Метаданни
Данни
- Серия
- Е-форс (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- State of Emergency, 2009 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Елена Кодинова, 2010 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,3 (× 4 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- Еми (2015)
Издание:
Майкъл Уайт. Извънредна ситуация
Американска. Първо издание
ИК „Бард“, София, 2011
Редактор: Боряна Даракчиева
ISBN: 978-954-655-244-0
История
- — Добавяне
19.
В 2:54 следобед Джош се събуди от алармата до леглото му. Само преди шест часа бе завършило упражнението му за 48-часово лишаване от сън.
— Марк е — каза гласът от другата страна на линията. — Бързо идвай в компютърния център.
Все още сънен, Джош завари там Марк, а Пийт влезе след няколко секунди. След това дойде и Стефани, която идваше от хангара, където получаваше инструкции как да използва Къртицата.
— Какво става? — попита Джош, когато всички се събраха около компютъра на Том.
— Преди трийсет минути комуникациите на ЦРУ прегряха — отвърна Том. — Американското и британското правителства са обявили най-висока степен на бойна готовност. Но не е съобщено публично.
— Нещо по-конкретно?
— Опитвам се да разбера. Сибил анализира обмена на информация. Всичко, разбира се, е кодирано. Зададох на системата задача да отдели ключовите думи в разузнавателния трафик. Ето. — Холографското изображение пред очите на Том се смени и той замърда пръсти по металната повърхност, върху която бе прожектирана клавиатурата. — Това са трите най-често срещани.
Появиха се три реда цифри.
— Това е РСА[1] код — каза Джош и изведнъж се разбуди напълно. Беше изпълнен с енергия от възможността най-накрая да приложи познанията си по криптография.
— Какво е това? — попита Пийт.
— Това е като системата, използвана за кредитните карти — намеси се Том. — Зависи каква е степента на кодиране, но повечето кодове се смятат за неразбиваеми.
— Да, това е така за търговските трансакции — добави Джош. — Почти невъзможно е да бъде разбит ПИН кодът ти или банковата ти парола. Но ако разгледате тези поредици от цифри, ще видите, че могат да бъдат разделени на по-малки сегменти.
— Том — каза Марк, — можеш ли да ги изведеш на големия екран?
След няколко секунди на стената се появиха цифри, големи по трийсет сантиметра.
— Изчислено е, че за разбиването на най-добрите кодове е необходимо всички компютри на планетата да работят заедно само по тази задача за нещо като 12 милиона пъти възрастта на Вселената — каза Джош. — Но този код не изглежда особено сложен.
— И имаме едно страхотно предимство — добави Том и потупа с любов бюрото пред себе си. — Единственият квантов компютър в света.
— Добре, Сибил — обади се Джош. — Мисля, че шапкарите са използвали трета степен факторизация, за да получат тези числа. Което означава, че трябва да обърнем процеса. Да вземем първата редица от цифри — 657609873. Какво ти говори тя?
Всички погледи бяха впити в големия екран. Синтезаторният глас на Сибил разцепи тишината.
— Най-точно съвпада РЕХКТХИ.
Всички мълчаха известно време, но после Том се изсмя.
— Супер! Това е майката на Си 3 Пи О, нали?
Джош седна и прокара пръсти през косата си. Имаше тъмни кръгове под очите. Наведе се напред, подпря лакти на коленете си и се загледа в екрана. После изведнъж се изправи. Всички се обърнаха към него.
— Сибил — каза той след дълга пауза. — Добър опит. Да погледнем втората поредица цифри — 6858876568.
Отново настъпи тишина. Том премяташе писалка в лявата си ръка.
— Най-близкото съвпадение е ХИДЖХКИО.
Том хвърли писалката върху конзолата, закачена за инвалидната му количка.
— Добре — въздъхна Джош. — А сега, Сибил, третата поредица — 7876345256.
Настъпила тишина, след това компютърът каза:
— СЛЕДИ НОЖ САЛ.
— О, за бога! — възкликна Пийт.
— Всичко е наред, това е анаграма — обади се Джош. — ЛОС АНДЖЕЛИС.
Марк погледна криптографа и кимна.
— Значи ченгетата подозират, че нещо голямо ще се случи в Лос Анджелис.
— Да, но най-вероятно нямат представа какво или са кодирали останалата информация. Не успя ли да изолираш и други ключови думи, Том?
— Не.
— Което значи, че и ние нямаме никаква представа какво предстои да се случи.