Нора Робъртс
Наслада в смъртта (7)

7.

С претоварен от информация и теории ум, Ив пропълзя в леглото. Биологичният й часовник се нуждаеше от почивка и презареждане със солидна доза сън. Сгуши се до Рурк, когато ръката му я обгърна, и почувства как всичко в нея се отпусна.

Затвори очи.

Линкът й звънна.

— По дяволите! Осветление десет процента. Блокирано видео. — С мъка се надигна, прие обаждането. — Далас.

Централа. Лейтенант Ив Далас. Среща с полицая на Кони Айланд, Къща на ужасите, главен вход. Вероятно убийство.

— Прието. Свържете се с детектив Дилия Пийбоди. Вероятна връзка с разследването за Хюстън?

Неясна, но възможна.

— Тръгвам. Мамка му! — каза тя, когато прекъсна трансмисията.

— Аз ще карам. — Рурк стана и поклати глава, когато я видя да смръщва вежди. — Имам бизнес интереси в парка, както знаеш. Ще ми се обадят… — Замълча, когато линкът му звънна. — Ето, обадиха се…

Ив не възрази. Може би щеше да бъде полезен.

Облече се и програмира две кафета за из път.

Не каза нищо, когато той избра една от откритите си играчки, за да я подкара сред топлата лятна нощ. Вятърът и кофеинът щяха да прояснят ума й и да презаредят биологичния часовник няколко часа по-рано от графика.

— Каква е системата за сигурност на това място? — попита го тя.

— Обикновена, както във всеки увеселителен парк. Стандартни скенери на входовете, мрежа от камери и аларми навсякъде вътре. Охранителите правят рутинни обиколки.

— В нощ като тази сигурно е пълно с хора.

— От бизнес гледна точка, надявам се. Имали сме много малко проблеми от откриването насам, и то незначителни. — Рурк я погледна многозначително. — Не се радвам повече от теб, че там е открит труп.

— Трупът се радва по-малко и от двама ни.

— Без съмнение.

Но дълбоко в себе си бе разтревожен не само защото притежаваше основния дял от бизнеса, а защото паркът би трябвало да е място за забавления на цели семейства, за вълнуващи приключения за децата.

Трябваше да бъде безопасно, но разбира се, той знаеше, че никъде човек не може да бъде в пълна безопасност. Нито в красива ирландска гора, нито в увеселителен парк.

— В момента охраната копира дисковете — обясни ѝ Рурк. — Ще получиш оригиналите, а те ще прегледат копията. Ще бъдат обработени, защото осветлението в парка се поддържа слабо и има изкуствена мъгла и други ефекти. Използваме андроиди, анитрони и холограми — продължи той, преди Ив да попита и за това. — Няма живи участници в шоуто.

— Атракциите са програмирани за определени часове?

— Не. Задействат се при засичане на движение, следват пътя на клиента. Що се отнася до времето, има възможност за отвеждане на клиентите на групи или поотделно в различни сектори за персонализиране на преживяванията им.

Значи жертвата и убиецът, ако са влезли заедно, със сигурност са избрали да останат сами — поне за част от екскурзията или както и да се нарича.

— Сетивно изживяване. Има сектори, недостъпни за малолетни под петнайсет години, за да бъде спазен законът.

— Ти преминавал ли си?

— Да, няколко пъти във фазите на проектиране и конструиране. Всичко е подобаващо страховито и зловещо.

— Няма да ме уплаши. Страховитото и зловещото ме посрещат на вратата всеки шибан ден.

Ив се усмихна на себе си, съжалявайки, че Съмърсет не бе там да чуе остроумието й.

Светлините трептяха и проблясваха в нощното небе и музиката се смесваше с писъците на хората, които фучаха със страховитите влакчета или се въртяха на виенски колела с множество примигващи лампички.

Не виждаше какво удоволствие намират хората да плащат за нещо, което изтръгва от тях писъци на ужас.

На алеята с други атракции посетителите даваха добри пари, за да спечелят огромно плюшено животно или кукла с големи очи, което й се струваше още по-малко примамливо от стряскащите влакчета. Стреляха, хвърляха и удряха до забрава или се разхождаха със соеви хотдози, фунийки с крем или пакети пържени картофи и пенливи питиета.

