Нора Робъртс
Наслада в смъртта (20)

20.

Ив връхлетя в общото помещение на отдел „Убийства“ като хала.

— Трухарт.

Той подскочи на стола си и събори малка купчина дискове на пода, когато се изправи и наостри слух.

— Лейтенант!

— Каквото и да правиш в момента, спри. Ще ти изпратя списък с оръжия. Изображения, марки, модели. Серийни номера, които имат. Провери ги. Искам пълен списък на търговци, магазини, колекционери и разрешителни. Потърси връзка с Дъдли и Мориарити, лично, чрез компаниите им — съответно „Дъдли и син“ и „Интеликор“, всички клонове, офиси, или чрез членове на семействата им, живи или мъртви. Включително бившите съпруги и близките им. Някакви въпроси?

Очите му се разшириха като черни дупки в космоса.

— Не, лейтенант.

— Добре. Бакстър.

Той остана на мястото си, леко се усмихна.

— Да.

— Същият списък оръжия. Искам имената и адресите на ловни клубове, ловни или риболовни паркове, където е позволена употребата на арбалет или харпун. Придържай се към най-елитните. Земни и космически.

Чак сега Бакстър се изправи.

— Искаш всеки един във Вселената?

— Да. И когато ги намериш, поискай списък на членовете или клиентите. Открий Дъдли и Мориарити. Тренирали са. Освен това се перчат с уменията си. Използвали са такива оръжия някога, някъде. Рейник, Дженкинсън, искам доклада ви за убийството на Джонас незабавно. Ще работите върху този случай, сякаш Ейдриан Джонас е родната ви майка. Ако Дикхед все още не е готов с камшика, не го оставяйте на мира, докато не приключи. После предайте информацията на Трухарт и Бакстър. Междувременно намерете експерти по камшиците.

— Експерти ли? — повтори Дженкинсън като ехо.

— Ако ти дам камшик, ще знаеш ли как с един замах да го увиеш три пъти около нечия шия? И то достатъчно силно, за да го обесиш на него? Трябва да се е научил някъде, от някого. Експерти, клубове, треньори. Намерете ги, свържете се с тях, разпитвайте, докато някой си спомни за Дъдли или Мориарити. Или и за двамата. Човъркайте надълбоко. Ясно ли е?

— Ясно — отвърна Дженкинсън, а Рейник вдигна палец.

— Кармайкъл.

Когато Ив изрече името, отговориха два гласа.

— Детектив Кармайкъл — уточни тя и униформеният Кармайкъл изглеждаше леко разочарован. — Ще ти дам списък с имена на поканените на снощното парти у Дъдли.

— Лейтенант, не съм запозната с подробностите от това разследване.

— Осведоми я — нареди Ив на Пийбоди. — Когато се запознаеш — продължи тя, — обади се на тези хора. И двамата заподозрени са напуснали приема по някое време: Мориарити най-вероятно малко преди двадесет и два часа, като се е върнал преди двадесет и три; Дъдли от два — два и тридесет до малко след три. Възможно е той да е бил в компанията на последната жертва. Намери някого, който е забелязал, търсил ги е, а не ги е открил. Когато свършиш със списъка на гостите, започни с персонала — постоянния и наетия за приема. Ти, новият.

Ив посочи към млад широкоплещест мъж, прехвърлен в отдела няколко дни преди заминаването ѝ на почивка.

— Детектив Сантяго, лейтенант.

— Добре. Ще работиш с Кармайкъл. — Опита се да си спомни какво урежда Рурк, когато устройва прием. — Може би Дъдли е наел хора да паркират колите. Вероятно някои от гостите са дошли с лимузини от частна фирма. Имало е кетъринг, сервитьори, никой от които няма особена причина да бъде лоялен. Обслужващият персонал е невидим за тях и това е слабост, защото не вземат предвид, че този персонал има очи и уши и кураж да говори. Намерете някого с очи, уши и кураж.

С един поглед се обърна към униформените.

