Скот Прат
Един невинен клиент (45)

24 юли
14:15

— Повикайте своя първи свидетел — нареди съдия Грийн.

Мартин призова Денис Хол, управител на мотела „Бъджет“. Хол разказа на съдебните заседатели, че преподобният Тестър си взел стая в късния следобед на 11 април, казал му, че е дошъл да изнесе проповед пред евангелска среща в черквата на свой приятел, и го попитал къде може да хапне хубав бургер. На следващия ден, час след времето за освобождаване на стаята, една от камериерките му съобщила, че табелката „Не ме безпокойте“ още виси на вратата на Тестър. Хол отишъл, отключил вратата, видял кръвта и повикал полицията.

Когато Мартин свърши с разпита, се изправих и оправих вратовръзката си.

— Господин Хол, видяхте ли преподобният Тестър да се прибира в мотела, след като е поел към ресторанта, който сте му препоръчали, „Пърпъл Пиг“, ако не се лъжа?

— Не, господине. Смяната ми свърши в седем и си отидох вкъщи.

Докоснах рамото на Ейнджъл.

— Виждали ли сте някога тази млада жена?

— Не, иначе щях да я запомня.

— Благодаря.

— Може да си вървите — обади се съдия Грийн. — Следващият свидетел.

Мартин призова Шийла Хънт, рецепционистката на смяна през нощта. Тя каза, че видяла колата на Тестър да влиза в паркинга около полунощ, а след нея пристигнал червен корвет. После каза, че от червената кола слязла една жена и последвала Тестър по стъпалата. Мартин не си направи труда да попита дали може да разпознае жената.

— Госпожо Хънт — започнах аз, когато ми дойде редът, — когато преподобният Тестър се е прибрал в мотела, е валяло. Нали така?

— Да, валеше.

— И то доста силно, нали?

— Да.

— А това ви е попречило да виждате ясно. Така ли е?

— Да. Освен, че валеше, не обърнах и много внимание, защото по това време гледах Джей Лено.

— Не казахте ли пред полицията, че лицето, което сте видели, е носело нещо като палто или пелерина?

— Имаше малка качулка. Спомням си, че си помислих, че прилича на Червената шапчица, както изключим това, че не беше червена.

— Значи не може да разпознаете лицето. Така ли е?

— Не, съжалявам.

— Няма за какво да съжалявате, госпожо. Можете ли да ни кажете дали жената е била млада, или стара?

— Не.

— Висока или ниска? Пълна или слаба?

— Не.

— Не можете да кажете и дали жената е била чернокожа или бяла, мулатка или азиатка, или червенокожа?

— Не мисля, че беше чернокожа — отговори жената. — Но това е всичко, което мога да кажа.

— Всъщност дори не можете да кажете със сигурност, че лицето е било жена, нали?

— Мисля, че беше.

— Но не сте сигурна, нали?

— Не знам. Мисля, че беше.

— Мислите, че е била госпожо, тази млада жена е заплашена от смъртна присъда. Трябва да сте сигурна. Сигурна ли сте, или не?

— Беше тъмно и валеше.

— Благодаря. Нека поговорим малко за колата. Не сте успели да видите регистрационния номер. Така ли е?

— Дори не съм се опитвала.

— Защото нищо не ви е разтревожило. Така ли е?

— Точно така. Не бях разтревожена.

— В мотела непрекъснато идват и си отиват хора. Нали?

— Точно така.

— А видяхте ли шофьора?

— Не.

— Знаете ли дали е бил мъж, или жена?

— Изобщо не видях шофьора.

— Видяхте ли накъде потегли колата, когато пътникът е слязъл?

— Погледнах навън само за секунда. След това отново загледах предаването.

— Видяхте ли колата да си заминава и после да се връща?

— Казах ви, че отново започнах да гледам предаването.

— Благодаря.

Мартин изглеждаше както винаги самоуверен, но би трябвало поне малко да се разтревожи. Случаят му летеше с пълна скорост към провал. Първият му свидетел беше открил трупа и бе повикал полицията, а вторият каза, че не е видял нищо.

