Стивън Канел
Мошеникът (32)

31.
Засилване на напрежението

Биано пристигна с десет минути закъснение. „Чалънджър“ вече беше кацнал и Томи стоеше пред летището. Изражението му показваше, че му е писнало да виси там. Беше наел жълто-кафяв линкълн. Двата кожени куфара с петте милиона бяха в багажника.

— Къде беше, да ти го начукам?

— Страшно се изнервих. Не мога да намеря доктор Сътън — изхленчи Биано. — Търсих го под дърво и камък.

Беше се преоблякъл в розова риза с къси ръкави и папионка и носеше очукано дипломатическо куфарче.

Томи го погледна и си спомни, че когато за пръв път го видя в „Залива на сабите“, геологът му се стори хубавец.

— На кого му пука за доктор Сътън?

— Ами, не знам как… да се изразя… — Биано махна очилата с дебелите лупи, почисти ги с краищата на ризата си, после пак ги нагласи на носа си. — Вероятно си спомняш, че доктор Сътън не беше особено очарован от твоето включване в бизнеса.

— Не ме интересува какво мисли оная торба с кокали.

— Е, не казвам, че може да стане, но… доктор Сътън взе чертежите и триизмерните сеизмични снимки. Материалите за биотермалните извори и антиклиналите, геослушалките, и… замина.

— Голяма работа. Да му го начукам. Изтръгнахме каквото можахме.

— Но аз не мисля, че е взел всичко, за да го сложи в рамка и окачи на стената в дома си, така да се каже…

— Тогава защо ги е взел, тъпако? Писна ми да играем на въпроси и отговори. Изплюй камъчето.

Този шибан учен започваше да ядосва Томи повече от Калиопа Лав. На нея поне можеше да й напъха оная работа в устата, за да я накара да млъкне.

— Тревожа се, че може би е решил да си намери друг партньор. Ако убеди някой от главните акционери в съществуването на залежите в Оук Крест, ще имаме конкурент в търга.

Ръката на Томи се стрелна и стисна Биано за гърлото.

— Скапаняци такива, пълни сте с изненади. Аз не съм някакъв боклук, когото можете да изхвърлите от играта. Не обичам да губя. Много се ядосвам. Това още не ти ли е станало ясно?

— Да, да, разбрах — изписка Биано. — Моля те, не мога да дишам.

Томи го пусна. Биано пое дълбоко въздух няколко пъти и оправи очилата си.

— Не казвам, че го е направил. Просто не му хареса, че ще делим шейсет на четирийсет. Непрекъснато се оплакваше. Спорих с него, но той си взе нещата и замина. Отначало мислех, че само ще се разходи насам-натам и ще се цупи известно време. Но сега взех да се съмнявам дали няма да се опита да сключи друга сделка.

— Качвай се в шибаната кола — заповяда Томи.

— Имам си кола.

Мафиотът го удари с опакото на ръката си.

Биано се качи в линкълна. Томи седна зад волана.

Няколко секунди след като потеглиха, Рио Уелс запали фаровете на тъмносиньото си волво. Включи на скорост и пое след тях. Никой не видя екипа на ФБР, който бе заел позиция на покрива на административната сграда на „Америка Еърлайнс“ на отсрещната страна на улицата. Агентите се обадиха на служебната кола, която чакаше през две преки.

Томи и Биано спряха пред хотел „Риц-Карлтън“ на Стоктън стрийт. Адвокатът на Томи ги чакаше под големия кристален полилей в богато обзаведеното фоайе. Томи се регистрира. Заведоха го в един просторен апартамент на петнайсетия етаж. Той хвърли куфарите си на леглото. Беше отказал да качат багажа му.

Биано се озова пред адвоката, който правеше впечатление с избуялата растителност на най-неподходящите места — от ушите и носа струяха гъсти кичури, които увенчаваха и веждите му, повдигнати в постоянна изненада. Още по-лошото бе, че се бе издокарал като за погребение. Казваше се Алекс Кордозиан. Адвокатът извади огромна папка от претъпканото си куфарче и я сложи на масата. На етикета пишеше „Фентрис Каунти Газ и Петрол“. Биано се надяваше, че ще го заблуди лесно. Разчиташе на доказания факт, че след като мишената налапа въдицата, беше невъзможно да го изкараш от играта. Алчността и мечтите за богатство караха жертвата да забрави предпазливостта. Биано само трябваше да запълни празнотите и постоянно да напомня на Томи колко милиарди са заложени в сделката. Томи не искаше съвети от адвоката си, а само да чуе, че е прав. Поне така предполагаше Биано.

