Джанет Дейли
Дива красота (3)

Трета глава

Орин Рейнолдс стоеше до басейна, когато Глена се изкачи по стълбичката, за да излезе от водата. Тя усети някакво нетърпение у него, докато вървеше към шезлонга, където бяха кърпата и шареният й халат, оставяйки мокра диря след себе си.

— Здрасти! — Беше леко задъхана от плуването, но се чувстваше освежена от натоварването. Секунди след като бе излязла, кожата й настръхна. Тя изтърси кърпата и започна енергично да се трие с нея. — Какво става? Мислех, че ще се видим в стаята.

— Дадох бакшиш на пиколото и то ми каза, че обикновено Кулсън прави аперитива си в салона преди вечеря. Исках да съм сигурен, че ще сме там преди него, така че да го видим още като влиза.

Тя дръпна плувната шапка от главата си и пусна прибраната си коса да падне свободно.

— Аз се сблъсках с него — буквално, на тенискорта.

— С Кулсън? — Баща й имаше нужда от потвърждение, че говорят за един и същ човек.

— Същият. — Тя попи с кърпата водата от банския си костюм в морскозелено.

— Какво каза той? — Баща й застана нащрек, изучавайки всеки нюанс на изражението й. — Знае ли коя си?

— Не знае, че съм ти дъщеря, поне аз не му казах. Но той е чел една от статиите ми и си спомни името ми оттам. — Тя още бе леко изненадана от този факт. — Това беше в общи линии целият ни разговор.

— Да… — Орин Рейнолдс смилаше информацията, докато Глена се пъхна в халата си на цветя и завърза широкия колан на тясната си талия. — Имаш ли обувки?

— Под стола са. — Тя коленичи и извади модерните високи чехли оттам. Хвана се за ръката му и обу първо едната, после и другата.

— Да отиваме в салона.

Глена се спря смаяна.

— Не мога да се появя там така!

— Глупости, съвсем неофициално е. Там ще има хора и с тенис гащета, а ти със сигурност си по-облечена от тях — отхвърли протеста й той.

Глена не се опита да спори за дрехите си.

— Но не съм си сложила червило… и грим. — Пръстите й докоснаха мокрите къдрици. — А и косата ми…

— Нищо не може да подобри съвършенството. — Баща й съзнателно беше прекалено щедър с комплимента, за да осмее суетността и.

— Татко, бъди сериозен — въздъхна тя, без да може да се разстрои от властното му държане.

— Ако твърдо си решила да развалиш свежия си външен вид, иди в тоалетната да се срешеш и да си сложиш червило — отстъпи той със снизходителна усмивка. — Но не се бави много. Не искам да го изпусна.

След като Глена се пооправи, тя се срещна отново с баща си на входа на салона. Там вече се пълнеше с безгрижни хора. Орин Рейнолдс заведе дъщеря си до една маса, стратегически избрана така, че да могат да виждат влизащите. Поръчаха чаша бяло вино за Глена и „Перие“^[1] с парченце лимон за баща й. Тя бе отпила само веднъж от виното, когато Джет Кулсън влезе в салона сам. Докосна ръката на баща си, за да привлече вниманието му към мъжа, който стоеше до вратата, но това не беше нужно. Орин вече го бе забелязал.

Искрящите тъмни очи бавно оглеждаха помещението, но не в търсене на някого, доколкото разбираше Глена, а просто отбелязвайки кой присъства. Баща й се изправи и привлече вниманието на Джет. Очите му се свиха, когато той забеляза Глена, и се върнаха на баща й.

— Господин Кулсън. — Без да повишава приятния тон на гласа си, баща й успя да извика Джет на тяхната маса. — Не съм имал удоволствието да ни представят официално. Аз съм Орин Рейнолдс, от „Рейнолдс Майн“.

Последва твърдо стискане на ръце и Джет учтиво промърмори:

— Приятно ми е, господин Рейнолдс.

Дори името на баща й или на мината да говореха нещо на Джет, Глена не успя да види някакъв знак за това в изражението му. Но тя не вярваше, че тези твърди черти ще разкрият истинските му мисли.

— Разбрах, че вече сте се срещнали с дъщеря ми Глена — каза баща й, за да отбележи нейното присъствие.

— Да, ние… се сблъскахме. — Леката пауза носеше усещане за хладна шега. Джет и кимна: — Здравейте отново, госпожице Рейнолдс.

— Здравейте, господин Кулсън. — Гласът й бе леко дрезгав и Глена не беше сигурна как точно се получи това. Тя сякаш бе задържала дъха си, без да знае защо.

