Алиса Дей
Пробуждането на Атлантида (18)

Глава 15

Бен се опита да прегърне Ерин, но тя го стрелна с предупредителен ожесточен поглед и припомняйки си беседката, той вдигна ръце и отстъпи назад, като се ухили. Никога не би повярвал дори за минута, че тя наистина ще убие Джъстис, но нямаше да навреди на старата синя четина да получи удар по задника.

Райли беше тази, която наруши безизходното положение. Единствената, която нямаше никаква сила, като се изключи деликатния талант на емоционална емпатия, стоеше там и накара всички да сведат поглед.

Вен никога не й се беше възхищавал повече.

— Достатъчно — изкрещя тя, толкова силно, че да пререже цялата тази напрегната магия, която трептеше в стаята.

Джъстис се поклони на Райли, по-ниско отколкото Вен го беше виждал някога преди, след което отстъпи две крачки назад и настрани от нея.

— Няма да споря и да всявам раздор в твое присъствие, милейди — равно каза той, като стрелна с поглед Ерин.

— Точно така — сопна се Ерин. — Ти току-що призова смъртоносна магия. В Атлантида. В храма дори. Близо до бременна жена. Ти си такъв сладур, нали?

Мари се появи от един от коридорите, който водеше към другите стаи в храма.

— Проблем ли има?

Ситуацията прерасна от смешна в смъртоносна за отрицателно време, когато и Ерин, и Аларик призоваха сила, приготвяйки се да ударят Джъстис там, където стоеше. Вен никога не беше особено склонен към магия, като се изключи най-простото призоваване на елементи, но дори той чувстваше шепота на силите, извиващи се около магьосницата и жреца.

Джъстис също трябва да го е осъзнал, защото се протегна назад, сякаш за да издърпа меча си, но Мари внезапно беше там, до него, и стрелна собствената си ръка, със скоростта на светлината, за да хване китката му. Тогава тя започна да повтаря нещо с толкова тих глас, че Вен не можа да долови нито дума.

До него, Ерин се задъха, след което пусна ръце от двете си страни, докато главата й се отпусна назад, сякаш издърпана от конците на невидим кукловод. Той тръгна към нея, за да я задържи, проправяйки си път през странната, течна заплаха, която се увиваше около нея като прозрачен воал. Когато успя да сложи ръце върху кожата й, воалът изчезна — или разпозна приятел и стана безплътен — и го остави безпроблемно да я държи здраво в прегръдките си.

Тя отвори уста и изпя няколко ноти с чистия, удивителен тон, който беше използвала за да лекува Райли, а сребристо блещукане се издигна, за да обвие тялото й, а също и Вен, както бе станало и преди. И в същото време, идентичен ефирен воал от светлина обви Мари и обгърна Джъстис, там където стоеше, някак си уловен от деликатната хватка на китката й.

Внезапно Ерин затвори уста. Финалните ноти на песента й трептяха във въздуха, а после се понесоха, мимолетно, надолу към земята. Вен почувства усещането от загуба отново, сякаш част от душата му изчезна заедно с музиката. Той се отърси от чувството и стрелна с поглед Джъстис, който беше коленичил на пода до Мари.

— Това изобщо не беше смъртоносна магия, нали? — попита Ерин и погледна Джъстис с широко отворени очи.

Мари коленичи пред Джъстис и обхвана с ръце лицето му.

— Как така не съм знаела никога преди това за теб, лорд Джъстис? Бил си в този храм много пъти.

Той поклати глава, синята плитка увисна надолу от едното рамо, като почти докосна пода, докато той стоеше свит там.

— Нямаше певец на скъпоценности преди, Мари. Тя наистина трябва да е пряка наследница на нереидите, за да ме разпознае.

Конлан заповяда:

— Някой ще ми каже ли, какво по дяволите става тук? Веднага!

Мари бавно обърна глава, за да го погледне.

— Лорд Джъстис не се е забъркал със смъртоносна магия, Ваше височество. Той е наполовина потомък на нереидите. Богинята на храма просто го повика у дома.

* * *

Час по-късно те се събраха отново във военната зала на Конлан, на неутрална земя. Вен прекара по-голямата част от часа в опити да измисли начин да завие Ерин в безопасен пашкул и да я скрие от всяка опасност за, да кажем, остатъка от живота й.

Може би дори за остатъка от неговия.

Макар че това щеше да е чиста хитрост, като се имаше предвид съществената разлика между продължителността им на живот. Точно тогава Райли и Ерин влязоха в стаята и той забута тази отчаяна мисъл някъде на заден план в ума си. Ерин седна до Райли, в отсрещния край на стаята спрямо мястото, където стоеше Вен и я наблюдаваше, но той се успокои от начина, по който погледът й го търсеше.

