Алиса Дей
Пробуждането на Атлантида (38)

Глава 35

Атлантида, Храмът на нереидите

Ерин и Вен стояха с вплетени ръце и наблюдаваха как Райли спи. Здравият цвят се бе завърнал на страните й веднага щом Ерин запя заедно със „Сърцето на нереидата“, песен за изцелението на бъдещата кралица и бебето й. През последните няколко дни Райли прекара по-голямата част от времето в почивка. Хранеше се с питателна храна и после отново си почиваше, като недоволстваше малко при постоянните грижи на девиците от храма.

Мари се усмихна на Ерин.

— Както виждаш, тя и бебето се възстановяват. Не откривам дори намек, че нещо с тях не е наред и човешкият доктор, който Конлан и Аларик доведоха, ще го потвърди. Ти наистина сътвори чудо.

Ерин поклати глава.

— Песента на рубина бе чудото. Вашата богиня сътвори чудото. А, щом разбра, че сестра й е в безопасност се оправи съвсем. Аз просто използвах дарбата си, за да подпомогна процеса.

След настоятелната молба на Куин, Ерин и Вен решиха да не казват на Райли за кръвната връзка, която Даниъл бе наложил на Куин.

Последното, от което се нуждаеше Райли, бе още стрес по време на бременността.

Вен стисна ръката й.

— Постави живота си в опасност и се изправи срещу вампир-господар, като междувременно сподели съзнанието си с богиня. Бих казал, че няма защо да проявяваш скромност.

— Съгласна съм — отвърна Мари. — И сега ще ви оставя, за да мога да продължа приготовленията си и да посетя брат ми на повърхността, на място, наречено Флорида.

— Мари, радвам се, че те пускат да отидеш — каза Ерин. — Надявам се, някой ден да срещна брат ти.

— Значи ще го срещнеш, певице на скъпоценни камъни. И съм сигурна, че ще ръководиш мъдро храма в мое отсъствие. Благодаря ти, че избра да останеш и да изучаваш дарбата си заедно с нас. — Мари отново им се усмихна и ги остави насаме с Райли.

— От началото на възстановяването й това е първият път, когато брат ти се отдалечава от нея — отбеляза Ерин.

Вен трепна при споменаването на думата „брат“, но само кимна.

— Тя и бебето са неговият живот.

Ерин докосна ръката му.

— Вен, нека я оставим да спи.

Двамата напуснаха стаята и храма и се заразхождаха безцелно в градините. Накрая той проговори:

— Съжалявам, че Даниъл и сестра ти изчезнаха. Той е оставил кодирано съобщение на Джак, че ще се „покрият надълбоко“ и съм сигурен, че това означава, че ще я заведе на някое безопасно място, докато тя се възстанови. Той намери ковчежето, в което стоеше „Сърцето на нереидата“ и ни го изпрати. Аларик бе много доволен да си върне рубина, който бе взет от тризъбеца.

Тъгата, която постоянно витаеше в съзнанието на Ерин, се разля из нея.

— Това е добре за вашия камък. И аз се опитвам да продължа да вярвам на Даниъл, Вен, но в крайна сметка той е вампир, а изглежда те всички имат скрити мотиви.

— Новото движение сред вампирите и неконтролируемите шифтъри да сформират съюзи, е най-голямата ни грижа, Ерин. Заедно те ще бъдат много по-могъщ враг от всеки, пред който сме се изправяли до сега. От друга страна, древните легенди на Атлантида се пробуждат. Акнаша ’ан и певицата на скъпоценни камъни се присъединяват към нас. Как бихме могли да загубим?

Въпросът не се нуждаеше от отговор, така че Ерин преплете пръсти в неговите и двамата продължиха да вървят още известно време. Тя бе щастлива да се наслаждава на спокойствието и тишината сред ароматите на множеството цветя. След известно време те завиха по пътеката и пред тях се появи една малка беседка, подобна на онази, върху която бе захвърлила Вен при последното си посещение в Атлантида. Тя му се усмихна.

— Обещавам да не те запратя на покрива, ако ми кажеш за какво си мислиш.

По лицето му премина сянка на усмивка, но бързо изчезна.

— Мисля си за Джъстис и за саможертвата, която направи за мен.

— За нас — каза тя. — Той го направи за нас, за да може да бъдем заедно. Не се съмнявай в него нито за миг. Той направи този театър за нея, за да я убеди да ни остави.

— Знам. Но това го прави още по-трудно за понасяне. Ерин, няма да имам мира докато не го намеря и не го спася, дори това да отнеме остатъка от живота ми.

Тя погледна към силното, гордо лице, което бе започнала да обича толкова много.

— Знам това. Не очаквам нищо друго.

— Ерин, обичам те повече отколкото бих могъл да обичам някой друг, но не мога да те помоля да се омъжиш за мен с тази задача, която виси над главата ми. Би било нечестно — каза той дрезгаво, сякаш думите бяха изтръгнати от дълбините на душата му. Сякаш всичко в него се бунтуваше срещу изричането им.

Точно, както всичко в нея се бунтуваше да ги чуе.

В продължение на няколко минути тя обмисля и отхвърля различни отговори, докато той стоеше до нея с ръце, притиснати до тялото му. Най-накрая Ерин намери перфектния отговор и му отправи най-ярката си усмивка.

— Значи ти си нечестен. Добави го към списъка. Няма да се измъкнеш толкова лесно от това да се ожениш за мен.

Лицето на Вен се озари от безумно щастие.

— Стана доста дълъг списък, моя обичана, певице на скъпоценни камъни и вещице. Ще ни отнеме цял живот да го напишем.

— Обичам те и започнах да чувствам Атлантида като свой дом. Така че цял живот ми звучи доста добре — каза тя замечтано и в този миг устните му й попречиха да каже каквото и да било друго за доста дълго време. Когато той най-после вдигна глава, тя се усмихна и осъзна, че е била права. Най-после си бе у дома. Бъдещето можеше да вещае мрак, но Вен щеше да бъде нейната светлина.

Атлантида се бе пробудила и възродила.