Нора Робъртс
Наслада в смъртта (15)

15.

Между замесените наистина има връзки, помисли си Ив, докато гледаше как Патрис се отдалечава с двамата широкоплещести полицаи.

— Избрала си здрави мъжкари, за да се чувства по-сигурна.

— Реших, че и това ще помогне — призна Пийбоди. — Патрис веднага посочи снимката на Крамптън. Минали са повече от дванайсет години, но закова пръста си на нея.

— Някои лица се запечатват в паметта ти.

Лицето на баща й, спомни си Ив, над нейното, докато зверски бе прониквал в нея. Разбираше отлично, че някои лица, някои спомени, някои кошмари, никога не избледняват напълно.

— Значи Крамптън не е била избрана случайно.

Ив поклати глава, подкани партньорката си с жест да я последва и тръгна към офиса си.

— Просто е имала лош късмет. А инстинктът ти правилно подсказа, че между всички замесени има връзки.

— Да, моят инстинкт, въпреки че не успях да намеря потвърждение.

— Нямаше начин да стигнем до него — на това са разчитали. Вероятността да разпитаме някоя от бившите им е малка, от тяхна гледна точка. Дори и да го направим, никоя от тях не би проговорила, не би искала отново да изживее унижението.

— Провървя ни.

— Не — възрази Ив. — Свършихме работата си и ни провървя. Ейва Крамптън не е само връзка, а може би и слабо място на Мориарити. Било е малък бонус в състезанието. Случайното не е съвсем случайно, този път ти се оказа права.

— О, да. Ура! — подскочи от радост Пийбоди, но бързо се овладя. — Извинявай, трябваше да изживея мига.

— И той отмина.

— Добре. Значи, форматът на състезанието изисква да има връзка между убиеца и жертвите. Може би и в двата случая са направили размяна и затова е малко вероятно жертвата да е познала убиеца си.

— Дъдли е убил Крамптън — изтъкна Ив. — И макар че сигурно я е чукал в онази нощ, връзката е между нея и Мориарити. Той я е наел. С неговата жена, в неговия дом.

— Друг вид размяна.

— Да, или друг приятелски жест… — замислено продължи Ив, докато вървеше. — „Какво ще кажеш да направя това за теб, мой човек?“

— Не е приятелство, а някакъв сложен термин… Може Майра да ни каже точната дума.

— Каквато и да е, трябва да има връзка и между Дъдли и Хюстън. Вероятно също отпреди повече от десетилетие. И то в посоката, към която ти клонеше преди, за неприятностите на Хюстън в миналото. Наркотици — продължи Ив, когато свиха към отдел „Убийства“. — Дъдли и Мориарити са употребявали и бих се обзаложила, че поне Дъдли все още прибягва до тях. Трябвало е да си ги купуват отнякъде. Хюстън е вземал и продавал, а тримата са на една и съща възраст. Може да са сключили няколко сделки, преди Джамал да излезе на чисто.

Влязоха в отдела.

— Патрис каза, че семействата им са давали доста пари под масата, за да ги отърват от затвора, за да останат с чисти досиета. Може би са хванали Хюстън за някаква сделка, да кажем, с Дъдли. Бащата на Уинстън е платил, за да отърве сина си, но сигурно се е ядосал и е наказал синчето по друг начин.

— Според мен се връзва. Друг вид разплата. И двете жертви са им служели по някакъв начин — предположи Пийбоди и влезе след Ив в офиса й. — После са постигнали успех, започнали са да печелят, но все още са предлагали услуги.

— Може да е било достатъчно. И двете жертви са разбрали какви са всъщност двамата зад привидната си изтънченост. — Ив застана срещу таблото. Без да продума, Пийбоди отиде до печката и програмира две кафета. — И на какво са способни. Тогава те са ги купили…

Ив взе кафето, седна на бюрото си и отново се загледа в таблото.

