Джаклин Беърд
Господарят на страстта (5)

Пета глава

Париза довършваше грима си. По дяволите! Ръката, с която нанасяше червилото, трепна — на вратата се почука.

Избърса бързо устните си с кърпичка и умело постави червилото още веднъж, след това — доволна от резултата, отиде да отвори.

Видът на Люк, опрял се небрежно на стената, спря дъха й. Сакото на костюма му беше разкопчано и откриваше бялата копринена риза, опъната върху широките му гърди. Париза се изчерви, защото той бързо я огледа от главата до петите, като задържа погледа секунда повече от необходимото върху гърдите й, подчертани от дълбоко изрязаното деколте на кадифената рокля.

— Изглеждаш прекрасно, Париза! Роклята ти подхожда напълно — в нея има лек намек за безразсъдство — каза той тихо и нежно повдигна брадичката й. В очите, които срещнаха нейните, имаше нещо, което тя не можеше да разпознае, но то накара сърцето й да забие лудо.

Осъзна, че не биваше да облича тази рокля. „Намек за безразсъдство“, както я бе определил Люк. А това съвсем не беше представата, която Париза искаше да създаде за себе си. Прокле се наум, че съвсем импулсивно я бе купила при разпродажбата на стоки в бутик в Брайтън през миналата година. Тогава бе решила, че не може да пропусне такъв шанс, но сега, като гледаше широката пола, която се спускаше от тясната талия до коленете й отпред и до прасеца отзад, Париза разбра грешката си.

Но забрави всичко, когато Люк пристъпи и я целуна по челото. Беше приятелска целувка, но Париза почувства как краката й се подкосяват.

Топлият му кадифен глас прошепна в ухото й:

— Готова ли си да се присъединиш към „бандата“, сладка моя?

Париза потрепери от топлия му дъх, погалил врата й. Едва успя да събере разпилените си мисли, подаде му ръка и отговори:

— Да, господарю… — пошегува се тя.

 

 

Половин час по-късно, застанал между майка си и Париза и поставил небрежно ръка на рамото й, Люк каза:

— Това е, дами. Поздравихме всички и сега можем да се забавляваме. Не пий прекалено много шампанско, мамо — подразни я той на шега, преди да отведе Париза на дансинга.

Като се смееше, Париза помисли, че никога не е виждала по-привлекателен мъж и тази вечер той й принадлежи… Само този път ще остави всякаква предпазливост и ще се забавлява. Докато танцуваше с Люк, на устните й се появи замечтана усмивка. Той й се усмихна доволно, преди да плъзне поглед по тълпата елегантно облечени гости.

— Засега всичко върви чудесно, скъпа. Майка се радва на празненството. Никога не съм я виждал по-щастлива. Най-после може да говори до безкрайност за реалната, според нея, перспектива за внучета. А що се отнася до приятелите ми, всички са луди от завист, че съм сгоден за толкова красива жена… — Черните му очи я гледаха весело.

— Не се ли чувстваш поне малко виновен, че лъжеш така майка си, Люк? — попита Париза, леко засрамена. За първи път се запита как ще обясни той бързото разваляне на годежа им.

В отговор той я притисна по-плътно към себе си.

— Ти знаеш как да ме накараш да се чувствам виновен, Париза. А само допреди няколко дни можех да се закълна, че изобщо нямам съвест…

Тя наведе глава встрани, усмихна се и изрече шеговито, за да скрие хаоса от чувства, бушуващ в гърдите й:

— Значи от мен все пак има някаква полза…

Бляскавите полилеи, оркестърът върху издигнатата в единия край на изящно подредената стая платформа, хората около тях — всичко избледня и изчезна, когато черните му очи се впиха в нейните. Тя премигна, като се мъчеше да развали магията, и видя как един мускул трепна на бузата му.

