Нора Робъртс
Наслада в смъртта (3)

3.

Неопитно ченге, труп и никакви правомощия — чашата на търпението й бе на път да прелее. Лиъри се стараеше, трябваше да признае това, но му бе трудно да се справя в напълно непозната територия.

Когато сподели с Ив, че единствения мъртвец, когото е виждал, е баба му в деня на погребението й, тя се двоумеше дали да го погали по главата, или да го срита.

— Ще изпратят екип от Лимерик — каза той, пристъпвайки от крак на крак, докато местният лекар, влязъл в ролята на патолог, оглеждаше тялото. — И сержантът ще пристигне, ако се наложи… Но засега аз трябва… да поема случая.

— Добре.

— Ще ви бъда благодарен, ако ми помогнете. Само с една-две насоки.

Ив продължи да се взира в тялото. Не й бе нужен медицински експерт, за да узнае причината за смъртта, очевидна от синините по шията. Удушаване с голи ръце, помисли си тя и инстинктът я насочи към ожесточена кавга, импулсивно деяние и отчаян опит за прикриване на следите.

Но още нямаше достатъчно информация.

— Запиши заключението на медицинския експерт за причината за смъртта и часа, когато е настъпила.

Медицинският експерт, със снежнобели коси като лъвска грива и блясък в очите, който при други обстоятелства би могъл да се нарече весел, вдигна поглед.

— Била е удушена доста зверски. Първо е получила няколко удара по лицето, после… — Демонстрира, повдигайки ръце със свити пръсти, сякаш сграбчва някого за гърлото. — Под ноктите й има кожа и кръв, така че бих казал, че е отнесла част от него, преди да си отиде. Умряла е малко след два сутринта, лека й пръст. Не тук — добави той. — Съдейки по кръвонасяданията. Ще я откарам, разбира се, когато сте готови, и ще свърша останалата част от работата.

— Попитай го дали смята, че е убийство.

— Разбира се, няма съмнение. Някой я е донесъл тук след това, госпожице, и я е захвърлил.

— Лейтенант — машинално каза Ив.

— Хм, щом е одрала от кожата му, ще си проличи, нали? — попита Лиъри. — Най-вероятно е посегнала към лицето или ръцете му, нали? Трябва да има видими белези.

Разсъждаваше, забеляза Ив. Опитваше се да си го представи.

— А да я донесе и захвърли тук така, без дори да се опита да я зарови, значи, че е действал панически, съгласни ли сте?

— Е, не съм детектив, Джими, но ми се струва логично. Какво ще кажете, лейтенант?

— Дори плитък гроб би му спечелил време, а и почвата е мека, така че не е било нужно голямо усилие. Регистрирана е на адрес в Лимерик, но това е на доста километри, доколкото знам. Тук има голяма доза паника и безразсъдство, но не ми се вярва убиецът да я е докарал мъртва чак оттам.

— Значи… — Веждите на Лиъри се изкривиха. — Били са наблизо, когато я е убил.

— Бих казала, че вероятността е голяма. Трябва да я провериш. Облечена е като за купон или излизане вечерта. Така че се опитай да разбереш къде може да е ходила и с кого. Разпространи снимката от личната й карта из района, разпитай дали някой я познава, или я е виждал. И когато уведомиш близките, попитай за гаджета.

— Да уведомя… — Този път лицето му не позеленя, а стана мъртвешки бледо. — Аз ли трябва да направя това? Да кажа на майка й?

— В момента си главен разследващ. Ще изследват кожата и кръвта под ноктите й и с малко късмет, ще получат самоличност чрез ДНК банката. — Ив се поколеба, после сви рамене. — Слушай, който го е извършил, не е особено умен и е действал непохватно, вероятно е първото му убийство. Медицинският експерт ще провери за сексуално насилие, но е напълно облечена и бельото й не е свалено, което говори, че не е изнасилване. Ще се окаже някое гадже, по-скоро кандидат или бивш. Имаш информацията къде е работила, живяла, учила. Провери. Или тя, или убиецът има някаква връзка с този район.

