Джанет Дейли
Дива красота (5)

Пета глава

Срещата постави на изпитание нервите на Глена. Тя се бе свила на един стол отстрани и се опитваше да бъде възможно най-незабележима. Баща й бе започнал с представяне на доходността на мината, като даде проучванията и докладите на Джет да ги прегледа. След това говори за финансовите затруднения в предходните години, предписанието за подобряване на сигурността от инспекцията и дългите обжалвания, за да може да събере парите и да влезе в изискваните стандарти.

През цялото време Джет слушаше, проучваше документите и докладите и наблюдаваше баща й. По лицето му не можеше да се прочете нищо. Нито веднъж не погледна към Глена след краткия поздрав, когато пристигна. Тя се размърда в стола си, защото кракът й се схвана, но и това движение не привлече вниманието му.

— Мисля, че получихте представа за настоящата ми дилема. — Баща й се облегна назад, за да погледне Джет и да се опита да прочете реакциите му. След секундно мълчание той направи предложението си. — И разбирате защо толкова желая да направя… сливане с вашата фирма: да получа необходимата ми финансова сила.

Джет погледна доклада в ръката си и се наведе напред, за да го остави на масата.

— Обяснихте ми, че кредитът ви е просрочен заради скорошните икономически промени. Операциите ви не могат да се нарекат доходни, но са стабилни. Кредитните институции са отпускали заеми и при по-слаби показатели от това, което ми показахте. Техните причини да ви откажат не се крият във вашата задлъжнялост или в липсата на допълнителни гаранции. Какви са? — Имаше нещо небрежно в начина, по който Джет изтръска една цигара от пакета си и я запали.

— Както знаете, собственик само на една мина е в рискова позиция. На практика при него има еднолично управление и ако нещо се случи с този човек, дейността спира. От друга страна — повдигна рамене баща й, — вашата компания е изградена от множество хора. Ако нещо се случи с един от тях, вие го сменяте, но загубата на един не застрашава съществуването на компанията.

— Така е — съгласи се Джет и го зачака да продължи.

Глена наблюдаваше баща си и забеляза как той сви устни. Тя добре разбираше усилията, които полагаше, за да завърши обяснението.

— През последните три години аз получих два инфаркта. След една година може и да ме няма. Затова не мога да получа заем — обясни той. — Ако аз си отида, кой ще управлява мината? Глена със сигурност няма да може. Не защото е жена. Нейните способности са в друга сфера. Без мен няма кой да ръководи и да се грижи за заемите.

Неговото твърдение предизвика въпрос, който Глена неволно зададе на глас:

— Ами Брус?

Уморените сиви очи й изпратиха мрачен поглед.

— Брус е можеща личност, когато има кой да му дава насоките. Той е способен сам да поддържа нещата само за кратък период — обясни баща й както на нея, така и на Джет.

Погледът й бе привлечен от Джет като с магнит. Той я наблюдаваше с тихо съзерцание, но тя бе поразена от безизразното му лице. Очите му се отделиха от нейните, за да се плъзнат надолу и да се спрат на меката извивка на устните й. Този интерес към нея бързо изчезна, когато вниманието му се върна на баща й.

— Без това сливане аз ще загубя много. — Орин омаловажи положението. — Но не съм единственият, който ще страда. Стопанството на малката ни общност едва се е възстановило от последното спиране. Не знам колко от семействата на работниците ще оцелеят, ако отново затворят мината за продължителен период.

— Оценявам това, което казвате. — Джет изпусна облак дим и изтръска цигарата си в пепелника.

— Естествено не е нужно да подчертавам данъчните облекчения за вашата компания, ако поемете дейността на моята. Дори не бих направил това предложение, ако нямаше начин да спечелите от него — настоя Орин Рейнолдс и замълча, сякаш осъзна, че няма повече аргументи. — Не очаквам да ми отговорите веднага. Ще ви трябва време да го обмислите.

— Ако може, бих желал да взема копия от докладите, които ми показахте, за да ги проуча — посочи той към документите на масата.

— Можете да вземете тези — предложи бащата на Глена.

