Джаклин Беърд
Господарят на страстта (4)

Четвърта глава

Париза се опитваше да мисли за Мойя и за причината, поради която бе тук, но — безуспешно.

Строполи се на леглото, хванала главата си с ръце. Не разбираше нищо. Мойя бе нарекла Люк гадно мекотело. Но той не отговаряше на това описание. Една жена трябваше да е сляпа, за да не забележи мъжествената му привлекателност. През живота си Париза бе целувала няколко момчета, ала нито едно от тях не я бе карало да се чувства по подобен начин. Дори Дейвид.

Изпита вина. Горкият Дейвид! Не гледаше сериозно на него, макар да знаеше, че той се надява един ден да се оженят. До този момент тя не си бе направила труда да разсее илюзиите му, доволна, че има придружител, с който да се чувства сигурна и който да не представлява никаква заплаха. Не му беше казала, че заминава за Италия, а това не беше справедливо.

Забеляза, че някой вече е разопаковал багажа й, ала вече нищо в тази къща не можеше да я учуди. Отвори гардероба и видя малкото си дрехи да висят на закачалки. Бе взела само двете си прилични официални рокли. Свали от закачалка тъмносинята кадифена рокля, по-непретенциозната от двете, и отваряйки чекмеджетата, намери бельото си.

Взе душ, смени набързо бельото си и обу копринени чорапи. След това облече синята рокля. Отиде пред огледалото и приглади меката тъкан върху стройните си бедра.

„Не е лошо“, помисли тя, загледана в отражението си. Роклята бе съвсем обикновена с малки подплънки на раменете и дълги до китките тесни ръкави. Полата беше права, прилепнала и стигаше точно до коленете й.

Седна пред тоалетната масичка и започна да се гримира. Сложи съвсем леки сини сенки, малко спирала на дългите мигли и накрая — едно докосване с ружа, за да добият страните й лека руменина. Вдигна високо платинената си коса и накрая положи розово червило на устните си. Напарфюмира се с любимия си парфюм — коледен подарък от Мойя.

Отиде до гардероба още веднъж. Намери меките сини обувки с високи токове и ги обу. Каза си, че е готова, и се погледна още веднъж в огледалото, преди да тръгне към вратата. Реши да слезе долу и да поразгледа. Така щеше да бъде по-добре, отколкото да рискува Люк да дойде да я вземе от стаята…

Излезе в коридора и отвори широко очи, като видя Люк, който идваше към нея. Той изглеждаше великолепно в черния си официален костюм и бялата риза, която контрастираше със загорялото му лице. Когато той плъзна поглед по русата й коса и синьото кадифе, обгръщащо стройното й тяло, тя почувства как сърцето й лудо заби.

— Чудесно е, че си готова. Точно идвах да те взема — каза той и спря съвсем близо до нея. Огледа я от главата до петите. — Изглеждаш зашеметяващо красива, Париза… И определено заслужаваш титлата лейди — при това, една изключително елегантна лейди. — Хвана брадичката й и я повдигна към лицето си.

— Бла… Благодаря ти — заекна Париза. Кожата й изгаряше под пръстите му и не можеше да откъсне поглед от неговия. Люк стоеше неподвижен и я съзерцаваше така, сякаш със силата на мисълта си можеше да я накара да се подчини на волята му. Париза знаеше, че ще я целуне и с огромно усилие успя да отстъпи назад. Без да обръща внимание на нарастващото напрежение, каза непринудено:

— Ще слизаме ли? Майка ти сигурно ни чака.

— Страхливка! — Устните му се извиха в усмивка, но я пусна да мине пред него надолу по стълбите, макар през цялото време Париза да съзнаваше, че е само на крачка от нея…

 

 

„Вечерята се проточва безкрайно“, помисли Париза, загледана в огромното парче пудинг пред себе си. Нямаше да може да го изяде. Вече бе изпила две чаши плодов сок, чаша вино, хапна спагети по генуезки, както и телешко филе. Разговорът, меко казано, не вървеше. Колкото и да се стараеше, не можеше да се държи естествено с Люк. Опитваше да се убеди, че става така, защото не го харесва. Някъде дълбоко в себе си обаче започваше да подозира, че е точно обратното. Беше й трудно да се държи естествено с него, защото той й въздействаше по начин, по който не й се бе случвало досега. Бореше се срещу необичайното усещане и рязкото й държание към него беше някаква форма на самозащита.