— Кой би ги свързал с компаньонка, която са наели, когато са били на двайсет и няколко години? Така си мислят. Не са записани в бележника й. А кой би намерил връзка между тях и шофьор на лимузина, пласирал наркотици, когато са били още момчета?

— Дори откриването на тази връзка не би довело до нищо.

— Да, но ще доведе. Друга грешка е арогантността им…

— И може би, както казваш, все още употребяват дрога.

— Няма съмнение в това. Дъдли е собственик на магазина за играчки и не може да не си поиграва от време на време. А при извратената близост помежду им, бих се обзаложила, че ги споделя с Мориарити.

— Сексът е друга насока. Не са в бележника на жертвата, но може би са в нечий друг.

Ив отново поклати глава.

— Имат твърде силно его, за да плащат за секс, още по-малко да рискуват някой да разбере. Двамата стоят твърде високо в хранителната верига, за да си плащат. Жените трябва да изгарят от желание да им се отдадат. Сексът не е движещата сила. Никога не е бил. Движи ги стремежът към власт и влияние, агресията, привилегиите. Скъпите удоволствия. Мъж дрогира съпругата си, за да гледа как най-добрият му приятел я изнасилва… Това не е секс. Търсели са ново развлечение — и все още е така. Укрепват връзката помежду си. Тя е била просто още един възел на въжето, което ги свързва. Двамата са сродни души, по дяволите.

— Щом са дрогирали Делоутър, за да я споделят, може би са го правили и друг път. Ако използват секса като средство за укрепване на връзката си.

— Да. И са доста по-внимателни, отколкото когато тя е разбрала. Какво намери за пътуванията им?

— Достатъчно, за да ти кажа, че са обиколили целия свят. На книга живеят в Ню Йорк, но през повечето време не са тук. Събирам информация за екскурзии, на които или са били заедно, или са се озовали на едно и също място. И двамата имат частно транспо, и то не по едно, така че е трудно. Освен това притежават вили, къщи за отсядане — или както и да се наричат, навсякъде по света. Ще трябва да проверим дълъг списък дори само за последната година.

— Изпрати ми част от него и ще започна търсене за изчезнали лица или неразкрити убийства.

Ив остана на бюрото си, загледана в таблото. Обади се на Чарлс Монро.

— Току-що ти изпратих имейл — каза той. — С нетърпение очакваме да се видим с всички в събота.

— Събота ли? Добре… — Какво бе направила, за бога? — Заповядайте…

— Не се обаждаш, за да питаш дали ще донесем картофена салата, нали?

— Не. Искам да те попитам за Ейва Крамптън. Някога да е споменавала за инцидент от ранните си дни? Наета за тройка от съпрузи. Млади, богати. По време на сеанса мъжът пробутва на жена си комбинация „Зайче“ и „Проститутка“ и поканва свой приятел в компанията. Двамата се редуват да чукат съпругата.

— Не, и не би го споменала. Не би рискувала да загуби лиценза си или временно да й бъде отнет, защото не е съобщила за употреба на дрога, особено ако жената не е знаела или не е била съгласна, което си е чисто изнасилване. Тогава Ейва би могла да бъде съдена, което означава край на кариерата й. Ако по-късно съобщи за това, е щяла да се измъкне при убедителни доказателства, че е участвала под натиск, но е щяло да остане в биографията й.

— Така си и помислих.

— Ако наистина се е случило, как разбра?

— Казала е на съпругата.

На екрана той се усмихна.

— Такава беше. Пряма и честна.

— Обясни ми накратко какви може да са мотивите на съпруга…

— Без да познавам хората и отношенията помежду им, мога да говоря само най-общо. Ако някой използва наркотици и изнасилва, това издава неговата потребност или желание да упражнява контрол и да унижава. А когато привлича и друг мъж да участва без знанието и съгласието на съпругата, това прави унижението по-голямо, като същевременно демонстрира пред другия мъжкар, че жената е негова собственост. Може да прави с нея каквото поиска. Казва: „Използвай я, за това е тук“. Като се редуват, те я превръщат в някаква вещ, която просто си поделят. Възможно е и да е изява на латентна хомосексуалност.