— Довечера или утре сутринта ще имам възможност да се посветя на тях. — Джет се изпъна да стане и това означаваше край на срещата. Това, което последва, бе само формалност. — Утре следобед ще ви съобщя дали предложението ви представлява интерес за моята фирма.

— Това ме устройва. — Орин с мъка се изправи, за да си стиснат ръце.

Глена също се изправи, докато Джет взимаше документите. Взря се в лицето му, но каквото и да бе мнението му, явно го пазеше само за себе си. Той се сбогува с нея само с кимване и остави баща й да го изпрати до изхода.

Когато вратата се затвори зад него, баща й се върна в средата на стаята, погледна към Глена и въздъхна тежко:

— Имаме само още двайсет и четири часа до отговора. Поне няма да ни държат в напрежение с дни.

— Извини ме, татко. — Тя се втурна към вратата, откъдето току-що бе излязъл Джет. — Веднага се връщам.

— Къде отиваш? — примигва от объркване той.

— Само искам да му кажа две думи. — Глена бързо излезе и се загуби от погледа му.

Вървеше бързо, а държането й на зряла жена й даваше чувство на увереност. В коридора пред себе си тя го видя да отваря вратата на апартамента си.

— Джет! — Твърдият й глас го накара да я изчака. Той се спря на прага и едната му вежда леко се повдигна в безмълвен въпрос и предположение.

Когато се приближи, той през рамо я покани:

— Влез вътре.

От вратата Глена забеляза друг човек в гостната на апартамента му. Внушителната му фигура бе облечена в консервативен костюм с вратовръзка. Оплешивяващата му глава го правеше да изглежда по-възрастен, отколкото тя подозираше, че е. Когато видя, че младата жена последва Джет в стаята, той бързо стана, почти несъзнателно оправи вратовръзката върху изпъкналия си корем и се опита да скрие изненадата си.

— Това е Дон Съливан — разсеяно го представи Джет. — Той работи за мен като мениджър. Дон, запознай се с Глена Рейнолдс.

— Приятно ми е, господин Съливан — тихо каза Глена, а той кимна с глава към нея с леко смущение. Тя прехапа устни и се зачуди как да говори с Джет насаме.

Но той я изпревари:

— Дон, имаш ли нещо против да се преместиш в другата стая за няколко минути? — Това беше заповед под формата на въпрос. Преди човекът да направи и крачка, Джет му подаде докладите, които беше взел от баща й. — Искам и ти да ги разгледаш, така че да ги обсъдим по-късно.

— Добре. — Дон Съливан отново кимна с глава на Глена и насочи масивната си фигура към вътрешната врата.

Когато тя се затвори и двамата бяха сами, Джет се обърна и срещна погледа й.

— Искаш да говориш с мен ли?

— Баща ми ти каза цялата истина. Не остави нищо скрито — спокойно каза тя. — Исках да съм сигурна, че го знаеш, като имам предвид колко се съмняваше.

— Проверих баща ти. Имах докладите, преди да се срещна с него следобед — заяви той. — Така че вече бях наясно с настоящото му положение.

— Тогава защо не му го каза? — намръщи се Глена.

— Ако баща ти е такъв бизнесмен, за какъвто го мисля, вече се е досетил, че съм го проверил. Той щеше да направи същото на мое място. — Джет вдигна папката с документи, над които работеше Дон Съливан, когато влязоха, и ги разгледа.

Вмъкнатият комплимент за баща й намали част от напрежението й.

— Значи наистина вярваш, че е честен.

— Баща ти спомена два отрицателни факта, за които нямах информация… и вероятно трудно щях да я получа. Така че, да, наистина вярвам, че ми даде цялостна картина. — Той остави документите на масата, откъдето ги беше взел, и си позволи лека усмивка, когато погледна към нея. — Това достатъчно убедително ли е?

— Да. — Тя вътрешно въздъхна, след като тази вероятна предубеденост бе отстранена. Шум от съседната стая й напомни за мъжа, който чакаше, и тя направи крачка към външната врата. — Няма да те задържам повече.