Той беше сменил тенис екипа си с чифт тъмносини свободни панталони и кремава копринена риза с шарки в убито син цвят. Буйната му гъста коса беше леко влажна и Глена предположи, че току-що си е взел душ. Тя беше напълно подготвена да не го хареса, но сега се улови, че се чуди защо е било така.

— Седнете при нас — покани го баща й. — Нека ви почерпя. — Внезапно спря, сякаш се беше сетил за нещо. — Да нямате среща с някого?

— Не. — Той избра свободното място до Глена на отсрещната страна на масата.

— Какво ще пиете? — Орин направи знак на сервитьорката.

— Скоч, чист, с лед — каза Джет и баща й предаде поръчката.

— Кой спечели тенисмача? — Седнала толкова близо, Глена усещаше силния аромат на лосиона му за след бръснене с всеки дъх, който поемаше. Той стимулираше възприятията й и ги събуждаше за суровата му мъжественост.

— Аз спечелих. — В отговора му нямаше нито гордост, нито самохвалство, беше просто израз на информация.

— Естествено — сухо промърмори тя, предизвикана от невъзмутимото самочувствие в думите му.

Той извърна глава и я изгледа с искрящите си, но безчувствени очи.

— Аз винаги играя, за да печеля.

— Никога ли не сте играли заради удоволствието от самата игра? — Още докато задаваше въпроса си, тя си спомни за първото си заключение, че той може да бъде безскрупулен.

— Това е логиката на губещите. — Полуусмивка разтегна ъгълчетата на устата му и я подразни. След това погледът му се плъзна обратно към баща и. — Никога не бих се досетил, че е ваша дъщеря, господин Рейнолдс.

— Моля, наричайте ме Орин — настоя баща й и я погледна усмихнато. — Наистина няма много прилика между нас. Радвам се, че Глена прилича на майка си, бог да успокои душата й. Тя беше поразяващо красива жена, като Глена.

— Не го слушайте, той е предубеден. — За пръв път се смути от комплиментите на баща си. Обикновено когато той изтъкваше външния й вид пред приятели или непознати, тя само се усмихваше и оставяше думите да отзвучат без никакъв коментар. Сега я накараха да се почувства неудобно. Дали причината не беше в загадъчното и многозначително отношение на мъжа до нея?

Скочът на Джет бе сервиран. Прекъсването даде възможност, за голямо облекчение на Глена, разговорът да се насочи към други теми.

— Кажете ми, Орин, какво ви води насам? — попита Джет с лек интерес. — Дъщеря ви ми каза, че е тук както по работа, така и за удоволствие. И за вас ли е така?

Глена побърза да обясни:

— Разказах на господин Кулсън за намерението си да напиша статия — пътепис за „Грийнбрайър“.

Баща й се опита да отклони първоначалния въпрос.

— Глена има голям талант за думите. Мисля, че ми спомена, че вие сте чели някоя от работите й.

— Да, така е — призна Джет, но не повтори коментара си, който бе направил по-рано през деня. — Вие й помагате в проучването ли?

— Не — отрече Орин с гърлен смях. — Тя прави всичко сама. Не съм сигурен кой от нас е придружител на другия. Не мога да кажа, че за мен това пътуване е само за удоволствие, защото един бизнесмен никога не може да избяга от задълженията си, дори и за един уикенд. Сигурен съм, че разбирате какво искам да кажа.

Джет кимна:

— Разбирам.

— А вас какво ви води насам?

Глена се удиви на спокойната невинност в изражението на баща й, сякаш нямаше и най-малка представа защо Джет е в хотела. Лицето му изразяваше точно необходимото количество любопитство и интерес. Тя вдигна чашата към устата си, като се чудеше дали Джет разбира, че блъфират.

— Аз съм домакин на няколко лобисти от Вашингтон. — Той отпи голяма глътка от чистия скоч, без да трепне.

— Стори ми се, че видях няколко познати лица във фоайето. Това е обяснението — каза баща й с точно премерен тон на разбиране, но Глена се усъмни в погледа, който Джет му хвърли. — Бих искал те да можеха да използват някои свои връзки за мен — въздъхна тежко той. — Правителството заплашва да затвори мината ми в края на месеца.

— Това е много лошо. — Забележката не подканяше за по-точни обяснения за грижите на Орин.

— Съжалявам, скъпа. — Баща й се пресегна и потупа ръката й, а Глена едва не подскочи от изненада. — Обещах да не повдигам този въпрос през уикенда, нали?