Носеше се мирис на нещо, което можеше да се нарече захаросана пот.

Къщата на ужасите напълно оправдаваше името си. Огромна зловеща сграда със светещи прозорци, на които от време на време се появяваше някой караконджул, призрак или убиец с брадва, който ръмжеше или виеше.

На входа пазеха едър, широкоплещест униформен полицай и кльощав цивилен.

— Лейтенант, опразнихме сградата — докладва ченгето на Ив. — Един полицай и един охранител от парка пазят трупа. Имаме постове на всеки изход. Направихме проверка със скенер. Не са останали цивилни вътре.

— Защо тези неща все още работят? — попита тя и се загледа в хлопката на вратата с форма на прилеп с трептящи хартиени криле и святкащи червени очи.

— Не разпоредих спиране, защото ми хрумна, че може да поискате да минете по пътя на жертвата.

Уместно предположение.

— Ще се заемем с възстановката по-нататък. Засега ги спрете.

— Мога да направя това от кабината. — Кльощавият погледна към Ив, а после с тъга към Рурк. — Сър, не знам как може да е станало…

— Всички искаме да разберем. Засега спри атракциите.

— Трябва да вляза — каза цивилният на Ив. — Само до кабината.

— Покажи ми.

Тя кимна на полицая, който разкодира вратата.

Чу се зловещо проскърцване.

Паяжини висяха като мъртвешки савани по стените на полутъмното фоайе. Светлината идваше от примигващите имитации на свещи в сложно изработени свещници и поклащащ се полилей, на който бе кацнал плъх, също като жив.

Нещо дишаше тежко отляво. Пръстите я засърбяха да сграбчи оръжието си. Сенките сякаш кръжаха и се спускаха от тавана. Над дълга извита стълба една врата простена като човек в агония и се затръшна.

Служителят застана до плоскост на стената, към която насочи дистанционно. Плоскостта се отмести и разкри малка клавиатура. Той набра някакъв код.

Светнаха силни лампи, движението и шумът затихнаха.

Ив се огледа наоколо и реши, че на светло и неподвижни, фигурите изглеждат малко по-зловещо. Анитрони стояха застинали на пода, във въздуха, по стъпалата. В едно огледало се виждаше лице, разкривено от писък, а ръка, държаща двуостра брадва, висеше отсечена.

— Къде е трупът?

— Подсектор Б, стаята за изтезания — отвърна кльощавият.

— Кой си ти?

— Името ми е Гъм. Отговарям за електрониката и ефектите.

— Добре. Води ме.

— По пътя за клиенти или за служители?

— По най-прекия.

— Насам.

Той отиде до етажерка за книги — защо винаги ги криеха зад етажерки за книги, запита се Ив — и задейства друг механизъм, за да отвори врата.

— Имаме поредица свързани коридори и станции за наблюдение из целия парк.

Поведе ги по ярко осветен коридор с бели стени, покрай пултове и екрани.

— Всичко ли е автоматизирано?

— Да, произведение на изкуството. За да предложим на клиентите пълно изживяване, можем да ги изпращаме в различни посоки, вместо да следват един и същ маршрут и да се тълпят. По-лично е. Могат, ако пожелаят, да общуват с персонажите. Да им говорят, да задават въпроси, да ги подгонват или да се опитват да избягат от тях. Няма никаква опасност, разбира се, въпреки че се е случвало някой клиент да припадне. Загубата на съзнание задейства аларма и изпраща сигнал до медицинския пункт.

— А при смърт?

— Ами… — Гъм се поколеба, замълча. — Практически спиране на пулс би задействало аларма. Имаше някакво примигване… прескачане в двадесет и три и петдесет и две. Нещо като прескачане. Проверяваме го, сър — каза той на Рурк.

Отвори вратата на стаята за изтезания. Имаше леки остатъци от някаква воня, сякаш нещо не бе напълно изчистено. Сред нея се долавяше мирис на смърт.

Полицаят, останал на местопрестъплението, привлече вниманието на Ив и тя му кимна.

Трупът седеше приведен до фалшива каменна стена, с разтворени крака и брадичка на гърдите. Сякаш жената бе заспала. Буйни кестеняви къдрици скриваха по-голямата част от лицето ѝ, но едно широко отворено синьо око надничаше между къдриците почти похотливо.