— Да, сватбите по Великден са много приятни, Париза.

— Не мисля така — отговори тя на сеньора ди Маги доста рязко, макар че не можеше да каже направо „не“.

Възрастната жена очевидно се радваше на предстоящото събитие и при други обстоятелства Париза би я смятала за идеална свекърва. Така или иначе не успяваше да се преструва успешно на влюбена годеница. Разкошната обстановка и явното богатство на господаря на този дом бяха в ярък контраст с нейната собствена къща и не можеше да забрави, че тези хора са мошеници. Майката на Люк сигурно прекрасно знаеше как печели парите си синът й и все пак се гордееше с него, както всяка друга майка. За всичко това — за прислугата, за хубавата храна и за виното — се плащаше с „мръсни“ пари. Тя хвърли гневен поглед на Люк. Как можеше да я привлича мъж — а вродената й честност не й позволяваше да не признае, че той я привлича — за когото знаеше, че е престъпник?

Сините й очи объркано се спряха върху сведената му тъмнокоса глава. Не разбираше какво става с нея. Би трябвало да го презира, а го харесваше!

Люк се държеше внимателно и мило, но след една нейна особено остра забележка се отказа да се преструва на влюбен годеник. После, след като размени с майка си няколко думи на италиански, от които Париза не разбра нищо, той млъкна, с което изопна нервите й до крайност. „Цялата тази глупава идея е негова и той трябва да е наясно, че не може да заблуди нито майка си, нито когото и да било друг“, мислеше си Париза горчиво, жадувайки просто да стане и да си тръгне.

Люк вдигна глава и погледна майка си:

— Извинявай мамо, трябва да поговоря с Париза насаме. — Той стана, заобиколи масата и като сложи ръка на рамото й измърмори: — Ела в кабинета ми.

Тя се усмихна доста притеснено на майка му и бързо излезе, насочвана от ръката, с която Люк бе прихванал лакътя й.

— Защо правиш това? — попита ядосано Париза, когато излязоха в коридора.

— Трябва да говоря с теб. Моля те, недей да спориш — отговори Люк. Отвори една врата и я въведе в стая, в която целите стени бяха покрити с шкафове с книги. — Седни — нареди той рязко и й посочи кожен диван, разположен до изящна мраморна камина. Огънят беше запален и пламъците проблясваха, танцувайки в мрака, докато Люк не запали лампата, поставена върху голямото дъбово бюро. Дори тогава обаче в стаята не стана много светло. Огънят хвърляше странни синки по стената и когато Париза поглеждаше към Люк, същите тези сенки скриваха от нея израза на лицето му.

Той седна зад бюрото, сякаш щеше да ръководи управителен съвет. Тя забеляза, че Люк взема с дългите си пръсти нож за отваряне на писма и отново го остави на мястото му, след като си бе поиграл малко с него. Размести някакви документи пред себе си. Ако не знаеше нищо за него, сигурно щеше да си помисли, че е притеснен.

— Какво е това важно нещо, заради което не можах да довърша пудинга си? — попита тя гневно. Тишината в стаята започваше да я изнервя. Така или иначе, нямаше намерение да яде онзи пудинг!

— Никога не си имала любовник, нали? — погледна я той от другия край на стаята.

— Моля? — не можа да повярва на ушите си Париза.

Беше я накарал да дойде с него само за да й зададе нахалния си въпрос! Гледаше го с разширени от удивление зеници.

— Ти… Ти си луд — успя да изрече накрая.

— Не съм луд, а ти не отговори на въпроса ми.

— Нямам и намерение да го правя, по дяволите! — извика тя вбесена. Та това бе истинска наглост!

— Няма да ти позволя да ругаеш в мое присъствие — натърти той и седна до нея.

Смелостта й бързо изчезна и тя гледаше със страх решителното му мрачно лице.

— Този път ще ти простя. Имаш право да се страхуваш от мен, Париза. Не е нужно да ми отговаряш. Майка ми винаги е права, а и виждам отговора в пламналите ти страни. — Ръката му докосна леко поруменялото й лице и тя понечи да се отдръпне. — Недей — спря я, като постави ръка на рамото й.