Трябваше й цяла секунда да се опомни и през това време внимаваше да не поглежда Джет Кулсън. Съмняваше се, че може да прикрива мислите си толкова добре, колкото тези двама мъже.

— Наистина обеща — излъга тя, — но мисля, че изобщо не съм се надявала да можеш да си спазиш обещанието — добави, за да може баща й отново да се върне на темата.

— Глена предложи тази екскурзия, за да ме откъсне от проблемите в мината — обясни той. — Но вие сте тук… и минните лобисти, което, предполагам, доказва, че никой не може да избяга от проблемите си.

— Във всеки случай не за дълго. — Джет положи ръце на масата. А облеченият му в коприна лакът се допря до нейната ръка. Допирът отклони погледа му към нея.

Глена разбра защо отношението му бе толкова обезоръжаващо. Той гледаше на нея като на единствената жена в цялата зала. Енигматичният блясък в черните му очи казваше, че вече знае много за нея и иска да научи още повече. Привлекателността му бе опустошителна комбинация между мъжествен чар и безскрупулна решителност. Глена чувстваше как тя бавно руши съпротивата й.

— Как повлияха на компанията ви новите правителствени регулации? — Въпросът на баща й я освободи от погледа на Джет. — Знам, че извличате повечето руда по повърхностния метод и се съобразявате със Закона за рекултивиране на земята, но ви питам специално за подземните находища, които не могат да се разработят повърхностно.

Известно време двамата говориха най-общо за рудодобивния бизнес — неговата стратегия, новите технологии, бъдещият му потенциал. Глена усети, че баща й бавно насочва разговора в посоката, в която желаеше, като от време на време вмъкваше данни и цифри за мината си. Когато я побутна с крак, тя разбра намека му.

Премести стола си назад и се усмихна на въпросителния поглед на Джет.

— Вие двамата ще си говорите за въглища още час или повече. През това време мисля да отида до стаята си да взема душ и да се облека за вечеря. Моля да ме извините.

Когато се изправи, същото стори и Джет Кулсън. Тя първо помисли, че жестът му е продиктуван от учтивост, но после видя, че той погледна часовника си.

— Става късно… а и аз трябва да се преоблека за вечеря — обяви Кулсън със спокойно безразличие.

Глена безмълвно приветства липсата на неудовлетворение и разочарование на лицето на баща си, две чувства, които сигурно изпитваше. Вместо това той се усмихна широко.

— Е, и аз няма да стоя тук и да пия сам. — Подпря се с две ръце на масата и се изправи на крака.

— Идвам с теб, Глена, да се преоблека и аз.

Когато забеляза, че краката му са несигурни от дългото седене на едно място, тя разсеяно го хвана под ръка, за да му помогне, без да показва, че го прави. Без да бърза, Глена тръгна към вратата на салона, като продължаваше да го подкрепя.

— Благодаря за питието, Орин. — Джет Кулсън се изравни с тях. — И за интересния разговор.

— Удоволствието беше мое — отвърна баща й. — Бихме желали да вечеряте с нас тази вечер. Ще сте повече от добре дошли, ако сте свободен.

— Както споменах, аз имам гости тази седмица.

— Той спря и ги изгледа и двамата. — Вие и дъщеря ви сте добре дошли на моята маса довечера.

— Не бихме желали да досаждаме. — Глена бе учудена, че баща й отклонява предложението.

— Няма да досаждате. Предполагам, че всички ще говорят за въглища. — Джет повдигна рамене.

— В такъв случай… — Баща й изимитира колебание и погледна към нея. — … Ще се радваме да приемем.

На излизане от салона Джет уточни, че е направил резервация за вечеря в осем часа в официалната трапезария. Докато вървяха към асансьорите, баща й се възстанови достатъчно и нямаше нужда от помощта й. Тя пусна ръката му и влезе първа в асансьора. Нямаха възможност да говорят, докато пътуваха нагоре, защото там имаше и други гости на хотела.

Когато асансьорът спря на техния етаж, тя с учудване установи, че Джет слиза заедно с тях. Погледна баща си, който също изглеждаше изненадан.

— Това ли е вашият етаж? — попита той.

— Да — кимна Джет почти без да промени изражението си.

— Това се казва съвпадение — обяви баща й. — И ние сме тук.

— Да, наистина. — Сухата нотка в гласа му сякаш носеше съмнение, но Глена не можеше да е сигурна. — Ще се видим в трапезарията в осем.

Докато той се отдалечаваше по коридора, тя тръгна с баща си към техните стаи. В главата й се появи съмнение, но не го изрече, докато Джет Кулсън не се отдалечи достатъчно.