Лъскави камъни блестяха на шията, китките и пръстите ѝ. Беше облечена с бяла рокля от тънка лятна материя с дълбоко деколте. Кръвта бе оставила тънка диря там, където острието бе проболо сърцето ѝ.

Ив отвори чантата си с принадлежности за оглед, запечата ръцете и ботушите си със спрей и хвърли флакона на Рурк. Вече бе включила диктофона си.

— Жертвата е жена от смесен расов произход, изглежда малко над трийсетте, кестенява коса и сини очи. Има малка чантичка, обшита със скъпоценни камъни, и носи значително количество бижута. Една-единствена прободна рана — каза тя и пристъпи към трупа. — Право в сърцето. Ножът все още е в тялото. Острието има някакъв механизъм, като улей, на дръжката.

— Това е байонет — каза Рурк зад нея. — Може да се прикача към пушка или да се използва, както сега, като резервно оръжие.

— Байонет — промърмори Ив. — Отново нещо, което не виждаме всеки ден. — Отвори чантичката. — Около два и петдесет в брой, спрей за свеж дъх, гланц за устни, кредитна и лична карта — и двете на името на Ейва Крамптън, адрес в Ъпър Ист Сайд. На личната ѝ карта е отбелязано, че е лицензирана компаньонка от най-висша категория.

Провери отпечатъците за потвърждение.

— Кой я е намерил?

— Ами аз… — С виновно изражение, за което Ив се запита дали е моментно или постоянно, Гъм вдигна ръка. — Проследихме източника на примигването до този сектор и дойдох да проверя на място. Тя беше… Просто беше тук.

— Докосна ли я?

— Не. Видях… Беше очевидно. — Преглътна. — Повиках охраната и те уведомиха полицията. Опразнихме атракцията. Боя се, че оттук са минали няколко души преди мен…

Ив остана с поглед, вперен в него.

— Клиенти са минали през местопрестъплението ли?

— Ние… Никой не знаеше, че е извършено престъпление. Може би са я взели за част от обстановката. Персонажите много приличат на истински.

— Шибана работа. Трябват ми дисковете от охранителните камери.

— В момента ги събираме за вас. Има малко нагърчване.

Ив се спря, когато посегна към уреда си за измерване.

Примигване, прескачане, нагърчване, помисли си тя. Какъв друг термин щяха да измислят за прецакана система?

— Какво означава „нагърчване“?

— Има участъци на дисковете от различни сектори, които изглеждат празни.

— Как така изглеждат?

— Ще бъдат проверени — обеща той и се обърна към Рурк. — Сър, първата ми мисъл беше, че някой е влязъл и обикаля из къщата с усъвършенствано устройство за смущаване. Миниатюрно и доста мощно. За да мине през охранителните скенери и да се включва само за момент през интервали, трябва да е напълно запознат със системата. Според мен е знаел къде се намират камерите. Познавал е системата. Маршрутът, доколкото можем да кажем след първата проверка, води дотук, а после през сектор Д, който е най-близкият изход. Боя се, че който е извършил това — погледна към трупа той, — периодично е смущавал системата ни, за да остане незасечен.

— Ти ли я уби, Гъм?

Главата му рязко се извърна на костеливите му рамене и той зяпна срещу Ив.

— Не! Не, разбира се, че не… Дори не я познавам. Никога не съм…

— Тя се майтапи с теб, Гъм — спокойно каза Рурк, но Ив долови стаения гняв. — Довърши анализа и дай дисковете на лейтенанта — нареди той, когато по коридора прозвучаха стъпки.

Пийбоди се появи секунди преди любовта на живота си, компютърния гений Макнаб.

— Това място изглежда страхотно, когато не работи. С Макнаб дойдохме да се поизплашим преди няколко седмици. Върхът е.

— Радвам се, че сте се позабавлявали. Запечатай се — нареди Ив. — Не ти. — Размаха пръст срещу Макнаб. — Това е Гъм. Върви с него да се позанимавате с дисковете.