— Чукат я заедно и така метафорично го правят един с друг, така ли?

— Може да се каже.

— Интересно. Благодаря.

— Знаеш, че за теб правя всичко, което мога…

Ив поседя няколко мига и изчака парчетата да се подредят в ума й. След като добави последните си записки, тя ги систематизира в доклад и включи двата разпита, впечатленията си, общото мнение на сексуален терапевт и насоките, които бе решила да следва.

Изпрати копия на Уитни и Майра.

Добави последните материали в папката и на таблото, седна на бюрото си с нова чаша кафе в ръка и изчака всичко да улегне.

Тази вечер, помисли си Ив, или утре… Не оставаше много време до следващия кръг от зловещата им игра. Ако моделът, който виждаше, беше истински, значи идваше ред на Мориарити. А това означаваше жертва, свързана с миналото на Дъдли, и примамка чрез „Дъдли и син“.

— Може да е всеки — каза тя на глас.

Не, не точно. Потърпевшият трябваше да се намира в Ню Йорк, защото и Дъдли, и Мориарити бяха в града. Бъдещата жертва или живееше и работеше тук, или беше на посещение…

Набелязаният бе утвърден в своята област, беше най-вероятно от сферата на услугите и имаше скромно потекло… Това бе общото и между двете жертви, започнали от нулата и изкачили се по стълбицата на успеха.

Дали беше важна особа?

Но със сигурност беше още активен в областта си. Някой, който можеше да бъде нает или повикан, с уговорен час.

„Мамка му!“, изруга наум Ив.

Някой щеше да загине, защото двама арогантни и смахнати негодници искаха да скрепяват връзката си с кръв, а тя не можеше да го докаже.

Ала нямаше смисъл да се терзае заради онова, което все още не се е случило, напомни си тя. По-добре беше да продължи да разследва вече станалото. Отвори файла, който й бе изпратила Пийбоди, и започна бавно, методично търсене на неразкрити престъпления…

На екрана имаше колони информация, когато Пийбоди отново влезе.

— Дръж, Далас.

Ив погледна точно навреме, за да хване десертчето „Пауър Бар“, което й бе подхвърлено.

— Тези са отвратителни.

— Не. „Сладка хапка“, както пише на автомата. Освен това, ако си попаднала на толкова неразкрити убийства, колкото и аз, със сигурност се нуждаеш от подкрепление.

— Може би. — С известна неохота Ив разкъса опаковката. Докато работеше съсредоточено, главоболието й се бе притъпило, но сега отново започна да я мъчи. Отхапа и направи гримаса. — Господи, какво слагат в тези неща?

— Наистина е по-добре да не знаеш. Ако няма да ходим другаде, ще взема записките си у дома и ще поработя там.

— Защо ще си тръгваш?

— Защото смяната отдавна свърши и искам да се прибера при мъжа си. И да хапна истинска храна.

Ив намръщено погледна часовника си.

— Проклятие.

— Мога да остана, ако искаш да продължим работата тук.

— Не, върви си. Загубих представа за времето. Изпрати ми каквото откриеш на домашния ми компютър…

Ив замълча, когато забеляза, че Пийбоди не я слуша. Партньорката й се бе обърнала встрани и в момента приглаждаше косите си и се усмихваше замечтано.

— Какво прави Рурк тук? — попита Ив, когато чу гласа му.

— Здравей, Пийбоди. Харесвам прическата ти. Модерна, удобна и все пак много женствена.

— О, благодаря… — Пийбоди се посуети с нея още малко.

— Лейтенантът те кара да работиш до късно, така ли?

— Вече си тръгва — сопна се Ив. — Хайде, върви си.

— Приятна вечер — пожела й Рурк. — Ще се видим в събота.

— Ще дойдем — обеща Пийбоди и забърза към вратата.

— Защо трябва да правиш това? — попита Ив, когато останаха насаме.

— Кое?

— Да я караш да примигва и да се усмихва глуповато.