— Тъла?

— Да, или околността, някое от близките градчета, на не повече от час път с кола. Провери вероятностите, свържи данните, използвай ги. Може би самоличността на убиеца е в това, което е под ноктите й, но докато не я получиш и не откараш заподозрян за разпит, работиш по случая.

— Е, майка й живее в Нюмаркет он Фъргюс, не е никак далеч.

— Започни оттам — посъветва го Ив.

— Да отида при майка й и да й кажа… — Лиъри отново погледна трупа. — Вие сте го правили неведнъж.

— Да.

— Можете ли да ми кажете кой е най-добрият начин?

— Бързият. Вземи психолог или… — Поколеба се, когато си спомни къде се намира. — Или може би свещеник. Сигурно майката ходи на църква, помоли свещеника да дойде с теб. Тогава ще й го кажеш направо, защото още щом види ченге и поп, ще се досети, че носят лоши новини. Представи се с чина, името и управлението си… или както се нарича тук. Съжаляваш, че трябва да й го съобщиш, но дъщеря ѝ — Холи Кърлоу, е убита.

Лиъри отново погледна тялото, поклати глава.

— Просто така?

— Няма добър начин. Убеди я да ти каже всичко, което знае, и й разкрий възможно най-малко. Кога за последен път е разговаряла с Холи, имала ли е приятел, с кого се е срещала, какво е правела. Усетът трябва да ти подскаже как да я насочваш.

— Бог да ни е на помощ — промърмори той.

— Използвай психолога или свещеника, предложи й да се обади на някого да дойде при нея. Вероятно ще те попита как е станало, обясни й, че в момента тече разследване и екипът ще направи всичко възможно да разкрие кой го е извършил. Това е единствената утеха, която можеш да й дадеш, а работата ти е да изкопчиш информация.

— Мога ли да ви помоля…

— Не мога да дойда с теб — каза тя, предвидила въпроса му. — Не съм в нарушение с това, което правя тук, защото съм свидетел, който случайно е ченге. Неофициално бих могла да се нарека експерт-консултант. Но не мога да разследвам, да разпитвам или да уведомя близките. Ще бъде прекрачване на границата. — Ив сложи ръце в джобовете си. — Слушай, можеш да ми се обадиш, след като свършиш част от тази работа и стигнеш до нещо. Ще ти дам някои насоки, ако се нуждаеш. Това е всичко, което мога да сторя.

— Много ми помогнахте.

— Имаш номерата ми за връзка. Утре заминавам за Италия.

— О, така ли…

Изглеждаше отчаян.

— Получи самоличност от тъканта под ноктите й, Лиъри, и преди залез ще имаш заподозрян. Трябва да се връщам. — Ив погледна към мъртвото момиче. — Ще направиш най-доброто за нея.

— Надявам се. Благодаря ви.

Тя тръгна обратно към парка, малко неспокойна да крачи из зелената гора — не заради убийци или маниаци, а заради животните и глупавите горски феи, в които не вярваше.

Извади линка си и се обади на Рурк. Беше му казала да не я чака и той бе тръгнал.

— Ето те най-сетне — каза мъжът й, когато лицето му се появи на дисплея.

— Идвам, не мога да направя нищо повече тук.

— Трудно ли е?

— Във всяко отношение. Местният е свестен. Не е много уверен, но има остър ум. Под ноктите й има следи — кръв и кожа. Ако е в банката, ще го идентифицират бързо. Лиъри трябва да уведоми майката и с малко късмет, тя ще му даде едно-две имена. Прилича на младежка издънка, ако питаш мен. Импулсивност, безразсъдство, паника. Убиецът може да се опита да избяга, но ще го хванат. Млад и зелен е колкото Лиъри. — Ив се озърташе, докато вървеше, в случай че на пътя й изскочи нещо четириного и космато. — Ще дойдат полицаи оттам, където е живяла. Предполагам, че първо ще почукат на няколко врати, да добият представа за нея.

