Скот Прат
Един невинен клиент (38)

11 юли
09:00

Дийкън Бейкър и Франки Мартин ме чакаха в съвещателната зала. В двата ъгъла върху малки масички имаше сложени вази с изкуствени цветя, а стените бяха покрити с лавици, в които бяха наблъскани остарели правни трудове и полицейски списания. Таванът беше нисък и в ъглите се бе образувала плесен.

— Господин Дилард — каза Бейкър, когато влязох, и стана. — Предполагам, че познавате помощника ми Франки Мартин?

— Да. — Здрависах се с двамата и се настаних на дългата маса с гръб към стената. Бейкър и Мартин седнаха срещу мен. Бейкър приличаше на едно от приказните джуджета от „Чарли и шоколадената фабрика“ на Роалд Дал. Беше къс, дундест, плешив и винаги се кипреше с тиранти. Също така пушеше дебела пура, макар пушенето в сградата да беше забранено. Стана ми гадно от миризмата и дима.

— Готови ли сте за процеса? Съжалявам за свидетелката ви.

— Разбира се, че сме готови — отговори Бейкър. — И без нея разполагаме с достатъчно доказателства.

— Разбрах, че искате да говорим за съдебно споразумение.

— Точно така — отговори Бейкър. — Нека бъдем откровени един с друг. Може би ще успеем да оставим настрана преструвките.

Съдебните споразумения се крепяха изцяло на преструвките. Нямаше начин някой да ги „остави настрана“.

— Разполагаме с убедителен случай — продължи Бейкър, — но след като внимателно обмислих всичко, не смятам, че е подходящ да искам смъртно наказание. Можем да се съгласим да го оттеглим в замяна на признание.

Толкова за честността. Случаят им изобщо не беше силен, особено сега, след смъртта на Джули Хейс.

— Какво сте намислили? — попитах.

— Двадесет години, непредумишлено убийство.

— В никакъв случай. Не и при доказателствата, които видях. Сигурно не сте ме накарали да бия този път, за да ми кажете това.

— Направете контрапредложение — подкани ме Бейкър.

— Аз също внимателно обмислих всичко — започнах аз — и както виждам нещата, преди да умре най-важният ви свидетел, имахте слаб случай, изграден върху косвени доказателства. Освен това жертвата ви също не е симпатична. Ще трябва да изгубите много време от делото да доказвате защо вашият проповедник е отишъл в стриптийз клуб. Предполагам, че ще се опитате да докажете, че е дарявал утеха на проститутка, след като ще представите доказателства, че е изтеглил пари от банковата си сметка точно преди да си тръгне. Не мисля, че съдебните заседатели ще го харесат много, и аз ще направя всичко възможно това да не се случи.

— Да предположим, че е бил там, за да „дари утеха на проститутка“, както се изразихте — обади се Мартин, — но това не означава, че заслужава да бъде брутално убит и обезобразен. Съдебните заседатели със сигурност ще поискат някой да плати за това.

— И аз съм сигурен, че ще поискат — отговорих. — Но не и Ейнджъл. Не мисля, че го е направила тя, а вие не можете да докажете противното. Може да го е убила Барлоу или всяко друго момиче от клуба. Той може да е отишъл някъде другаде и да е забърсал някоя курва. Може и някой да го е чакал, когато се е върнал в стаята си. Боже, може да е бил всеки и вие добре го знаете.

— Не е намерен ничий друг косъм — обади се Бейкър. — Само на вашата клиентка.

— Ако бяха намерили космите в банята или на възглавниците и дори на пода, работата щеше да е съвсем друга. Но те са ги намерили по неговите дрехи. Напълно възможно е космите да са паднали върху него, докато му е сервирала пиячка в клуба и той се е отърквал в тялото й. Единственото средство, с което разполагахте, за да събудите подозренията на съдебните заседатели срещу Ейнджъл, бяха показанията на Джули Хейс, а нея вече я няма.

— Разполагаме с достатъчно други доказателства — подскочи Бейкър.

— Дийкън, зная какви други доказателства имате. Знам също аз с какво разполагам. Планирах да ви изненадам с това, но след като няма да се преструваме, ще ви кажа. Разполагам със свидетел, който твърди, че е видял жена, отговаряща на описанието на Ърлин Барлоу, на моста „Пикън“ около полунощ в нощта на убийството. Казва се Върджил Уотърсън. Смятам, че сте чули за него.

Бейкър се изчерви. Очевидно не му беше минало през тъпата глава, че свидетелят може да отиде с показанията си при защитата, а явно Ландърс не му беше споменал нищо за нашия разговор в съдебната палата.

— Тези показания не са убедителни — защити се той. — Единственото, което свидетелят е видял, е някаква жена на моста посред нощ. Няма да може да я разпознае със сигурност. Дори не е сигурен какъв цвят е била колата.