— Нюкърк, Пинг, другият Кармайкъл, правете каквото ви наредят детективите. Ако изникне нещо, дори най-лек полъх на вятъра, веднага да чуя. Общо съвещание и всички доклади — след час. Конферентна зала… Пийбоди? Подготви конферентна зала В след два часа. На работа — заповяда тя. — Тези скапаняци убиват хора с нехайството на дете, което тъпче мравки. Само за да ги гледат как умират. Освен това си мислят, че сме твърде глупави, за да ги спипаме. Ще им докажем, че грешат. Пийбоди, с мен.

Ив тръгна право към автоматичната печка в офиса си за кафе и размаха пръст срещу машината.

— Аз… Не мога да пия повече. — Гласът на Пийбоди издаде искрено съжаление. — Бях на ръба на силите си и поех голяма доза. Сега очите ми стоят отворени, сякаш ще изскочат, и цялата треперя. Все още не съм открила връзка между последната жертва и Мориарити.

— Остави това на полицай Кармайкъл. Защо са с една и съща фамилия? Единият от двамата трябва да я смени. Както и да е, много го бива да се рови в подробности. Да, ти със сигурност щеше да я намериш — добави Ив, преди Пийбоди да възрази. — Но той има свеж поглед и в момента не трепери. Освен това си ми нужна за друго. Почакай минута.

Ив седна, копира получените файлове и ги изпрати на ченгетата според задачите им.

— Виното и продуктите на французина.

При толкова много подробности в ума си, Пийбоди извади бележника си за по-голяма точност.

— Поръчал ги е преди пет седмици.

— Пет седмици. Добър пример за дългосрочно планиране. Дъдли е знаел, че Симпсън и семейството й ще бъдат в Джорджия. Трябвало е да попълни график за отпуските си, а това е ежегодната семейна почивка. Искали са да примамят Делафлот в къщата, да измислят и планират алибитата си, времето. Може би и в това имат опит.

— Заявката е направена по имейл, както вече установих, от нов адрес на Симпсън, с плащане от временна сметка на нейно име. Асистент на жертвата е обяснил, че трябва да бъде изненада за съпруга, Фрост. Интимна, романтична вечеря за двама, на свеж въздух.

— В градината. Всичко е нагласено за градината — добави Ив и кимна.

— Късна вечеря — продължи Пийбоди. — Пътните разходи на жертвата, полетът му със собствена совалка, са били покрити в началото на тази седмица от сметката на Симпсън. Делафлот лично е напазарувал продуктите и виното в деня на отпътуването. Притежавал е основния дял от лозя, наречени „Шато Делафлот“, и е избрал три бутилки „Пуйи-Фюисе“, една „Сотерн“ и три шампанско, всичките с този етикет. Имам годината на реколтата за всяка от тях, защото жертвата е водела подробен отчет за частните си услуги. — Замълча и на лицето й се изписа задоволство. — Освен това, Далас, тъй като клиентката е изтъкнала колко специално е това събитие и че разходите нямат значение, шампанското е от ограничена серия, реколта и етикет. Двуцифрени номера, мамка му. Взел е номер четиридесет и осем, четиридесет и девет и петдесет от личния си резерв, който е пазел за специални клиенти.

Усмивката на Ив бавно засия като отражение на задоволството на Пийбоди.

— Може би наистина те обичам.

— Невероятно…

— Ако намерим една от тези бутилки, ще закопаем тези чудовища. Изглади този доклад. След два часа ще го представиш пред прокурора и командира.

— О, господи!

— Обади се на Фийни и му кажи кога и къде. Ще поискам солиден доклад и от него. Нека всички да бъдат готови и да са в конферентната зала навреме. Никакви извинения. После ще повикам командира и Рио за десет минути. Запознай Кармайкъл — и двамата. Ще ти изпратя доклада за Джонас веднага щом го приведа в ред. Сега върви. Затвори вратата.

Ив се обади в офиса на Уитни, после на Рио. След като осигури присъствието им, позвъни на Майра. Ако имаше време, щеше да извика от радост, когато на екрана се появи лицето на временната администраторка.

— О, здравейте, лейтенант. Господи, точно сега доктор Майра има сеанс.

— Ще й изпратя няколко файла. Трябва незабавно да им обърне внимание и да се яви със заключенията си в конферентна зала В, отдел „Убийства“, точно в четиринадесет и петнайсет.