— Разбира се. — Макнаб, дългуч с кльощав задник, изглеждаше доста як в сравнение с Гъм. Отвърна с усмивка, слънчева като косите му, пригладени назад в дълга опашка. — Живея, за да служа.

Беше безспорно чаровен и затова Ив не обърна внимание на факта, че е облечен с възшироки червени панталони с разноцветни джобове и жълто сако с къси ръкави върху потник, който изглеждаше, сякаш е бил потопен в дъга.

— Върви да живееш. Час на смъртта — двадесет и три и петдесет и две. — Ив погледна Рурк. — Ето го твоето прескачане. Сърцето ѝ е спряло и вместо да изпрати сигнал до медицинския пункт, системата е примигнала. Дошъл е подготвен. Оръжие, смущаващо устройство, познавал е маршрута, ако може да се вярва на Гъм.

— Може. Добър е в работата си и е отговорен.

— Искам списък на хората, които познават системата, всеки, който е бил уволнен или санкциониран.

— Ще го получиш.

— Пийбоди, свържи се с обичайните хора и нека това място да бъде щателно претърсено. Паркът на ужасите ще остане затворен в близкото бъдеще.

— Що за нож е това? — попита Пийбоди, докато изваждаше линка си.

— Байонет. Жертвата е скъпоплатена компаньонка. Видът на дрехите и състоянието на тялото не сочат сексуално нападение… Всъщност какъв смисъл би имало? Бижутата, парите и кредитната карта все още са у нея, което изключва грабеж. И отново, защо да я завлича тук, да носи устройство за смущаване и шибания байонет, ако просто е искал секс и бляскави камъчета?

— Шофьор на лимузина, арбалет, паркинг на транспо станция. Елитна компаньонка, байонет, увеселителен парк. Скъпи удоволствия, необичайни оръжия, обществени места. Има система, дотук пълно съвпадение.

Ив стана.

— Полицай…

— Казвам се Милуей.

— Милуей, опитай се да разбереш как е дошла тук. С лично транспо, обществено, частно. Провери охранителната система на входовете. Да видим дали не е манипулирал нещо и там. Разпитай персонала на парка, виж дали някой я е забелязал. Красавица е. Ако са я видели, може би са обърнали внимание кой е с нея.

Тя изчака, докато униформеният се отдалечи.

— Как мислиш, че е прекарал това през скенерите? — попита тя, посочвайки към байонета.

— Най-хитрият начин е да го държи у себе си, в калъф с магнитно покритие, което блокира засичането.

Ив кимна и продължи да оглежда тялото, помещението.

— Компаньонка от такава класа трябва да има солиден опит, специални умения и чисти сметки. Косата ѝ все още изглежда безупречно. Роклята, освен кръвта, не е изцапана или измачкана. Никакви синини или драскотини, нищо, което да издава, че се е съпротивлявала или опитала да избяга. Не е усетила какво се задава. Не е забелязала нищо странно в него.

— Както и Хюстън — изтъкна Рурк. — Един опитен шофьор умее да преценява клиентите.

— Би трябвало. Тя идва тук с него. Ще получим маршрута от прекъсващия, прескачащ диск — или както го нарича Гъм, и се озовава тук. Сигурно е потресаващо, когато всичко работи.

— Трябва да бъде.

— Хората са смахнати — промърмори Ив на себе си. — Можеш ли да наредиш да пуснат този сектор, само този? Искам да видя как се е разиграло.

— Почакай за момент.

Той извади линка си, отдалечи се.

— Оперативната група е свикана, екипът от моргата идва.

Ив кимна на Пийбоди и се замисли.

— Тя не носи бележник, но професионалистка от нейната класа сигурно старателно записва с кого се среща. Убиецът несъмнено го е знаел.

— Ако е същият убиец, мислиш ли, че отново е използвал чужда самоличност?

— Мисля, че се е прикрил, използвал е същия модел. Ако е така, значи не го е познавала. Нов клиент. Дали го е проучила? За да се увери, че не излиза с психопат. Не че е имало някаква полза, но дали го е направила? Ще поговоря с Чарлс за това — каза тя, имайки предвид стария им приятел, бивш компаньон.

— Чарлс може да я е познавал — добави Пийбоди. — Сигурно са се движели в едни и същи среди…

Но преди да се доизкаже, подскочи, сякаш леките ѝ кецове бяха на пружини. Проехтя смразяващ кръвта писък.