— А каква е твоята версия?

— Млада, може би малко бунтарка, при огледа на медицинския експерт се оказа, че има още татуировки, още пиърсинги… Носи секси бикини, но все още бяха на нея, затова не смятам, че е имало сексуално насилие. Но бих се обзаложила, че убийството е свързано със секс. Излизала е с неподходящ човек или е флиртувала с някого и това не е харесало на гаджето й. Скандал, шамари, драскане, юмручни удари, страст и ярост. Той я задушава от ярост или за да я накара да млъкне, и преди да се опомни, я убива. Настава паника. „Това не може да се случва на мен.“ Инстинкт за самосъхранение. „Ще се отърва от нея. Ще се прибера у дома и ще се скрия.“

— Провери ли тази вероятност?

— Може би — леко се усмихна тя. — За да убия времето. Мисля, че това провали плановете ни за деня.

— Определено е провалило тези на Холи Кърлоу.

— Имаш право. Ако дойдеш да ме вземеш, можем да се върнем и да прекараме останалата част от този тежък ден, както възнамерявахме.

— С удоволствие.

Когато излезе от гората след няколко минути, съвсем леко въздишайки от облекчение, Ив го видя. Рурк беше седнал на парапета на фонтана и гледаше към нея.

— Добро време — отбеляза тя по линка си.

— Няма смисъл от шляене.

— Какво точно означава „шляене“? Нещо повече от изчакване, по-малко от бездействие?

Този път той се усмихна.

— Близо си до истината.

Тя затвори линка и го прибра в джоба си, докато се приближаваше.

— Хората имат право да се шляят, когато са на почивка.

— Разбира се. — Рурк хвана ръката й, придърпа я да седне до него. — Хубаво място за шляене.

— Денят не е загубен?

— Не е. — Той обви ръка около раменете й, долепи устни до слепоочието й. — Кой знае по-добре от нас, че смъртта е нещо, което се случва дори на най-хубавите места? Иска ти се да довършиш разследването заради нея.

— Не мога. Лиъри носи отговорност. Технически — добави Ив, когато той отново я целуна.

— Тогава, значи, е имала късмет, че ти беше тук. И ако нещата не се развият така, както очакваш, лесно можем да останем в Клеър за още няколко дни.

Донякъде Ив искаше да се съгласи, да се възползва от предложението му. Но онова, което бе помежду им, надделя и я накара да поклати глава:

— Не. Това не е мой случай и имаме право на почивка. Да се връщаме във фермата. Мисля, че една бира ще ми се отрази добре.

 

 

Лиъри се обади три пъти, за да й даде информация и да поиска съвет. Опита се да бъде дискретна и проведе разговорите извън стаята. Не сподели какво е узнала дори със семейството, включително и с Шон, който бе успял да придума родителите си да пренощува там и я гледаше втренчено, когато се върна.

На свечеряване Лиъри се появи на прага им.

— Добър вечер, госпожо Ланигън. Извинете за безпокойството, но бих искал да поговоря с лейтенанта.

— Влизай, Джими. Как е майка ти?

— Добре е, благодаря.

— Ще пийнеш ли чаша чай?

— Бих пийнал.

— Влез в кухнята. — Без да се обърне, тя размаха пръст срещу Шон, когато скочи на крака. — Стой на мястото си, младежо.

— Но, бабо, само…

— Нито дума повече. Ив, ела отзад. С Джими ще си поговорите насаме.

Джими свали шапката си, влезе и се огледа.

— Как я карате тук?

— Добре — отвърна Ейдън Броуди. — Беше тежък ден за теб. Изпий чая си.

Шон понервничи малко, но се примири, седна и сложи в чинийката до чая си няколко бисквити, които неясно защо тук наричаха курабии. Ив майчински потупа Лиъри по рамото.

— Остани колкото искаш. Ще се погрижа да не ни пречат.

— Благодаря. — Лиъри добави захар и мляко към чая си и притворил очи, отпи голяма глътка. — Пропуснах вечерята — каза той и си взе бисквита.