— Очевидно притежавам тази способност, въпреки че не забелязах нищо подобно. — Той влезе и седна на бюрото й. — Но забелязвам, че ти изглеждаш уморена и сърдита. — Взе десертчето. — Вероятно това е една от причините.

— Защо си тук, а не у дома?

— Предположих, че жена ми може все още да е в офиса си, и поех пресметнат риск. Сега тя ще ме откара до дома, след като се отбием да хапнем някъде.

— Наистина трябва да…

— Да работиш ли? Може би в някоя пицария.

— Това беше дяволски подло.

— По-добре, отколкото да се прехранваш с това. — Рурк хвана десертчето с два пръста и го хвърли в кошчето за рециклиране. — Събери каквото ти трябва и ще хапнем, докато ти разкажа за партията голф, която изиграх днес.

— Ти мразиш голфа.

— Повече от всякога, затова си ми длъжница. Ти ще платиш пиците.

— За какво съм ти длъжница? — попита тя, докато събираше папките си.

— Защото играх на осемнадесет дупки с твоите заподозрени.

Ив застина на мястото си.

— Какво си правил?

— Уредих да заведа един бизнес съдружник, луд по голфа, в клуба, където играят Дъдли и Мориарити. Направихме четворка.

Тя почувства надигащия й се гняв.

— По дяволите, Рурк, защо…

Прекъсна я, като шеговито я смушка с пръст.

— Не ми се сопвай, след като прекарах цялата сутрин в побутване на някаква топка със стик. Признавам, че вероятно и без това щях да го направя, защото Дейвид обожава скапаната игра, но ми се стори удачно да свърша и малко работа за полицията. Понякога случайно засичам заподозрените ти тук-там.

— Да, но… — Ив се замисли, ала не можеше да отрече, че гневът й започва да отшумява. — Добре де, какво правихте…

— Повървяхме и си поговорихме — прекъсна я Рурк. — Сега имам настроение за пица.

— Никога преди не си играл голф с тях. — Ив грабна чантата си и изключи компютъра.

— И няма да повторя — зарече се той, докато излизаха. — Въпреки че накрая ги бихме с три удара, което никак не ги зарадва. Доста добре го прикриха.

С примирение се натъпка в асансьора с Ив и десетина полицаи.

— Не обичат да губят.

— Бих казал, че победата е нещо като религия за тях. Затова и мамят.

— Сериозно? — Тя присви очи. — Всъщност не е изненадващо. Намекваш, че мамят заедно, като отбор?

— Да. Не мога да кажа как играят един срещу друг, но срещу останалите имат система.

Вратите на асансьора се отвориха. Двама полицаи си проправиха път навън, други трима се промъкнаха вътре. Лятната жега и потните тела правеха въздуха вътре непоносим.

— Как се мами на голф? — попита Ив.

Един от полицаите, очевидно играч, се подсмихна.

— Трудна работа, сестричке.

Ив го стрелна с поглед.

— Аз съм лейтенант.

— Съжалявам.

— Използват знаци, кодови думи — обясни Рурк и получи мъдро кимване от униформения.

— Подкупваш момчето, което носи стиковете, за да заличи някой и друг удар — рече полицаят. — Веднъж играх с един тип, който носеше топки в джоба си. Изпусна ги в крачола на панталона си. Негодник.

— А тези използваха по-високотехнологични средства. — Рурк се обърна към полицая. — Топки с вградени чипове и програмирани устройства за насочване.

— Шибаняци. Човек, който мами на голф, е готов да ограби собствената си майка.

Забавният разговор направи останалата част от слизането до гаража по-поносима.

— Познават игрището. — Рурк продължи да разказва на Ив, докато вървяха към колата й. — Съставили са карта на всички дупки, програмирали са различни машинации. Дават си знаци, докато разучават позициите си, ъглите и прочее. Когато единият е на ред, другият задейства устройството. Много са ловки. Аз ще карам, защото ти имаш главоболие.

