Алиса Дей
Пробуждането на Атлантида (34)

Глава 31

Вен видя, че изражението върху лицето на Джъстис сигнализира за приближаването на нещо, което миришеше на вълк. Той стоеше малко в дясно от входа, извън погледа на всеки, който би се върнал в пещерата. Дори отскочи по-далеч и вдигна предупредително ръка към Ерин, за да остане отзад. Неочаквано онзи гръмотевичен звън се появи отново и лицето на Ерин доби замаян вид, но след миг тя се притисна назад към стената.

Вен обърна лице към приближаващите шейпшифтъри, така че имаше по-малко от частица от секундата, преди Джак да атакува Джъстис със зъби, нокти и яростна мощ.

Той не можеше да чуе ръмжащия звук от „Сърцето на нереидата“ или каквото издаваше този чудовищен шум, но съдейки по широко разтворените челюсти на тигъра, той определено издаде един такъв.

Вен знаеше, че трябва да дрогират или отровят Джак, за да го нокаутират. Това, което не знаеше обаче е, какъв ефект ще имат лекарствата върху свирепия човекотигър.

Не очакваше нищо добро.

Той вдигна меча си и се хвърли към първия шифтър, който влезе в помещението.

Животното се движеше доста бързо, което накара Вен да отстъпи няколко крачки назад. Преди да успее да издърпа меча си Ерин се отдръпна от относителната безопасност на сенките до стената и се насочи към ожесточената битка между атланта и тигъра.

— По дяволите, Ерин, отдръпни се назад — извика той към нея, но тя не можеше да чуе нищо друго, освен проклетия рубин. Планът беше прецакващо ясен до деветия кръг на ада и обратно. Имаше време колкото да види как Ерин обгърна енергиен щит около себе си, а после и втори около него. Той остави меча си и започна ръкопашен бой, като се приведе ниско напред и използва единия си крак, за да накара животното да изгуби равновесие. Мъжът падна тежко на земята, после изръмжа към Вен и започна да удължава муцуната си. Сега трябваше да се разправя с напълно преобразен върколак, а дори не беше пълнолуние. Преди да изгасне блестящата светлина на трансформацията, Вен извади кинжала си, изработен от сребро и орейхалк и го запрати от късо разстояние в целта си.

Нищо друго не помагаше за спирането на един върколак, както сребро в сърцето. Вен, обаче нямаше време да се наслади на победата си. Той се завъртя и скочи върху мелето от козина и синя коса на земята, от което се чуваше ръмжене и зъбене. Той успя да провре ръката си през раменете на огромния тигър и да го дръпне няколко сантиметра назад, за да могат зъбите му да се отдалечат достатъчно от гърлото на Джъстис.

След това синьокосият воин замахна сляпо, защото погледът му беше закрит от тигъра и заби юмрука си право в пулсиращата глава на Вен.

— Мамка му, опитвам се да ти помогна — извика той, надявайки се да бъде чут от шума на ревящата котка и кънтенето от звука на рубина.

— Спри да ме пребиваш.

— Вероятно ние можем да помогнем? — риторичният въпрос бе зададен от един весел глас, който с всяка изминала минута звучеше все по-малко като този на Ерин. Някак гласа преминаваше през шума от звука на рубина, който продължаваше да кънти своя призив.

Преди Вен да може да отговори, тя вече беше започнала да сътворява своята магия в отделни подобни на сфера щитове, които обърнаха трима им. След като магията бавно покри Вен и Джъстис и ги отдръпна на малко разстояние от тигъра, тя ги освободи.

После тя предвижи последният сферичен щит, с който покри разярената котка.

Ерин оформи в дланите си сфера, наведе се към нея и започна да й пее. Това беше тиха и нежна мелодия, съвсем различна от мощната енергия на песента, която Вен беше чул преди това. Беше нежна песен за изцеление и спокойствие, гоблен сътворен от майстор-тъкач и изтъкан от копринени нишки. Пулсиращият шум на рубина изчезна сякаш в отговор на песента.

Докато тя пееше нежно, в сферата забълбука сребърна мъгла и я изпълни изцяло. Накрая Вен можеше да види вътре само светкавици, обагрени в оранжево, бяло и черно. Песента й продължи по-малко от минута и когато тя се отдръпна от сферата, мъглата изчезна. Вътре в своя сферичен щит Джак се беше превърнал отново в човек и беше напълно гол. Както Вен забеляза, мъжът разтърси глава и втренчи поглед право в очите на Ерин, а после бавно кимна. Тя направи леко кръгово движение с ръка и сферата изчезна.

