Скот Прат
Един невинен клиент (11)

26 април
11:00

Две седмици след рождения ми ден току-що бях приключил със съдебното заседание по едно дело за наркотици във федералното съдилище в Грийнвил и вече бях седнал зад волана, за да се върна в Джонсън Сити, когато погледнах мобилния си телефон и видях есемес от Каролайн: „Обади ми се спешно!“

Преди две години, когато взехме решението, че ще престана да практикувам право, Каролайн започна да работи като моя секретарка и помощничка — след като поемах по-малко случаи, трябваше някак си да намаля режийните разноски. Часовете по танц, които преподаваше, бяха вечер, така че тя сама предложи да поеме тази работа. Когато изтече договорът за наем на кантората ми в центъра, намерих на секретарката си работа при друг адвокат и преместих архива си у дома. Това решение ми спестяваше почти шейсет хиляди годишно, а Каролайн изкара един онлайн курс и си извади удостоверение за помощник-адвокат. Винаги бе учила бързо. Аз продължавах да държа в центъра малка съвещателна зала, където се срещах с клиенти, но тя ми струваше само двеста долара на месец.

— Какво има? — попитах, когато тя отговори на обаждането ми.

— Може да е за хубаво, а може и не — каза тя. — Рано сутринта се обади някаква жена, Ърлин Барлоу. Беше направо обезумяла. Каза, че полицията нахлула у тях и арестувала нейна млада близка заради убийство и тя трябва да наеме адвокат. Не престана да повтаря, че момичето не може да е извършило подобно нещо.

— Да бе.

— Иска да се срещне с теб. Мина много време, откакто частно лице те е наемало да защитаваш обвинен в убийство.

— Майката на Били Докъри ме нае. — На никого не бях разказвал за признанието на Били. Дори на Каролайн.

— Изкара добри пари от този случай. Забрави ли?

— Петдесет хиляди.

— Ще ни дойдат добре.

— Смятах, че сме добре финансово.

— Така е, но дело за убийство? От това могат да паднат добри пари, скъпи. Това е случаят за убийството на проповедника. Онзи, когото намериха в мотелската стая.

— Каролайн, не искам да поемам случай за убийство, независимо от добрата реклама. Може да продължи с години.

— Затова не ти уредих среща с нея. — Усетих разочарованието в гласа й.

Помислих около минутка по въпроса, претеглях всички за и против. Накрая любопитството ми надделя.

— Е, какво толкова. Няма да ми навреди, ако разговарям с нея. Звънни й и я покани в един в приемната.

Отне ми цял час да се върна в Джонсън Сити. Обядвах набързо в едно кафене на две преки от приемната и влязох през вратата в един без десет. Една жена беше седнала на масата и вече ме чакаше. Когато влязох, се изправи. Единственото, което можах да направя, беше да се опитам да не покажа изумлението си. Носеше тесни латексови панталони и горнище с тигрова шарка, под което ясно си личаха зърната на доста едър бюст. Косата й беше червена, с отсянка, каквато никога не бях виждал върху главата на жена или където и да е другаде.

— Джо Дилард — представих се и се здрависахме. Маникюрът й беше поне два сантиметра и нещо и със същата шарка както тясното горнище.

— Ърлин Барлоу. Изглеждате още по-добре на живо, отколкото по телевизията. — Усмихна се и когато я погледнах в очите, установих, че въпреки стряскащото облекло е привлекателна. Тръгнах към стола си.

— Госпожо Барлоу, с какво мога да ви помогна?

— О, скъпи, нека си говорим на ти. Имам голям проблем. Направо ужасен. Една много близка моя млада приятелка беше арестувана заради престъпление, което не е извършила.

— Близка приятелка?

— По-скоро почти дъщеря. Прибрах я преди време.

— Госпожо Барлоу, започнете от самото начало. Разкажете ми всичко, което искате да зная.

— Моля те, захарче, наричай ме Ърлин. Може би трябва да започна с това, че притежавам мъжкия клуб „Маусес Тейл“. Със съпруга ми бяхме съсобственици, но той почина миналата година и сега го ръководя аз. Май не съм те виждала там.

Засмях се.

— Не съм имал това удоволствие, но съм слушал доста за него.

— Не ме изненадва. Всъщност идват доста адвокати, понякога и съдии.

Запитах се кои ли съдии и си помислих дали да не я попитам, но след това реших, че не искам да знам. Майната им. И без това скоро щях да се махна.

— Кажи сега за твойта приятелка.

