Джанет Дейли
Дива красота (4)

Четвърта глава

Свежият нощен въздух навън накара Глена да повдигне сребристия шал, за да предпази голите си рамене и ръце от лекия хлад, допирът, с който сякаш изостри чувствеността й.

По мълчаливо съгласие Джет я бе оставил тя да определя темпото и посоката на разходката им. Глена се насочи от внушителния бял хотел към залесената околност. Когато се измъкнаха от светлините на сградата и стигнаха до дърветата, тя намали ход.

Над тях безоблачното небе беше изпълнено със звезди. Неясната луна изпращаше лъчите си да осветят поляната там, където младите листа на дърветата не хвърляха сенки. Природни създания изливаха нощните си песни в реката на спокойния въздух.

Глена спря до едно дърво и внимателно се облегна на грубия му ствол, за да погледне през клоните към обсипаното като с пайети небе. Сякаш шалът бе плътно обвит около нея не за да я предпази от хладния въздух, а за да допринесе за вълшебството на сцената.

Неочаквано първите строфи на една песен зазвучаха в главата й.

— Като рай — несъзнателно ги прошепна тя. Звукът на гласа й отекна в ушите й и Глена осъзна, че е издала мислите си. Тя се отдръпна от дървото и погледна към Джет. Той я наблюдаваше спокойно. — Помниш ли песента „Пътища в полето“^[1]?

— Да — утвърдително отговори той.

— Западна Вирджиния е моята представа за „като рай“ — обясни тя, като продължаваше да се възхищава на нощното небе и на нежните нощни звуци.

— Наистина ли? — Джет се приближи зад нея и спря до дясното й рамо. — Надписът на автомобилните номера^[2] е по-подходящо описание на Западна Вирджиния — дива красота. Или това е твоята представа за „рай“?

Тя му отправи кос поглед.

— Може би. Никога не съм опитвала да определя.

Той леко наклони глава към нея.

— Какъв парфюм носиш? Този аромат ме преследва цяла вечер.

Глена не бе готова за внезапната промяна на темата. Умът й се втурна да направи прехода, а чувствата й изригнаха от внушението на думите му.

— Новият аромат на „Шанел“. Забравих му името. — То не изглеждаше важно, когато тя почти се обърна, за да му отговори. Обзе я пронизваща топлина, докато чакаше следващия му ход.

Не се разочарова, когато дланта му намери извивката на врата й и изви главата й назад, докато устата му спокойно се спусна към нейните устни. Целувката му беше сигурна и меко търсеща, устните му се движеха по нейните с преднамерена лекота. Той протегна ръка да обхване талията й и напълно я обърна към себе си, за да я прегърне изцяло.

Топлината на ръцете му я обгърна и тялото й се затопли от неговото. Под влияние на изкусната убедителност на целувката му в ума й не се появи и мисъл за съпротива. Усещанията, които той създаваше у нея, бяха прекалено хубави, за да иска тя да ги прекъсне. Тази липса на сила беше прелъстяване в най-чистата и опасна форма.

Очите й бяха затворени в мечтателно задоволство, докато устните му се движеха по бузата й към основата на ухото. Галещата милувка на ръката му по врата й избута шала от едното рамо и той наведе глава, за да позволи на горещите си устни отблизо да проучат неговата заобленост.

— Кожата ти ми напомня за кремавото меко венчелистче на магнолията — прошепна Джет, а след това бавно се изправи.

Глена с нежелание отвори очи — искаше й се той да не бе спрял толкова бързо. Непроницаемият поглед на черните му очи се плъзгаше по обърнатото нагоре лице като милувка и оставяше впечатлението, че тя е една много специална дама.

— Защо имам чувството, че баща ти ме подготвя за нещо? — Трябваше известно време, за да може небрежно подхвърленият въпрос да проникне през уязвимото й съзнание, потопено в други усещания.

Тя се шокира, когато разбра, че моментът е бил точно избран. Дори сега, когато се стегна в ръцете му, дланта му продължаваше да следва извитата дъга между рамото и врата й, а палецът му рисуваше кръгове върху чувствителната й кожа. Устните й се отвориха в безмълвен яростен протест срещу обвинението, но гласът й изневери.

Джет не изглеждаше прекалено обезпокоен от липсата на отговор. Той продължи да се отнася към нея с ленива бдителност.

— Баща ти се опитва да ми пробута нещо. Не можах да преценя дали това е минната му компания… или се опитва да пробута теб. Ако е за теб, предложението може да е примамливо.