— Знаеше ли? — попита тя.

— Разбира се. — Той отключи и Глена го последва вътре. — Всеки картоиграч знае, че трябва да изравни залозите, ако може.

— Джет Кулсън също играе покер, татко.

Забележката й предизвика сериозен израз на лицето му.

— Да, забелязах. И освен това е дяволски добър. Не се съмнявах, че и той ще реши да тръгне, когато ти стана. — Той повдигна рамене. — Няма значение, ще имам и друг шанс.

В момента тя обаче не се притесняваше за пропуснатата възможност.

— Защо не си починеш един час? Ще имаш достатъчно време да се подготвиш за вечерята.

— Да, мисля, че точно това ще направя. — Той вдървено отиде до леглото и изпъна сухото си тяло отгоре.

Глена за момент го погледна притеснено и после отключи вътрешната врата към нейната стая. Тихо влезе и се облегна на затворената врата. Дали не бе сгрешила, като предложи тази битка за спасение на мината, на дома им, на всичко? За пръв път се усъмни в това дали баща й ще може да привлече Джет Кулсън на своя страна.

Когато се обличаше за вечеря малко по-късно същата вечер, тя си спомни думите на баща си, че ще си отидат със стил. След един месец можеше и да няма къде да живеят, но тази вечер тя щеше да е елегантна колкото и всяка друга жена в салона.

Нефритенозелената копринена рокля екзотично контрастираше с лъскавия орехов цвят на косата и, чиито къдрици бяха прибрани на върха на главата, прихванати с инкрустирани гребени, които бяха принадлежали на майка й. Нежната материя обхващаше врата й, като оставяше раменете и ръцете й голи. Беше плътно пристегната в талията, а надолу се разширяваше. С тази рокля Глена носеше плетен на една кука шал с втъкани сребърни нишки.

Тя почука на вътрешната врата и видя баща си да се бори с възела на вратовръзката си. Върза му я и забеляза колко добре му се е отразила кратката почивка. Заедно двамата слязоха долу и пристигнаха в трапезарията точно в осем часа. Всички от компанията на Джет, освен двама, вече бяха там.

Глена усещаше любопитните погледи, които я следяха, докато бе представяна на мъжете около масата. Техните безмълвни предположения се усилиха, когато Джет я покани на стола отдясно до себе си. Баща й получи мястото до нея и така тя се оказа между двамата мъже. Нейното положение и присъствието на другите гости на практика не оставиха шансове на баща й да говори поверително с домакина.

Разговорите около масата бяха оживени и насочени главно към рудодобива, точно както бе предрекъл Джет. Баща й лесно се включи в обсъждането. Глена основно бе слушател на тази интелигентна размяна на реплики. Тя не можеше да не забележи колко прямо Джет изказваше мнението си, без да формулира отговорите си с дипломатични фрази. За разлика от него, всички други бяха въплъщение на тактичността, стараейки се да не обидят някого с думите си.

В един момент Джет излезе от бизнес дискусията, за да я попита:

— Скучно ли ви е?

Другите бяха заети да говорят и не чуха въпроса, адресиран към Глена.

— Не, не ми е скучно. — Тя вдигна поглед от чинията си към кадифения блясък на очите му. — Татко и Брус обикновено на вечеря говорят за дневния добив, за качеството на рудата и за тонажите. Свикнала съм.

— Брус? — Гласът му таеше сдържано любопитство за самоличността на непознатия му човек.

— Брус Хокинс. — Глена каза цялото име. — Той е управител на мината. — Тя сякаш усети, че погледът му я прониза, но погледна нагоре едва когато Джет вече спокойно оглеждаше гостите.

— Притеснява ли ви, че сте единствената жена на масата? — Той разсеяно заби вилицата си в парче месо и го вдигна към устата си.

Глена остави своята вилица върху порцелановата чиния, смутена от въпроса, който нямаше нищо общо с предишната тема. В очите й се четеше объркване.

— Защо трябва да ме притеснява? — леко се намръщи тя.

— Не казах, че трябва — меко я поправи той, — а попитах дали е така.

— Не, не е така. — Но тя все още не разбираше какво означава този въпрос.

— Може би се наслаждавате на това да сте обект на толкова много възхитени погледи? — предположи Джет.

Тя не отрече, че е усетила такива погледи.

— Поласкана съм, но… — Глена не си даде труд да довърши изречението, като отказа да се защитава. — Вероятно аз трябва да ви задам същия въпрос. Вас притеснява ли ви, че съм единствената жена на масата с всички тези мъже?

