Ерих Кестнер
Презгранично пътуване (5)

Планът

Чувствувам се екстра. Нощ е. Влакът се носи с гръм и трясък през Франкония. Аз съм си легнал в леглото, пия половин бутилка червено вино, пуша си и отсега се радвам на глупавото изражение на Карл.

И неговото изражение няма да изглежда по-умно от това на стария съдебен съветник Шайнерт, когото срещнах преди няколко часа на берлинската гара Анхалт.

— Ало, докторе — викна той, щом ме видя, — за къде сте тръгнали?

— За Залцбург! — отвърнах аз.

— За Залцбург ли? Ах, вие, щастливец такъв! Къде ще се настаните да живеете?

— В Райхенхал!

Добрият човечец никога не е имал в своя собствен дом кой знае колко одухотворено лице, то си е така, сега обаче наистина заприлича на овен с рогови очила.

В Австрия ще ходя на театър, в Германия ще ям и ще спя: почивката ми обещава да бъде до известна степен оригинална! Старият географски атлас от училище ме убеди, че между Райхенхал и Залцбург няма повече от половин час път с влак. Железопътна връзка съществува. Паспортът е в ред. Така че непрекъснато ще осъществявам за моята особа тъй нареченото презгранично пътуване.

В Райхенхал ще живея като Крез, в Залцбург — като последен голтак; и всеки ден ще бъда и едното, и другото. Какво комедийно положение! А пък господа поетите седнали да се боят, че в резултат на тъй наречения прогрес, земята можела да изгуби романтиката си!

Никак не бива да се безпокоят в това отношение. Повечето държави вече си имат своите засукани валутни закони…

Бутилката се изпразни. Поради това затварям очички.

Закуската си е най-хубавото време от деня. Бързият влак се носи стремглаво през баварските Алпи. Селяните мятат с вили сеното, за да съхне, върху забити по ливадите колци. И летният пейзаж се върти весело около нас „също като плоча на големия небесен грамофон“.

Седя в купето за пушачи и току-що стигнах до едно заключение. Железопътните предприятия във всички страни по света използуват в своя транспорт два вида купета: купета за пушачи и за непушачи. Дотук всичко изглежда в ред — но само изглежда. В купето за непушачи пушенето е забранено: следователно в купето за пушачи би трябвало да е забранено непушенето! Само че не е така, а подобни непоследователности особено дълбоко засягат моето чувство за справедливост. Колко хубаво щеше да бъде сега, ако кондукторът, влизайки в купето за пушачи, глобеше всички онези, които не пушат, а след това строго ги отпратеше в купетата за непушачи!

Нищо на тоя свят не е съвършено. Но сега трябва да спирам. Отминахме Фрайласинг. Следващата гара се нарича Райхенхал.