Робърт Лъдлъм
Планът Холкрофт (48)

ЕПИЛОГ

Образи. Безформени, размазани, неопределени и безсмислени. Губещи се в мъглата очертания. Съзнаваше, че е жив. Нямаше нито мисъл, нито спомен за преживяното, а само усещането, че съществува. Постепенно безформените образи станаха по-определени, мъглата започна да се прояснява, а нещата да му изглеждат познати. Мисълта щеше да дойде след това; важното бе, че можеше да вижда и да си спомня.

Ноъл я видя, надвесена над него, буйната й като водопад коса докосваше лицето му. В очите й имаше сълзи, сълзи се стичаха и по бузите й. Той се опита да достигне красивото, уморено лице над него. Ръката му се отпусна надолу и тя я хвана.

— Скъпи мой…

Той я чу. Можеше да чува. Зрение, звук и спомен. Той затвори очи — мисълта щеше също да дойде скоро.

Литвак стоеше на вратата и гледаше как Хелдън мие врата и гърдите на Ноъл с гъба. В ръката си държеше вестник. Той се вгледа в лицето на Ноъл, белязано от изстреляните по него куршуми. Имаше белези на лявата буза, на челото и по целия врат. Но раните заздравяваха. От вътрешността на къщата се чуваше професионално изпълнение на цигулка.

— Бих искал да повишите заплатата на сестрата — каза Ноъл тихо.

— Заради кои нейни задължения? — засмя се Литвак.

— Докторе, трябва първо себе си да излекувате — каза през смях Хелдън.

— Де да можех. Още толкова неща искам да излекувам — отвърна лекарят и остави вестника на леглото на Холкрофт. Това бе парижкото издание на „Херълд трибюн“. — Ето какво намерих за теб в Нюшател. Но не съм съвсем сигурен, че ще ти е приятно да го прочетеш.

— Каква е поуката в днешния брой?

— Може би „Последиците от неподчинението“ би било подходящо заглавие. Върховният съд е забранил на редколегията на „Ню Йорк Таймс“ да отразява повече събитията от Пентагона. Въпросът естествено засяга националната сигурност. Освен това Върховният съд е оправдал големия брой екзекуции в щата Мичигън. Съдът е стигнал до мъдрото заключение, че когато малобройни групи хора застрашават благосъстоянието на обществото, е необходимо да се вземат бързи и решителни мерки за отстраняването им.

— Днес обикновеният гражданин е от тези малобройни групи — каза Ноъл тихо. Главата му бе подпряна на възглавницата. — Бум! И той е мъртъв.

Това са новините от света, предавани от Би Би Си в Лондон. След вълната от покушения, отнели живота на политически фигури по цялото земно кълбо, всички столици са предприели безпощадни мерки за сигурност, които са безпрецедентни в съвременната история. Най-голямата отговорност за привеждането им в сила ще падне върху армията и полицията и за да се постигне международно сътрудничество на най-високо ниво, в Цюрих, Швейцария бе основана агенция. Тя се нарича „Anvil“^[1] и задачата й е да спомогне за бързото и точно предаване на поверителна информация между ръководни членове на армията и полицията…

Яков Бен-Гадиз свиреше скерцото на Концерт за цигулка на Менделсон, когато усети, че мисълта му отново е отлетяла нанякъде. Ноъл Холкрофт лежеше на канапето в другия край на стаята, Хелдън бе седнала на пода до него.

Пластичният хирург, който бе дошъл от Лос Анжелис, за да оперира анонимния си пациент, бе изпълнил забележително задачата си. Лицето на Холкрофт, макар да приличаше на предишното, бе променено. Белезите от раните бяха заличени. На тяхно място бяха останали съвсем леки нарези, от които чертите му изглеждаха изсечени. Бръчките по челото и около очите му бяха станали по-дълбоки и забележими. В това леко променено и възстановено лице наивността бе изчезнала и на нейно място се бе появила отсянка на жестокост. Или може би не само отсянка.

Освен тези промени, Ноъл бе остарял. Бе остарял бързо и болезнено. От инцидента на пътя северно от Фрибург бяха минали четири месеца, но ако човек го погледнеше, би помислил, че е изтекло цяло десетилетие.

Все пак той бе оцелял, тялото му се бе възстановило под непрекъснатите грижи на Хелдън и безкрайните, сурови упражнения, които протичаха под наблюдението на бившия командос от Хар Ша’Алав.

На Яков тези занимания му доставяха удоволствие. Той изискваше съвършено изпълнение, а Холкрофт го постигаше. Трябваше да е напълно здрав, преди да започне обучението му.

То щеше да започне утре. Високо в планините, далеч от любопитни очи, но под зоркия поглед на Яков Бен-Гадиз. Ученикът щеше да направи онова, което учителят му вече не можеше. Той щеше да премине през всички кръгове на ада, за да надмине учителя си.

Утре щеше да започне.

