Мери Хигинс Кларк
Сърце назаем (23)

22.

Ричард Мур не се съмняваше, че в деня, когато Грег Олдрич ще дава показания, Емили ще отиде рано в кабинета си. Затова я чакаше още от седем сутринта. Беше петък, трети октомври.

Щом го зърна, Емили се досети каква е причината за посещението му. Покани го в кабинета си и предложи да донесе кафе.

— Ако е току-що направено, става за пиене — увери го тя. — Но ако очакваш да е като в „Старбъкс“, ще се разочароваш.

Мур се усмихна.

— При такава препоръка не знам дали ще устоя, но благодаря, Емили. — Усмивката му изчезна така бързо, както се появи. — Това, което ще кажа сега, остава между тези четири стени, съгласна ли си?

— Да, но зависи какво ще ми кажеш.

— Клиентът ми твърди, че е невинен. Не знае, че съм при теб в момента, и ще побеснее, ако разбере. Ето питането ми: важи ли още предложението за споразумение извън съда и двайсетгодишна присъда?

Образът на Грег Олдрич, блед и разтреперан, се мярна в съзнанието й, но тя бързо тръсна глава.

— Не, Ричард — отвърна натъртено. — На този етап, по ред причини, вече не важи. Като начало, ако Олдрич беше приел споразумението преди месеци, нямаше да карам майката на Натали да преживява целия този стрес и да дава показания.

Мур кимна бавно, сякаш очакваше подобен отговор.

Давайки си сметка колко гневно звучи, Емили подхвърли:

— Изчакай да си взема кафе. Машината е в дъното на коридора. Ще се върна след секунда.

Когато се върна, се постара в тона й да няма емоции.

— Ричард, знаеш каква подготовка тече, за да влезе едно дело в съда. Работя извънредно от месеци и въпреки това ми се натрупаха доста други дела, които чакат да им обърна внимание. На този етап искам делото да бъде решено от съдебните заседатели.

Ричард Мур се изправи.

— Добре, разбирам. И повтарям: Грег Олдрич не знае за посещението ми. Кълне се, че е невинен, и иска съдебните заседатели да го оправдаят. Не, не да го оправдаят, а направо да го реабилитират.

Да го реабилитират, смая се Емили. Трябва да е полудял. Най-добре да се моли поне един съдебен заседател да му повярва и това да им попречи да вземат единодушно решение. Така поне ще си осигури още няколко месеца на свобода преди втория процес. Без капка сарказъм тя сподели:

— Искрено се съмнявам, че тези, или които и да било други съдебни заседатели, ще реабилитират Грег Олдрич.

— Може да се окажеш права — отвърна Мур мрачно. — На вратата се обърна. — Признавам, че Истън се представи по-добре, отколкото очаквах. И нямам нищо против да ти кажа, че и ти се справи чудесно.

Ричард Мур не беше от хората, които хвалят без мярка. Искрено доволна, Емили му благодари.

— И, Емили — добави той, — каквото и да стане, ще се радвам, че всичко това скоро ще свърши. Наистина много тежък случай.

Не изчака тя да отговори.