— Какво? Няма ли да присъединиш гласа си към бащиния си апел? — Закачливи пламъчета блеснаха в очите му, но закачката не беше груба.

— Ще помогне ли? — отвърна тя с леко предизвикателство.

— Може да се окаже забавно. — Той я обхвана с поглед, който беше преднамерено многозначителен. После изражението му стана сериозно. — Ще го обмисля толкова сериозно, колкото и всяка друга бизнес оферта.

Глена усети, че не може и да желае повече от това.

— Благодаря ти — прошепна тя и излезе от апартамента, за да се върне при баща си.

Въпреки уверението на Джет чакането на решението му беше трудно както за Глена, така и за баща й. През цялата вечер тя се люшкаше между убеждението, че той ще се съгласи, и студения страх, че няма да го направи.

Тя спа неспокойно и се събуди с първите отблясъци на зората. След като близо час лежа в леглото и се опитва да заспи отново, тя стана и облече чифт тъмносини панталони и кремавобял велурен пуловер. Беше пет и половина, когато излезе в коридора, за да вземе асансьора надолу.

Във фоайето на хотела тя пренебрегна ресторанта с аромата на прясно смляно кафе в полза на ободряващата свежест на ранния сутрешен въздух, очаквайки тихата му ведрина да успокои неспокойния й ум. Вървеше през мократа от росата земя без определена посока и все пак съзнаваше, че стъпките й я водят към конюшните.

За момент изглеждаше сякаш всичко бе само за нея, споделяйки жълтата утрин само с чуруликащите птички в дърветата, но скоро забеляза един човек, който вървеше по пътя край хотела. Веднага позна Джет и пулсът й се ускори. Нейната пътека пресече пътя и тя зави по него, тръгвайки насреща му, без да усилва или намаля своя ход.

Когато го наближи, забеляза, че е облякъл вечерния си костюм — или по-скоро не го е събличал. Вратовръзката му бе разхлабена и висеше свободно през врата, а горните копчета на ризата му бяха разкопчани. Сакото бе преметнато през рамо и той го придържаше с пръст, а панталонът му изглеждаше намачкан. Дори на черните му обувки имаше пласт прах, който притъпяваше блясъка на излъсканата кожа.

— Ако сега се прибираш, значи е имало голям купон — отбеляза Глена, когато той се приближи достатъчно. — Какво става? Да не си решил да яздиш през нощта и конят те е хвърлил?

— Не, не съм яздил, само се разхождах — сухо я поправи той, когато и двамата спряха само на две крачки един от друг. — Тази сутрин си подранила.

— Не можах да заспя отново, когато се събудих. — Сиво-зелените й очи се спряха на измореното му лице и разбърканата черна и гъста коса. — Не си ли лягал изобщо?

— Не. След вечеря поработих малко с Дон. Той си тръгна към два през нощта, а аз излязох да се поразходя из хълмовете и да помисля, после останах да наблюдавам изгрева. — Джет сякаш се отдалечи от нея, когато се обърна да погледне през рамо в посоката, откъдето беше дошъл.

Глена се наведе към него, прочела в изражението му нещо, което я стисна за гърлото.

— Взе ли решение за сливането? — напрегнато попита тя.

Погледът му се плъзна към лицето й за секунда.

— Ще дам отговора на баща ти следобед — ловко избегна въпроса й той.

— Още ли обмисляш? — От дърветата се появи лек бриз, който мина през лицето й и за момент повдигна кестенявата коса от шията й, преди да отшуми.

Джет постави тежката си ръка на рамото й.

— Има много за обмисляне, Глена.

— Сигурна съм, че е така — съгласи се унило тя и наведе поглед към ризата му. — Просто чакането е толкова трудно.

— Всички решения са трудни. Животът е труден. — Гласът му беше нежен, но ръката му оказваше натиск на раменната й кост и я приближи с половин крачка. Той прехвърли сакото си зад нея, за да сключи ръце зад врата й. — Щеше да е лесно, ако ти ми бе предложила сливане. — Съблазнителната нотка в гласа му ясно показа, че има предвид нещо много по-интимно от бизнес операция. — Ти представляваш много привлекателна сделка.