— Нямам главоболие — възпротиви се Ив и се отпусна на предната седалка. — Болят ме очите. Различно е.

Рурк заобиколи колата и седна зад волана.

— Внимават да не играят толкова добре, че да събудят подозрение. Стараят се да изглеждат просто като стабилни играчи, на които сякаш точно днес страшно им върви. Няколко удара под най-доброто си постижение. До десетата дупка.

— Не знам какво означава това, а и не искам. Предполага се, че всички преуспели бизнесмени обичат голфа. Това е нещо като правило.

— Е, според твоите правила аз съм срам за съсловието. — Рурк го каза шеговито, но с нескрита гордост. — Във всеки случай, на десетата започнахме да стопяваме разликата.

— Как ги победихте?

— Дейвид е страхотен играч, а и аз влязох в духа на играта и вложих повече хъс.

— Те са мамели. Нужно е нещо повече от късмет, за да надвиеш измамник.

— Не са единствените, които знаят как да манипулират играта. Смущавах устройствата им със свое. Всеки път, когато ги задействаха, топката рязко се отклоняваше или завиваше обратно.

Ив го гледаше с любопитство. Рурк не можа да й устои, наведе се и я целуна по бузата.

— Всъщност не беше трудно — продължи той, докато шофираше сред натовареното движение. — Изпращах топката им далеч вдясно или вляво, в капан или неравност, което добавяше към резултата им. В голфа се бориш за най-ниския.

— Поне това го знам.

— Както и да е, до тринадесетата дупка, за техен лош късмет, се изравнихме и те не можеха да рискуват да използват устройствата. Затова довършихме играта честно.

— Наистина ли?

Рурк извърна глава и й се усмихна.

— Изкушавах се да добавя интрига, да натрия носовете им. Но бях довел Дейвид за забавление и за него беше по-голямо удоволствие да ги победим наистина. — Замълча за миг, докато минаваше през кръстовище. — Честно казано, за мен също.

— Как реагираха на загубата?

— О, просто побесняха, но го замаскираха с гръмогласен смях и щедри поздравления. Дори благодарение на това спечелихме рунд на деветнадесетата дупка. Ръцете на Дъдли затрепериха от гняв. Трябваше да ги държи в джобовете си, докато се овладее. Мисля, че е помогнало и нещо, което е смръкнал при разходката си до тоалетната.

— Да, убедена съм, че смърка. Особено след загуба от теб.

Нищо не й убягваше, забеляза той.

— И така, пренебрежението им прерасна в откровена ненавист, което ми донесе голямо задоволство. Ако бях от чувствителните, щях да бъда смазан от отношението им, но в действителност истински се забавлявах.

— Защото, докато си пиел за тяхна сметка и си се смял гръмогласно с тях, всъщност си им показвал среден пръст. И то с невинна усмивка — заключи Ив.

— Може би трябваше да бъдеш там. Сигурно ще се зарадваш да узнаеш, че в изблик на ярост в съблекалнята, след като се разделихме, Дъдли е наредил да унищожат стиковете му.

— Откъде знаеш?

— Подкупих домакина, за да ми каже, естествено.

— Естествено… И естествено, в твоя свят в съблекалните има домакини.

— Освен това е смачкал трансмитера си. Намерих го на парчета в съблекалнята, която беше ползвал.

— Избухлив характер. Това ще ми помогне в разследването.

— И аз си помислих същото. Спомена за теб. Каза ми, че сте се запознали, и се опита да разбере доколко съм свързан с твоето разследване. Накарах го да мисли, че случаят не привлича особен интерес — някакви си шофьор и компаньонка, нищо, за което си струва публиката да прояви любопитство… Обясних му, че случаят не е от особена важност и за теб. И това никак не му хареса.

Ив се замисли за миг, докато той криволичеше през мудния поток от коли.

— Добре си се сетил. Адски добър ход. Ще му даде емоционален тласък, ще го подтикне да иска да направи нещо по-значимо, по-забележимо. Не бива да бъде обикновено, в това е смисълът. Ако си прав, че са искали точно аз да се заема с разследването, ангажирайки и теб, всичко се обезсмисля, щом и двамата не проявяваме интерес.