Може би той не беше единственият уловен от могъщи сили, с които не знаеше как да се справи. Тя му се усмихна и жега мина през него, изгори кожата и нервните му окончания с пращящи пламъци. Всичко, за което можеше да мисли бе колко много иска да бъде вътре в нея, и вложи всяка частица от това желание в бавната усмивка, която й отправи, след което почувства краткотраен момент на буен триумф, когато тя почервеня и сграбчи дръжките на стола си. Тя също го искаше и това сигурно означаваше нещо.

Трябваше да означава нещо.

Джъстис бавно влезе, като се опитваше да изглежда равнодушен, макар че Вен можеше да каже, че е разтърсен от това, което се беше случило в храма. Първият инстинкт на Вен беше да предпази Ерин с тялото си, но предупреждението в очите й го спря.

За момента.

— Хей, групата на Скуби^[1] цялата е тук — каза Вен. — Какво ще кажете да премислим всичко това.

— Все още не всички са тук, Вен. Мари идва — каза Конлан, след което кимна. — Ето я и нея, точно навреме.

Мари влезе през вратата и се огледа с любопитство. Вен помисли, че това е първият път, в който тя е в тази част на двореца. Никой, освен Конлан, Аларик и войните обикновено не виждаха тази стая.

— Кой иска да започне пръв и да ми обясни частта относно това, че той е потомък на нереидите? — Конлан погледна от Джъстис към Мари и обратно. — Познавам майка ти, Джъстис. Тя беше прекрасна жена, но изобщо не беше морска богиня и доколкото знам, нямаше четиридесет и девет сестри.

Бренан проговори от позицията си до стената.

— Той казва истината. Когато бяхме деца, баба ти и дядо ти ни даваха лакомства. Не си спомням имената им да са били Дорис^[2] и Нерей.

Джъстис се усмихна, но това беше празен жест, който не достигна до очите му.

— Моите осиновители. Ти познаваш моите осиновители, които били толкова радостни да вземат дете, че задавали много малко въпроси. Особено отнасящи се към обстоятелствата.

— Какви обстоятелства са тези? — попита Вен като се наведе напред.

— Не мога да ви кажа.

— Имаш предвид, че няма да ни кажеш — каза Аларик.

— Имам предвид, че не мога да ви кажа — повтори Джъстис. — Нали знаеш старата приказка? Ще ти кажа, но тогава ще трябва да те убия? Добре, в моя случай, това е буквалната истина.

Вен и Конлан скочиха на крака.

— Да не би да ни заплашваш? — Вен пръв зададе въпроса.

Джъстис махна с ръка.

— Не, излагам факт. Това е задължение, което ми е наложено още докато съм бил бебе. Буквално не мога да говоря за обстоятелствата около раждането ми, без значение колко много може да искам да го направя, — каза той горчиво. — Ако го направя, ще съм задължен от могъща магична принуда да убия всеки, който може да ме е чул.

Аларик го изучаваше с присвити очи.

— Кой може да наложи толкова могъща принуда, че да продължи векове?

Джъстис го погледна право в очите.

— Била е положена от най-добрия, жрецо. Направена е от бог.

Райли вдигна длан и докосна ръката на Конлан.

— Той казва истината.

Вен тръсна глава.

— Не можем да знаем това. Той ни е лъгал от векове.

— Ало? Тука има акнаша, помниш ли? Мога да почувствам емоциите му. Той със сигурност казва истината.

Ерин най-накрая проговори, за пръв път откакто се бяха събрали в стаята.

— Защо моят кехлибар ми каза, че той използва смъртоносна магия? Не разбирам нищо от това. Ако той е потомък на нереидите, защо богинята на храма откачи по този начин?

Преди Джъстис да успее, Мари отговори:

— Не знам отговора на това. Той е първият кръвен потомък на нереидите, който влиза в храма от хилядолетия, доколкото знам. Както и да е, той е бил там и преди и никога не е имало никакво издаване. Мисля, че твоите камъни са извикали предупреждение към теб, когато нашата богиня е разпознала един от нейните и ти си го възприела като предупреждение за смъртоносна магия. Не е като да си имала друг начин да го разбереш. Не сме срещали много нереиди в миналото.

Ерин кимна, макар че не изглеждаше много убедена.

— Има смисъл, предполагам. Сега, когато сме извън храма, кехлибарът ми не ме предупреждава, макар Джъстис да е достатъчно близо да го докосна.

Нещо тъмно потрепери във Вен при тези думи и той проговори, преди да успее да се спре, като се придвижи, за да застане между Джъстис и Ерин.

— По-добре ще е да не го докосваш — каза той. — Моля те, направи ми услуга по този въпрос.