Когато главата му се наведе надолу, сякаш да я целуне отново, тя замахна и го удари през лицето в изблик на раздразнение. Без да чака, се измъкна от слабата му прегръдка и безкомпромисно застана с гръб към него. Очакваше той или да постъпи по същия начин, или да започне да я убеждава.

Вместо това Джет отвърна на нападението й с весела подигравка:

— Какво стана? Да не се приближих прекалено много до истината?

— Не. — Тя отметна глава и отрече прекалено бързо и прекалено енергично. На момента усети, че е гневна отчаеш, защото Джет толкова ясно бе прочел мислите на баща й, и отчасти — защото можеше да разсъждава толкова трезво, докато я държеше в ръцете си. Бързият й като светкавица гняв бе като преиграване. Наклони глава и пое успокоителна глътка въздух.

— Не можах да се въздържа — дрезгаво му се извини тя. — Съжалявам, че те ударих.

— В такъв случай… — Гласът му бе изпълнен от сдържания смях и той протегна ръце да я обърне към себе си и обви талията й. — … нека се целунем, за да наваксаме.

Глена сложи ръце на гърдите му и се опита да се отблъсне от него, но той преодоля съпротивата й с малко усилие. Ръцете му се вдигнаха към гърба й, за да я повдигнат на неговата височина, а гладката й рокля предлагаше малка защита от грубото влияние на твърдото му мускулесто тяло.

Без да може да се освободи от прегръдката му, Глена пробва вербална атака, за да възстанови свободата си.

— Ти си най-…

Мекият му гърлен смях предрече безполезността на опита й.

— Вече чух всички епитети.

Ръката му обхвана тила й, за да я задържи мирно, докато устата му покри плътно стиснатите й устни. Глена бе поразена от липсата на бруталност в прегръдката му. В целувките му нямаше наказание, само всепоглъщаща страст, която разби защитата й. Ръцете му също не бяха груби. За нея щеше да е по-лесно да отблъсне прегръдката му, ако той й причиняваше болка. Джет нямаше нужда от брутална сила, за да сломи съпротивата й.

Щом Глена стигна до момента, когато не можеше вече да се стяга в ръцете му и остави тялото си да се притисне в неговото, той отлепи устните си от нейните.

— Да обърна ли и другата си буза за шамар?

Тя свали поглед от чувствените му устни към бялата яка на ризата, а бледността и се открояваше от загорялата кожа на шията му и тъмния плат на костюма. Пулсът й се успокои и влезе в нормалните си граници, дишането й също.

— Ако познаваше баща ми, никога нямаше да съчиниш тази инсинуация, това ме ядоса толкова, че те ударих. — Гласът й бе тих, все още невъзстановен от целувките. — Баща ми никога не е „пробутвал“ нещо през целия си живот.

— Може би „пробута“ не беше правилната дума — отстъпи Джет и охлаби прегръдката си. — Но усещам, когато ме обработват.

Глена почувства леко неудобство, защото знаеше, че това е вярно.

— Не съм сигурна, че разбирам за какво говориш, но баща ми е честен човек. — Вече можеше спокойно да го погледне в очите.

— Не си спомням да съм влагал обратното в думите си — отговори той и погледът му премина по лицето й. — Най-вече съм любопитен каква роля играеш ти в плановете му.

— Никаква. Просто съм тук, ако той има нужда от мен — повдигна рамене Глена, защото моралната подкрепа беше границата на нейното участие. Никога не бе се месила в бизнесоперациите му, а моментът за промяна бе лош сега, когато се изискваха професионални преговори, а тя бе абсолютен аматьор.

Джет не изглеждаше напълно убеден от отговора й, но сякаш бе готов да се въздържи от мнение. Ъгълчетата на устата му се свиха в суха усмивка, а ръцете му се отпуснаха и я освободиха.

— Мислиш ли, че той ще има нужда от теб? — взря се в нея той.

Без топлината на тялото му Глена потрепери. Тя не можеше да се справи с двусмислените му въпроси.

— Захладня. Мисля, че ще се прибирам вътре. Ако очакваше някакъв протест от Джет, такъв не дойде.

— Ще повървя с теб.

Изминаха обратния път в тишина. Той вървеше до нея, докато стигнат асансьорите. Влезе след нея, сякаш да се увери, че всичко е наред, и натисна копчето за нейния етаж.

— Лека нощ, Глена — пожела й той, но тя нямаше време да му отговори, преди вратите да се затворят.