Париза се заотдръпва предпазливо, докато стигна до края на дивана. Едната ръка на Люк държеше малката й длан.

— Майка ти… — измърмори тя, без да разбира за какво става въпрос.

— Точно така, Париза. — Сграбчи ръката, на която бе поставен неговият пръстен и погали камъка, а Париза изпита угризение за начина, по който се бе държала в златарския магазин. — Двамата с теб имаме уговорка, но досега държанието ти е повече от неподходящо. Не можеш да заблудиш и най-големия глупак. По време на вечерята майка ми отбеляза, че се радва на уважението, с което се отнасям към годеницата си, тъй като все още не съм спал с нея. За нея е ясно, че още си девствена. Погледнах те и някак си нейните думи ми обясниха това, на което се бях чудил цял следобед. Тя беше права, нали? — настоя той и стисна ръката й, като търсеше погледа й с тъмните си очи.

— Не че те засяга, но да, права е. — Защо да не признае истината? Не се срамуваше от нея. — Може и да се учудиш, но в наше време все повече хора предпочитат да са по-предпазливи в интимните си отношения, вместо да рискуват да се заразят с някоя неприятна, а понякога и опасна болест — изрече твърдо, а блясъкът в очите й говореше, че самият той би следвало да се ограничи малко, преди да стане твърде късно.

— А ако ти кажа, че не съм такъв, за какъвто ме смяташ, Париза?

— Разбира се, и аз не съм английската кралица — отговори тя иронично.

„За такава глупачка ли ме смята?“, запита се Париза. Та нали лично го видя с Марго Мей! Освен това изнудваше Мойя, за да спи с нея, а само преди няколко часа опита да го направи и със самата Париза! Тя не биваше да забравя, че този мъж е злодей! Макар че когато седеше така близо до него, това й се струваше почти невъзможно…

— Нямам намерение да споря с теб, Париза. Но мисля, че трябва да си изясним някои неща. Ако искаш да спазя моята част от уговорката и да ти дам снимките, трябва да се стараеш много повече. Като начало се откажи от остроумните забележки — заяви той. — Всъщност изборът е твой. Готова ли си да положиш малко повече усилия, за да се държиш като влюбена годеница? Или предпочиташ да се откажем от сделката, а твоята приятелка да понесе последствията?

Беше прекалено близо до нея, за да може да спори с него.

— Искам снимките. — В действителност Париза нямаше избор и той го знаеше. Тя не можеше да развали сватбата и да провали живота на Мойя. — Но какво точно искаш от мен? Трябва ли непрекъснато да правя каквото ми наредиш?

В черните му очи проблесна гняв. Люк сведе глава и яростно впи устни в нейните. Тя опита да се отскубне, но внезапно се случи нещо много странно — в един момент двамата се бореха ядосани, а в следващия се прегръщаха страстно…

Париза вдигна ръце, пръстите й се вплетоха в копринените му коси и тя го целуна, без дори да разбира какво става.

Люк вдигна глава и се взря в нея, като дишаше тежко. Известно време двамата се гледаха мълчаливо. Люк се съвзе пръв.

— Не ме гледай така стреснато, Париза.

Сърцето й биеше лудо, очите бяха широко отворени от удивление и тя не бе в състояние да промълви и дума.

— Обещавам, че няма да направя нищо без твое позволение, но мисля, че след това, което току-що се случи между нас, няма да ти е трудно да убедиш майка ми и още стотина гости, че се обичаме, нали?

Погледът й не се откъсваше от устните му, но това бе грешка. Нейните устни пресъхнаха и тя нервно се опита да ги овлажни с език. Гневът на Люк бе изчезнал внезапно, както и нейният, и бе заменен от необуздана страст.

Когато той отново започна да я целува, отначало тя опита да се съпротивлява. Здравият й разум обаче я напусна и Париза почувства как тялото й откликва на неговото. Устните му изгаряха нейните устни, ръцете й сами обвиваха широките рамене, а целувката продължаваше сякаш безкрайно…

Париза плъзна едната си ръка надолу и я постави на гърдите му. Люк издаде приглушен стон и прекъсна дългата опияняваща целувка. Отдръпна се и хвана здраво ръката й, като я притискаше към гърдите си.