— О, боже, мисля, че има уговорка точно за тогава…

— Това е приоритет номер едно. Ще присъстват също командир Уитни и прокурор Рио. Явяването на доктор Майра е от ключово значение.

— Господи! Ще отменя часа й…

— Добре. Ако има въпроси, може да ми се обади.

Ив прекъсна разговора със секретарката, изстреля доклада, който Пийбоди бе написала за Делафлот, и тези на другите детективи за Джонас до Майра. Прегледа докладите от медицинската експертиза, лабораторията, предварителния оглед на оперативната група.

Когато проясни мислите си, започна да пише своите за всеки от двата случая.

Два пъти става за още кафе и за да направи справка с компютъра за времето, нужно за изминаване на разстоянията от дома на Дъдли до всяко местопрестъпление — пеш и с транспо. Зареди картата си, огледа я, после потвърди с компютъра най-преките маршрути дотам и обратно.

Близо час преди съвещанието, натоварена с всичко, което може да носи, пое към конферентната зала. Излезе от офиса точно когато Дженкинсън свиваше натам.

— Ако имаш да ми казваш нещо, ще говорим в движение.

— Нека ти помогна.

— Няма нужда. Така пазя равновесие.

— Добре. — Той я настигна. — Обадихме се в службата за превози, обичайната, на нашата жертва. Откарали са я до къщата на Дъдли и е казала на шофьора, че ще му звънне, за да му каже кога да дойде отново. Резервацията е включвала и връщане, откарване до парка и обратно, или — в зависимост от времето, направо до парка. Оставила я е отворена.

— Мислела е, ако партито е скапано, да се измъкне рано и първо да се прибере у дома, преди да отиде на срещата.

— Да, но всъщност напълно е отменила вземането оттам около два след полунощ.

Ив усети как на лицето й отново бавно се появи усмивка.

— Защото си е уредила друг транспорт.

— Проверихме всяка лицензирана таксиметрова компания в Манхатън. Никой не е приемал заявка от това място между два и три сутринта. И никой не е оставил клиент в този интервал до входа на парка за Грейт Хил. Можем да заключим, че…

— Че е била откарана безплатно — довърши Ив и кимна към вратата на конферентната зала. — От Дъдли.

— Това е нашето предположение. — Той отвори вратата и влезе след нея. — До момента Кармайкъл и новият не са попаднали на никого, но разпитват дали някой е видял жертвата и Дъдли да се мотаят заедно между два и два и половина след полунощ.

— Добре. — Тя стовари нещата си на конферентната маса. — Със сигурност не е вървяла пеша от приема до местопрестъплението в парка с онези обувки. Не е имало причина да отменя заявката си за превоз, освен ако не си е уредила друг транспорт, а установихме, че не е направила друга заявка.

Много гости на партито, помисли си тя, много други възможности за придвижване. Това беше аргумент за отказ, който на всяка цена трябваше да обори.

— Ще настояваме за заповед за обиск на всички коли на Дъдли за нейна ДНК. Ако открием нейни отпечатъци, дори един косъм, твърденията ни ще имат повече тежест.

— Мисля, че другият Кармайкъл е попаднал на нещо, защото започна да издава онези звуци, които се изтръгват от гърлото му в подобен случай.

— Да, онова ръмжене. Добре.

— Рейник срита Дикхед да побърза и той се постара. Камшикът е австралийски, от кожа на шибано кенгуру.

— Онези скачащи същества с торби на корема?

— Да. Кенгуру, мамка му. Дълъг е два метра и десет, три и десет с дръжката, а тя е стоманена. Дикхед каза, че е намазан с някакво мазило за кожа, и работи по установяването на марката. Все още не е открил кога е направен, но казва, че не е антика. Ръчна изработка е. Затова накарахме Трухарт да издири австралийските майстори на камшици. Когато Дикхед е готов с останалото, това ще стесни кръга. Знаеш ли, че онзи смотаняк е влюбен? — добави той.

— Да, да…

— Тръпки ме побиват.

— Всички казваме така. Продължавай, Дженкинсън.

