Майкъл Уайт
Извънредна ситуация (48)

48.

— Мамка му, мразя асансьори — каза Дейв, когато вратите се затвориха.

— Откога? — попита невярващо Тод.

— Винаги слизам и се качвам по стълбите в колежа. Нямам им вяра на тези неща.

Кайл натисна бутона, на който пишеше Б2, и асансьорът тръгна надолу. Дейв се огледа изключително неспокойно. Тод клатеше глава, а на лицето му се появи подигравателна усмивка.

— О, да ти го начукам! — изруга Дейв.

Асансьорът подскочи, чу се остро пукане и те заседнаха между етажите. Светлините угаснаха, но след това отново се включиха. Усмивката на Тод замръзна. Дейв се вкопчи в лайстната на вътрешната стена и видя в огледалото ужасеното си лице.

Тогава асансьорът започна да пада.

Сякаш се спускаше вечно, но свободното падане продължи не повече от секунда, през която четиримата бяха убедени, че се прощават с живота. Нямаше време за паника. Бяха в ужасен шок, чувстваха се напълно безсилни. Животът им се изплъзваше.

Но асансьорът се разтресе отново и спря.

Те се строполиха на пода в тясното пространство. Форман и Дейв се сблъскаха, от удара носът на сенатора се счупи и по ризата му шурна кръв. Тод залитна към стената, стовари се тежко върху счупената си ръка и извика от болка. Марти полетя с главата напред към вратите. Успя да се задържи и бързо се изправи. Беше напълно объркан и със замъглено зрение.

От средата на тавана се чу ужасно скърцане. Никой не смееше да помръдне.

Форман избърса лицето си с ръкав и се плъзна на пода. Опря гръб в стената, наведе се и стисна носа си.

Тод се изправи до отсрещната стена. Лицето му бе изкривено от болка.

Дейв трепереше. Пот се стичаше на струйки по изцапаните му с кръв и прах бузи. Свали раницата си от рамото и започна да рови в нея. След миг в шепата му се появи малко пластмасово шишенце. Той извади от него две таблетки и ги сдъвка. Очевидно не го правеше за първи път.

Форман бавно се изправи и се примъкна към вратите на асансьора.

— Добре ли си? — попита той Марти и му помогна да се задържи прав.

— Така ми се струва.

Обърна се към двамата студенти със същия въпрос. Те кимнаха.

— Не съм много по-зле отпреди — добави Тод.

Форман погледна към таблото с копчетата, а после към дисплея над вратата. Мигаше между Б3 и Б4.

— Някой да има мобилен телефон? — попита той и огледа всички по ред.

— Никога не съм имал — отвърна Дейв.

— Аз имам — каза Тод. — Но е горе. Разбит на поне сто парчета.

Форман се обърна към Марти. Възрастният мъж поклати глава, после заби поглед в пода и мускулите на лицето му се стегнаха.

Сенаторът извади своя телефон.

— По-рано не успя да набере, така че… — Погледна към екрана и с изненада установи, че работи. Но малък знак в горния десен край му показваше, че на практика няма сигнал.

Набра 911. Нищо. След това, без много добре да осъзнава какво прави, натисна копчето за бързо избиране на първия номер от телефонния си указател. Дълго чуваше в слушалката само тишина, след това пукане и накрая бръмчене. Отпусна телефона надолу, взря се в пода и въздъхна дълбоко.

— Кайл? Кайл, ти ли си?

— Санди! — извика Кайл и вдигна телефона. Видя, че на екрана е изписано „свързан“ и таймерът отброява секундите — 00,02, 00,03. След това телефонът угасна. Нямаше светлина, нямаше сигнал, нямаше звук — нямаше и ток.