— Разбрах за всичко това едва преди три часа, затова нямах почти никакво време за проверка — оплака се Алекс. — Компанията фигурира във Ванкувърската борса и е много неактивна що се отнася до търговията с акции. Преди четири години акциите й са стрували едно пени, а сега са се вдигнали до девет долара и петдесет цента.

— На кого му пука? — каза Томи и извади от барчето шотландско уиски и газирана вода.

— Стойността на акциите пада. Започнеш ли да ги купуваш на килограм, цената ще хвръкне като китайска ракета. Ще трябва да следваш движението — да плащаш повече за всяка нова акция заради натиска от покупката си. Нещо повече, не са търгувани от години. Компанията може дори да е фасада, която сега някой купува и продава, за да вдигне цената.

— Фасада ли? — възмути се Биано. — Нищо подобно. Какви ги говориш? Компанията е напълно редовна. Просто напоследък има проблеми. Шест години работих там. Притежават много земя. Ето, погледни.

Биано извади някакви документи от куфарчето си.

— Какво е това, по дяволите? — попита Томи.

— Доклади от анализите на акциите. — Докладите, естествено, бяха фалшиви, а заглавията — откраднати. В тях пишеше, че компанията е истинска, но в последно време не върви добре. — Главните акционери са заели най-важната позиция в контролния пакет. Те го контролират и явно не искат да търгуват с акциите.

Биано погледна Томи и попита:

— Откъде намери този тип? Господи, винаги е така. Попадам на нещо наистина голямо, после се появява някакъв адвокат и проваля всичко.

— Само искам да кажа, че внимателно трябва да проучим нещата. Как ще хвърлим пет милиона долара, без да знаем какво точно представлява компанията?

— В момента активна ли е на Ванкувърската борса? — предизвика ги Биано.

— Да — отговори адвокатът с тесните рамене.

— Регистрирани ли са акциите?

— Да, но въпросът не е в това.

— Тогава защо просто не оставим доктор Сътън и неговите партньори да я купят? Да позволим сделката да се изплъзне от пръстите ни — иронично подхвърли Биано. — Нека да губим време, задавайки милиони тъпи въпроси, а другите да печелят милиарди от петрола.

— Господин Рина ме нае, за да анализирам сделката. И точно това смятам да направя — разгорещи се Алекс.

— Само че аз съм съгласен с него — заяви Томи, посочвайки Биано. — Адвокатите прецакват всичко. Доведох те тук, за да документираш сделката. Нищо повече. А ти започна да задаваш тъпи въпроси. Затова ще напъхам шибаните документи в задника ти.

Алекс го погледна изумен. Що за приказки бяха това, запита се той. Беше работил за Джо Рина в Сан Франциско и Лас Вегас. Джо беше изискан и проницателен бизнесмен. Кордозиан за пръв път имаше работа с Томи, който го бе предупредил, че ако каже на някого, включително и на Джо, ще го убие. Това беше абсурдно. Също като в лошо направен филм. Алекс не харесваше начина, по който стояха нещата с „Фентрис Каунти Газ и Петрол“. В тази работа имаше нещо странно и той се нуждаеше от време, за да проучи задълбочено компанията. И въпреки това този дребен главорез го заплашваше, че ще го убие, защото върши работата си! Алекс беше готов да закриля клиента си при всички обстоятелства. Щеше да направи всичко възможно, за да разубеди грозния мафиот да не сключва прибързана и скъпо струваща сделка.

Разговаряха почти час. Биано отговаряше на въпросите на Алекс Кордозиан бавно, преструвайки се, че не знае отговорите на повечето от тях, защото в края на краищата е само един геолог. Често прекъсваше адвоката, като повтаряше: „Под Оук Крест има огромно богатство. Точка по въпроса“. Настояваше да купят „Фентрис Каунти Газ и Петрол“ още на другия ден сутринта, преди доктор Сътън да е предприел конкурентен ход. Алекс обясняваше, че ще бъде много трудно, ако не и невъзможно, да проучи нещата за толкова кратко време. Томи се отчайваше и ядосваше все повече.

— Още ли не си свършил? — за пореден път се обърна той към обезпокоения адвокат.

В полунощ Томи изхвърли Алекс и му нареди на другия ден в осем да се яви на двайсет и петия етаж на „Пен Мючуъл Билдинг“.

Мафиотът бе решил да не изпуска от поглед Биано. Каза му, че трябва да остане при него. Не искал Биано да изчезне като доктор Сътън.

Биано отиде в другата стая и легна на дивана. Вторачи се в тавана и се опита да си представи ужилването за последен път. От спалнята се разнасяха стенанията и въздишките от някакво порно. Погледна към Томи и видя, че мафиотът е свалил ципа на панталона си и двете му ръце са между краката.

Биано затвори очи, за да не гледа тази отвратителна картина. Налагаше се да остане с Томи до сутринта.