Дойче Цайтунг

Берлин, 4 юли

Днес Бундестагът официално одобри създаването на поправителни центрове по примера на изградените в Аризона и Тексас, САЩ. Тези центрове, подобно на американските, ще имат възпитателен характер и ще бъдат под наблюдението на военните.

Там ще отиват за определен период онези, които са признати за виновни по обвинение за извършени престъпления срещу народа на Германия.

— Тел! Въже! Верига!

— Научи се да използваш пръстите си! Не забравяй, че те са оръжия.

— Изкатери се отново на дървото. Много бавно го направи…

— Качи се на хълма и се спусни по него, без да те забележа…

— Видях те. Считай, че са успели да ти пръснат главата!

— Натисни нервното окончание, не вената! Имаш пет такива точки. Открий ги. Сега опитай с превръзка на очите. Напипай ги…

— Претъркули се след падането, не клякай.

— Трябва винаги да имаш два варианта за действие и да можеш да направиш избора между тях за части от секундата. Научи се да мислиш по този начин. Превърни го в инстинкт…

— Точността е въпрос на прицелване, неподвижност и задържане на дишането. Стреляй още седем пъти — искам всички попадения да са в диаметър пет сантиметра.

— Бягай, бягай, бягай! Използвай заобикалящата обстановка, слей се с нея. Не се страхувай да стоиш неподвижно. Човекът, който застава на едно място, често се забелязва най-трудно…

Лятото мина и Яков Бен-Гадиз бе доволен от постигнатото. Ученикът бе надминал учителя. Вече бе подготвен.

Тя също бе подготвена. Двамата щяха да действат заедно. Sonnenkinder бяха под прицел. Списъкът им бе внимателно разучен.

Херълд Трибюн

Париж, 10 октомври — международната агенция в Цюрих, известна като „Anvil“, днес съобщи за образуването на независим Съвет на канцлерите, който ще бъде избран чрез тайно гласуване от страните-членки. Първият конгрес на агенцията ще се проведе на 25-и този месец…

Мъж и жена вървяха по улицата в цюрихския квартал Линденхоф, на левия бряг на река Лимат. Мъжът бе доста висок, но прегърбен, куцаше силно и се придвижваше трудно през тълпата, а очуканият куфар, който носеше, му пречеше допълнително. Жената го държеше под ръка, по-скоро като досадно задължение, отколкото от привързаност. И двамата мълчаха — те очевидно бяха достигнали тази неопределена възраст в омразно съжителство.

Спряха пред една служебна сграда и влязоха в нея. Мъжът закуцука след жената към асансьорите. Застанаха пред служителя и жената го попита на характерен за средната класа немски за номера на офиса на малка счетоводна фирма.

Служителят й съобщи номера, който се намираше на дванайсетия етаж, но тъй като беше обедна почивка, той се съмняваше, че ще намерят някого горе. Нямало значение, те щели да почакат.

Слязоха на дванайсетия етаж и се озоваха в празен коридор. Веднага щом вратата на асансьора се затвори, двамата се затичаха към стълбището от дясната страна. Накуцването и омърлушените изражения бяха изчезнали. Изкачиха тичешком стълбите и спряха на площадката пред вратата за покрива. Мъжът опря куфарчето на земята, коленичи до него и го отвори. Вътре имаше цев и приклад на пушка; на цевта бе поставен оптически мерник, прикладът имаше ремък.

Той извади частите и ги сглоби. След това свали шапката и перуката, пришита за дъното й и я хвърли в куфара. Помогна на жената да съблече връхната си дреха и да я обърне наопаки. Това бе добре ушито, скъпо бежово манто, купено от луксозен парижки магазин.

После тя му помогна да направи същото със своята връхна дреха, която се превърна в модно мъжко палто, обточено с велур по края. Жената свали кърпата от главата си, махна няколко фуркета и русата й коса се разпиля по раменете. Тя отвори дамската си чантичка и извади оттам револвер.

— Ще те чакам тук — каза Хелдън. — Успех.

— Благодаря — отвърна Ноъл и отвори вратата към покрива.

Той се наведе до един неизползван комин, прехвърли ремъка на пушката през рамо и го опъна. Бръкна в джоба си, извади три патрона, сложи ги в патронника и вдигна предпазителя.

Трябва винаги да имаш два варианта за действие и да можеш да направиш избора между тях за части от секундата.

Той нямаше защо да обмисля други възможности сега. Щеше да бъде точен.

Обърна се и коленичи до стената. Сложи пушката върху комина и погледна през оптическия мерник.

Долу на отсрещната страна на улицата тълпата приветстваше мъжете, които излизаха през огромните стъклени врати на хотел „Линденхоф“. Те се появиха на светлината, заобиколени от развети знамена с емблемата на Първия конгрес на „Anvil“.

Ето го. Той спря мерния нишков кръст върху изваяното лице, обрамчено от лъскава руса коса.

Холкрофт натисна спусъка. Дванайсет етажа по-надолу изваяното лице се превърна в кървава безформена плът.

Тинаму най-после бе убит.

От Тинаму.

Те бяха навсякъде. Всичко тепърва започваше.