— Имаш стоманени нерви — промърмори подигравателно Ив, докато стонове, воня и призрачна светлина изпълваха стаята. Видя анитрон да жигосва лицето на друг анитрон с нажежен ръжен.

— Методите за изтезание са исторически правдиви — увери я Рурк. — Инструментите са изкусно изработени копия на истинските, които са се използвали.

— Да, за сериозно смахнати. Има ли друг вход?

— За посетители — не. Само онзи, през който хората стигат дотук през лабиринта, а после излизат, за да преминат в следващия сектор.

— Добре. — Ив тръгна към входа, не обръщайки внимание на паяжините, прескачайки плъховете. — И миризмата ли е автентична?

— Почти.

— И хората плащат за това. — Тя поклати глава. — Влизат тук. Струва им се вълнуващо… Писъците, мирисът на кръв и пикоч, реализмът… Не се и съмнявам. Не просто е решил да го извърши тук, планирал го е да стане точно в това фантастично царство на мизерията, жестокостта, страха и отчаянието. Може би тя влиза в ролята на беззащитна женичка, трепери, вкопчва се в него. Или на възбудена прелъстителка — каквото си е мислела, че иска клиентът.

Ив закрачи из стаята.

— Но са се поразходили… — продължи да разсъждава тя. — Трябвало е да стигне до удобното място. Там сенките са по-плътни. Може би той я подмамва там, а може би тръгва сама, увлечена в играта. Била е с гръб към стената, притисната до нея, когато го е направил. Мислела си е, че иска да вкуси малко от това, което предстои, и му позволява да я повали до стената. Така той избягва риска тя да събори нещо. Смущава охранителната система и сензорите, но ако тя преобърне някой предмет, може да привлече внимание. Нужно му е малко време да се измъкне. Излиза — и смущенията престават. Но тя вече е на пода, в сенките, а шоуто продължава.

Ив отиде до отвор, който приличаше на вход на пещера.

— Накъде води това?

— Ето. — Рурк извади джобния си компютър. — Разположението на този сектор. В зависимост от маршрута и времето на хората пред теб, програмата те отвежда в един от тези три сектора. Има подобаващо подигравателни знаци насам, насам и насам за онези, които искат да сложат край на разходката си. Гъм предполага, че е излязъл оттук.

— Да надникнем. Пийбоди, остани до трупа, дай наставления на оперативната група, когато пристигнат.

— А може ли да спрем ефектите?

— Страхливка.

Но Рурк й намигна и даде команда да се изключат.

Лампите на охранителната система осветяваха коридор с факли по стените. Тръгнаха по лявото разклонение към широка пещера с нещо, което наподобяваше дълбоко подземно езеро. В него се поклащаше лодка с хора в мърляви пиратски одежди, застинали по средата на схватка с мечове. Няколко разлагащи се трупа лежаха накуп под стърчащи скали. Върху най-горния бе кацнал гарван, заровил човка в разкъсаната плът.

— Ех, че хубаво… — смръщи се Ив.

— Струва си парите — обясни й хладнокръвно Рурк. — Когато работи, има сечене на глави, изкормване, малко влачене на черва и духовете на мъртвите, явяващи се като скелети. Доста е впечатляващо.

— Не се и съмнявам.

Ив се загледа в табела над сводеста врата, изработена като от корабни дъски.

Ако от меча на пирата се боиш,

използвай този шанс да се спасиш.

— Изходът. — Тя изпробва вратата. През нея се излизаше сред ярките светлини и глъчката на лунапарка. — След две минути е бил навън, и то лесно. При пробождането право в сърцето не се е изцапал с кръв, а дори и да е имало пръски, лесно ги е отстранил, преди да излезе. Нехайно се е разходил из парка. Може би си е купил шибан хотдог, за да празнува. Изглеждал е обикновен, незабележим. Но не и тя, това е важното. Тя е от типа жени, които привличат вниманието. Сигурно, когато са влизали, някой е забелязал и него.

Затвори вратата.

