Индия Найт
Още си секси парче (17)

17

Надигаме се в пълно мълчание и поемаме нагоре по стълбите в умалена индианска нишка, без никакъв физически контакт.

— Презервативи? — питам аз.

— До леглото. — Той отваря вратата на спалнята си, която поддържа много спретната, признавам: съвсем бяла, чиста и разтребена с — опала — гигантско, грамадно дъбово легло с кремави ленени чаршафи. На едната стена висят няколко скици на полски цветя.

— Чаршафите чисти ли са? — питам сговорчиво, застанала напълно облечена до леглото.

— Не.

— Отивам само да си измия зъбите — казвам аз. — И да се съблека.

Франк ми отваря вратата на спалнята. Не се усмихва.

— Вече ми липсваш — изръмжава, а аз се засмивам вътрешно.

Измивам си зъбите, събличам се, намятам едно относително секси старо кимоно и се връщам в неговата стая. Той лежи на леглото, чисто гол. Много хубаво тяло, но това вече го знаех. Рижи косми: няма проблем. Всъщност така е от известно време. И масивна ерекция.

Заставам до ръба на леглото, като го гледам от упор. Той отвръща на погледа ми.

— Намирам, че на това положение му липсва романтика — отбелязвам.

— Ела тук — казва Франк и ме притегля към себе си.

Франк е виртуоз в секса. Е, нищо чудно: съвършенството се постига с практика. А той го е постигнал. Наистина е съвършено, по един много див, мръсен, потен, експлозивен начин.

Правихме онзи тип секс, който хората обикновено описват като „животински“, но който аз винаги определям по-скоро като бозайнически. Ние сме бозайници. Франк шепне порой от откровени мръсотии в ухото ми: какво иска да ми направи, как точно ще го направи, колко отдавна иска да го направи и т.н. Странно, но това ме възбужда. И през цялото време го прави. Дан-дан-дан. Така, иначе. Не знам за него, но на мен той ми е най-мръсната свалка от всички досега.

Свършвам два пъти. Виждам точки бяла светлина; в някакъв момент крещя, струва ми се. Той извиква името ми — колко съобразително от негова страна — и притиска лице в косата ми, когато свършва.

А после лежим задъхани, всички лампи са включени, в девет часа събота вечерта, в пълно мълчание.

— Омъжи се за мен — казва Франк. Надига се и посяга за цигара.

— Представяш ли си? Но щяхме да водим много щастлив сексуален живот.

— Да, така е.

— Много си талантлив.

— Мерси. И теб си те бива.

Обвивам се с ръце. Обръщам се по корем и полагам глава на корема му.

— Бях ли — питам — мръсна свалка?

Франк се разсмива.

— Не започвай пак.

— Хайде, Франк. Кажи ми? Бях, нали? Подозирах, че може да съм. Дори много мръсна свалка. Така е, нали?

— Вземи, искаш ли да си дръпнеш?

— Да.

— Не, Стела, ти не си мръсна свалка.

Надигам се. Бясна съм. Бясна.

— Ти какво, да не си някакъв перко? На по-мръсно от това здраве му кажи! По дяволите, Франк, ти си пълен гадняр. Дай ми фаса.

Франк ме погалва по косата и се засмива.

— Явно не съм ти го обяснил правилно. Мръсната свалка е бройка за една нощ. Нали се сещаш, мадама, дето си го проси и се кефи, когато го прави. Но всичко свършва на сутринта. Не искаш да я видиш отново. Тя е просто мръсна свалка.

— Но какво тогава съм аз? В коя категория спадам?

— Ти — казва Франк, като измъква цигарата от устата ми — си свалка.

— Това комплимент ли е?

— Да.

— О, добре. — Е, сега поне сме наясно. — Какво ще правим сега?

— Не ми казвай: чакай да позная. Гладен съм като вълк — захилва се той.

— Как разбра? Аз също. Умирам от глад. И не ме питай „Обичаш ли пиле? Лапай патката“.

Франк превърта очи.

— Хайде да слезем долу. Ще те нахраня.

Навежда се и ме целува много сладко по челото.