— Не и докато сте до мен. — Той не се поколеба и за секунда, преди да отговори, и придружи спокойните си думи с бърз поглед към нея.

Един от другите гости попита нещо и личният разговор прекъсна, докато Джет му отговаряше. Леките собственически нотки в гласа му сякаш потвърждаваха, че тя е определена за вниманието единствено на домакина. А това притесни Глена и в стомаха й сякаш запърхаха пеперуди — започваше да го приема като мъж, а не само като някого, с когото баща й искаше да работи.

Тази промяна в отношението й я накара да го огледа по-внимателно. Тя проучи твърдите му ъгловати черти, забеляза правия нос, изчистената линия на лицето, силната брадичка. От двете страни на устата му имаше извити трапчинки. От ъгълчетата на черните му очи излизаха бръчици на смеха, които се извиваха леко нагоре и подсилваха загадъчния им блясък.

Ръцете му бяха дълги и силни, в тях нямаше нищо нежно или деликатно. Докато наблюдаваше техните уверени движения, във въображението й се появиха фантазии за тяхната сръчност в една любовна прегръдка и за усещанията, които могат да предизвикат те върху чувствителната й кожа. Тази мисъл беше само на една крачка от това да си представи убеждаващата сила на устните му върху нейните. В този миг Глена с мъка прекъсна непокорните си мисли. Те щяха само да повишат и без това изостреното й до крайност либидо.

Вниманието й бе отвлечено от тези мисли, когато събраха приборите от вечерята и сервираха кафето. Джет извади пакет цигари и й предложи. Тя само поклати глава в безмълвен отказ.

— Имате ли нещо против аз да запаля? — Едната му вежда се повдигна, докато задаваше въпроса.

— Не — отново поклати глава Глена.

Джет щракна запалката, но се спря и погледна баща й.

— Ще запалите ли цигара, Орин?

— Не — с нежелание отговори той. — Лекарят ме накара да ги откажа преди три години, когато получих инфаркт. — Той не спомена за по-скорошния.

— Изглежда, че сте се възстановили напълно. — Джет изпусна облаче дим и погледна баща й.

Глена с изненада чу баща си да казва:

— Но вече не съм същият човек.

Когато сервитьорът се върна след няколко минути, за да предложи още кафе, между гостите започна дебат дали да останат, или да посетят салона за по едно питие след вечеря. Мнозинството бяха за салона, което провокира значително раздвижване около масата.

— Ще се присъедините ли към нас в салона? — попита Джет, докато баща й кавалерски дръпна стола, за да може тя да стане.

Погледът, който размени Глена с баща си, показа, че двамата са на едно мнение, но отговорът дойде от него:

— Не, благодаря. Днес беше дълъг ден и имам нужда от почивка.

— Благодаря ви за вечерята, господин Кулсън — допълни Глена.

— Удоволствието беше мое.

— Много ни хареса вечерята… и компанията. — Изражението на баща й показваше благодарност.

— Приятна вечер.

— Приятна вечер. — Погледът му докосна и двамата и се спря на Глена за една вълнуваща секунда.

Когато излязоха от трапезарията, двамата се отделиха от останалите и тръгнаха към асансьора. Глена беше наясно, че е изпълнена с прекалено много нервна енергия, за да може да заспи. Ако си легнеше веднага, тя щеше само да се върти и обръща в леглото.

— Няма да се кача с теб, татко, ако нямаш нищо против. Мисля да се поразходя навън и да се порадвам на нощния въздух преди съня — каза му.

— Разбира се, че нямам нищо против — увери я баща й. — Ще се видим на закуска сутринта.

— Лека нощ. — Тя го целуна по бузата и тръгна.

Вече беше почти до вратата, когато видя Джет Кулсън да се приближава. Тя усети как потръпва, а пулсът й се учести.

— На разходка ли отивате, госпожице Рейнолдс?

— Мекият тон на гласа му направи въпроса просто едно незаинтересовано предположение.

Глена спря:

— Мислех си да се раздвижа след вечеря.

Той застана до нея, застрашително привлекателен в тъмния си вечерен костюм.

— Точно това смятах да направя и аз. Ще повървим ли заедно?

В погледа му се четеше тихо предизвикателство. В главата й зазвъняха предупредителни звънци, които изпращаха бедствени сигнали за последствията от съгласието й. Глена добре знаеше какво ще се случи, ако тръгне с този човек под лунната светлина. Същото го знаеше и той. Ако тя не искаше да узнае какво е да си в прегръдките му, това беше моментът да каже „не“.

— Защо не? — съгласи се тя с изразително повдигане на рамо и отговори на директния му поглед.