В стаята си Глена почука веднъж на вътрешната врата към стаята на баща си. Отсреща не се чу нищо. Тя се поколеба, после отвори вратата и погледна вътре. Отиде на пръсти до леглото и видя, че баща й спокойно спеше.

Трябваше й известно време, за да се унесе в сън.

 

 

На следващата сутрин тя се събуди от звъна на телефона. Протегна се невиждащо за слушалката, докато се опитваше да се разсъни.

— Да? — Гласът й звучеше толкова дрезгаво, колкото чувстваше дебел езика си.

— Ставай, поспаланке — смъмри я весело баща й. — Изгрей и засияй!

Глена отпусна глава на възглавницата, като се опитваше да държи слушалката до ухото си.

— Колко е часът? — сънливо се нацупи тя.

— Осем сутринта.

— Защо ми се обаждаш? Защо просто не почука на вратата? — Тя седна на леглото и потърка очи, като се мъчеше да прогони съня от тях.

— Защото съм долу. Буден съм от няколко часа и направих сутрешна разходка. Мислех, че може да се срещна с Кулсън, но разбрах, че е поръчал закуска в стаята си. — Споменаването на Джет широко отвори очите й със спомена от снощи. — Ще дойдеш ли да закусиш с мен, или трябва да ям сам?

— Слизам, но, татко… — Глена се поколеба. — Не се опитвай да се видиш с Джет, преди да сме успели да поговорим.

— Защо? — Той беше озадачен.

— Ще ти обясня, когато сляза долу. Само ми дай няколко минути да си измия лицето и да се облека.

Всъщност й трябваха двадесет минути да се измие, да сложи нов грим и да навлече чифт бежови панталони и подходящ пуловер в тънки светло- и тъмнобежови ивици. Баща й вече бе седнал на една маса, когато тя пристигна в ресторанта за закуска.

— Какво имаше предвид по телефона? Защо искаш да говориш с мен? — попита я той още преди да успее да дръпне стола си към масата.

Глена накратко разказа за това, че Джет я е придружил на разходката предишната вечер, като пропусна интимните подробности за целувките.

— Подозира, че го подготвяш за нещо — завърши тя.

— Той ли го каза? — Веждите му се свиха загрижено.

— За да съм точна, той каза, че знае, че го обработват.

— Дааа. — Орин Рейнолдс се замисли за момент.

— Не искам да ме мисли за някакъв шарлатанин, така че ще трябва да съм по-откровен с него. Иначе няма да повярва, че искам да му направя нормално бизнес предложение.

— Това си мислех и аз — съгласи се тя.

— Надявах се да се посприятеля с него, преди да му кажа предложението си, но така вече не става — въздъхна той и после й хвърли тънка усмивка.

— Благодаря за предупреждението.

Сервитьорката дойде да вземе поръчката, но това не наруши разговора им. Те вече бяха приключили обсъждането. Закуската премина тихо, защото баща й бе вглъбен в мислите си.

Сутринта нямаше никаква следа от Джет в хотела. Те успяха да го видят едва по обяд, когато отново бяха седнали в ресторанта. Глена го видя, че влиза, и успя само да прошепне „Татко!“, за да привлече вниманието на баща си към високия чернокос мъж, който се приближи до масата им.

— Добър ден! — Поздравът му се отнасяше и към двамата и те отговориха. Без никакви други предисловия той постави едната си ръка на облегалката на нейния стол, с другата се подпря на масата и я погледна под прав ъгъл. В очите му се четеше изключителна гальовност, което я накара да се почувства специална, когато той насочи цялото си внимание към нея.

— Би ли искала да поиграеш тенис следобед? Имам резервиран корт за два часа.

Близостта му й влияеше опияняващо. Тя погледна към баща си, за да се откъсне от магическото му влияние. Баща й не разбра погледа й и го прие като искане на разрешение.

— Отиди и се забавлявай. Аз ще намеря някой да ме развлича — настоя той.

— Тогава в два. — Джет повтори часа като потвърждение на решението й.

— Ще бъда там — кимна с глава Глена.

Докато Джет се изправяше да тръгва, баща й заговори:

— Има един делови въпрос, който искам да обсъдя с вас, когато имате време.

Джет го погледна с многозначителна полуусмивка.

— Ще бъда на разположение в четири и половина, ако това ви устройва.

— Чудесно. — В изражението на Орин Рейнолдс се появи увереност, всяка част от която беше равна на тази на Джет. — В моя апартамент или във вашия?

— Във вашия.