— Мисля, че получих отговора, който исках. Сега наистина изглеждаш така, както би трябвало да изглежда една годеница, скъпа.

Париза знаеше, че на лицето й е изписана същата страст, каквато и на неговото. В очите и на двама им се четеше непреодолимо желание. Люк отново бе победил!

— Мисля, че може да изпием кафето си и тук. Майка няма нужда да я убеждават чак толкова настойчиво…

Париза бе сигурна, че Люк я иска, но се бе овладял за секунди, а нейното желание още я изгаряше. И то се превърна в срам… Как можа да се държи толкова глупаво?

Без да го поглежда, приглади роклята си и сковано изправи гръб. Не биваше да забравя, че Люк има силна воля и каменно сърце. Нима не го бе видяла да отблъсква любовницата си? Самата Париза се бе отървала доста леко. Засега…

— Доведох те тук, защото искам…

— Така е по-добре — прекъсна го един глас. Беше сеньора ди Маги. — Двамата пак се одобрихте, нали?

Париза я погледна изненадано и се изчерви.

— Всичко е наред. Разбирам чувствата на младите. Ще бъдеш щастлива с моя Люк, той е истински мъж.

— Мамо, моля те! — изрече той бързо.

Париза го погледна с изненада и не успя да сдържи усмивката си. Люк изглеждаше притеснен — нещо съвсем необичайно за него!

 

 

Отвори очи и ярката слънчева светлина я заслепи. Някой чукаше на вратата на спалнята й. Сигурно бе камериерката със сутрешното кафе.

— Влез! — извика Париза.

— Гласът ти звучи доста бодро. Сигурно си от ранобудните. — Дълбокият насмешлив глас на Люк я накара да потръпне.

Бързо придърпа завивката до брадичката си.

— Ти?! Мислех, че е камериерката.

— За мен е удоволствие, Париза.

И той се приближи с поднос в ръце. Сложи го внимателно на масичката до леглото й и наля кафе, преди тя да успее да се съвземе.

— Благодаря — измърмори Париза и взе чашата, която той й подаде, като се изчерви при мисълта за интимността на положението, в което се намираха.

— Толкова си хубава, когато се изчервяваш! — каза Люк тихо, засмя се и й намигна. — Не се притеснявай, изпий си кафето и слез долу. Ще те чакам след половин час. Мисля да излезем, за да си спестим лудницата днес.

— Лудница ли? — учуди се тя.

— Сервитьорите и помощниците за кухнята вече пристигнаха. Приготвят се и стаите за гостите. Затова единственото разумно нещо е да се махнем. — С тези думи той се обърна и излезе.

Дълго след това тя си представяше стройната му висока фигура, сините джинси и тъмночервения пуловер, очите, в които проблясваше нещо неразбираемо за нея…

Тя изпи кафето и изяде кроасана, след което стана от леглото, като си напомняше, че трябва да е винаги нащрек с Люк. Само още един ден и щеше да се прибере вкъщи и да се отдаде на спокойния си живот. Изглеждаше съвсем лесно!

Изми се, облече син панталон с пуловер в синьо и бяло, прибра и завърза косата си с обикновена синя панделка и застана пред огледалото.

Люк можеше да бъде очарователен домакин, припомни си тя предишната вечер. След като снощи майка му се бе присъединила към тях в кабинета, огромното напрежение изчезна. Тримата с удоволствие пиха кафе с дребни шоколадови сладкиши. Накъсаният английски на сеньора ди Маги и очевидното й удоволствие от годежа им успяха да съживят атмосферата дотолкова, че когато възрастната жена си тръгна — след като целуна и двамата за лека нощ — те прекараха цял час в приятен разговор за Павароти и Доминго. Както повечето италианци, Люк обожаваше операта. Пиха и по чашка коняк. Люк се качи с нея и я целуна съвсем леко, почти братски с думите: „Хайде да обявим примирие поне за един ден, Париза! Какво ще кажеш?“. Тя се съгласи и той отново й пожела лека нощ с още една целувка…

Париза се намръщи. Приятелски настроеният Люк беше най-опасен! Все пак щеше да се наслади на този ден, без да си напомня защо е тук. Хвърли един последен поглед към отражението си в огледалото и излезе.

