Метаданни
Данни
- Серия
- Габриел Алон (5)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Prince of Fire, 2005 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Иван Атанасов, 2007 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,1 (× 27 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Даниъл Силва. Принцът на огъня
ИК „Хермес“, Пловдив, 2007
Американска. Първо издание
Отговорен редактор: Петя Димитрова
Коректор: Ева Егинлиян
ISBN 978-954-26-0499-0
История
- — Добавяне
25. Сен Дени, Северен Париж
Амира Асаф затвори вратата на апартамента. Коридорът — дълъг сив циментов тунел — тънеше в полумрак, осветяван единствено от случайно оцеляла примигваща неонова лампа. Тя буташе инвалидната количка към площадката с асансьорите. Някаква жена — мароканка, ако се съдеше по акцента й — крещеше на двете си малки деца. По-нататък три африкански момчета слушаха американски хип-хоп от портативна стереоуредба. „Това остана от френската империя — помисли си Амира. — Няколко острова в Карибско море и складове за хора в Сен Дени“.
Амира стигна до асансьорите и натисна бутона. Видя на светлинното табло, че едната кабина потегли нагоре. „Слава богу!“ — помисли си тя. Това бе част от пътуването, която бе изцяло под неин контрол — разнебитените стари асансьори на жилищния блок. По време на подготовката й на два пъти й се бе наложило да слезе пеша двадесет и три етажа, защото асансьорите не работеха.
Вратите се отвориха със скърцане. Тя вкара инвалидната количка в кабината и в лицето я блъсна непоносима смрад на урина. Когато потегли надолу, Амира се запита защо бедните пикаят в асансьорите си. Като се отвориха вратите, изкара количката във фоайето и си пое дълбоко дъх. Не беше кой знае колко по-добре. Чак когато излезе навън, на свежия студен въздух в четириъгълния вътрешен двор, успя да се отърве от миризмата.
В широкия двор, който се намираше в средата на четирите големи жилищни блока, имаше нещо, което напомняше за селските площади от Третия свят: групи мъже, разделени според националната си принадлежност, си говореха в студения здрач; жени носеха чанти с покупки; деца играеха футбол. Никой не обърна внимание на привлекателната млада палестинка, която буташе в инвалидна количка някаква превита фигура с неопределен пол и възраст.
Отне й точно седем минути, за да стигне до гарата на Сен Дени. Беше голяма гара — комбинация между РЕМ[1] и обикновено метро. Поради пиковия час от изходите й се изсипваха огромни тълпи на улицата. Тя влезе в залата за билети и веднага забеляза двама полицаи — първото доказателство за обявената тревога. Беше гледала последните новини и знаеше, че охраната в метрото и по гарите в цялата страна бе засилена. Но дали знаеха нещо за Сен Дени? Дали търсеха жена инвалид, отвлечена предната нощ от психиатрична клиника в Англия? Продължи да върви.
— Извинете, госпожице.
Обърна се. Беше гаров служител, млад и услужлив, с безупречно изгладена униформа.
— Къде отивате?
Билетите бяха в ръката й, така че трябваше да отговори честно.
— Към РЕМ-а — отвърна, а после добави: — До Лионската гара.
Служителят се усмихна:
— Ей там има асансьор.
— Да, знам пътя.
— Мога ли да ви помогна с нещо?
— Благодаря, справям се.
— Но моля ви — настоя той, — позволете ми.
„Ама че късмет! — помисли си Амира. — Един любезен гаров служител в цялата мрежа на метрото и той да е дежурен тази вечер в Сен Дени!“ Ако откажеше, щеше да изглежда подозрително. Кимна и му подаде билетите. Той я преведе през турникета[2], после пресече претъпканата зала и стигна до асансьора. Спуснаха се мълчаливо до нивото на РЕМ-а. Служителят я отведе на нейния перон. За момент Амира се уплаши, че той възнамерява да остане, докато влакът пристигне. Най-накрая младият мъж й пожела приятна вечер и се отправи обратно нагоре.
Тя погледна към таблото с пристигащи влакове. Оставаха дванадесет минути. Погледна часовника си и пресметна — нямаше проблем. Седна на пейката и зачака. След дванадесет минути влакът влетя в гарата и спря. Вратите се отвориха със съскане. Амира се изправи и вкара инвалидната количка във вагона.