Глена усети, че той бе навел глава към нея, но не вдигна поглед. Ако се опитваше да отвлече мислите й от баща й, Джет бе успял да стори това само с близостта си. Нямаше нужда от ласкателства.

— Не бе нужно да казваш това. Не искам да слушам сладки приказки, за да се откажа да питам за решението ти. Мога да приема факта, че още не си решил — каза му тя.

— Глена, аз никога не казвам неща, които не мисля. — Твърдият му глас подкрепи казаното и я накара да вдигне глава, за да види лицето му.

Все още имаше следи на умора и безсъние, но тлеещият му поглед учести дишането й. Джет се наведе още малко, за да достигне извитите й устни, а дланите му се плъзнаха по гърба й и той я обгърна с ръце.

Усещанията й изригнаха в прекрасна първичност, която имаше нужда от прегръдката му, за да се облекчи. Навсякъде, където тя се допираше до мускулестата му фигура, сякаш мощен поток се изливаше между тях — поток, който изпращаше тръпнещо удоволствие по цялото й тяло. Страстна болка сви корема й. Нейната неочаквана поява уталожи пламъка на отговора й, докато тя възстанови контрол върху чувствата си, за да прекъсне целувката.

Глена бе наясно със сексуалното привличане, което Джет излъчваше, но предишните им целувки не я бяха подготвили за внезапното огнено желание. То я разтърси. Тя усещаше слабост в коленете си и не се опита веднага да се отдели от него. Ръцете й бяха прострени през гърдите му. Под тях тя чувстваше биенето на сърцето му, неравномерно като нейното.

— Непостоянството не е само в яда ти, нали? — закачи я той.

— Не знам какво стана, аз… — Тя почти се обърна, притеснена и лишена от самоконтрол.

— Хей, не се оплаквам — засмя се мъжът. Хвана ръката й и нежно я притисна между пръстите си. — Това дърво там ми харесва. Защо не поседнем под него да починем малко преди дългия път до хотела? — Той я заведе до едно огромно дърво в края на поляната.

— Тревата е мокра — отбеляза тя, като видя зелените стръкчета, блестящи от росата. Джет разреши проблема, като постели сакото си на земята. — Ще се образуват петна от тревата — добави Глена.

— И какво? Ще го дам за почистване. — Той седна долу и придърпа Глена до себе си. Стволът на дървото му послужи за облегалка, но не бе достатъчен и за двамата. Затова Джет я извъртя така, че да се облегне на гърдите му, а ръцете му обгърнаха талията й. — Ммм. — Той подуши извивката на врата й. — Може би снощи не можах да заспя, защото ми липсваше това.

Тя усещаше наболата му брада върху нежната си кожа. Движението на бузата и брадичката му по врата й бе като дращеща милувка на котешки език. Твърдите му гърди и ръце накараха тялото й да приеме тяхната форма. Глена усети, че отново потъва в безумното забвение на чувствата. Тя се обърна настрани в ръцете му, за да избегне устата, която изучаваше вдлъбнатинката зад ухото й.

— Нещо не е наред ли? — Джет сложи ръка на бузата й и я обърна така, че да я погледне в лицето.

— Не точно. — Не можеше да повярва, че го познава само от два дни. Ъгловатите черти на лицето му й изглеждаха толкова познати. Просто връзката им се движеше с шеметна скорост и Глена искаше да я забави, преди да бъде отнесена.

Дланта му бавно се спусна от лицето й надолу и повдигна лявата й ръка. Погледът му изучаващо се спря на тънките й пръсти, а палецът му се движеше по горната им част. Когато повдигна поглед, в очите му се четеше интерес, любопитство и се виждаше горящият пламък на желанието.

— Няма пръстени — отбеляза Джет. — А имало ли е изобщо?

— Ако имаш предвид дали съм била омъжена — не — леко поклати глава тя.

— Сгодена?

— Не. — Скритата сексуалност в погледа му имаше хаотичен ефект върху сърцебиенето й.

— На колко си години? — Джет продължи да я разпитва.

— На двайсет и четири.