— Аз нямам ракета за тенис — сети се Глена.

— Ще взема една за теб — обеща Джет и се отдалечи, като махна с ръка. Той се присъедини към двама мъже, които Глена позна — бяха на вечерята предишната вечер. Очевидно бяха двама от гостите му.

— Е, картите ми ще са на масата до пет следобед — обяви баща й със сдържана въздишка.

— Какво мислиш, че ще направи той? — Глена отпи от чашата си с леденостудена вода, за да охлади пламналото си тяло, но продължи да наблюдава всички движения на Джет.

— Това е единственият човек, когото не бих могъл да разгадая — заяви баща й, смачка ленената салфетка и я постави на масата. — Ако си готова, да тръгваме.

Глена бутна стола си назад и стана. Излязоха от ресторанта и се върнаха в апартамента, за да може тя да си облече тенис екипа. Чуваше как баща й обикаля в съседната стая, като ту сядаше, ту отново крачеше. Напрежението му се оказа заразително. Всичко бе заложено на срещата му с Джет този следобед.

Тя пристигна на тенискорта с бяла лента, която прибираше косата й, за да не влиза в очите. Джет я чакаше. Той махна към трите ракети, които лежаха отстрани.

— Избери си.

Тя пробва всяка една, преди да си избере втората. Нервите й бяха изпънати като нишките на ракетата както от опасенията за финансовото им състояние, така и от безпорядъка, който Джет бе оставил в чувствата й.

Когато излязоха на корта, Глена се съгласи с предложението му да загреят с няколко удара. Обикновено играта й беше над средно ниво, но сега й липсваше концентрация. В резултат на това тя започна да играе лошо.

В средата на първия сет още не бе отбелязала нито една точка. А още по-съкрушително за гордостта й бе това, че Джет й отстъпваше. Когато тя успяваше да вкара сервиса, той просто връщаше и продължаваше да играе леко, без да опитва крос корт или бейзлайн^[3]. На последния си сервис тя направи двойна грешка и той получи сет пойнт^[4].

Ядосана на себе си заради слабата игра и на него заради снизходителността му, тя едва го погледна, докато сменяха страните. Но той я предизвика, когато я подминаваше.

— По-добре се замисли за играта. Проблемът ти е, че не се концентрираш.

Критиката му я бодна като с остен. Глена върна първия му сервис с унищожителен удар през корта, който го свари неподготвен. От този момент нататък играта й се подобри. Но все пак не беше равна на тази на Джет. Той й позволяваше да го настигне, дори да спечели един-два гейма, но всеки път, когато победата му в мача беше в опасност, той изпращаше по някой удар, който тя не можеше да върне.

Силната състезателна жилка у Глена не й позволяваше да се откаже. Джет контролираше играта, караше я да се напрегне до краен предел и тя продължаваше битката, докато той спечели решителната точка. Потта течеше на струйки по врата й, докато отиваше към мрежата след поражението. Задъхана, тя стискаше ракетата, докато Джет прескочи мрежата, също останал почти без дъх.

— Поздравления. — Ръкостискането й бе отпуснато, изтощено като гласа й.

— Изморена ли си? — В тона му имаше дразнеща нотка.

В очите й проблесна негодувание, докато изтриваше чело с опакото на ръката си. Тя се обърна и бавно тръгна, съзнавайки, че той я следва.

— Можеше да ме унищожиш — обвини го тя. — Можеше да ме заличиш от корта по всяко време, когато поискаш. Не ми харесва мисълта, че ти просто си играеше с мен на котка и мишка.

— На мен ми изглеждаше повече като състезание. — Той й подаде една кърпа.

— Не вярвам изобщо да си се изпотил — продължи да се оплаква Глена. Гласът й бе леко приглушен от кърпата, с която си бършеше лицето.

— Изпотих се — увери я той с ленив глас. — Ти играеш доста добре, когато се концентрираш.

— Никоя мишка не обича да се отнасят снизходително с нея. — Тя уви кърпата около врата си, като остави краищата да висят отпред.

— Никога не съм виждал мишка с кестенява коса или с такъв характер — поправи я Джет с дяволит блясък в очите.

Дишането й се бе нормализирало. Тя повдигна глава и го погледна.

— Аз не съм жалка мърморана, когато губя. Просто… да ме оставяш да те настигам, е почти толкова лошо, колкото и да ме оставиш да победя — обясни тя. — Къде е удовлетворението, ако знаеш, че някой ти позволява да го направиш.