Изглеждаше уморен, но далеч не така блед и уплашен, както следобед.

— Когато разследва убийство, човек бързо огладнява.

— Вече се убедих в това. Спипахме го. — Въздишката му бе като тих, изненадан смях. — Убиецът на Холи Кърлоу. Исках да ви го кажа лично.

— Интимен приятел ли й е бил?

Той кимна.

— По-скоро бивш, който искал да бъде единственият за нея, а тя решила да го разкара. Снощи били на купон в Енис и двамата се сдърпали. Било някакво събиране с нейни стари приятели. С момчето, казва се Кевин Донахю, се виждали от няколко месеца и за него нещата били по-сериозни, отколкото за нея. Лично отидох до Лимерик, когато получихме резултата от ДНК пробата и го арестуваха. Одраскала го е по двете бузи като котка. Браво на нея, бих казал.

Отпи още една глътка чай.

— Провървя ни, може да се каже. Накараха ме да присъствам на разпита, но мина бързо. Три минути — и се разприказва, избърбори всичко като малко дете.

Лиъри въздъхна, а Ив не каза нищо, остави го да подреди събитията в главата си.

— Скарали се отново в колата — продължи той — и тя му заявила, че връзката им е приключила, и поискала да я откара до майка й или просто да я остави да слезе. И двамата били пийнали, и може би това още повече е нажежило страстите. Призна, че отбил встрани от пътя и двамата се разкрещели. Сборичкали се. Той я шамаросвал, тя го драскала и изведнъж просто превъртял. Заудрял я с юмруци, а тя започнала да го рита и да пищи. Твърди, че не помни как я е сграбчил за гърлото. Може би не лъже… Но когато се опомнил, вече била мъртва.

Лиъри поклати глава със съжаление за нелепата загуба и леко се приведе над чая си.

— Разказа как се опитал да я съживи, а после карал безцелно и си казвал, че не се е случило наистина. Накрая спрял край гората и я отнесъл навътре… Другата й обувка все още беше в колата му, когато го заловиха. Помолил се за нея и я оставил. Много съжалявал — добави Лиъри с горчилка в тона, която издаде, че в този ден е загубил голяма част от невинността си. — Повтори го безброй пъти, сякаш така щеше да я върне. Много съжалявал, че е отнел живота на момичето, защото не го искало. Шибан келеш! — Той леко се изчерви. — Извинете за израза.

— Бих казала, че е доста уместен. — Келеш, помисли си тя. Трябваше да запомни това. — Свършил си добра работа.

— Ако е така, то е, защото вие ми помогнахте… — Погледът му срещна очите й. — Най-лошото беше, когато застанах на прага на майка й и й съобщих, както ме посъветвахте. Жената рухна пред мен. Ужасно е да знаеш, въпреки че нямаш вина за случилото се, че си причинил на някого такава болка.

— Сега тя и дъщеря й ще получат възмездие. Ти си изпълнил дълга си, направил си всичко, което зависи от теб.

— Да. Е, бих предпочел никога вече да не ми се налага да разбия сърцето на нечия майка. Но останалото…

— Ти донесе удовлетворение.

— Да. И все още се чувствам доволен. Така ли е и с вас, когато приключите поредния случай?

— Ако не беше, не мисля, че бих имала сили да почукам на вратата на друга майка.

Той поседя още миг, кимайки на себе си.

— Е, добре. — Стана, подаде й ръка. — Благодаря ви за цялата помощ.

— На твоите услуги съм.

Ив стисна ръката му.

— Ако нямате нищо против, ще изляза през задната врата, за да не притеснявам семейството отново. Ще им кажете ли „лека нощ“ от мен?

— Разбира се.

— Радвам се, че се запознахме, лейтенант, въпреки обстоятелствата.

Лиъри излезе и Ив побутна встрани чая, от който нямаше желание да пие. Поседя мълчаливо още миг, както той преди малко. После енергично стана и се върна при семейството. Музиката спря.

