Майкъл Уайт
Извънредна ситуация (106)

106.

Марк и останалите се бяха изкачили до средата на стълбата, когато бомбата избухна. Грохотът бе приглушен от пръстта между мястото на взрива и шахтата. След това от Б6 и отводнителния канал пристигна втори трус.

В епицентъра ударната вълна се движеше със скорост седем метра в секунда, а температурата беше 8105 градуса по Целзий. Но докато премине през складовете и външната стена на конферентния център и се удари в блокажа на канала, силата й бе намаляла наполовина.

Деветметровото препятствие в тунела изигра ролята на гигантски буфер. То погълна 97 процента от кинетичната енергия на взрива и спря отделилите се газове. Но експлозията успя да го разруши и отломки от него полетяха на запад по канала.

Тримата членове на „Е-форс“ заедно с Дейв Голдинг и Кайл Форман се бяха изкачили на около 12 метра нагоре по шахтата на климатичната система, когато парчета от блокажа се удариха в стените на канала под тях. Тъпанчетата им щяха да се спукат от оглушителния шум, предизвикан от удара на експлодиралите газове в препятствието.

Повечето отломки от блокажа се разпиляха из тунела със затихваща скорост, но част от тях излетяха нагоре през спасителната шахта. Марк, който беше най-близо до канала, видя как през дупката се издига облак прах.

— Не поглеждайте надолу! — надвика той грохота. — Притиснете се към стената и дръжте очите си здраво затворени!

Пръстта ги удари като гигантска вълна, разбила се на плажа, и ги прилепи към стените на шахтата. Въжената стълба се разлюля силно. Сред грохота Марк чу как Дейв пищи от ужас. После изненадващо всичко утихна. Но само за секунда. Откатът беше дори по-силен от взрива. Експлозията бе изхвърлила въздуха и създала вакуум, който засмука твърдата материя. Всичко, което премина нагоре по шахтата, сега се връщаше обратно. По главите им се посипаха буци пръст и камъни.

Парче бетон се удари в рамото на Кайл Форман. Той извика от болка, едната му ръка се откъсна от стълбата и тялото му се залюля над черната пропаст. Краката му се подгънаха и едното му стъпало се изплъзна.

Маи стрелна поглед нагоре и върху визьора й се посипаха пръст и прах. Изкачи се едно стъпало, уви ръка около стълбата и хвана Форман за колана. Той целият трепереше, но ужасът му вдъхна нова енергия. Преви се в кръста и се отръска от потока отломки, който валеше върху тях, след това се хвана за стълбата и провря стъпалото си в нея. Разтърси глава и кръвта от десетината рани по нея опръска въглеродните влакна на стълбата. Положи усилия да не мисли за болката, която мъчеше цялото му тяло, и започна да се изкачва.

След трийсет секунди всички влязоха в бетонния проход, водещ към полянката зад североизточния ъгъл на конферентния център. Жълто-червени пожари осветяваха мрака. Въздухът бе пълен с прах и дим. Дейв и Форман поеха дълбоко кислород от маските, които още бяха прикачени на лицата им, и се стовариха върху обгорялата трева.

Марк излезе последен. Той изпълзя през ръба на шахтата и се вдигна в бетонния проход. Киберкостюмът му беше мръсен и прашасал.

Отиде при Дейв и Форман и клекна до тях.

— Добре ли сте? Сенаторе, май бяхте лошо ударен в шахтата. — На лявото рамо на Форман имаше прясна кръв. Лицето му беше покрито с пръст и съсиреци, които правеха очите му да изглеждат комично бели, почти като на герой от анимационен филм.

Форман кимна бавно. Устата му беше толкова суха и пълна с прах, че му беше трудно да говори.

— Почти стигнахме — каза Марк и се обърна към Дейв.

Младежът се бе изправил на колене и придържаше ранената си ръка. Вдигна очи към Марк и въздъхна дълбоко.

— О, боже! — възкликна той и отпусна глава.

Марк му помогна да стане на крака, а Джош и Маи направиха същото с Кайл Форман, като го хванаха под мишниците.

— Марк? Марк? Обади се. — Беше Том.

Марк не можеше да повярва — комуникациите отново работеха.

— Да, Том — отвърна той.

— Слава богу! Къде сте? „Голямо око“ не предава картина в радиус от двайсет метра от конферентния център.

Марк отвърна, докато помагаше на Дейв да прекоси полянката, за да стигне до Детската количка.

— Навън сме. Изведохме сенатор Форман и още един оцелял. Другият е със Стеф.

— А тя къде е?

— Във втората Къртица с Марти Гардинър. Скоро трябва да излезе на повърхността. Чу ли се с Пийт?

От другата страна на линията настъпи тягостно мълчание.

— Том? Какво се е случило?

— Последното съобщение от него беше по мейла. Каза, че излиза от Къртицата, за да обезвреди бомбата.

— О, не! — каза Марк и спря на място.

— Не виждам как може да е избегнал експлозията.