— Случаят „Айкоув“ беше нашумял и в полицейските среди, и в медиите, привлече голямо внимание. Ти каза, че е споменал за книгата, когато си го разпитвала. Спомена за нея и пред мен.

— Мамка му! — Ив потърка лицето си. — Може дори да е била част от вдъхновението му.

— Рано или късно са щели да стигнат до това. Според мен тази книга е накарала поне единия от тях да се замисли колко вълнуващо би било да станат герои в книга или филм. Да си устроят състезание, което да привлече огромен интерес, да бъде в центъра на общественото внимание.

— Тръпката ще трае дълго. — „Може би и това е част от играта“, замисли се тя.

Рурк влезе в частен подземен паркинг, за какъвто тя по принцип избягваше да плаща.

— Можеше да намериш място за паркиране на улицата.

Той хвана ръката ѝ, докато излизаха.

— И това заведение ли е твоя собственост?

— Щом жена ми не може да живее без пица, реших, че е добра идея да има местенце близо до дома, където предлагат превъзходни пици.

— Не мога да възразя.

Под все още яркото слънце улиците бяха пълни с хора. Туристи се шляеха с чанти с покупки, зяпаха сградите и въздушния трафик. И само пречеха, според Ив, на тези, които наистина трябваше да стигнат донякъде и бързаха, провирайки се между тях. Навалицата наподобяваше някакъв странен и хаотичен балет под звуците на клаксони, бърборене на улични търговци, пиукане и пищене на линкове и слушалки.

Две момчета профучаха покрай тях на въздушни скейтбордове, смеейки се като хиени. А на ъгъла продавачът на уличната сергия подхвана песен.

— Признавам, че беше добра идея — реши Ив.

— Ще облекчи главоболието ти… Извинявай, болката в очите.

Рурк се спря и избра букет от яркочервени и сини цветя, изложени на тротоара. Плати на продавачката и поднесе цветята на Ив, докато гласът на търговеца се извиваше в някаква италианска ария.

Беше страхотен миг, помисли си тя. Страхотен миг от живота в Ню Йорк.

— Мисля, че това може да се нарече романтична среща.

Рурк се засмя, обгърна талията й и демонстративно я придърпа за целувка, което накара продавачката на цветя да изръкопляска.

— Сега вече е романтична.

Той я поведе към малка маса на тротоара пред претъпкана пицария. Ив посочи табелата „Резервирано“.

— Запазил си я…

— Полезно е човек да бъде подготвен. Освен това поръчах предварително, така че ще знаят какво да ни сервират. Е, след като ти разказах как е минал денят ми, можеш да ми разкажеш за своя.

— Беше доста напрегнат.

— Не виждам нови рани и контузии по теб.

— Не в този смисъл.

Тя започна с разпита в Гринуич. Преди да свърши, сервитьор им донесе бутилка червено вино, газирана вода и изкусно аранжирано плато с предястие.

— Мисля, че е взела разумно решение и е имала късмета да се отърве — рече Рурк.

— Все още таеше известен страх, макар да е забравяла за него за дълги периоди от време. Ала когато просто е имала лош ден, страхът се е отключвал. Но нещо у него е събуждало този страх и тя го е прозряла, защото мисля, че още тогава е притежавала усета на психолог.

— Тя е доловила чудовищното в него — съгласи се Рурк. — Онзи твой човек, който отвличаше жени и ги измъчваше, беше чудовище. Семейство Айкоув, с извратеното си его и наука, бяха същите. Той по нищо не им отстъпва. Използва положението, което по никакъв начин не е заслужил, за да всява страх или унижава, защото това го кара да се чувства значим. А сега манията му е прераснала в убиване за удоволствие, за развлечение. Получил е богатството и положението си наготово и вместо да направи нещо с него или просто да го съхрани, той го използва като оръжие, с което да убива. И смята убиването за свое право.

