Грег Лумис
Тайната на „Пегас“ (20)

2.

Атланта

Две седмици по-късно

Герта се влюби в Атланта. Тя гледаше изумено огромните къщи на Уест Пейсиз Фери и се чудеше как е възможно един човек да има такава голяма площ само за живеене. Харесаха й и разнообразните ресторанти в Бъкхед. Огромните търговски центрове, площад Ленъкс и Фипс Плаза бяха рай за нея, а супермаркетите — обетованата земя. Множеството възможности за избор я възхищаваха и същевременно объркваха. По време на първото си пазаруване тя не можа да избере нищо, от което имаше повече от три варианта.

Ланг я заведе на мач на „Брейвс“. Герта прояви по-голям интерес към бирата и кренвиршите, отколкото към играта. Тя възприе любимото американско национално развлечение като голям разгорещен „Октоберфест“ на открито.

Герта се влюби и в Мърморко, който отвърна на чувствата й. Сара се беше погрижила за кучето, но съвсем не му липсваше, и Мърморко бурно изразяваше радостта си, когато Герта се върнеше в апартамента. Ланг се запита дали двадесетото столетие не би преминало по-спокойно, ако германците обичаха хората колкото кучетата.

Привързаността на Мърморко се превърна в източник на шеги между двамата. Всеки път, когато той я прегърнеше, кучето захапваше обувката, чорапите или панталоните му, ръмжеше и се опитваше да го издърпа.

Опасенията на Ланг от съжителството с жена не се оправдаха.

Първият осезаем удар върху вярата му в неприкосновеността на домашното огнище беше нанесен от Франсис.

Свещеникът дойде на вечеря — печени на скара наденички и студена бира „Будвайзер“.

Те му разказаха накратко тяхната версия за преживяванията си в Европа. Герта и Франсис поведоха спор, който се отклони от църквата през средновековното и се насочи към Мартин Лутър. Ланг ги остави, когато стигнаха до 1560 година, и отиде да си легне.

По настояване на Франсис Герта беше поканена на вечеря в „Мануел“. Свещеникът отхвърли възраженията на Ланг, че тези вечери по традиция са само за мъже, и по йезуитски маниер подчерта, че Ланг е решил така. На вечерята Ланг се изуми, като чу как Герта разказа виц на разбираем латински, макар да се запъваше. Нямаше представа, че тя знае и дума от този език.

Едва след няколко месеца той намери тънка книжка със съвременни анекдоти заедно с превода им на латински — „Amo, Amas, Amat: Научи латински и изненадай приятелите си“. Герта беше положила големи усилия да му достави удоволствие.

На мивката нямаше кремове за лице, нито копринено дамско бельо в чекмеджетата. Въпреки че тя беше винаги подходящо облечена, когато излизаха, мястото в гардероба на Ланг не намаля. Той се запита къде Герта държи дрехите си. Предположи, че годините, прекарани в малки апартаменти в Европа, са я накарали да бъде пестелива с пространството.

Тя се забавляваше, когато Ланг беше на работа, като съставяше списъци на задачите и заниманията през деня — пазаруване, разходки в паркове или само приятни мигове в компанията на Мърморко.

Ланг започна да гледа календара тревожно заради ускорението, с което наближаваше денят на заминаването й. Беше прекалено упорит да го признае, но се страхуваше дори от мисълта.

3.

Атланта

Седмица по-късно

В една от онези вечери в началото на лятото в Атланта, когато човек лесно може да забрави, че температурата скоро ще стигне четиридесет градуса и най-лекото раздвижване въздуха се смята за ветрец, Ланг и Герта бавно разхождаха Мърморко по Пийчтрий, за да му позволят да подуши и да отвърне на посланията, оставени от другите кучета в затревената ивица между тротоара и улицата.

Герта заминаваше на другия ден и Ланг не беше в състояние да мисли за нищо друго.

— Ланг — попита тя, — посочил ли си облагодетелствани лица?

— От фондацията ли? Не, все още не съм. Стесних кръга до фондове за помощ в Централна Америка, специализирани в обучение и здравеопазване на деца като Джеф. Ще трябва да назнача персонал, за да пресее кандидатите. Ако аз разговарям с всички, ще се наложи да се откажа от адвокатската си практика.