— Печелиш точка. — Ръцете му хванаха краищата на кърпата и я издърпаха по-близо до него. С всеки свой дъх тя вдишваше земния му мъжки мирис, подсилен от потта и от топлината на напрежението. Този мирис правеше странни неща с пулса й. — Но не съм имал намерение да се показвам снизходителен. Ти си страстен играч и чувствах, че заслужаваш някаква награда за усилията си. Просто не се предаваше.

— Никога не се отказвам. — За нея това бе немислимо.

Джет избърса бузата й с края на нейната кърпа, като успя да придаде впечатлението на милувка.

— Разбирам те.

После ръката му се плъзна под брадичката й и я повдигна така, че устните й да достигнат неговите. Тя усети соления му вкус във влажното сливане на устните им, облегната на твърдото му тяло.

Бе още жадна за целувките му, когато той бавно се отдръпна.

— Предполагам, че си споменала на баща си това, което обсъждахме снощи. Затова ли той поиска да се срещнем следобед? — прошепна Джет.

По дяволите! Той отново го направи. Хвана я беззащитна, докато сетивата и бяха упоени от сексуалната сила на целувките му. Глена се изправи и с мъка потисна яда си.

— Да, казах му за неоснователните ти подозрения — призна тя, тъй като нямаше смисъл да лъже. — Мисля, че иска да се срещнете, за да поправи впечатлението, което придобиваш за него.

— За какво иска да говорим? — продължи Джет, докато прибираше ракетата си в калъфа.

— Татко може да ти го обясни по-добре от мен. — Глена не се опита да го убеждава, че не знае. — Казах ти и преди, че не участвам в бизнесделата му.

— Значи става въпрос за работа? — Той поиска потвърждение за темата.

— Да — беше единственият отговор. Тя нерешително вдигна ракетата, с която бе играла, и направи несъзнателен опит да смени темата. — Какво да правя с това?

— Той ще я върне — посочи Джет към едно момче. Глена му я подаде, когато то притича към тях. Щом се отдалечи, Джет попита: — Ти ще бъдеш ли на срещата?

— Вероятно. Защо? — опита да го предизвика тя.

— Просто се чудех. — С ръка на кръста и той я насочи към изхода на залата.

Глена не бе доволна от този неангажиращ отговор.

— Какво се чудеше?

Косият му поглед за момент се спря на нейния.

— Дали не си примамка.

— Примамка!? — повтори тя с растящо възмущение.

— Това е термин от покера. Отнася се за партньор, подставено лице, което примамва жертвите в играта, която обикновено е нагласена — обясни той.

— Знам какво означава — язвително отговори тя, — но случайно не съм такава.

— Възможно е целта ти да е да ми отклониш вниманието. Ти си едно много привлекателно отклонение. — Погледът му пробяга по нея оценяващо.

Глена не си позволи да погледне към него, сигурна, че отново ще го удари.

— Но това не ми е цел.

— Така ми каза и преди — поклати глава той.

— Ти наистина имаш прекалено подозрителен ум — заключи тя тихо и ядосано. — Трябва ли всеки да бъде тенденциозен, да има някакъв скрит мотив?

— Не трябва, но обикновено е така. — Думите му дойдоха, без да се замисли, но в тях се криеше огромен цинизъм.

— Може би защото работиш главно с потайни хора, а не с честни като баща ми — сухо предположи Глена.

— Като се опариш няколко пъти, и ти ще си подозрителна към огъня.

Погледът й се плъзна по лицето му и забеляза неумолимата извивка на устата му и внушаващата страх челюст. Осъзна, че грубостта му, твърдостта, се дължи на неприятния му опит. Това намали раздразнението й.

— Не е нужно да съм на срещата — каза тя. — Ако ще се чувстваш по-сигурен или по-малко подозрителен, ще отида да плувам или да правя нещо друго. Няма с какво да помогна на разискването. И със сигурност не искам да смяташ, че ще ти отвличам вниманието. Баща ми също не би искал.

Когато спряха пред асансьора, Джет дълго я изучава с поглед, преди да отговори:

— Нямам нищо против присъствието ти на срещата ми с баща ти.

— Ако зависи от мен, ще бъда там. — Тя знаеше, че присъствието й ще бъде морална подкрепа за баща й, което бе много по-важно от недоверието на Джет.

Вратите на асансьора безшумно се плъзнаха встрани, а над тях се чу звънецът му. Глена отстъпи, за да позволи на слизащите да минат край нея, и после влезе в асансьора, последвана от Джет.