— Така е — съгласи се Ив и огледа пицата, която сервитьорът сложи помежду им. — Изглежда адски апетитно. Вторият разпит беше още по-тежък от първия. Сигурен ли си, че искаш да чуеш за него, докато се храним?

— Това е нашия живот… — рече той, но забеляза нещо в очите й, което го накара да се поколебае. — Може да почака, ако предпочиташ.

— Не, по-скоро не.

Разказа му, докато хапваха пица, за предателството, жестокостта и изнасилването… Беше по-добре да го изрече на глас, да се освободи от това сред градската суетня, докато спокойно се хранеха и ръката му докосваше нейната в жест на пълно разбиране.

— Чувстваш връзка с тях, особено с Патрис Делоутър.

— Може би по-дълбока, отколкото би трябвало.

— Не. — Рурк отново сложи ръката си върху нейната. — Не повече, отколкото би трябвало.

— Не бяха длъжни да ми казват, никоя от тях. Сами избраха. Както Ейва е избрала да каже на Патрис какво й е било причинено, когато е можела просто да си затрае. Направиха каквото трябва, а едва ли им е било лесно.

— Мисля, че и двете вече имат спокоен живот със семействата си и когато приключиш случая, страхът, който казваш, че таят дълбоко в себе си, ще изчезне.

Ив отпи глътка вино и си помисли: „Не, дълбоките страхове никога не изчезват напълно“. Но не го изрече.

— И двамата са чудовища. Не всички убийци са такива — добави тя. — Някои убиват от ужасно егоистични подбуди, но не са чудовища. Онзи нещастник в Ирландия например е бил глупав и себичен и е отнел живота на Холи Кърлоу, защото е наранила чувствата му, понеже е бил пиян и ядосан… Но никога няма да си прости за стореното. Мислено ще преживява онези моменти отново и отново — до края на живота си, защото не е чудовище.

„А ти ще помниш името й — помисли си Рурк — и лицето й“.

— Някои убиват, защото са объркани, потиснати, изплашени, алчни. А тези двамата убиват, защото си мислят, че по някакъв начин имат право на това. Нещо повече, зад привидната изтънченост се крие чудовище, а зад чудовището — разглезено, сърдито дете.

— Вече ги познаваш по-добре.

— Познавам ги — съгласи се тя с хладнокръвно изражение на ченге. — Знам някои от слабостите им, пролуките в маската на изтънченост. Затова вече имам представа за следващата им мишена… Набелязаният трябва да има някаква връзка с тях — Пийбоди се оказа права за това, — има и ще я открием. Не знам дали това ще ни помогне да ги спрем, но поне ще ги тикна на топло, когато ги хванем.

— Ще ти помогна, когато се приберем у дома, да си поделим списъците за търсене и ще видим какво ще намерим. — Той й наля още вино. — Мисля, че си права. Натрупали са опит.

— Не мога да направя нищо за онези, които вече са убити, освен да ги използвам, за да попреча на тези чудовища да убият и други. Но, Рурк, нямам достатъчно доказателства, за да ги спра преди следващото им престъпление. Интуицията ми подсказва, че е твърде късно. Нечие време вече изтича.

Загледа се в суматохата, туристите и клиентите, седнали на красивите маси отвън на по чаша вино.

— Може би и набелязаният за жертва сега вечеря някъде и пие хубаво вино. Или работи до късно, или се готви за вечерта. Сигурно прави нещо обикновено, типично за лятна вечер в Ню Йорк. Не знае колко малко време му остава. Не е наясно, че чудовището е пред прага му, а аз няма да успея да стигна навреме.

— Може би така стоят нещата… И знам, че ще страдаш, ако е така. Но, Ив, чудовищата не подозират, че вече дишаш във врата им. Нямат представа, че и тяхното време изтича. Това трябва да помниш сега… — Той повдигна ръката й и я целуна. — Ще се приберем у дома и ако имаме късмет, ще ги изпреварим.