Майкъл Уайт
Извънредна ситуация (51)

51.

— Не! В никакъв случай!

Джош говореше с Марк Харисън по видеофона на китката си. Пийт се бе върнал в „Биг Мак“ и се подготвяше да свали необходимата техника от вътрешността на огромния самолет. Маи и Стеф чакаха Джош край входа на конферентния център.

— Виж, Марк, нямам време за това.

Марк го изгледа зверски от малкото екранче.

— А сега ти ме чуй, Джош. Разбрахме се…

— Да, но нещата се промениха.

— За мен не са.

— Е, точно там е работата, нали, Марк? Ти не си тук. А ние сме. Пийт може да го направи. Ще влезе и излезе от „Зала А“ само за минути. Така спасителните екипи ще получат възможност да измъкнат още хора, без да бъдат затрупани от тежкия таван.

Марк се извърна от камерата, която пренасяше изображението му на 2500 километра до миниатюрния приемник на Джош.

— Такива са заповедите към мен — каза той накрая.

— Да, но те не ти харесват, нали?

— Не, но ще ги изпълня.

— Това си е твоя работа, Марк.

— Джош.

— Марк, трябва да ни бъде позволено сами да взимаме решения на терен. Иначе цялата мисия ще пропадне, всяка мисия ще пропада! Трябва да ни уважаваш повече.

Линията започна да пука. Накрая Марк вдигна глава.

— Имате петнайсет минути, Джош. Нито секунда повече. Ще намеря начин да разбера.

— Добро решение, Марк — отвърна Джош и изключи видеотелефона.