— Ти си точно тази, която ми трябва, Париза. И съвсем скоро ще ти докажа колко много си подхождаме…

Дълбокият му копринен глас сякаш я галеше. Разбираше, че трябва да се противопостави на интимността, която той предлагаше, но устните й започваха да пресъхват, а сърцето запърха в гърдите й като хваната в клетка птичка. Той помилва голия й гръб и сякаш прочел нещо в погледа й, промълви:

— Отпусни се, Париза. Имаме достатъчно време. Не исках да те плаша, скъпа.

Успокоена от неговите думи и от внезапното усещане за сигурност в прегръдките му, Париза се отпусна. Тялото й се полюшваше в такт с неговото, а той си играеше с дългите кичури на платиненорусата й коса. Люк наведе глава:

— Знаех, че тази копринена коса е великолепна. Винаги трябва да я носиш разпиляна по раменете си като златист облак…

Париза вдигна поглед и срещна черните му очи.

— Не е особено практично — измърмори тя, макар да бе доволна, че този път се поддаде на изкушението да остави косата си пусната, прихваната само с два кехлибарени гребена, наследство от пралеля й.

— Ако някога се подстрижеш, мисля, че ще те убия — прошепна Люк и тя видя как очите му потъмняват от страст.

Преди обаче да успее да проговори, един глас наруши уединението им:

— Мой ред е, Люк. Не можеш да обсебиш прекрасната дама за цяла вечер.

— Разбира се, че мога — отговори Люк нелюбезно.

Мъжът, който искаше да танцува с нея, й бе представен по-рано като Алдо Генети, дясната ръка на Люк. Беше висок почти колкото Париза, много привлекателен, с черна къдрава коса и засмени кафяви очи. До него стоеше съпругата му, една от най-красивите жени, които Париза бе виждала: с гъста синкавочерна коса, падаща по раменете й, изящно овално лице, големи кафяви очи, съвършени устни. Анна Генети бе зашеметяваща в черната си рокля с деколте почти до талията и отпред, и отзад. На тънката си китка носеше диамантена гривна, която сигурно струваше цяло състояние. Всъщност, според Париза, единственото нещо, което я загрозяваше, бяха студените очи и извитите й в недоволна гримаса устни.

Анна каза нещо на Люк на италиански и застана между него и Париза, после постави малката си ръка с алени нокти върху ръката на Люк и се притисна до него. Париза го погледна и потръпна. Надяваше се никога да не му даде повод да погледне самата нея така. Присвитите му очи гледаха с нескрита омраза другата жена, докато й отговаряше не особено любезно, и то на английски:

— Как бих могъл да откажа?

— Хайде, Париза, наш ред е — заяви Алдо и Париза почувства, че я повлича в танц. — Ще им покажем как се танцува.

Оркестърът започна да свири бърза мелодия. „Защо пък не“, запита се Париза. Обичаше да танцува и се впусна в бурния ритъм с цялото си сърце и с умение, което малко хора притежаваха, но Алдо също беше много добър.

Пространството около тях се разчисти и след минути бяха единствените танцуващи, а всички останали гледаха. Усмихвайки се на комплиментите на Алдо, когато той я завъртя за последен път, Париза внезапно видя Люк. Той беше пребледнял от гняв.

— Благодаря ти, Париза, фантастична си! — заяви Алдо, като опитваше да си поеме дъх.

— Да, скъпа. Не знаех, че обичаш да се показваш — изсъска Люк в ухото й, който неочаквано се бе появил до нея. — В бъдеще предпочитам да се сдържаш. Не ми е приятно всички гости да зяпат краката на моята годеница.

Беше го видяла да прегръща съблазнителната Анна. Как смееше тогава да държи сметка на нея, Париза! Освен това не беше негова годеница, напомни си тя и изрече смело:

— Не забравяш ли нещо?

— Млъкни, Париза! Да не искаш целият свят да те чуе? — просъска той и впи устни в нейните.

Тя неясно долови аплодисменти, но когато очите й срещнаха неговите, вече нищо друго не я интересуваше. Едно негово докосване, и ставаше като мека глина в ръцете му.

— Поне за тази вечер си моята дама и не искам нито един мъж да ме измества, ясно ли е? — настоя той, целувайки я по слепоочието.

