Стивън Канел
Мошеникът (10)

9.
Информационният източник

В неделя вечерта Виктория отиде с колата до Трентън. Беше уведомила областната прокуратура, че си взима отпуск. В понеделник възнамеряваше да спи до късно, но както винаги се събуди в шест. Изкъпа се. Облече джинси и фланелка, грабна морскосиньото си сако и излезе да закуси.

В десет часа тя седеше сама на една пейка в Бромли Парк и гледаше как птиците кръжат наоколо, опитвайки се да откраднат по някоя троха от сандвич, изхвърлен в кошчето за отпадъци. Не знаеше какво да прави. Беше решила да докаже, че братята Рина са убили Карол, Тони и Боби, но беше специалист по тъжбите, а не по криминалните разследвания. Зачуди се дали да не наеме Рубен Диксън, пенсиониран детектив от отдел „Убийства“, с когото се бе сприятелила. Той беше способен, методичен и не се страхуваше да рови в дълбокото, но беше възрастен и страдаше от артрит. Едва ходеше, когато го видя последния път. Виктория имаше няколко хиляди долара в банковата си сметка. Можеше да ги използва, за да го наеме. Мислеше, че още пази номера на домашния му телефон от времето, когато работиха заедно по един случай, точно преди Диксън да се пенсионира. Тя се накани да стане, когато един малък териер се приближи и седна пред нея. Виктория го погледна и каза:

— Здрасти, сладурче.

Кучето скочи на коленете й и я близна по брадичката. Тя се засмя и го почеса зад ушите. Сетне изведнъж териерът захапа чантата й и хукна из парка.

— Стой! Ела тук! — изкрещя Виктория, скочи и се втурна след него.

Кучето нахлу в дамската тоалетна. Виктория влезе вътре и тръшна вратата. Териерът се появи от кабинките и пусна чантата в краката й.

— Лошо куче — скара му се тя и погледна в чантата си. Портмонето й го нямаше. — Негодник! Малък крадец, какво направи с портмонето ми?

В същия миг от една от кабинките излезе Биано Бейтс. В едната си ръка държеше портмонето, а в другата — документите по делото Рина.

— Не е най-умното на света, но го бива да краде. По-добре е, отколкото да влезеш с взлом в нечия къща. Не носиш много пари в брой, а?

— Знаеш ли какво ще ти кажа?

— Какво?

— Не съм срещала по-голям задник от теб.

— Благодаря за комплимента. Нуждая се от твоята помощ. Мисля, че искаме едно и също.

— Едва ли.

Биано Бейтс изглеждаше съвсем различен от мъжа, с когото бе разговаряла в ресторанта. Онзи човек беше несигурен и объркан, а този владееше положението и беше самоуверен. Явно бе забележително добър актьор. Виктория реши, че не трябва да му вярва дори за миг.

— Знам, че Карол е била твоя приятелка. По телевизията видях колко много държиш на нея…

— Я зарежи подмазването.

— Уж си добър адвокат, пък не изслушваш хората.

— Това е, защото говориш глупости.

— Ще отмъстя на Джо и Томи Рина за убийството на Карол. Но за да го направя, ми е необходима информация. Откраднах документите ти, защото мислех, че писмените показания, които си взела, ще са там. Сгреших. Искам да разбера къде са парите на онези типове и какъв бизнес въртят.

— Надявам се, че се страхуват от мен — гневно каза Виктория.

— Не искам да те обиждам, Вики, но те не се страхуват от теб. Ти имаше възможност, но я пропиля. Сега е мой ред. Ще съсипем онези двама мафиоти. От теб ми трябва само един-два часа информация.

— И как точно смяташ да съсипеш Томи и Джо Рина? — леко заинтригувана попита тя.

— Мисля да принудя Томи да свидетелства против Джо и да даде показания за убийствата в Трентън.

— Ти си луд.

— Нима? — усмихна се той.

— Да. Томи и Джо са братя. Томи боготвори по-малкия си брат. Защитава го още от училище. Никога няма да свидетелства срещу него. Това няма да стане.

— Не мисля, че взаимоотношенията им са били изложени на достатъчно голямо изпитание.

— И ти ли ще ги изложиш на изпитание?

Виктория беше убедена, че Биано Бейтс й губи времето. По-добре беше да опита с възрастния детектив, страдащ от артрит.

— Знаеш ли какво е общото между набелязаната жертва и боса на мафията?

— Какво?

— Алчността. Измамата не може да се осъществи без алчност. Ще подхвърля няколко килограма сурово месо между онези два ротвайлера и ще видя какво ще стане.

