Майкъл Уайт
Извънредна ситуация (31)

31.

Зала А, Калифорнийски конферентен център

19:14 ч. Тихоокеанско време

(3 минути до инцидента)

Светлините блеснаха и Кайл Форман излезе на голямата сцена под бурните аплодисменти на публиката. Не спираше да маха, докато вървеше към трибуната. Измина цяла минута, преди зрителите да се успокоят и да си седнат по местата.

— Добър вечер — каза той. — Изключително съм развълнуван да видя тази зала пълна и знам, че много от вас са пътували дълго, за да са тук тази вечер. Но това също е демонстрация на сила. — Той разтвори ръце, сякаш се опитваше да прегърне публиката. Хората се разшумяха. — Харесва ми да се сравняваме с кръстоносци, защото, нека не се заблуждаваме, ние водим война. Война на идеологии. И аз от дъното на сърцето си вярвам, че това е война на правдата срещу неправдата. Война, в която няма да се пролее кръв, но въпреки това тя е опит да се предотврати смърт. Единственият начин да спасим планетата си е да влезем в тази битка — и да я спечелим. — И той удари по катедрата с длан. — Неправдата не бива да победи. Нашата идеология е по-силна.

Бурни аплодисменти. Хората отново се изправиха на крака.

— Подготвил съм кратък филм, който искам да видите — обяви Форман и изведнъж светлините угаснаха, а в дъното на сцената грейна огромен екран.

Филмът започна с кадри на откъртващи се и падащи в океана ледници и продължи с драматични сцени от бури. През цялото време се чуваше гласът на Форман, който коментираше как средните температури непрекъснато нарастват и за това са виновни повишените нива на въглероден двуокис в атмосферата. Появи се диаграма с ярки цветове.

Тогава избухна първата бомба.

Отначало хората усетиха само вибрациите. Залата се разтресе като изображение от клатещ се прожекционен апарат. Повечето си помислиха, че е станало земетресение. Но тогава се чу силен гръм и вратите на помещението излетяха навътре, а над зрителите захвърчаха парчета метал и дърво. Стоманен прът се удари в един от трите големи полилея и хиляди стъкълца се посипаха по главите на публиката като градушка. Светлините угаснаха, залата избухна и взривът уби половината хора вътре.

Кайл Форман видя от трибуната как вратите се разбиха и парчетата полетяха из помещението. Той се скри отстрани на сцената и оттам наблюдаваше чупенето на стъклата, леещата се кръв, хвърчащите във въздуха откъснати крайници. Падна от подиума върху нещо меко. Изправи се на колене и погледна надолу. На слабата светлина, процеждаща се през отвора, където преди бе имало врата, видя обезглавения труп на един от охранителите. Само преди две секунди този мъж бе стоял пред сцената и се бе взирал в публиката.

Когато избухна и вторият взрив, Форман падна отново. Покри главата си с ръце и се мушна под маса в единия край на залата. Тази експлозия беше много по-мощна. Помещението така се разтресе, че таванът за малко да падне. На десетина сантиметра над главата му се чу пронизителен звук и той събра смелост да отвори за малко очи. На стената се бе появила пукнатина, която с бясна скорост растеше съм тавана. Залата отново се разтресе и крясъкът на срутващи се тухли и счупено стъкло се смеси с пукането на пожара. Форман чу писъците и гърлените стонове на стотиците, които изгаряха живи.

Погледна зад себе си и видя нещо, което му заприлича на метален екран, но после осъзна, че е плъзгаща се стоманена врата. Хвърли се отчаяно през малката пролука и се опита да затвори след себе си. В залата изригна огнено кълбо и дори през металната преграда топлината беше унищожителна. Той излетя назад и се стовари върху купчина пластмасови контейнери, които се разсипаха по пода. През ръката му премина остра болка.

Изправи се и успя да различи очертанията на помещението — тесен коридор с врата в дъното. Запрепъва се в мрака към нея, а горещината от залата още изгаряше гърба му. В тъмното му беше трудно да открие дръжката, но накрая напипа метал и натисна. Беше заключено.

Мислите му препускаха. Извади мобилния си телефон. Екранът светна и Форман установи, че сигналът е съвсем слаб. Отчаяно набра 911. Чу звънене, а след това тракане.

Погледна екрана с невярващи очи. На него пишеше: „Връзката е прекъсната“.

Набра отново. Изписаха се думите „Няма сигнал“. Удари телефона с юмрук и изкрещя. Екранът угасна и той отпусна отчаяно ръце.

Обърна се, за да огледа коридора. Очите му шареха в мрака като на диво животно. Потеше се обилно и дишаше на пресекулки. Не виждаше друг изход. Пред него беше адът на залата. Зад него — заключена врата. Започна да удря по вратата, а накрая закрещя.