Отношението му я ласкаеше. Чудеше се дали е възможно да я ревнува и тази мисъл й достави огромно удоволствие.

Танцуваха отново и пиха шампанско, а Париза се чувстваше като Пепеляшка на бала. Люк беше непрекъснато до нея с ръка или на рамото й, или обгърнал тънката й талия. Играеше ролята на влюбения годеник така блестящо, че тя не знаеше къде свършват преструвките му, а и не се интересуваше.

Сеньора ди Маги се оттегли около полунощ, а след нея започнаха да се разотиват и гостите, с изключение на четири двойки, които щяха да нощуват тук, в къщата. В два сутринта Париза и Люк бяха единствените, останали долу.

— Искаш ли да пийнеш още нещо? — попита той с ръка на рамото й.

— Не — прозя се тя. — Вечерта беше прекрасна. Съжалявам, че свърши, но…

— Никакво „но“, Париза! Не е нужно да свършва. Още не…

Тя го гледаше как сваля вратовръзката си и разкопчава двете горни копчета на ризата. Обхвана я вълнение, примесено със страх. Какво точно предлагаше той? Трябваше да е обидена!

— Когато съм тук, почти всяка вечер ходя в обсерваторията. Нощното небе ме успокоява. Ще дойдеш ли с мен?

Не й предлагаше това, което тя очакваше. Затова Париза се почувства засрамена.

— Да, разбира се… — продума тя.

Бяха прекарали чудесен ден заедно и Люк се държа безупречно, така че очевидно нещо ставаше с нея, рече си тя сурово.

Изкачиха се тихо по стълбите, за да не събудят спящите. Една скрита врата в ламперията на кръглата площадка водеше към тясно стълбище. Париза последва Люк в тъмното. Чувстваше се развълнувана.

— Внимавай, има стъпало — каза Люк, като отвори някаква врата.

Париза пое подадената й ръка и го последва в полутъмна стая, осветена само от една лампа.

Огледа се с интерес. По средата на стаята бе поставен голям телескоп. Единствените мебели бяха бюрото, високият кожен стол в единия край на стаята и диванът — в другия.

— Малко е голо и зловещо — прошепна Париза.

— Гледай! — нареди Люк и натисна някакво копче до вратата.

Сводестият покрив се разтвори като огромен разрязан портокал и откри още един свод от стъкло. Над него се простираше нощното небе…

— Вълшебно е! — останала без дъх, едва изрече тя, когато Люк загаси единствената лампа и стаята остана обляна единствено от сребриста лунна светлина. Париза вдигна глава и се взря със страхопочитание в обсипаното със звезди черно кадифено небе.

— Имаме късмет, че нощта е ясна — обви с ръка Люк раменете й.

Запленена, тя отиде с него в средата на стаята. Той я пусна, свали сакото си и нагласи телескопа. След това намести високия стол, седна на него и я настани в скута си.

— Виж, скъпа!

Нямаше нужда да й го казва. Тя гледаше като омагьосана, докато той й показваше различните звезди и съзвездия.

Отклонявайки поглед от телескопа към хубавото му лице, Париза помисли, че Люк е забележителен човек. Бе изцяло погълнат от заниманието си и знаеше толкова много за звездите! Тя склони глава на рамото му и за момент затвори очи. Имаше чувството, че двамата са сами в целия свят… Щеше да запомни тази нощ за цял живот!

— Извинявай, скъпа, понякога се увличам прекалено по хобито си, а ти си уморена.

Тя почувства, че я вдига на ръце.

— Люк…

Той я остави на дивана и се усмихна леко.

— Извини ме за малко. Искам да погледна една звезда. — Целуна върха на носа й. — Почивай си.

Париза промърмори нещо неразбираемо в отговор. Видя през полузатворените си клепачи как той се връща до телескопа. Тя се усмихна и очите й се затвориха. Тази вечер бе видяла уважението и почита, с която всички се отнасяха към Люк…

Неговите чувства към майка му и загрижеността за малкото момче този следобед доказваха, че има добро сърце.

