Даниъл Силва
Принцът на огъня (38)

Бележки на автора

Романът „Принцът на огъня“ е художествено произведение. Но в него има много реални факти, а написването му бе провокирано до голяма степен от една снимка на малко момче, дошло на погребението на баща си — известен терорист, убит от агенти на Израелското разузнаване в Бейрут през 1979 г. Терористът беше Али Хасан Саламех от „Черният септември“, организатор на клането по време на Олимпийските игри в Мюнхен и на много други убийства, а мъжът, в чийто скут седи момчето от снимката, не е някой друг, а самият Ясер Арафат. Запознатите с израелско-палестинския конфликт ще открият, че съм заимствал доста неща от Али Хасан Саламех и прочутия му баща, за да създам въображаемите Асад и Сабри ал Халифа. Но между двамата Саламех и двамата Ал Халифа има значителни разлики, които са прекалено много, за да бъдат изброявани тук. При изследване на Крайбрежната равнина няма да откриете доказателства за село, наречено Бейт Сайед, защото такова не съществува. „Тохнит Далет“ е било истинското име на плана за изселването на враждебното арабско население от земята, определена за новата държава Израел. Някога в Западна Галилея е съществувало село Самария. Разрушили са го, както е описано в книгата. „Черният септември“ наистина е бил тайното оръжие на Арафатовата Организация за освобождение на Палестина и последиците от кратката му, но кървава терористична дейност са налице и днес. Именно „Черният септември“ за пръв път демонстрира ефикасността на извършването на зрелищни терористични актове на международната сцена и доказателствата за това са навсякъде около нас. Те могат да се видят в училището в Беслан, във взривяването на четирите влака в Мадрид и на празното място в Манхатън, където някога се издигаха кулите близнаци на Световния търговски център.

Ясер Арафат се разболя и почина, когато довършвах този роман. Ако той бе избрал пътя на мира, вместо да предизвиква вълна от терор, романът никога нямаше да бъде написан и хиляди хора — израелци и палестинци — все още щяха да са живи.