Майкъл Уайт
Извънредна ситуация (63)

63.

Над шосето, обграждащо Калифорнийския конферентен център се стелеше гъст дим. Дракон тичаше по асфалта. Стигна до задната част на мола и се шмугна в малкия паркинг. На земята лежеше труп на мъж, в гърба му бяха забити множество стъкла. Тялото приличаше на някакъв зловещ таралеж и Дракон се засмя. Това беше първата жертва от тази вечер, която виждаше отблизо, но не чувстваше нито грам вина или угризение. Единственото, което изпитваше към мъртвия, беше презрение, че е бил такъв глупак да се окаже в неподходящия момент на неподходящото място.

Отвори вратата на товарната рампа в дъното на паркинга и се озова в склада зад супермаркета. Помещението беше пусто. Изтича по коридора. И там не видя никого, но за всеки случай извади пистолета „Смит и Уесън“. Зави и мина през друга врата, след това влезе в магазина.

Супермаркетът беше затворен час преди бомбите да избухнат. Витрините му бяха счупени, стъклата се бяха разпилели по пода чак до стената в дъното и хрущяха под обувките на Дракон. Спретнатите някога полици, по които имаше всичко, от евтини романчета до последна мода играчки роботи, бяха преобърнати и разпилени като колода карти.

Дракон се приближи до стената вляво. Близо до дъното на магазина имаше врата с табела „Поддръжка“. Беше заключена, но един изстрел на пистолета поправи това. Дракон проби дупка над дръжката и счупи заключващия механизъм. Изрита вратата и тя се блъсна в тухлената стена от другата страна.

Натисна ключа за осветлението, който се намираше отдясно на вратата, и видя тесен коридор. Отляво и отдясно имаше складови помещения, а на тавана в дъното се виждаше капак. Той също бе заключен, но не за дълго. Дракон включи фенерчето, привързано за главата му, повдигна се нагоре и запълзя напред.

Шахтата на инсталацията беше дълга малко повече от трийсет метра. В нея се виеха жици, стените й бяха осеяни с контролни табла и свързващи кутии, от които стърчаха още кабели. Дракон измина разстоянието за трийсет секунди и стигна до метална стълба. Тя водеше няколко метра нагоре и го вкара в друг тунел.

Лъчът на фенерчето обходи стените на прохода и освети още метални кутии, жици, дебели разноцветни кабели и табла със стъклени капаци. На това място цареше пълна тишина. Дракон се почувства съвсем откъснат от живота на останалите човешки същества, което беше физическият еквивалент на онова, което усещаше със сърцето и посърналата си душа още от дете. Изпълни се със задоволство.

От картата на Декстър Тейт знаеше, че този проход е дълъг само шейсет метра. Той свързваше мола с ниво Б2 на Калифорнийския конферентен център. Обаче с всяка следваща стъпка му се струваше, че тунелът се удължава и никога няма да стигне до края му. Вътре беше горещо, изолацията от света беше пълна и някой по-слабохарактерен, който нямаше неговата подготовка, щеше да изпадне в паника. Но Дракон дишаше равномерно и крачеше ритмично и за по-малко от две минути стигна до другия край, в който имаше метална врата, която се отваряше отвътре. Тя излетя далеч от него и Дракон се оказа на метър над пода на Б2.

Скочи, когато вратата се удари в стената, и се наведе назад в отвора. Искаше да поеме дълбоко дъх, но жегата и пушекът не му позволяваха. Извади противогаза от чантата и си го сложи.

След трийсет-четирийсет метра видя рампата, която водеше надолу към Б3 и нагоре към Б1. В паркинга в източната част на Б2 горяха поне три пожара. Два от тях бяха между него и центъра на нивото, където се намираше рампата. Имаше и един вдясно, в източния край на Б2.

Извади джипиес устройството си и погледна екрана. Червеното кръгче, което обозначаваше местонахождението на Кайл Форман показваше, че сенаторът се движи на изток от асансьорите към рампата. Дракон нямаше избор. Ако искаше да пресрещне целта, трябваше да мине през пожарите вляво. Само така щеше да успее да стигне до рампата и да слезе на Б3.

Затича между редиците коли, като дишаше равномерно през противогаза. Трябваше да се отправи на север, към дъното на конферентния център, за да заобиколи по-силния от двата пожара. Даваше си сметка, че всеки миг до него може да избухне някоя кола. Приближи се към рампата от север и погледна надолу към Б3. Нямаше и следа от Форман. Това беше добре. Прескочи един нисък парапет и се озова на асфалтирания склон.

След като намереше сенатора, щеше да го свали в най-долните нива на сградата, където да се разправи необезпокоявано с него. Той щеше да свърши като един от многото обгорели трупове и по всяка вероятност нямаше да могат да го идентифицират.

Свали чантата от рамото си и я остави на пода. Извади една граната, махна предпазителя и я хвърли зад себе си. Докато тичаше към Б3, хвърли и останалите две гранати. Те избухнаха през интервал от две секунди, затрупаха с огромни парчета бетон рампата, свързваща Б2 и Б3, и посипаха Дракон с прах. Миг по-късно се чу и друг тътен от върха на рампата — три коли паднаха една върху друга и напълно запечатаха прохода.

Дракон се облегна на една колона. Дишаше тежко в противогаза. Пое дъх за последен път, свали маската и я хвърли в купчината отломки наблизо. Погледна се и видя, че костюмът му е целият в прах и омазан с машинно масло. Това беше добре. Трябваше да изглежда пострадал.

Откъсна ръкава на сакото си и се наведе, за да отпори и крачола си. Взе командоския нож от калъфа на кръста си и го заби в прасеца си, като внимаваше да избегне големите кръвоносни съдове. Резултатът беше грозна рана, която кървеше обилно, но нямаше да причини трайни увреждания.

Без да обръща внимание на болката, той се откъсна от стената, прибра ножа в ножницата, пъхна пистолета в джоба си и закуцука към укритието си от отломки, зад което щеше да изчака появата на сенатор Кайл Форман.