— Ще направя още една обиколка. Не е зле да помогнеш на Гъм и Макнаб. Искам всичко, което могат да ми дадат. Да видим какво ще направят с него в електронния отдел. А, още нещо — каза тя, преди Рурк да проговори. — Включен си в екипа като цивилен експерт-консултант, ако желаеш. Знам, че паркът е твой и си бесен от станалото.

— Не е изцяло мой, но наистина съм бесен. Тук има добра охрана — добави той и посочи наоколо, — но е място за игри. Семействата, децата търсят малко развлечения. Не мисля, че сме били небрежни.

— Никой не би охранявал къща на ужасите в лунапарк като сградата на ООН. И той е знаел какво прави и как да го стори. — Ив замълча за миг. — Искам списък на другите инвеститори, партньори, каквито и да са. Хора с пари, които познават това място. Убиецът или има пари, или ги иска. Достатъчно, за да си купува златисти лимузини и скъпи компаньонки.

Излезе през изхода, заобиколи до входа. Този път искаше да мине по маршрута на убиеца. Позвъни на Макнаб.

— Казвай ми накъде да вървя през къщата по примигванията на дисковете.

— Няма проблем. Стой на линка.

Последва напътствията му, премина през леговище на вампири, гробище, през което зомбита се влачеха по земята. Ясно си представи светлините, звуците, движенията.

А ако програмата ги бе повела по друг път, запита се тя. Бе съставил алтернативни планове. Други удобни места за убийството, с лесен достъп до изходи. А жертвата се бе включила в играта, вършейки това, за което ѝ се плаща.

Спря се, присви очи. Плащане. Компаньонка от нейната класа би поискала солиден депозит. Трябваше да се консултира с Чарлс за практиката и процедурата.

Когато стигна до Пийбоди, вече бе начертала маршрута в главата си.

— Стигнал е тук за по-малко от двайсет минути. Голяма е вероятността това да е била неговата първа спирка и нейната последна.

— Направих справка за нея. В бранша е от над дванайсет години, нито едно оплакване. Чиста, с редовни профилактични прегледи, плаща сметките си навреме, работила е упорито за издигането си. Достигнала е диамантено ниво, а доколкото си спомням, според Чарлс това означава, че печели по десет хиляди за четиричасова среща. Има лицензи за жени и мъже, групи, трайни връзки, покорна или доминираща партньорка. Всяка услуга, за която се сетиш, има право да я предлага. В града има само шест компаньони на нейното ниво. Само още една жена.

— Иска и търси нещо изключително.

Обърна се, когато полицай Милуей се върна вътре.

— Лейтенант, не е имала резервация за транспо, но проверих за частни превози от адреса йѪѪѪ тази вечер. Имаше заявка на нейно име за двадесет и два и трийсет. „Елегант Транспортейшън“. Шофьорът — Уанда Фикъл, я е оставила до главния вход в двадесет и три и десет. Колата била поръчана и платена от Фостър М. Юрик. Има адрес във Вилидж.

— Добра работа.

— Благодаря, лейтенант. Разпитваме наоколо. Намерихме няколко души, които мислят, че са я видели с мъж. Ала описанията им на мъжа са неясни и противоречиви. Продължаваме.

— Ако попаднете на нещо съществено, искам да узная незабавно.

Тя извади линка си.

— Трябва да отида до Вилидж.

— Вземи колата — предложи ѝ Рурк. — Ние с Макнаб лично ще отнесем дисковете в Централата.

Ив знаеше, че би било загуба на време да го убеждава да се прибере да поспи, затова не си направи труда.

— Ще се видим там.

— Хората от моргата са в къщата. — Пийбоди прибра комуникатора си. — Оперативната група идва веднага след тях.

— Добре. Да довършим тук — и отиваме да се срещнем с Фостър М. Юрик. Направи справка.

— Вече е готова. На четиридесет и три, мъж кавказки тип, отскоро разведен, с едно дете — дъщеря на осем години. Главен изпълнителен директор на „Интеликор“. Арест за притежание на малко количество „Зонър“, когато бил на двайсет. Нищо друго в досието му.

— Какво е „Интеликор“?

— Услуги, свързани със събиране и съхранение на информация. Ключов играч и на Земята, и в Космоса. Три поколения в бизнеса.

— Интересно — промърмори Ив. — Още едно съвпадение.