душата!

Нима за да ми навредиш,

3048 ти дръзна да ме заблудиш?

Защо се подигра със мен?

Обаче в същия момент

висока кула забелязал^[2],

3052 тъй хубава — човек би казал,

че досега не е позната

подобна кула на земята —

иззидана от камък сив,

3056 с опрян в небето връх красив,

с две малки кули отстрани.

Младежът щял да обвини

рибаря, че го заблудил,

3060 но както сам се уверил,

човекът се оказал свестен,

добър, гостоприемен, честен.

Отпред на кулата, под свода,

3064 младежът забелязал входа,

отвеждащ към голяма зала.

На входа стража не стояла

и по един подвижен мост

3068 той влязъл. Като най-скъп гост

стопаните го там приели:

оръжието двама снели,

друг коня взел да отведе

3072 и да му сложи да яде,

четвърти с фино наметало

загърнал стройното му тяло.

Завели момъка във пищно

3076 преддверие — ще е излишно

да казвам, че такъв разкош

не се е виждал и в Лимож.

Тук момъкът за малко спрял,

3080 дорде стопанинът успял

да му изпрати други двама,

които в залата голяма

дошлия гост да придружат.

3084 Ще ви призная, че видът

на стаята го запленил:

била квадратна, подът бил

със плочки хубави застлан,

3088 в средата имало диван,

където в мантия вечерна

и със самурена, възчерна,

красива шапка на главата,

3092 край огън, в който от дървата

оставала искряща жар,

бил седнал благородник стар,

облегнат леко на дивана.

3096 Покрай камината, опряна

на четири колони здрави,

могли и седнали, и прави

над триста души всеки път

3100 за празник да се съберат.

И тъй, младежът наш закрачил

подир двамината водачи

към благородника. Тогава

3104 той поздравил го, без да става,

и рекъл: — Друже мой, бъдете

добре дошъл и ми простете,

че срещам ви така, защото

3108 аз трудно ставам от леглото.

— Но, сир, това ви положение

не ми създава притеснение.

Да дава Бог аз да съм здрав!

3112 Помъчил се да стане прав

гостоприемният стопанин

и с глас любезен го поканил:

— По-близо, момко, пристъпете

3116 и на дивана приседнете.

Когато някой е до мен,

се чувствам по-обнадежден.

Младежът седнал на дивана,

3120 а благородникът подхванал:

— От кой край идвате при нас?

— От Добри пристан. В ранен час

на кон потеглих, сир, оттам.

3124 — На дълъг път сте тръгнал сам,

преди да се развидели

и сте вървял цял ден, нали?

— Не, тъкмо първите камбани

3128 удариха — не бе тъй рано.

Дордето с домакина знатен

той водел разговор приятен,

откъм големия портал

3132 млад благородник се задал,

провесил меч на своя врат,

и на стопанина богат

подал го и се поклонил,

3136 а той, тъй както седнал бил,

изтеглил меча и видял

кой надписа е изковал —

закалката била такава,

3140 че мечът да не се поддава

на чупене. Ковачът само

си знаел где е слабостта му.

Новодошлият най-подир

3144 продумал: — Ще ви кажа, сир,

че племенницата ви мила,

с коса блестяща като свила,

ви го дарява. Меч по-лек

3148 не притежава друг човек.

Комуто искате го дайте,

от вас зависи, ала знайте,

че дамата ще е спокойна,

3152 ако е той в ръка достойна,

че само три такива меча

измайсторени са, а вече

ковачът почна да старее

3156 и дълго май не ще живее.

И благородникът решил,

че тъкмо този момък бил

достоен с меча да воюва.

3160 Презрамникът му само струвал

едно съкровище богато.

И дръжката била от злато —

дори в Арабия едва ли

3164 такава биха изковали.

А ножницата посребрена

била със сърма украсена.

Стопанинът му го подал

3168 и казал: — Друже, бих желал

да го запашете веднага

на кръста, вам се той полага.