Ив започна сама да подрежда материалите си на таблото.

Беше отбелязала половината времеви отрязъци, когато влезе другият Кармайкъл, издавайки ръмжащи звуци.

— Шефе, открих нещо.

— Дай ми го — каза тя и продължи работата си.

— Джонас е работила като администратор в хотел „Кенеди“ на Парк Авеню. Започнала като асистент веднага след колежа. Дядото на Мориарити е бил съсобственик на този хотел, с двама съдружници. Избирали са това място за много важни бизнес събития, а и лични. Влагали са значителни средства.

Ив откъсна поглед от таблото само за да даде знак, че оценява постигнатия пробив.

— Когато се споминал, той оставил дяла си на Мориарити, внука, който преди около десет години го продал. Жертвата все още работела там. Започнала собствен бизнес една година след продажбата. В „Ню Йоркър“ била публикувана статия за нея, преди да напусне, в която се разказвало как момиче от Средния запад е станало главен администратор на един от най-престижните хотели в Ню Йорк.

— И е използвала това като капитал, за да създаде собствена фирма. Умно. Добра работа, Кармайкъл. Оформи това в стегнат доклад, приложи статията и други материали от медиите, които можеш да намериш.

Всичко се подреждаше, каза си тя, троха по троха…

Когато таблото й бе готово, седна пред компютъра да прегледа изображенията и информацията, които искаше на екрана.

— Лейтенант? Извинявайте за прекъсването.

— Ако имаш нещо ценно, Трухарт, значи не е прекъсване. Ако не, изчезвай.

— За харпуна е.

— Говори.

— В лабораторията са провели тестове. Проучили са механизма и стрелата и са проверили стандартите. Оказва се, че изстрелващото устройство…

— Това са празни приказки, говори по същество.

— Хм… И стрелата, и пистолетът не отговарят на приетите стандарти за риболова тук, в САЩ, и в Европа, както и в някои други държави. Бакстър получи потвърждения за турнири, клубове и организации. Господин Беренски…

— Господи. — Тя побутна стола си назад и впери поглед в него. — Винаги ли го наричаш така?

Трухарт леко се изчерви.

— Е, невинаги. Заключението му е, че оръжието е произведено или преди приемането на стандарта, защото е американско, или в нарушение на закона. Повече клони към второто, защото според него е направено преди пет или най-много десет години. На някои от вътрешните части има сериен номер, който проследих до компания във Флорида. Една от дъщерните фирми на Мориарити, от клона „Спорт-Тек“.

Тя изпъна крака, усмихна се, но изразът на очите й остана равнодушен и хладен.

— Така ли?

— Имам информацията, лейтенант, ако искате потвърждение.

— Въпросът ми беше риторичен. Продължавай да ровиш. Искам да поставя това оръжие в ръцете на Мориарити. — Ив смръщи вежди, когато влезе Бакстър. — Все още не съм приключила с твоето момче.

— Идвам да добавя нещо изключително ценно към онова, което той ти донесе току-що. И двамата заподозрени са членували в клуб по риболов и гмуркане, но са се отказали от членството си. Два пъти — преди пет години и миналата зима, са били домакини на частно островно забавление за петдесетина най-близки приятели. Забавлението е включвало гмуркане, спортен риболов от избрана яхта и стрелба с харпун. Както и други водни спортове. Участвали са няколко знаменитости, филмови звезди и други подобни. Било е широко отразено в медиите.

— Отлично, мамка му!

— И не само това. Получих по няколко реда от експерти и инструктори по боравене с камшик. Повече са, отколкото предполагаш.

— Разходи се до Австралия.

— Благодаря. Винаги съм искал.

— Виртуално. Камшикът е от кожа на кенгуру. Може би Дъдли е вземал уроци от онзи, който го е изработил. Добави като критерий камшици от кенгуру, ръчна изработка.

— Веднага ще стартирам търсене, но времето напредва, Далас, ако ме искаш тук за съвещанието.

— Стартирай го и ела. Събери всичко, което имаш, и му придай стегнат вид. Трябва да бъдем убедителни.