— Ти си Франк Лемей, нали? — попита тя, рязко сменяйки темата на разговора. — Тебе пребиха на паркинга пред извънградския клуб край Грийнсбъро.

— Да. За съжаление това бях аз. — Той се вторачи в нея. — Можем да го направим заедно. Заради Карол. — И после каза първото нещо, което я трогна. — Аз я обичах, Виктория. Тя беше единственият ми приятел на този свят.

Очите му бяха тъжни. Виктория видя колко са силни чувствата му към Карол.

— Ще принудя Томи Рина да свидетелства срещу Джо — заяви Биано толкова гневно, че тя се запита дали наистина ще успее да го стори. — От теб искам само малко информация.

— Но защо да ти помагам? Ти бягаш от закона. Ако ме хванат, могат да ми отнемат адвокатските права или да ме хвърлят в затвора.

— Това е цената да си върнеш тези неща — отговори той и вдигна документите.

— Грешиш, приятел. Те вече не ми трябват… Реших да се откажа.

— Добре, тогава ще споделим вината за Карол. Тя искаше да даде показания заради мен, но ти се провали с охраната. И двамата дължим компенсация.

Виктория не каза нищо. Главата й беше пълна с въпроси без отговори.

— Ти си чела сведенията за мен… Не се шегувам, като се стигне до такива неща. Ще настроя онези две акули един срещу друг, но ми трябва информация. Не мога да осъществя играта, ако не знам разположението на силите. Необходима ми е ясна картина на тяхното лично и финансово положение, за да ги сразя.

Двамата стояха в тоалетната, която вонеше на урина и на дезинфекционни препарати, и взаимно се преценяваха. Накрая Роджър наруши напрежението, като излая пронизително.

— Какво ще спечеля, ако ти помогна? — попита Виктория.

— Удовлетворение. Ще знаеш, че си помогнала за разобличаването на онези типове. Заради Карол.

Изведнъж тя разбра какво иска. Погледна Биано Бейтс, после кучето и рече:

— Удовлетворението не е достатъчно. Ако ще правиш номер на онези мръсници, искам да участвам в него.

Тези думи го завариха неподготвен.

— Това не е в твоя стил, Виктория. Ти си обсебена от целта си. Това е хубаво за един прокурор, но ужасно за измамника. Понякога в измамата трябва да правиш всичко в обратен ред… Да задържаш, като пускаш; да увеличаваш, като намаляваш и да умножаваш, като делиш. Няма да можеш да го сториш.

— Не се интересувам от оценката ти за мен. Факт е, че аз знам всичко за фамилията Рина, какъв е бизнесът им, къде са скрити приходите им от хазарта, кои са съдружниците им, дори къде живеят любовниците им… цялата смърдяща глава чесън. Ако искаш да научиш тези неща, това е условието ми.

— Не мога — бавно изрече той.

— Тогава няма да получиш нищо. Можеш да хвърлиш онези документи в кошчето, ако желаеш.

Настъпи дълго мълчание в оскъдно осветената тоалетна. После Виктория се обърна и тръгна.

— Добре — каза Биано, — но ако те взема със себе си, ще стоиш настрана. Ти си само информационен източник.

— Начукай си го — ядоса се тя. — Идваш при мен, заливаш с портокалов сок най-хубавия ми костюм, открадваш документите по делото и се правиш на половин дузина хора… Господи, имаш повече самоличности от Сибила! Не, по дяволите! Карол беше и моя приятелка. Ще ме вземеш със себе си, защото съм ти необходима. За останалото ще преговаряме по пътя.

— Това не е съдебна зала, Вики. Тук няма правила. Никакви правни норми, към които да се придържаш, нито решения или контрарешения и съдия за рефер.

— Да или не?

Биано видя пламъка в очите й. Тя стоеше пред него предизвикателна и красива. Не разбра кое от тези две качества го накара да вземе решение. Само знаеше, че в този миг земята под краката им се разтресе.

— Утре сутринта в шест бъди в мотела. Но първият път, когато поискам нещо и ти не ми го дадеш, ще те оставя на пътя.

— Само опитай.

Биано мина покрай нея и излезе от тоалетната.

— Хей — извика тя, — няма ли да ми върнеш портмонето?

Ядосан, Биано й го хвърли и пусна документите по делото Джо Рина в металния контейнер за отпадъци до мивката. Свирна на Роджър, но териерът не отиде при него. Биано се върна в тоалетната и видя, че кучето гледа Виктория така, сякаш е Дева Мария.

— Хайде, Роджър. Утре ще можеш да й се лигавиш.

Териерът тръгна след него без желание.

— Задник! — каза Виктория, сетне излезе от тоалетната, без дори да поглежда папките, които съдържаха най-унизителното за нея юридическо поражение.