Герта спря, за да може Мърморко да изследва особено интересно място.

— Не разбирам. Щом парите идват от Църквата към тамплиерите, а после при теб, защо не ги върнеш на Църквата?

Тя очевидно бе разсъждавала за това, защото рядко задаваше безсмислени въпроси.

— По две причини. Първо, ако парите бъдат върнати на Църквата, тамплиерите ще разберат и ще увеличат сумата за изнудването, ако вече не са го направили. Второ, непосредствените задачи на Църквата не са същите като моите. Не искам да прозвучи грубо, но в страните с ограничени ресурси децата отрано трябва да научат за контрола върху раждаемостта и безопасния секс, за да се пазят от СПИН и други неща, а Църквата не одобрява това.

— И католическата църква ще продължи да плаща пари на онези хора, защото не иска светът да знае, че тялото на Христос не се е възнесло на небето?

Мърморко се втурна напред и едва не изтръгна каишката от ръката й.

Ланг я грабна и дръпна назад кучето.

— Не бързай толкова, приятелю. Да. Не съм теолог, но може и в двата случая Христос да е имал божествен произход. Църквата просто е направила грешка далеч в миналото и не иска да си признае.

Герта взе каишката.

— Да докоснеш надгробния камък на Божия син… Страхотно поклонение.

— Отначало не го възприемах така. Аз… — Ланг спря и я прегърна. — По дяволите надгробния камък, тамплиерите и всичко останало! Не искам да си тръгваш, Герта.

Тя отпусна глава на рамото му. Друга двойка им се усмихна, докато ги заобикаляше.

— Има ли смисъл да остана? Трябваше да те принудя да ми позволиш да дойда. Знам, че не мога да заменя Доун.

— Никой не може. Но ти не си заместник. Ти си неповторима и това е напълно достатъчно.

— Тогава предполагам, че ще остана, докато си щастлив с мен.

— Това означава завинаги.

Той я целуна, без да обръща внимание на клаксоните и шеговитите подвиквания на минаващите мотористи.

Мигът беше прекъснат от изсвирване на спирачки и силен удар.

Герта се освободи от прегръдките му.

— Мърморко! Mein Gott!^[1]

— По дяволите!

Кучето лежеше на тротоара, където беше отхвърлено след удар от автомобил.

От волвото слезе пребледняла и разтреперана жена.

— Не го видях кога е изтичал пред колата.

Ланг и Герта се втурнаха към все още конвулсивно потрепващото животно. Герта взе кучето и го притисна до гърдите си, без да се смущава от кръвта, която обагри блузата й.

— Liebchen, liebchen^[2] — изстена тя. — Какво ти е?

Мърморко близна лицето й, а после изцъкли очи и се отпусна неподвижно.

Ланг не беше виждал Герта да плаче. Мисълта, че е убивала хладнокръвно, направи скръбта й още по-трогателна. Той взе кучето от ръцете й, изненадан, че тялото вече е изстинало. Мърморко не дишаше и сърцето му не туптеше. Ланг коленичи и внимателно го сложи на земята, а сетне прегърна обезумялата от мъка Герта и й зашепна утешително.

Наоколо се събра малка група минувачи и велосипедисти и други хора, привлечени от нездраво любопитство. Репликите им бяха тихи и изпълнени с уважение.

По-късно Ланг не можеше да си спомни какво се случи по-напред — възклицанието от изненада или подръпването на крачола на панталоните му. Той погледна надолу, убеден, че губи разсъдъка си. Мърморко ръмжеше доволно, захапал маншета на панталоните му. Локвата кръв около него беше изчезнала като утринна роса.

Герта и Ланг тръгнаха, без да промълвят дума. Кучето отново започна да души тревата. Ланг се замисли за далечния хълм във Франция и за необяснимата топлина, която беше усетил да се излъчва от каменния саркофаг, чието съществуване повечето християни биха отрекли.

Може би… Той поклати глава, отхвърляйки мисълта като невъзможна. Чувствата му към Герта бяха достатъчно чудо.