Тя въздъхна и сви рамене.

— Добре. Но трябва да си поговорим и за това.

Мари заговори отново.

— Има нещо жизненоважно, което трябва да споделя с всички вас. Вярвам, че съдържа ключа към излекуването на Райли и бебето. Макар песента на Ерин да помогна временно, основният проблем остана. Тялото на Райли изглежда отхвърля бременността.

Всички погледнаха към Райли, която изглеждаше още по-бледа отколкото сутринта и със сигурност не толкова добре, колкото след като Ерин й пя за изцеление предишния ден. Райли имаше очи само за Мари.

— Можеш да помогнеш на бебето ми?

Мари поклати глава.

— Не, за съжаление, всичко е както го казах. Неспособна съм да сторя нещо повече за вас. Ерин е. Тя може да излекува бебето.

Ерин вдигна глава, като премигваше.

— Знаеш, че ще направя всичко, което мога. Но наистина не знам как да правя все още тези неща с пеенето на скъпоценни камъни. Това, което сторих вчера, може да се окаже всичко, на което съм способна.

— Не, ти не разбираш — каза Мари. — Имаш способността да намериш „Сърцето на нереидата“, който е скрит в ковчеже с диаманти и смарагди, а също според мълвата съдържа един от изгубените камъни от тризъбеца на Посейдон.

Мари издърпа нещо, което изглеждаше като свитък от джоба на дрехата си и го подаде на Ерин.

— Изучи го добре. С този рубин, ще можеш напълно да излекуваш Райли и бебето.

* * *

Ерин наблюдаваше, изумена, докато подготовката за пътуването обратно към Сиатъл я заобикаляше отвсякъде. Гоблена от пода до тавана на едната страна на кабинета, показващ сцени на това, което тя предположи, че е Катаклизмът, за който говореха, беше издърпан настрани, за да открие арсенал. Оръжия, простиращи се от мечове и арбалети до модерни пистолети и нещо, което изглеждаше като автомат, биваха издърпвани от рафтовете и приготвяни за употреба.

Тя искаше война и изглежда щеше да отиде на такава. Аргументите на Вен относно това да се поставя в опасност изчезнаха, когато осъзна, че тя е единствената, която може да намери „Сърцето на нереидата“. Сега всеки инч от твърдото му, мускулесто тяло изглеждаше отрупано с оръжия. Той й беше проговорил само веднъж, откакто приключиха с дискусията. Беше я дръпнал настрани и й бе заповядал никога да не се отдалечава на повече от няколко стъпки от него по време на мисията.

Тя само се обърна и не си направи труда да спори с него. Щеше да стори това, което се налага, за да спаси сестра си и без значение дали Вен е там или не, за да й помага.

На Райли й стана лошо малко след изявлението на Мари, и двамата с Конлан я отведоха да си почине. В този момента Конлан се завърна в стаята с бледо и изпито лице.

— Тя отново е зле — каза той. — Много по-зле този път.

Ерин скочи от стола си.

— Мога да…

— Не. Не може да отслабваш силите си преди да напуснеш — каза той, а гласът му беше груб от преумора. — Благодаря за предложението, но очевидно облекчението, което можеш да предложиш без рубина, е само временно. Мари вярва, че рубинът ще ти помогне да я излекуваш. Да излекуваш нашето дете.

Вен сложи ръка на рамото на брат си.

— Знай това, Конлан. Кълна ти се, че ще направя всичко по силите си да намеря този скъпоценен камък, дори с цената на живота си.

Конлан кимна.

— Знам, че ще го направиш. Не мога… не мога да тръгна от тук. Има шанс тя да не… да…

Ерин почувства сълзи да парят по клепачите й от отчаянието в гласа му.

— Ще го намерим, Конлан. Кажи й го вместо нас.

Той кимна, после я прегърна набързо.

— Дай най-доброто от себе си, певице на скъпоценни камъни — каза той и след това си тръгна.

Ерин се обърна към Вен, като отчаяно се нуждаеше от утехата на прегръдката му, но той стоеше със скръстени ръце и я гледаше, с вледенени от болка очи.

— Ще рискувам собствения си живот, но няма да рискувам твоя, Ерин. Трябва да открием начин да намерим тази скъпоценност без това да те нарани. Ако съм принуден да избирам между твоя живот и живота на Райли и нейното бебе, няма да го преживея.

Тя нямаше отговор, който да има смисъл, така че просто кимна и се сви в ъгъла на дивана, докато приготовленията продължаваха, като се чудеше каква безчувствена кучка орисница беше поставила толкова много на карта… всичко лежеше върху раменете на една млада, изплашена вещица.

Погледна надолу към пръстените си, но по изключение те бяха съвършено тихи.