 

 

Денят беше толкова прекрасен, че чак изглеждаше нереален. Слънцето даряваше с животворните си лъчи всичко наоколо. Люк шофираше с лекота по виещия се път. Изкачиха се на върха на един хълм и с наслада поглъщаха великолепната гледка, откриваща се пред тях. Шумът на разбиващите се долу вълни и писъците на чайките се сливаха в някаква мелодия, чийто странен ритъм сякаш пулсираше в душите им…

На обяд потеглиха към Портофино.

— Според мен това е най-хубавото време от годината — каза Люк, докато й помагаше да слезе от колата.

— Не е ли през лятото?

— Не, през лятото е твърде горещо и е пълно с туристи.

Докато говореше, едно момче на около десетина години се втурна към тях с весели викове. Люк го вдигна на ръце, притисна го в прегръдките си и го завъртя, като се смееше заедно с него. После го пусна на земята.

Париза гледаше с удивление и очевиден ужас — момчето имаше само една ръка! Колко тъжно! И все пак мургавото му личице бе озарено от щастлива усмивка! Париза не разбра нито разговора им, нито защо Люк му даде пари. Когато момчето се втурна към дока, Люк взе ръката й в своята и обясни:

— Паоло ми е приятел. Плащам му, за да почиства яхтата ми. Бих те завел да я видиш, но съм гладен.

Париза се засмя.

— И нищо не бива да застава между теб и храната — пошегува се тя.

— Освен теб — каза той тихо. — Винаги, когато поискаш…

Тя се изчерви.

— Хайде да хапнем, Люк.

— Все същата страхливка си — вдигна той ръката й към устните си и я целуна, после внезапно стисна пръстите й. — Къде е пръстенът ти?

— Оставих го в стаята — обясни тя, без да разбира какво значение има това. — Исках днес да бъда самата аз. В крайна сметка, той е само част от ролята ми тази вечер.

— Щом казваш… — отговори той загадъчно.

Париза го погледна, но Люк не отвърна на погледа й. За момент тя помисли, че го е обидила с нещо, но отхвърли тази мисъл, защото видя, че й се усмихва.

— Това е любимият ми ресторант — обяви той и я въведе в малко, тъмно, типично за италианското крайбрежие, кафене.

Собственикът го посрещна като стар приятел. Париза не помнеше някога да е опитвала нещо по-вкусно. Нямаше представа какво яде, докато Люк не й каза, че е телешки дроб.

— Но аз не обичам дроб! — възкликна тя и се засмя, защото Люк гледаше празната й чиния.

— Виждам, виждам, скъпа — съгласи се той със смях и напълни чашата й с вино.

Когато свършиха обяда, Париза бе изпила четири чаши вино, а Люк — две.

— Нали не се опитваше да ме напиеш? — попита тя весело, докато вървяха към колата.

— Нима бих направил такова нещо? Аз?! — Изгледа я с престорена обида.

— Да, ти. Но ти прощавам — засмя се тя. Когато седнаха в колата, той се обърна към нея.

Лицето му бе придобило съвсем сериозно изражение.

— Знаеш ли какво най-много ми харесва в теб?

Изгледа го учудено, но тайно в себе си беше поласкана.

— Какво? — попита го, без да може да откъсне сините си очи от неговите.

— Не позволяваш нищо да попречи на радостта ти. Аз те принудих да дойдеш тук. Можеше да превърнеш днешния ден в кошмар, а вместо това прекарахме чудесно. Едва ли има и един сред познатите ми, който би постъпил като теб. — Гласът му също бе сериозен, а в очите проблясваха опасни пламъчета.

— Очевидно не се срещаш с подходящи хора — каза тя шеговито, за да намали внезапно създалото се напрежение. И като се обърна, започна да закопчава колана си. Люк обаче го взе от ръцете й и го закопча умело.

— Може би си права, скъпа. Но тази вечер сама ще можеш да прецениш. — Той запали двигателя и потеглиха. — На празненството ще присъстват почти всички членове на семейството ми, както и куп приятели.

Париза не отговори. Напомнянето му за причината, поради която се намира в Италия и се преструва на негова годеница, развали настроението й. След прекрасния ден, който прекараха заедно, тя почти бе забравила какъв всъщност е Люк.

Мисълта обаче за предстоящата вечер я отрезви напълно…