Приближи се към Шон и изчака, докато той стана.

— Убиецът се казва Кевин Донахю. Били на купон наблизо и се скарали. Когато си тръгнали, в колата кавгата им станала по-ожесточена и той я убил, както твърди, в момент на ярост. И сигурно е вярно.

— Просто така… Защото й е бил сърдит?

— Горе-долу, да. После се изплашил и съжалявал, но било твърде късно. Твърде късно да каже не исках или разкайвам се. Той е слаб, глупав и себичен, затова я е отнесъл в гората, оставил я е там и е избягал. Ти я откри след по-малко от дванайсет часа. Благодарение на това полицията успя да го намери и арестува. Ще бъде наказан за стореното.

— Ще го затворят в кафеза.

— Вече са го затворили.

— За колко време?

Господи, помисли си Ив, децата бяха безмилостни.

— Не знам. Понякога ни се струва, че не е достатъчно дълго, но това можем да направим.

— Дано първо да му хвърлят хубав пердах.

Тя едва сдържа усмивката си.

— Малкият, ако искаш да станеш ченге, трябва да се научиш да не изричаш това на глас. Лошият е задържан. Случаят е приключен. Хапни си сладкиш и се успокой.

— Добра идея. — Шинейд се приближи и хвана ръката на Шон. — Помогни ми да нарежа каквото е останало от него, добро момче. — Леко се усмихна на Ив. — Еймън, продължавай с цигулката. Нашите янки ще си помислят, че не умеем да се веселим.

Ив понечи да седне, когато музиката отново зазвуча, но Брайън я сграбчи.

— Ще потанцувам с вас, лейтенант Сладур.

— Не съм по танците.

— Тази вечер ще танцуваш.

Очевидно нямаше измъкване. И тя, и всички други танцуваха до полунощ, когато краката й вече не я държаха и едва успя да се довлече до леглото.

Където петелът отново я събуди на разсъмване.

Казаха си „довиждане“ по време на закуска. Сбогуването включваше много прегръдки и безброй целувки. А с Брайън и вдигане във въздуха.

— Ще започна да те ухажвам веднага, щом скъсаш с този.

Какво толкова, по дяволите, каза си тя и отвърна на целувката му.

— Е, ще трябва да почакаш доста.

Той се засмя, обърна се към Рурк и приятелски се плеснаха по дланите за поздрав.

— Шибан късметлия! Пази и себе си, и нея.

— Доколкото мога.

— Ще ви изпратя до колата. — Шинейд хвана ръката на Рурк. — Ще ми липсваш. — Усмихна се на Ив, докато вървяха през ситния дъжд. — Ти също.

— Елате за Деня на благодарността. — Рурк стисна ръката й. — Искаме всички да дойдете отново, както миналата година. Мога да го уредя.

— Знам, че можеш. Ще се радвам. Уверявам те, че всички ще се радваме. — Шинейд въздъхна и се наведе към Рурк за миг. После се отдръпна назад, целуна го по бузата. — От майка ти — прошепна тя и го целуна и по другата. — И от мен. — Накрая леко допря устни до неговите. — И от всички нас.

Повтори ритуала за благословия с Ив и примигна, за да сдържи сълзите си.

— Вървете, желая ви страхотна почивка. Лек път. — Хвана ръката на Рурк за момент, заговори на ирландски, отдръпна се и им помаха.

— Какво рече тя? — попита Ив, когато се качиха в колата.

— Каза, чу тук има обич, която ще ни бъде достатъчна до следващата ни среща, а тогава ще ни даде още.

Рурк я гледаше в огледалото за обратно виждане, докато се скриха зад завоя.

Ив остана мълчалива и изпъна крака.

— Наистина си шибан късметлия.

Това го накара да се усмихне. Погледна я закачливо, леко самодоволно.

— Най-големият — съгласи се той.

— Гледай пътя, шибан късметлия.

През целия път до летището Ив се опитваше да не затаява дъх.