„Защо тогава е станал престъпник? Сигурно други са го подвели“, мислеше тя. Разбираше, че търси извинение за него, но колкото и да опитваше да си повтаря, че е изнудвач и крадец, само един поглед на черните му очи беше достатъчен, за да се подкосят коленете й.

Отново се усмихна. Преди да срещне Люк, смяташе, че изразът „коленете се подкосяват“ е преувеличен. „Добре, че сега съм легнала“, помисли Париза, защото в противен случай едва ли би могла да се задържи на крака, и то тъкмо, защото „коленете й се подкосяваха“. Усмивката й стана по-широка.

Явно всички тези мисли се дължаха на шампанското…

Леко докосване по бузата я накара да отвори очи.

— Усмихваш се, Париза. За какво мислиш? — Люк седеше на края на дивана. Ръката му започна нежно да гали шията й.

Париза усещаше милувката му с всяка клетка на тялото си. Усмихна се лениво и като сложи пръст на устните му, премигна закачливо и изрече:

— Един джентълмен никога не задава подобни въпроси. Дамите имат право на своите малки тайни…

В отговор той целуна пръста й. Тя потрепери и отдръпна ръката си, но успя само защото той не се възпротиви.

— Сигурно ти е студено. — За момент пръстите му докоснаха онова място на шията й, на което се усещаше лудият й пулс.

„Никога не е бил по-далеч от истината“, помисли тя, защото цялото й тяло пламтеше!

— Нека те стопля, Париза! — прошепна той.

Тя обви ръце около раменете му, зарови пръсти в черната му копринена коса и го притегли към себе си.

— Да! О, да! — шепнеше тя, докато Люк покриваше лицето й с целувки.

Изведнъж той се отдръпна. Париза го погледна с ням въпрос в сините си очи.

С едно леко движение Люк я премести по-навътре на дивана и легна до нея. Ръката му се плъзна по края на деколтето й. В тъмните му очи гореше желание, което той с огромни усилия сдържаше.

— Париза… Ти си най-женствената жена, която някога съм виждал. Кожата ти е копринена и има цвета на лунната светлина. Ти си моята лунна богиня. Почти се страхувам да те докосна, за да не изчезнеш, и да се окаже, че сънувам.

— Ако това е сън, никога не искам да се събудя! — прошепна Париза, като галеше гърдите му под копринената риза.

Почувства как той потрепери. В следващия миг целуваше устните й ненаситно. Неговите бяха учудващо нежни и топли…

Обзелото я вълнение я накара да се притисне по-плътно към него и да му отговори с пламенни целувки. Страстта му обхвана и нея. Господи, колко силно го желаеше! Това усещане я замайваше и я караше да се чувства безпомощна. Усещаше възбудата на мускулестото му тяло.

Пръстите му намериха ципа на роклята й и го дръпнаха надолу, а устните нежно докосваха голата плът, която се показваше под материята.

— Цяла вечер жадувах за това! — простена той. Отдръпна се леко назад и внимателно придърпа роклята й, като откри прекрасните й гърди. Остана загледан в нея за момент и на Париза й се искаше да се покрие с роклята, но в следващия миг Люк нежно обхвана гърдите й и започна да ги милва.

— Прекрасна си! — прошепна той дрезгаво, като продължаваше да я гали. — Толкова си женствена и чувствена!

— Люк! — извика тя, когато той впи устни в едната й гърда.

— Желая те, Париза! Желая те… — обсипваше я той с целувки.

Тя цялата трепереше. С едно нетърпеливо движение Люк свали роклята и прокара пръсти по стройните й бедра, като не преставаше да я целува.

Париза никога не бе изпитвала подобна възбуда. Реагираше на всеки негов допир. Пръстите й бързо и умело разкопчаха останалите копчета на ризата му. Беше толкова привлекателен и мъжествен! Жадуваше да му принадлежи напълно.