— Чу ли, че са извършили арест във връзка с убийството на онзи пастор от Нюпорт? Дето го намушкаха?

— Всички чуха.

— Не го е направила тя. Готова съм да се закълна върху цял куп библии. Искам да те наема, за да я защитаваш.

— Откъде знаеш, че не го е направила?

— Защото бях с нея през цялата нощ. Закарах я вкъщи, след като смяната й в клуба свърши. Тя живее у дома и не е излизала. Не може да го е направила. А освен това е най-сладкото и мило младо момиче, което съм срещала. Тя не може да убие муха, какво остава да посегне на човешко същество.

Говорът на Ърлин Барлоу беше хипнотичен и провлечен по южняшки, а цялото й същество излъчваше сладък сексапил.

Фактът, че на човек му беше приятно да я гледа, особено в тези дрехи, правеше разговора още по-увлекателен. На няколко пъти изпитах усещането, че у Ърлин има нещо повече от онова, което тя иска да видя — може би опасност, която приковаваше вниманието ми.

След половин час прегледах бележките си. Тя каза, че била прибрала Ейнджъл Крисчън, арестуваното момиче, преди малко повече от месец, след като пристигнало с автобуса заедно с друго момиче, Джули Хейс. Посочи, че Ейнджъл й напомнила красивата млада дъщеря на покойния й съпруг, която загинала в автомобилна катастрофа. Останах с впечатлението, че иска да си внуши, че Ейнджъл е превъплъщение на загиналата дъщеря. Разказа, че Ейнджъл била пострадала от сериозно насилие у дома и избягала. Спомена нещо и за ръцете й.

Бях меко казано разтревожен от няколко неща. Ърлин каза, че първоначално била излъгала Фил Ландърс, един от агентите на БРТ, когото познавах. Каза, че Ейнджъл Крисчън не било истинското име на момичето. Каза още, че полицията е взела съдебна заповед да вземе проба от косата на Ейнджъл или както там се казва, и от нея също. Това означаваше, че вероятно ще има набъркани ДНК доказателства, а те почти винаги се оказваха съкрушителни за обвинените. Очевидно полицията разполагаше със свидетели или някакви други доказателства, защото иначе нямаше да успее да вземе заповедите. Освен това каза, че полицията издирвала някакъв липсващ „Корвет“.

Обаче беше твърдо убедена в невинността на момичето и ако казваше истината, не беше много вероятно Ейнджъл да има мотив или възможност да извърши убийството. Бях изкушен, но не толкова, че да се съглася да поема дело за убийство, което сигурно щеше да стигне до съда. Не исках да й губя повече времето, но не исках и да откажа направо, затова реших да вдигна летвата толкова високо, че тя да няма възможност или желание да я прескочи.

— Ърлин, имаш ли представа колко ще ти струва, за да ме наемеш за защитник в случай като този? Предумишлено убийство. По радиото чух нещо за смъртно наказание и делото най-вероятно ще стигне до съда.

— Съпругът ми се погрижи добре за мен. Парите не ме притесняват.

Не биваше да го казва, защото цената, която се въртеше в главата ми, незабавно се удвои.

— Ще бъда откровен с теб — започнах. — Планирам да прекратя работа по някое време догодина. Ако поема този случай, това ще означава, че сигурно ще се наложи да остана адвокат много по-дълго, отколкото искам.

— Виж, Дилард, ще платя колкото поискаш. Ти си най-добрият адвокат тук. От години чета и слушам за теб. Преди години дори защитава някои от моите момичета за разни дреболии и те всички се изказваха много ласкаво за теб. Не искам никой друг да защитава моята сладка малка Ейнджъл. Защо не погледнеш на това като на своята лебедова песен? Можеш да напуснеш с голяма шумотевица.

Поех си дълбоко дъх.

— Познаваш това момиче малко повече от месец. Да не би да искаш да кажеш, че си готова да вложиш в защитата й четвърт милион долара?

Тя дори не трепна.

— Ейнджъл не е убивала никого. Кълна се. Ще направя всичко, което е нужно.

— Добре, ето условията, при които ще приема. Двеста и петдесет хиляди в брой. Предварително и никакво връщане на някаква част от парите. Това е моят хонорар. Ще трябва да платиш и разноските. Ще имаме нужда от детектив, може да се наложи да наемем експерти. А те не са евтини.

— Знаеш ли какво, скъпи — прекъсна ме тя, — защо не идеш в затвора да се срещнеш с Ейнджъл? Когато свършите, ще ми се обадиш, а аз ще съм ти приготвила парите.