— Глупости — възразих аз. — Знаете толкова добре, колкото и аз, че ако някой от този клуб е убил Тестър, най-вероятно е била Ърлин Барлоу. — Изпитах пристъп на вина, когато го казах. В края на краищата Ърлин ми беше платила добра сума в брой, но моята задача беше да защитавам Ейнджъл. Не можех да се грижа и за Ърлин.

— Не мога да докажа това — въздъхна Бейкър.

— Не можете да докажете и че го е убила Ейнджъл.

— И докъде ще стигнем така? — Бейкър имаше такъв вид, сякаш ей сегичка ще повика мама.

— Не знам точно.

— Какво е нужно, за да се реши този случай без съдебен процес? Някакво разумно контрапредложение?

Точно в това беше трудността. Ако Ейнджъл беше невинна, исках да излезе на свобода без никакви условия, но единственият начин да постигна това беше да спечеля пред съдебни заседатели. А спечелването на дела за убийство пред съдебни заседатели е по-лесно да се каже, отколкото да се направи. Освен това познавах Дийкън. Подобно на повечето прокурори, той нямаше да признае, че е направил грешка, и направо да прекрати делото. Знаех, че трябва да му дам нещо, за да сключим сделка и да избягна риска, че Ейнджъл може да бъде обявена за виновна и да получи доживотна или смъртна присъда.

— Може да се съгласи да пледира, че не отхвърля обвиненията, но не се признава за виновна. Стига, разбира се, да се съгласите на условна присъда — казах аз. — Тя вече престоя в затвора повече време, отколкото беше нужно.

— Не смятате, че наистина е невинна, нали? — попита Франки.

— Всъщност я смятам за невинна. Няма криминално досие, не пие и не се друса, няма психологически проблеми (това си беше чиста лъжа) и изглежда много кротка. Не мисля, че го е направила. Освен това искам да ви кажа още нещо. От нея ще излезе прекрасен свидетел. Знаете колко е красива и на всичко отгоре излъчва искреност.

— Условната присъда е невъзможна — обади се Бейкър. — Не мога да преобразувам случай за смъртно наказание в простъпка, заслужаваща условна присъда. Ще изглеждам като глупак.

— Дийкън, ще съумееш да го обясниш — усмихнах се и минах на „ти“. — Дай сега без официалности. Помисли си. Съобщаваш на съда, че важен свидетел е починал и че разследването е установило някои неща, които не можеш да разкриеш, но те са те убедили, че съдебното споразумение най-добре ще послужи на интересите на правосъдието. Ще кажеш на пресата, че работата ти като районен прокурор е да следиш дали се въздава справедливост, а не само да съдиш и да печелиш на всяка цена. След това ще събереш доказателства срещу Ърлин Барлоу и всичко ще е наред. Можеш да се измъкнеш от това като герой и повярвай ми, от мен няма да чуеш критична дума. Ще кажа на пресата, че районният прокурор е взел най-правилното решение и че в тази трагична ситуация си действал добросъвестно. Публично ще ти пея дитирамби само няколко седмици преди изборите.

Бейкър се облегна на стола и извади пурата от устата си. Погледна Мартин, след това отново насочи поглед към мен. По устата му взе да се изписва хитровата усмивчица.

— Много си хитър.

— Просто се опитвам да смажа колелата. — Ухилих се. — И двамата печелим. Моето момиче си отива вкъщи, а ти ще изглеждаш като добрия човек и правист. Ще приемем три години условно за нападение с утежняващи обстоятелства. Ще я държиш в ръцете си три години. Ако оплеска нещата, ще си излежи присъдата.

— Трябва да го обмисля — въздъхна Бейкър.

— А какво ще направите със сина на Тестър? — попитах.

— Майната му. Чух, че го били изхвърлили от шерифската служба. Между другото дори не се е регистрирал като избирател в този окръг. Няма да се занимавам с него.

Станах да си вървя.

— Дийкън, не искам да прозвуча арогантно, но ако решите да започнете процес, ще изгубите. Тя не го е убила.

Бейкър не каза нищо, беше потънал в мисли.

— Ще си помислим — отговори вместо него Мартин.

— Обадете ми се, когато вземете решение — помолих. — Аз ще продължа да се готвя за процеса.

Обадиха ми се след два часа.

— Може да пледира нападение с утежняващи обстоятелства и да получи минимума от три години — каза Франки Мартин.

— Ще пледира, че нито оспорва, нито признава обвинението, и вие трябва да се съгласите с условната присъда — казах аз.

— Съгласни.

— Бейкър ще се справи ли с рекламата?

— Вече звъни по телефона — отговори Мартин. — Ще свика пресконференция след пледоарията и ще обясни защо сме се съгласили на това.

Затворих телефона и потеглих, за да разговарям със своята клиентка.