— И нямаш сериозен приятел?

— Нито един. — Като видя скептичното повдигане на веждата му, тя допълни: — Ако не броим Брус.

— Брус Хокинс. Човекът, който управлява мината от името на баща ти? — Той веднага си спомни името. Въпросът му беше само за потвърждение.

— С него станахме близки приятели, когато баща ми получи първия инфаркт. Той трябваше да ограничи работата си и затова Брус често идва у нас да обсъждат разни неща — обясни тя.

— Значи ти е нещо като брат, като член на семейството — реши Джет.

— Нещо такова — съгласи се тя.

Ръката му продължи да масажира пръстите й толкова чувствено, че събуди всички трепети у нея.

— Мислиш ли, че той те приема като сестра?

Тя понечи да отговори утвърдително, но когато срещна многозначителния му поглед, разбра, че това не е вярно. След известна пауза призна:

— Мисля, че не.

— И аз.

Джет пусна ръката й и зарови пръсти в гъстата коса зад врата й. Докато Глена разбере намерението му, волята й за съпротива бе изчезнала. Сухият допир на устата му раздели устните й, за да задълбочи целувката с търсеща интимност. Горещи пламъци преминаха по вените, разтопиха костите и изгориха плътта й с трескава жега.

Ръката й се плъзна под неговата и обхвана кръста му, а пръстите й се разтвориха по напрегнатите мускули на гърба му. Той положи главата й върху рамото си. Тя пъхна ръка под яката му, откривайки въодушевяващото усещане на загорялата от слънцето кожа и дивото пулсиране на вената на врата му.

Глена потръпна от напрегнат копнеж. Трепетът бе продължен от пръстите му, които си проправиха път под пуловера й до голата кожа. Дъхът й остана някъде, а времето спря, когато той покри гърдите й с ръка.

От замаяните недра на ума й се появи глас, който питаше дали чувствата й са истински. Или това е просто естествено желание, потискано прекалено дълго и сега освободено от специалист. Съзнанието й отхвърли сексуална връзка, породена от емоции.

Трепереща, но с възстановяващи се сили, Глена започна да се откъсва от упояващата му целувка. При първия й знак за отблъскване Джет започна да установява контрол над собствената си страст, а не се опита да преодолее съпротивата й.

Когато той повдигна глава, и двамата дишаха неравно. Глена с треперещи пръсти прибра кичур коса зад ухото си. За няколко секунди между тях се установи тишина. След това Джет стана и подаде ръка и на нея.

— Закусила ли си? — попита той, когато тя се изправи.

— Не, не бях много гладна. — Наблюдаваше го как се наведе и повдигна сакото си. — Мислех, че свежият въздух ще събуди апетита ми.

— А сега гладна ли си? — Той я докосна с върховете на пръстите си по лакътя, за да я насочи към хотела.

— Малко.

— За храна? — Насоченият му надолу поглед забеляза леко изчервяване по бузите й. — Предполагам, че не бе нужно да споменавам очевидното, нали?

— Не.

— Глена…

Нещо в гласа му я накара да повдигне глава. Гледаше я с настоятелност, която й се стори малко плашеща.

— Какво? — попита тя, когато Джет не продължи веднага.

Леки бръчици се появиха между веждите му и той насочи поглед напред.

— Няма значение. Не е важно. — Изведнъж стана сдържан. Повдигна ръка и потърка брадата си. — Имам нужда от бръснене… и от малко сън.

Глена нямаше какво да отговори и потъна в напрегнато мълчание. Джет не направи опит да го наруши по пътя им до хотела. Малко след като влязоха във фоайето, тя забеляза баща си.

— Ето къде си била, Глена. — Той се запъти към нея. — Чудех се къде си. Закусила ли си? — Изражението му се сви в гримаса, когато разпозна мъжа до нея и видя леко немарливия му външен вид. — Добро утро, Джет.

— Добро утро, Орин — отговори той и побърза да се извини. — Ще поговоря и с двама ви по-късно днес.

Обяснението за това как са се срещнали бе оставено на Глена, след като той тръгна към асансьорите.