Джак се изправи и й се поклони.

— Задължен съм ти, Ерин Конърс. Опиатът ме беше хванал в капана на най-първичните инстинкти на моята животинска природа. Не бих искал да извърша нещо, за което после може би щях да съжалявам.

Джъстис разтърка главата си.

— Разбира се, извиняваш се на нея, а аз съм този, който за малко не уби.

Джак леко се подсмихна.

— Вероятно си го заслужил.

— Достатъчно — заповяда Вен. — В случай, че вие двамата сте забравили, намираме се в средата на вражеската територия. Джъстис провери изходите и виж дали не идва още някой. Не вярвам да не са чули суматохата, която се разигра тук, но е възможно този проклет рубин да ни е заглушил. А това е плюс за нас.

Той се намръщи, когато Джак се изправи небрежно и голият му задник лъсна.

— Сложи някакви дрехи, Джак — нареди той, като посочи убития шифтър. — Може би панталоните на този тук ще ти станат.

Джак се ухили отново.

— Добре. Ти си също толкова лош, колкото и човеците със своята прекалена стеснителност от гледката на малко гола плът.

— Не е нужно — каза Ерин. После тихо запя нещо и една сребриста спирала се уви около Джак. Миг по късно, той стоеше изправен и напълно облечен в тъмни панталони и риза, и я гледаше намръщено.

— Благодаря ти. Но това ми напомня, че твоите магически сили се увеличават, вещице — каза Джак. — А ако някой или нещо ти даде повече сила, отколкото можеш да контролираш?

— Не се притеснявай за моите сили, шейпшифтъре — поряза го тя и Вен отново чу гласа на богинята.

Джак наклони глава внимателно.

— О, аз се притеснявам за всевъзможни работи.

Вен пристъпи между него и Ерин, като стисна дръжката на меча си с ръка.

— Не с нея, не сега и въобще никога — каза той решително.

За момент почти си помисли, че тигърът ще го предизвика, но вместо това Джак се приближи и заговори толкова тихо, че Вен едва долови думите му:

— Тя не е сама, Вен. Аз имам двойствена природа по наследство и от натрупания опит мога го да разпозная. Бъди предпазлив и внимателен.

След като не видя нищо друго, освен откровеност в очите на Джак, Вен кимна и отстъпи назад, а после отиде при Ерин и сложи ръка на кръста й.

— Готова ли си?

Тя го погледна и за момент в очите й съзря единствено Ерин.

— Целуни ме, Вен. Моля те, целуни ме, в случ…

Той прекъсна думите й, като я целуна с цялото отчаяние, стаено в душата му, но прекъсна целувката им по-скоро отколкото му се искаше. Вкусът й беше на светлина, амброзия и дом и той почти забрави къде се намират. Почти. На вражеската територия, напомни той на примитивните страсти, които владееха тялото му и го караха да поеме устните й отново.

— Ще трябва да си поговорим за този твой деспотичен характер — вместо това каза той. — Когато… не ако, а когато излезем от тук.

Тя се усмихна слабо.

— Запиши го в списъка с нещата, заради които те обичам, Вен. Искам да го знаеш.

Сърцето му се разтуптя при тези думи.

— Аз също те обичам, Ерин Конърс. Дори не си помисляй да ме оставиш. — Тя се усмихна отново, но после животът и топлината изчезнаха от изражението й и неговата певица на скъпоценни камъни стана студена в ръцете му и се отблъсна от него.

— Сега, боецо на Посейдон. Ние ще върнем „Сърцето на нереидата“ сега.

Леденият глас на двойствената й същност прокънтя в ушите му. Той пристъпи пред нея и те тръгнаха към блестящата светлина.

* * *

Куин знаеше, че звукът на кънтящата камбана оповестява нещо важно, но не беше сигурна какво. Надяваше се това да е нещо свързано с камъка, който Ерин и Вен търсеха и шумът да означаваше, че са го открили.