Хвърлих поглед наляво и видях Дийкън Бейкър и Фил Ландърс да крачат към масата на обвинението.

— Повикайте следващия свидетел — нареди съдия Грийн.

— Мога ли да поговоря с господин Мартин? — попита Бейкър.

— Да, но не се бавете — разреши съдията.

Бейкър се наведе към Мартин и му прошепна нещо. Мартин кимна и също му прошепна нещо. След това двамата се обърнаха към съдията.

— Ваша чест, можем ли да се приближим? — попита Бейкър.

Грейн им махна да дойдат и аз станах и се присъединих към тях.

— Трябва да поговорим с вас в кабинета ви — каза Бейкър.

— В момента водим дело за убийство, ако не сте забелязали — изръмжа съдия Бейкър.

— Извинете — каза Бейкър, — но възникна нещо крайно важно. Нещо, което има пряка връзка със случая.

Съдията се съгласи за петнадесетминутно прекъсване и ние го последвахме в покоите му. Той затвори вратата, закачи тогата си на една закачалка до прозореца, седна зад писалището си и попита:

— Е, какво има?

— Много важно развитие по случая — започна Бейкър. — Тази сутрин БРТ намери червен корвет в една плевня в планината Спайви. Колата принадлежи на Ърлин Барлоу. В момента нашите криминолози я изследват.

— Не виждам какво общо има това с процеса.

— Може да оневини клиентката на господин Дилард — каза Бейкър. — Когато извършихме ареста, една млада жена, която работеше в стриптийз клуба на Барлоу, ни каза, че собственичката и Ейнджъл са си тръгнали по същото време като жертвата. Каза ни, че са заминали с червения корвет на Барлоу и че въпросната вечер не са се връщали в клуба.

— Помня — каза съдията. — Както и факта, че госпожа Барлоу не говореше истината по време на предварителните заседания и това беше главната причина да подпиша разрешенията за обиск на нейния дом и клуба и разрешението да вземете косми за проба от нея и момичето.

— Точно така — отговори Бейкър. — Също така един друг свидетел се свърза с нас и разказа, че видял жена, отговаряща на описанието на госпожа Барлоу, застанала до корвет на моста „Пикън“ малко след полунощ в деня на убийството. Заяви, че е била сама. Ние смятаме, че госпожа Барлоу тъкмо е изхвърляла оръжието на убийството и пениса на преподобния. Затруднението, с което се сблъскахме, беше, че колата изчезна. Никъде не можахме да я открием и затова решихме, че вероятно съдържа доказателства във връзка с убийството. Сега я намерихме и от онова, което научих, изглежда, по седалката има следи от кръв.

— Значи сега смятате, че Барлоу е убила преподобния Тестър? — попита съдия Грийн.

— Логично е, особено ако успеем да докажем, че е убила и Хейс, в което я подозираме.

— Напълно сте оплескали предварителното следствие — заяви съдията. — Познат ли ви е изразът „насрани до ушите“?

— Моля ви, господин съдия… — каза Бейкър.

— Е, и какво искате? — попита съдията.

— Малко време. Единственото, което искаме, е да прекъснете процеса за една седмица. Дотогава ще сме получили резултатите от лабораторните изследвания от Ноксвил. Ако в колата на Барлоу има следи от кръвта на Тестър или намерим оръжието на убийството, ще свалим обвиненията срещу клиентката на господин Дилард, ако, разбира се, тя ни сътрудничи, и ще арестуваме Барлоу за убийството на Тестър.

Нямаше никаква вероятност Ейнджъл да им сътрудничи. Те не разполагаха с достатъчно доказателства, за да я осъдят, и не можех да се сетя дори за една-едничка причина да иска да им помогне.

Съдията ме погледна.

— Някакви възражения, господин Дилард?

— Не, съдия. Ако има вероятност да свалят обвиненията срещу клиентката ми, не съм против да им дадем една седмица.

— Добре. — Съдията посочи Бейкър с пръст. — Ще ти дам малко време. Но ако следващия понеделник няма нов обвиняем, ще го довършим тоя проклет процес.