Майкъл Уайт
Извънредна ситуация (21)

21.

Монтерей, Калифорния

10:13 ч. Тихоокеанско време

(9 часа и четири минути преди инцидента)

Дракон огледа хотелската стая. Четири стени, легло, баня, арсенал от оръжия. На леглото имаше два 7,62-милиметрови автомата М60, които изстрелваха по 550 куршума в минута. До тях — кутия с 1000 бронебойни патрона М61. До възглавниците лежаха два от най-мощните пистолети на света, „Смит енд Уесън“ модел 500 „Магнум“ и полуавтоматичният „Марк XIX Дезърт Игъл“ 50-и калибър на израелската армия. До тях се виждаше кожена кутия с шест ръчни гранати М67, всяка с гарантиран радиус на смъртоносно поразяване от пет метра. Колекцията завършваше с положения на възглавницата любим командоски нож на специалните части — „Фейърбейърн Сайкс“ 2.

Външният вид на Дракон беше съвсем обикновен. Той бе на четирийсет и седем години, със светлокестенява къса коса, побеляваща на слепоочията. Лицето му беше незабележително, може би само носът му бе малко по-голям от нормалното. Очите му бяха воднистосини. Носеше светлосиня риза, бежови панталони и консервативни обувки. Изглеждаше като колежански преподавател на почивка или средно ниво мениджър в свободния си ден. Само една подробност намекваше за нещо друго, за нещо мрачно — червена татуировка на дракон от вътрешната страна на лявата китка. Опашката на дракона минаваше по цялата му ръка. Съществото имаше ужасяващи черни очи и дълъг език. И сякаш беше изплюло думите Смърт, Завоевание, Чума и Война, татуирани до него.

Външният вид на Дракон може и да беше незабележителен, но пък биографията му бе като филм за Бонд. Едно време се казваше Игор Андреевич Маканов, син на Андрей и Лена Маканови. Баща му бе пратен в Гулаг през 1975 година, където умря от гангрена, причинена от измръзване. Лена бе полякиня. Едва бе навършила 12 години, когато руснаците завзеха родината й. Игор имаше сестри — Ангела и Аня, които заедно с майка си починаха от недохранване в Москва. Игор бе най-малкият в семейството и само той от всички оцеля. Когато стана на седемнайсет, постъпи в армията. След това бе обучен в Спецназ, съветските специални служби.

През 1991 година, след разпадането на Съветския съюз, Игор унищожи всички следи от предишния си живот и се премести в Америка. Промени външния си вид и заличи миналото си. Бързо си изгради връзки с мафиотските семейства по Източното крайбрежие, които с радост възлагаха задачи на наемник без минало. В търсене на нещо по-надеждно, той се премести на юг, където стана личен бодигард на семейството на тексаски петролен магнат. Когато избраха най-младия син на семейството на висока политическа длъжност, Игор замина заедно с него във Вашингтон.

Не след дълго пътят му се пресече с този на Четиримата конници и така получи новия си прякор. След толкова години вече бе забравил рожденото си име, но спомените за страданията на семейството му бяха непокътнати. Не можеше да припише вина на конкретен човек, но знаеше, че по-скоро би се самоубил, отколкото отново да стане беден. Това беше причината веднага да се сработи с Четиримата конници, за които печеленето на пари беше всичко.

Четиримата конници изискваха да изпълнява поръчки само за тях и Дракон с радост се съгласи. Плащаха му изключително добре и той харесваше работата си. За десет години беше премахнал десетки хора по тяхно нареждане. Последното убийство стана в Холивуд Хилс, но биографията му бе богата.

Една от първите жертви на Дракон беше Виктория Брамли, юрист от Министерство на правосъдието във Вашингтон. Беше се натъкнала на някакви документи, които бе по-добре никога да не беше виждала. Фактът, че беше млада майка с две малки деца, не охлади ентусиазма му към задачата, която изпълни съвсем чисто. Друга видна жертва беше Питър дю Фьо, осемдесетгодишен конгресмен от Небраска, който душеше покрай голяма финансова операция, планирана от Конниците. Дю Фьо беше противна стара невестулка, която миришеше на пръст. Дракон прие задачата си почти като евтаназия, направо убийство по милост.

Беше почти готов. Постави оръжията в калъфите, затвори чантите и заключи ключалките. Беше паркирал анонимната си тойота под наем близо до вратата на мотелската стая. Бързо натовари колата, върна ключовете на рецепцията и се подписа като Майкъл Конър.

Адреналинът започваше да се разлива по вените му. Беше на почти 500 километра от местоназначението, но вече пътуваше натам.