Мери Хигинс Кларк
Сърце назаем (9)

8.

Докато Алис Милс слизаше от автобуса на една пряка от съда, Емили препрочиташе бележките си за разговора с Били Трайън и Джак Розен — следователите, работили по случая „Натали Рейнс“. Те бяха в прокурорския екип, приел обаждането от полицията в Клостър, след като намерили Натали мъртва в дома й.

Трайън и Розен сега седяха срещу нея. Щом ги погледнеше, Емили тутакси долавяше контраста в реакциите им. Джак Розен, трийсет и шест годишен, висок метър и осемдесет, със стройно тяло, къса руса коса и интелигентно изражение, беше находчив и старателен следовател. Сработиха се добре преди няколко години, когато имаха общ случай в Отдела за непълнолетни престъпници. За разлика от някои свои колеги, включително и от Били Трайън, Розен, изглежда, не възразяваше да има жена за началник.

Трайън обаче не беше замесен от същото тесто. Емили и други жени в службата неизменно долавяха едва прикриваната му неприязън. Всички се дразнеха от факта, че като братовчед на прокурор Тед Уесли, срещу него никога нямаше оплаквания, дори и да бяха напълно заслужени.

Емили не оспорваше, че е добър в работата си. Публична тайна обаче бяха методите му за изтръгване на показния често прекрачваше границата на допустимото. През годините не един и двама подсъдими гневно отричаха да са давали уличаващите ги показания, които той изнасяше под клетва в съда. Емили разбираше, че подобни оплаквания има срещу всеки следовател, но при Трайън те надхвърляха приемливия брой.

И пак той се оказа следователят, откликнал пръв ма искането на Истън да говори с някого от прокуратурата, след като го арестуваха за обира.

Емили се надяваше неодобрението, което изпитва към Трайън, да не е изписано на лицето й, докато го наблюдаваше как седи отпуснат на стола. С обветрено лице, небрежно поддържана коса и вечно полупритворени очи, той изглеждаше по-стар от своите петдесет и две години. Беше разведен и имаше подчертана слабост към нежния пол. Емили знаеше, че някои жени извън службата определено го намират за привлекателен. Неодобрението й нарасна след приказките му, че не е достатъчно жилава, за да се справи с този случай. След като проучи досието, тя трябваше да признае, че той и Розен са си свършили чудесно работата както при описанието на местопрестъплението, така и при разпита на свидетелите.

Без да се впуска в излишно любезничене, тя отвори папката пред себе си и подхвана делово:

— Майката на Натали Рейнс ще пристигне след малко. Прегледах докладите ви и първоначалните й показания пред вас в деня, когато Натали е починала, както и писмените й показания няколко дни по-късно. — Погледна двамата мъже. — Първата й реакция е абсолютен отказ да повярва, че Грег Олдрич може да има нещо общо със случилото се.

— Така е — потвърди тихо Розен. — Госпожа Милс сподели, че обича Грег като син и дори умолявала Натали да се върне при него. Според нея Натали работела прекалено много и трябвало да отделя повече време за личния си живот.

— Човек би очаквал, че ще иска да го убие — обади се Трайън саркастично. — Вместо това тя се притесняваше за него и за хлапето му.

— Тя е разбирала раздразнението на зет си — обърна се Розен към Емили. — Разпитаните приятели единодушно определиха Натали като работохолик. Иронията е, че евентуалната подбуда за убийството би предизвикала симпатиите на съдебните заседатели към Олдрич. Дори собствената му тъща го съжаляваше. Въобще не вярваше, че той го е извършил.

— Кога за последен път някой от вас е говорил с нея? — попита Емили.

— Потърсихме я точно преди изявленията на Истън да се появят във вестниците. Не искахме публикациите да я заварят неподготвена. Тя остана истински шокирана. Преди това позвъни няколко пъти да пита има ли развитие в разследването — уточни Розен.

— Старицата искаше да разговаря с някого — намеси се Трайън с безразличен тон. — Затова ние си говорехме с нея.

— Много мило от ваша страна — подигравателно подхвърли Емили. — Виждам в показанията, че госпожа Милс е говорила за съквартирантката на Натали — Джами Ивънс, убита в Сентрал Парк петнайсет години преди това. Питали сте я дали смята, че има нещо общо между двата случая.