Когато и двамата излязоха, тя стана и отиде до автоматичната печка в залата за нова доза кафе, но си спомни, че не е заредила от истинското, с което бе свикнала напоследък.

— Мамка му! Понякога човек просто трябва да се примири и да го преглътне. Буквално.

Програмира дълго, чисто. И когато ароматът стигна до нея, се усмихна. Беше от нейната марка.

— Пийбоди, май наистина те обичам.

Отпи глътка и не обърна внимание на треперенето на пръстите си от високата доза кофеин, когато влезе Фийни.

— Получих твоите деветдесет процента. Деветдесет цяло и едно, повече не е възможно. Дай ми това.

Грабна кафето й и го изпи на един дъх. Погледна я.

— Май ти се нуждаеш от кафе повече от мен. Изглеждаш, сякаш не си спала от седмица.

— Четирима мъртви, Фийни, за още по-кратко време. А тези? — Ив посочи към страната на таблото, от която бе подредила снимките на другите жертви. — И всичките от по-рано. Тренировките им… Възможно е днес или утре тук да се появи и друго лице. А какво имам аз?

Зарови пръсти в косите си, потърка очи.

— Сякаш плета паяжини. От няколко нишки… Това, което имам, разкрива мотив, оръжие и възможност, но не е попадение в десетката. А трябва да убедя прокурора и Уитни, че ще стане.

— Вярваш ли, че ще успееш?

Когато тя се поколеба, Фийни закачливо я смушка в рамото.

— Трябва да повярваш, иначе и те няма да ти повярват. Не губи нито моето време, нито на когото и да било.

— Знам… Уморена съм. Ядосана и изнервена.

— Бих ти казал да пийнеш нещо ободряващо, но сигурно вече си погълнала конска доза кафе. — Критично я огледа от главата до петите. — Върви поне да направиш нещо с лицето си…

— Какво по-точно?

— Ами каквито трикове прилагате вие, жените. Едно е да изглеждаш преуморена от работа, а друго — изтормозена, когато се опитваш да получиш съдебна заповед.

— Мислиш, че заради онова, което имам между краката, съм длъжна да нося грим?

— За бога, Далас, не е нужно да бъдеш толкова цинична. Вземи назаем, за бога. Нали не искаш, когато те видят, да си помислят: „Господи, Далас отчаяно се нуждае от сън“? Нали трябва да мислят за онова, което им показваш.

— Добре де… Мамка му. — Ив рязко извади комуникатора си. — Пийбоди, включи на режим „Поверително“.

— Какво има? Пробив?

— Нали никой не ни слуша?

— Да, какво…

— Имаш ли нещо за разкрасяване?

— А… Разбира се. Имам чантичка с грим в бюрото си… Толкова зле ли изглеждам?

— За мен е. И ако кажеш дума на някого, дори гък, ще изтръгна езика ти с голи ръце и ще го хвърля на първото бясно куче, което намеря. Ела в банята и донеси онези щуротии… — Затвори. — Сега доволен ли си? — попита тя Фийни и излезе с гневна походка.

Бяха й нужни само пет минути, и то с опитите на Пийбоди да й даде съвет и напътствия. Първото, което Ив направи, бе да пъхне глава под чешмата, да стисне зъби и да пусне студената вода докрай.

Поне шокът прогони чувството на изтощение.

Прикри тъмните кръгове под очите си, добави малко цвят на бузите, защото трябваше да признае, че изглеждат хлътнали и бледи.

— Това е.

— Имам хубави гланцове за устни, страхотен молив за очи и малко…

— Това е — повтори Ив, приглади мокрите си коси и се върна в конферентната зала.

Ароматът на храна я подсети, че е ужасно гладна. През няколкото минути, откакто бе излязла, някой беше донесъл още една маса и я бе отрупал със сандвичи и пици.

Рурк й подаде малък италиански сандвич.

— Яж. Ще мислиш по-трезво. А по-късно можеш да хапнеш и бисквита.

Не възрази, отхапа голям залък. И просто затвори очи.

— Добре… Донесъл си бисквити?