Младежът, трогнат, най-сърдечно

3172 благодарил, запасал меча,

изтеглил го, върха му зърнал

и в ножницата пак го върнал.

Било на всички вече ясно,

3176 че мечът му стои прекрасно:

един достоен, храбър рицар

го вземал в своята десница

и занапред щял в мир и в бой

3180 достойно да го носи той^[3].

А край горящата камина,

където имало мнозина

мъже, той мярнал и слугата,

3184 комуто бил си дал нещата.

И меча той му поверил,

а след това се настанил

пак до човека, който днес

3188 му бил оказал рядка чест.

Ала в туй време изотзад

пристигнал благородник млад

с блестящо копие в ръката,

3192 преминал после по средата

между камината пламтяща

и двамата мъже седящи.

Червена капчица огряла

3196 върха на копието бяло

и всеки забелязал как

до дръжката се стекла чак^[4].

А нашият младеж, горкият,

3200 като че ли видял магия —

и изненада, и възхита

почувствал той, но не попитал

как всъщност станало това.

3204 И мигом мъдрите слова

при рицарското си кръщение

си спомнил: и до унижение

ще стигне, ако не внимава

3208 какво говори, и тогава

ще си рекат, че грубиян е…

Не искал той така да стане

и предпочел да не приказва.

3212 Ала видял, че се показват

двамина хубави младежи,

на ръст — високи, снажни, свежи,

с прекрасни свещници в ръцете,

3216 от злато все едно излети.

На свещниците им горели

по десетина свещи бели.

Наред с младежите вървяла

3220 девойка чудна и държала

със двете си ръце граал^[5].

Той в залата така блестял,

че свещите наподобили

3224 звезди, които са се скрили

посред бял ден или когато

в нощта се появи луната.

Граалът бил от чисто злато

3228 със изумруди и ахати,

и други перли скъпоценни,

каквито ни в недрата земни,

ни в морски дълбини студени

3232 до днешен ден не са видени.

Тя приближила, а след нея

пристъпяла и втора фея;

на нашия учуден гост

3236 тя хубав сребърен поднос

показала, а после двете

отминали натам, където

току-що бил се появил

3240 мъж с копие и пак се скрил.

Как момъкът да се не сети

сега за мъдрите съвети

на стария! И този път,

3244 обзел го страх да не рекат,

че е невеж и невъзпитан,

и предпочел да не попита

за кой човек във тази зала

3248 е бил предназначен Граала.

Но аз си мисля, че с редно

да ви напомня как с вредно

човек да бъде мълчалив.

3252 Младежът гледал боязлив

и думичка не промълвил.

Стопанинът разпоредил

да стоплят и да донесат

3256 вода и както бил редът,

слугите всичко подредили.

Дорде ръцете си измили

и гостът млад, и домакинът,

3260 във залата дошли двамина

и внесли плот на маса — цял

от слонска кост, сребристо бял,

и две подпори други двама

3264 донесли: масата голяма

набързо там била сглобена

и с всичко нужно натъкмена.

Ще отбележа тук, че тия

3268 подпори ни горят, ни гният —

били от абанос най-рядък,

не ги заплашвал дървоядът.

Ала прекрасната нагласа

3272 на тази безподобна маса

най-вероятно се дължала

на нейната покривка бяла:

ни папи, нито кардинали

3276 не са на тъй красива яли.

Но как да я опиша в книга,

когато слово ми не стига.

Сервираното първо блюдо

3280 било еленски бут — за чудо:

тлъст бут, със чер пипер подправен,

направо нямал нему равен!

Един слуга върху поднос

3284 пред взора на самия гост

нарязал бута на парчета,

поставил ги върху галета

и ги на двамата сервирал.

3288 И виночерпец се намирал —

на всеки в златния бокал

той вино хубаво налял.

И както сладко ял и пил,

3292 с очи младежът проследил

как чудният Граал минавал

и все така недоумявал

за кой ли е предназначен.