— Париза… Париза… — шепнеше той и се взираше в замъглените й от страст очи. — Ако искаш да спрем… Трябва да го направим сега.

Тя погледна черните му очи, чувствените устни, широките рамене.

— Не… — изрече тихо и го притегли към себе си.

Почувства как мускулите му се стягат и в следващия момент той се отдръпна от нея. Не можеше да спре сега! Но Люк вече сваляше дрехите си. Тя едва пое дъх, когато го видя да стои съвсем гол на лунната светлина. Никога по-рано не бе виждала гол мъж и за момент я обзе страх, който обаче бързо изчезна. Затвори очи.

На свой ред Люк гледаше нея.

— Париза, какво правиш с мен? Червени бикини и червен колан. Да не искаш да се побъркам?

Люк бавно свали бикините заедно с колана и чорапите й, захвърли ги настрани и нежно започна да я обсипва с ласки. Черните му очи я изгаряха. Допирът на стройното му тяло до нейното я замая.

— Докосвай ме, Париза! Искам да зная, че ме желаеш — промълви той.

Тя започна да го гали и в следващия момент той се надвеси над нея.

— Не искам да ти причиня болка, Париза, и ще бъда внимателен. Не мога да понеса да те оставя сега. Желая те от първия момент, в който те видях в апартамента си, маскирана като крадец.

Тя беше като омагьосана, не разбираше нищо, знаеше само, че желае този мъж.

Изведнъж почувства болка и извика, когато той проникна в нея, но преди да успее да я почувства истински, тя изчезна и тялото й започна да се движи в ритъм с неговото.

Целият свят се завъртя. Париза отвори широко очи — над нея бе нощното небе с безброй звезди и тя не знаеше истински ли са, или — въображаеми. Люк изстена, замръзна за миг, а после се отпусна и остана да лежи върху нея. Главата му почиваше на рамото й.

Телата им бяха слети. Париза никога не бе предполагала, че нещо може да е така хубаво, но като нямаше никакъв опит, не знаеше какво изпитва Люк.

— Извинявай, Париза. Изгубих самоконтрол. Добре ли си? Не исках да ти причиня болка…

— За мен беше чудесно — отговори тя. — А за теб?

Люк се повдигна на лакът.

— За бога! Нима не знаеш? Ти си всичко, което един мъж може да пожелае — целуна я той нежно по челото. — Знаех, че ще ни бъде добре заедно… Не предполагах обаче, че може да бъде така фантастично. Никога досега не съм се чувствал по подобен начин и никога не съм загубвал самоконтрол! Само с теб, скъпа. И се надявам да… се случи отново…

Когато помилва лицето му, сините й очи блестяха.

— Не съзнавах…

— … какво си пропускала — довърши вместо нея той и се засмя тихо.

Изпълнена с щастие, Париза затвори очи. Искаше само да лежи сгушена до Люк.

— Не съжаляваш, нали, любов моя?

Не бе в състояние да изрече нито дума и започна да го гали. Щеше да му даде отговор с докосването си! Той се засмя и отново я обсипа с целувки.

Париза мислеше, че е невъзможно да има нещо по-хубаво от първия път, но очевидно се лъжеше. Защото Люк отново я люби, този път любовната им игра продължи по-дълго. Той я галеше, като покриваше цялото й тяло с целувки. Въвеждаше я в един непознат, пълен с наслади, свят.

Времето сякаш спря. Люк шепнеше с топъл глас думи на своя език, които тя не разбираше, а той се наслаждаваше на всяка нейна реакция. Докато накрая още веднъж я доведе до пълна забрава…

Тя остана да лежи до него напълно изтощена.

— Би трябвало да те оставя да си отидеш, но не мога. Все още не — проговори той. — Моята Париза…

Париза се вгледа в красивото му лице, което бе съвсем близо до нейното. Не съзнаваше огромното значение на току-що преживяното от двама им, а и се чувстваше прекалено уморена дори да се замисли над него. Усмихната, тя се притисна до Люк и след минута вече спеше…