— Реших, че е уместно. Сега вземи това болкоуспокояващо. Няма смисъл да започваш съвещанието с главоболие. Само едно хапче — добави той, пъхна го в устата й и й подаде бутилка вода. — Хидратирай се.

— Господи, стига… — Ив глътна вода, отхапа още от сандвича. — Аз командвам тук.

Той приглади влажен кичур от косите й.

— И ти отива. В отдела ти цари оживление.

— Трябват ми пет минути спокойствие…

— Я виж, храна!

Макнаб, явно надушил пицата от електронния отдел, поведе нашествието.

— Използвай петте си минути — каза й Рурк и тя кимна.

Ив се задоволи да отиде до прозореца и да изключи сетивата си за глъчката, която вдигаха полицаите, нападащи огромното количество безплатна храна.

Когато чу гласа на командира, тя се обърна. Майра влезе и отиде право при нея.

— Не успях да се измъкна по-рано.

— А можа ли да прегледаш нещо от онова, което ти изпратих?

— Прочетох всичко. Имаш доста убедителни доводи. Ако имахме на разположение още час, мисля, че щяхме да доизгладим няколко от тях.

— Вече е средата на работния ден, а и е петък. През юли, когато половината от хората отиват някъде другаде за уикенда. Трябва да изложа всичко това пред Рио, да я убедя да разговаря със съдия за заповеди. Искам да приключа случая преди края на седмицата. Чакаме само нея, така че… А, ето я. Ще започна съвещанието.

Застана в средата на стаята.

— Полицаи, детективи, заемете местата си. Ако продължавате да се тъпчете, правете го тихо. Командир Уитни, благодаря ви, че отделихте време.

Той кимна, седна. Беше си взел две парчета пица в чиния и изглеждаше някак гузен… Тя не бе сигурна какво да мисли.

— Жена му не одобрява да яде между основните хранения — прошепна Фийни в ухото й.

— Мислех, че аз съм пропуснала обяда — вметна Рио, избра си стол и задъвка парче сандвич.

Ив изчака шушуканията, шумоленето и смехът да утихнат. Погледна Рурк. Не беше седнал, а се бе облегнал на стената до прозорците.

Тя отиде до вратата на конферентната зала, затвори я и се върна в средата на стаята.

— Искам всички да насочите вниманието си към таблото. — С лазерна показалка маркира всяка снимка. — Мели Бристоу, Зимбабве, Африка — започна Ив и назова всички жертви. — Всички тези хора са убити от Уинстън Дъдли и Силвестър Мориарити. Знам това с абсолютна сигурност, както и че отново ще убият, ако не бъдат спрени.

Изчака да възприемат думите й, само няколко мига тишина.

— С детектив Пийбоди събрахме доказателства, които вярвам, че са достатъчни за получаване на заповеди за обиск на жилищата, офисите и колите на заподозрените. След убийството на Ейдриан Джонас към разследващия екип се присъединиха и детективите Рейник и Дженкинсън. По-рано днес следобед възложих на всеки полицай конкретна задача във връзка с това разследване. Заедно добавихме още по-солидни доказателства. Усилията ни бяха подкрепени от електронния отдел, доктор Майра и експерт-консултант, цивилен… Мели Бристоу — отново каза тя и зареди информацията с гласова команда на екрана.

Беше нужно време, но не бе припряна. Подробно ги осведоми за всяка жертва, всяка връзка и съвпадение. Покани всеки от екипа да изложи резултатите от проучванията си и накрая ги обобщи.

— Обувките. — Рио посочи към тях. — Колко са продадени от този модел в този цвят?

— Кажи, Пийбоди.

— Три чифта, от нюйоркски търговци. Получих потвърждение, че единият от купувачите е бил в Нова Зеландия в нощта на убийството. Вторият живее в Пенсилвания и е на осемдесет и три години. Въпреки че не мога да установя със сигурност къде се е намирал във въпросното време, не отговаря на ръста и телосложението, които електронният отдел успя да определи по изображението от охранителната камера в парка. По-нисък е с петнайсет сантиметра, по-лек поне с десет килограма.

— Добре, но със сигурност има и други по света. И защитата ще изтъкне това.

— По-малко от седемдесет и пет чифта, продадени до датата на убийството — каза Ив. — Пийбоди вече елиминира четиридесет и три.