— Заяви, че е невъзможно — отвърна Трайън. — Натали не познавала приятеля на съквартирантката си. Знаела само, че е женен и се развежда. Натали настоявала съквартирантката и да се раздели с него, защото той очевидно я подвеждал. Казала и че го е видяла веднъж на снимка, която пък изчезнала при убийството на Джами. Затова смятала, че е възможно да има някаква връзка, но детективите, работещи по случая, не го сметнали за вероятно. По онова време имало серия от нападения в парка. Портфейлът на Джами Ивънс лежал на земята, но кредитните карти и парите липсвали. Часовникът и обиците й — също. Според ченгетата е оказала съпротива при нападението и затова е умряла. Така и не разбрали кой е приятелят й, а и случаят останал неразкрит.

Телефонът иззвъня. Емили вдигна слушалката.

— Госпожа Милс е тук — докладва секретарката.

— Добре. Ще я приема веднага.

Розен се изправи и каза, че ще я доведе.

Трайън не помръдна и Емили го изгледа втренчено.

— Ще ни трябва още един стол. Имаш ли нещо против да донесеш?

Трайън се надигна неохотно.

— Наистина ли ти трябваме и двамата? Довършвам доклада по случая „Карън“. Не вярвам мама да съобщи нещо изненадващо.

— Казва се госпожа Алис Милс. — Емили не си даде труд да прикрие раздразнението си. — Ще ти бъда благодарна, ако си малко по-любезен.

— По-спокойно, Емили. Нямам нужда от инструктаж. — Погледна я право в очите. — И не забравяй, че съм работил в тази служба, когато ти си била в трети клас.

Влизайки с Алис Милс, Розен се размина на вратата с Трайън. Емили мигом съзря тъгата по лицето на възрастната жена, лекото потреперване на брадичката. Направи й впечатление, че костюмът й е прекалено широк. Изправи се да се представи и изрази съболезнованията си, а после я покани да седне. Обясни й, че тя ще води делото и ще направи всичко възможно да осъди Грег Олдрич, за да възтържествува справедливостта.

— И, моля те, наричай ме Емили — завърши тя.

— Благодаря — промълви госпожа Милс. — Трябва да ти кажа, че хората от твоята служба се държат изключително мило. Ще ми се да можеха да върнат дъщеря ми.

В съзнанието на Емили се мярна образът на Марк, когато се сбогува за последен път с нея.

— Ще ми се и аз да можех да я върна — промърмори тя, като се надяваше лекото треперене на гласа й да не се долавя.

През следващия час, без да бърза, Емили уточни показанията на Милс, дадени преди две години. За нейна изненада скоро стана ясно, че майката на Натали все още се съмнява във вината на Грег Олдрич.

— Когато ми казаха за Истън, бях покрусена и съсипана, но поне беше облекчение да узная истината. Но колкото повече чета за този тип, толкова повече се чудя.

Ако и съдебните заседатели разсъждават така, ще се проваля, помисли си Емили. Премина към следващия въпрос, който искаше да обсъдят.

— Госпожо Милс, съквартирантката на Натали, Джами Ивънс, е била убита в Сентрал Парк преди много години. Натали е смятала, че извършителят може да е мистериозният мъж, с когото Джами се е срещала.

— И Джами, и Натали вече ги няма — поклати глава Алис Милс, като с усилие сдържаше сълзите си. — И двете са убити… Кой можеше да си представи такава трагедия? — Избърса очи с книжна кърпичка и продължи: — Натали грешеше. Видяла снимката в портфейла на Джами веднъж, но това било поне месец преди убийството. Възможно е самата Джами да я е изхвърлила. Според мен Натали реагира така, защото изпитваше онова, което аз изпитвам в момента. С Джами бяха изключително близки. Имаше потребност да обвини някого, да го накаже за смъртта й.

— Както вие искате да накажете Грег Олдрич? — попита Емили.

— Искам да накажа убиеца й, който и да е той.

Емили извърна глава, за да не гледа болката по лицето на възрастната жена. Ненавиждаше тази част от работата си. Даваше си сметка, че вълнението й при вида на страданията на близките на жертвата я мотивира да се представи възможно най-добре в съда. Неизвестно защо днес мъката, на която ставаше свидетел, докосна душата й по-силно от всякога. Разбираше колко безполезно е да се опитва да утеши тази майка с думи.

Но мога да й помогна, като докажа не само на съдебните заседатели, но и на нея, че Грег Олдрич е виновен за смъртта на Натали и заслужава най-строгата присъда — доживотен затвор без право на обжалване.

После направи нещо неочаквано за себе си. Когато Алис Милс се надигна да си върви, тя се изправи, заобиколи бързо бюрото и я прегърна.