Но без значение какво означаваше, тя имаше предчувствие, че късметът й я беше напуснал заедно с последния, отшумяващия звън на камбаната. Даниъл и Калигула бяха налетели отгоре й с оголени зъби и тя не беше сигурна, че този Даниъл е същия онзи, когото тя познава. Вампирът имаше червени и силно разширени очи и тя можеше да види единствено опасността, която се излъчваше от Дракос, когато отправи страховития си поглед в нея.

Толкова за надеждата.

— Смятате ли да се биете за мен момчета? — изтананика тя. — От мен не е останало много. Кльощавка жена, вероятно с недостатъчно количество нулева отрицателна кръв. Или, всъщност беше „А“ положителна. Май това е нещо, което човек трябва да знае в наши дни.

Тя се усмихна на Даниъл, търсейки някакъв скрит знак, че това е маска, наложена от двойствената му игра. Но единственото, което видя в очите му, беше нейната собствена смърт. Или дори по-лошо. Бъдещето й като един от безчувствените мъртъвци, които Калигула така обичаше да прави част от кръвното си потомство.

— Само през трупа ми — изсъска тя.

— Точно това е целта — каза Даниъл, който се усмихна широко, така че тя да види със сигурност, че зъбите му са излезли напълно. А това се случваше само когато вампирът се канеше да нападне.

Беше го научила от личен опит.

— Само ако имах кол, щяхте да видите каква е моята цел, кръвопийци — отвърна тя и сви врата си, за да го скрие в яката, опитвайки се да изглежда слаба и беззащитна.

Калигула погледна назад, но после върна погледа си към тях двамата и най-накрая проговори:

— Ако наистина искаш да ми услужиш Дракос, ще бъда много доволен. Имах някои… съмнения относно твоята лоялност. Но това ще сложи край на този проблем, ако си сигурен, че искаш да го направиш вместо мен.

Даниъл се поклони.

— Това ще бъде невероятно удоволствие за мен, господарю. Ще премахна от вашето внимание безполезният й труп.

Когато сграбчи рамото й, тя изпищя и започна да се бори, за да избяга, защото не беше убедена, че става дума само за представление, с което да се отвлече вниманието на Калигула. И преди беше виждала кръвожадност, а сега виждаше същото нещо и в очите му. Даниъл може би беше безвъзвратно превъплътен в Дракос. А ако това бе така, Куин беше много прецакана.

Гласът на Калигула разсече въздуха:

— О, не, генерале мой. Това не ми доставя удоволствие изобщо. Предпочитам тази жена да послужи за пример пред нейните жалки бунтовнически сили и за забавление на нашите лоялни войници.

Покрай стените се бяха скупчили вампири и шифтъри, тропаха с крака и крещяха възторжено думата „угощение“, което напомни на Куин, за цялото онова нещо с империята. За хвърлянето на християните на лъвовете или нещо такова. За убиването на робите в Колизеума и това как Ръсел Кроу^[1] умря в прахта.

— Искам я превърната и искам да започнеш процеса веднага, Дракос. Подчини я на себе си с кръвна връзка и ми докажи, че ти истински се подчиняваш на заповедите ми.

— Няма да го бъде, по дяволите! — извика тя. — Никога! Ще се самоубия, кръвопийско копеле такова.

Тя започна да се бори инстинктивно, да пищи, да забива нокти, да блъска и да се дърпа от Даниъл с ожесточение, което вероятно го стресна, защото той я сграбчи и блъсна силно през стаята към входа на тунела. Куин се удари в стената и се свлече като безжизнена купчина от болката и вероятно от няколкото счупени крайника. За миг той профуча към нея и се наведе отгоре й с извадени зъби. Точно преди да я захапе, той я погледна в очите и прошепна:

— Болката ще е по-малка, ако ми позволиш да те хипнотизирам. Обещавам ти, че ще намеря начин да оправя това.

След това, докато потъваше в яркочервения водовъртеж на очите му, той я захапа. Куин изпищя, когато почувства как Дракос започна да пие от кръвта и енергията й. Докато пропадаше в тъмнината, тя отмести поглед над рамото му и очите й попаднаха право в побеснялото лице на Вен и почти се изсмя от неочакваната случайност да го види тук.

Моля те, Господи, моля те спаси Райли и бебето, помисли си тя и после светът потъна в сенки от алено и кърваво червено, докато най-накрая всичко не стана черно.