3296 Макар че бил озадачен,

припомнил си за кой ли път,

че много приказки вредят,

и пак си премълчал въпроса.

3300 Подобни страхове защо са,

щом многократно със Граала

минавали през тази зала?

Той все пак би желал да знае

3304 за кой ли всичкото това е.

Но щом сега мълчал, то значи,

че утре щял да търси начин

да разбере от някой друг

3308 (дордето е все още тук).

С една нощ само той отложил

въпросите, така че можел

без притеснение да взима

3312 каквото на софрата има:

и бут, и вино-еликсир.

Какъв великолепен пир!

Такава приказна софра

3316 навярно би била добра

за император и за крал.

И момъкът край нея щял

да си изкара чудна вечер

3320 със домакина тъй сърдечен,

тъй щедър и гостоприемен.

След пиршеството дълго време

останали да си говорят,

3324 дордето вътрешните хора

приготвяли за сън леглата.

Ала преди да ги изпратят

да спят, донесли им смокини,

3328 фурми, бадеми, нектарини,

мускатов орех, карамфил,

александрийски джинджифил

и портокали тънкокори,

3332 храносмилателни ликьори,

сиропи свежи и приятни,

вина десертни, ароматни,

в дълбоки изби изстудени.

3336 Такава пищност според мене

той даже и не бил сънувал,

затуй на всичко се любувал.

И тук стопанинът подхванал:

3340 — За сън, мой друже, час настана

и трябва да вървя оттатък,

във спалнята, пък и краката

започнаха да ме болят

3344 по-силно и не ме държат.

А вие тука, ако щете,

и по до късно останете.

И както старият се бил

3348 върху дивана настанил,

дошли там няколко слуги

и за четирите ъгли

с постелката го взели здраво,

3352 за да го отнесат направо

във неговата спалня. После

дошъл моментът и за госта

да се отправи към леглото.

3356 Помогнали му облеклото

да си свали и го отвели

да спи в чаршафи снежнобели.

Така до сутринта той спал,

3360 а щом събудил се, видял,

че домакините му явно

от сън са станали отдавна.

Понеже нямало наблизо

3364 слуги да влизат и излизат,

изключено било от други

да се надява на услуги.

Щом сложил новите си дрехи

3368 и рицарските си доспехи,

видял до своето легло

оръжието — то било

оставено нарочно там,

3372 та той да си го вземе сам.

Когато бил готов, решил

да тръгва вече, ала бил

учуден много, че намерил

3376 заключени там всички двери.

Той чукал, викал, но, уви,

кой можел да се появи?

За щастие успял да влезе

3380 във залата и да излезе,

а след това по стъпалата

да стигне долу пред вратата.

Там чакал конят оседлан

3384 и щитът, до зида опрян.

Не виждал другиго сега:

ни щитоносец, ни слуга.

Но бил отворен входът главен,

3388 а падащият мост — оставен

така, че щом му се наложи,

най-безпрепятствено да може

да тръгне сам. Оттам, изглежда,

3392 по тъмно снощните младежи

излезли са, за да отидат

в гората близка, за да видят

стоят ли ловните капани.

3396 Защо той тука да остане,

след като можел да опита

при тях да иде, да попита

за кой предвиден бил Граала

3400 и копието как кървяло.

Но не било това тъй просто.

Той тъкмо щял да мине моста,

когато някой го изправил…

3404 Добре че конят му направил

отскок, та минали оттатък

и тъй не паднали в реката.

Но изненадан от това,

3408 веднага той извил глава

и се развикал: — Хей, ти там,

недей се кри! Кажи да знам

защо току-що моста вдигна?

3412 За малко спри да те настигна,

че искам нещо да узная…

Той викал, викал и накрая

разбрал, че е напразно всичко,

3416 че е останал сам-самичък

и че каквото да се случи,

той отговор не ще получи^[6].