— Станаха четиридесет и шест, лейтенант.

— Още по-убедително.

— Алибитата — започна Рио. Докато с Ив спореха, линкът на Бакстър звънна. Той погледна дисплея, повдигна пръст срещу Далас и излезе от стаята.

— Някои хора се кълнат, че са били там през цялото време — продължи Ив. — Други твърдят, че не си спомнят да са виждали единия или и двамата за дълги периоди. Трети просто нямат спомени нито за едното, нито за другото. Ако не можеш да оспориш толкова крехко алиби, значи не си вършиш работата.

— Не ме учи как да я върша — сопна се Рио. — Работата ми е да подлагам на съмнение всеки аспект. Ако погнеш тези двамата, преди да сме готови, може да се измъкнат. Шефът ми няма да издаде заповеди за арест, ако не вярва, че може да ги осъди. Това са богати хора, които могат да си позволят армия от много хитри адвокати.

— Не ме интересува колко са…

— Лейтенант. — Бакстър се върна в стаята. — Извинявайте за прекъсването. Трябва да ми отделите минута.

Тя се приближи, изслуша го, кимна.

— Кажи го на всички.

— Току-що разговарях по линк с един от най-уважаваните експерти и майстори на камшици. От телешка, змийска и каква ли не кожа. Потвърждава, че той е изработил оръжието на убийството за Леона Блум, която заявила, че го поръчва като подарък за приятел. Платила камшика и серия уроци. Майсторът пази много подробна информация и се гордее с работата си. Уроците били взети от Уинстън Дъдли Четвърти преди шест години в Сидни.

— Това е нещо ценно — отбеляза Рио.

— Експертът помни Дъдли — продължи Бакстър. — Помни, че приел уроците много сериозно. Не само използвал платения пакет, а и добавил още една серия. Човекът казва, че накрая Дъдли бил доста добър с камшика.

— Много, много добре — покашля се Рио.

— Право в десетката — каза Ив. — Какво друго ти трябва? Да видиш с очите си как убиват някого? Имаме връзка между оръжията и хората, жертвите и тях. Мориарити ще се окаже собственик на арбалета и харпуна, а Дъдли все още пази някъде калъфа, в който е носел байонета. Повярвай. Получихме доказателства за камшика. Всеки път запазват част от оръжието за спомен, за да злорадстват. Няма начин да разберем кой е следващият набелязан, но има такъв… — Ив упорито продължи в тази насока. — Това са обсебени хора, които няма да се спрат пред нищо. Не могат да спрат — настоя тя. — Прекалено много им харесва и в момента резултатът е равен. Няма да спрат, докато единият от двамата не пропусне да отбележи точка, ала дори тогава няма да престанат. След като цял живот са си играли на работа, практикували са различни спортове или просто са прекарвали времето си в игри, най-сетне са открили нещо, в което наистина са добри, нещо, което страстно споделят — като любовници. Хората, които убиват, са важни за тях само като средства, чрез които утвърждават собствената си значимост. Но на всяка от жертвите ѝ липсва това, което двамата разбират като благородническо потекло — привилегията да бъдат важни личности по рождение. Обсебени хора — повтори тя. — Няма да се откажат от наркотика си. И са сродни души, по дяволите, няма да изоставят и връзката помежду си. Може да я пренесат другаде — в Европа, Южна Америка, Азия, да забъркат нови съставки, когато им омръзне в Ню Йорк.

— Мисля, че ще останат тук, докато завършат това състезание — тихо заговори Майра. — Съгласна съм с преценката на лейтенанта. Тези хора изпитват нужда да задоволяват страстта си, капризите си, стремежа си към близост един с друг. Трябва да си угаждат и това е най-висшата им форма на конкуренция и партньорство. Работят заедно, дори когато се състезават. Да убият двама души един след друг. Да използват едно и също алиби, това е било различно изживяване. Нова тръпка и по-силна връзка. Може да продължат по същия модел или нещо още по-самонадеяно. И отново да убият заедно. Мисля, че ще се опитат да задоволят тази своя страст с теб, Ив…