Ерих Кестнер
Презгранично пътуване (3)

Предговор към автора

Драги ми Георг,

Ти не подозираш дори, че дневникът ти вече е отпечатан и като научиш това, направо ще си глътнеш езика. Нямах разрешението ти да давам този ръкопис в чужди ръце, а още по-малко под печат. Но какво искаш? Защо пък ти да си в по-изгодно положение от другите писатели?

Надявам се, че сега това ти е по-ясно. Във всеки случай признавам си честно, радвам се, че докато книгата ти излиза, не си в Берлин, а в Цейлон. Като си представя само твоята изненада, това напълно ми стига, за да задоволя моята жажда за сензации. В този, както и в много други случаи, мога да мина и без съответната поука. Дано, докато се върнеш в родината, гневът ти да се е поуталожил вече и на негово място да е изплувало добродушно удовлетворение от факта, че макар и без своя собствена инициатива, ти вече си почнал да ставаш полезен член на човешкото общество.

Поздрави от мене младата си жена! И досега още не мога да проумея как това пленително създание можа да се омъжи за тебе. Ти наистина си умен, здрав, състоятелен, симпатичен, малко побъркан и с весел нрав — но нима тези основания са достатъчни? Впрочем аз се досещам коя е била решителната причина, за да те вземе тя. Ти си я запитал иска ли да те вземе! (Аз все забравям да задам този въпрос и в резултат явно ще си остана ерген. Защото мълчи ли си човек в гората, няма защо да се чуди тогава, че ехото… но ти вече знаеш какво искам да кажа.) Скорошното ви завръщане очаква с благородно самообладание.

П.П. В писмата на Якоб М. Р. Ленц открих няколко подчинителни наклонения, които ще те заинтересуват. Дадох ги на „лелката“ да ги препише и можеш да сложиш и тях при другите извлечения, ако в сандъците ти изобщо е останало още място.

П.П.П. Като писател и човек ти със задоволство ще установиш, че текстът на ръкописа не е докосван дори. Позволих си само да подразделя дневника на глави, а пък на тях сложих заглавия.

Извинявай, Фаустчо!