Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Юсуф Халифа (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Labyrinth of Oziris, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,7 (× 17 гласа)

Информация

Сканиране
Internet (2014)
Разпознаване и корекция
egesihora (2014)

Издание:

Пол Зюсман. Лабиринтът на Озирис

Американска. Първо издание

ИК „Бард“, София, 2012

ISBN: 978-954-655-342-3

История

  1. — Добавяне

33.

Рас ал Шаитан, залив Акаба

— Кое?

— Онова там. В края.

— Не ти вярвам.

— Виж сам. Тайни агенти са, казвам ти.

Момчетата притичваха между редицата бунгала, краката им потъваха беззвучно в пясъка. Вълните съскаха и се плискаха на плажа от дясната им страна; зад тях, от главната сграда на курорта, долиташе тиха музика. Иначе цареше пълна тишина. Огромна оранжева луна висеше над морето като медальон.

Стигнаха последното бунгало — единственото заето в тази част на ваканционното селище — и се промъкнаха зад него. Двата джипа бяха паркирани един до друг на бетонната площадка за коли.

— Пристигнаха тази вечер. Четирима са. Имат купища шпионски неща. Виж.

Завесите на прозорците на бунгалото бяха плътно спуснати. Ако се покатереха обаче върху климатика (внимателно, без да вдигат никакъв шум), можеха да надникнат през тясната цепка между горния край на завесата и рамката на прозореца. През тесния триъгълник се виждаха легло, няколко торби, купчина метални кутии и маса. В стаята имаше двама души, мъж и жена, които се взираха в отворен лаптоп. И двамата бяха със слушалки. Друг мъж бе коленичил на пода и се занимаваше с някакво електронно устройство. Една жена лежеше на леглото и четеше списание. На възглавницата до нея имаше пистолет.

— Нали ти казах? — прошепна момчето. — Шпиони.

Гласът му прозвуча по-силно от необходимото. Жената на леглото вдигна очи и каза нещо. Другарите й се обърнаха. Ужасени, момчетата скочиха от климатика и се втурнаха между бунгалата. Бяха твърде уплашени, за да погледнат назад.

Когато любопитството им надделя и се върнаха час по-късно, джиповете бяха изчезнали и бунгалото бе празно, сякаш никой не бе отсядал в него. Поспориха дали да кажат на управата на курорта какво са видели, но решиха да не го правят. Туризмът и без това не вървеше и щяха да ги нахокат, че са прогонили клиенти. Пък и сигурно нямаше да им повярват. Затова решиха да си мълчат. Това щеше да е тяхната тайна. Седемдесет години по-късно, стари и прегърбени, двамата щяха да пушат шиша и да си спомнят нощта, когато бяха открили група тайни агенти в скривалището им до морето.