Мери Хигинс Кларк
Сърце назаем (71)

70.

Зак изключи телевизора, след като репортажът за него свърши. Видя фоторобота, който поразително приличаше на него, и се ужаси. Осъзна колко е опасно да остава тук и минута повече. Беше забелязал, че мъжът на рецепцията разполага с малък телевизор и очевидно не е претрупан с работа. Ако е бил на рецепцията в шест часа, няма начин да не е гледал новините. Или вече си е у дома, пак пред телевизора. Където и да е, ако види отново фотопортрета, дори неговият флегматичен мозък ще заработи.

Ванът стоеше паркиран близо до рецепцията. За щастие мъжът не го попита за номера на колата, когато го регистрираше. Ако полицията стигне дотук и заразпитва, някой можеше да им каже цвета на вана и годината на производство, но надали и регистрационния номер.

Трескаво обмисляйки възможностите си, Зак реши да спусне щорите, да остави някоя лампа да свети и да изчезне. Поне до утре това щеше да създаде впечатлението, че още е тук.

Беше бесен, че мъжът го видя. В противен случай щеше да остане в бунгалото поне няколко седмици. Най-добре бе да се прехвърли в Северна Каролина, да намери къде да отседне и след няколко месеца, когато дирята не е толкова гореща, да се върне в Глен Рок, за да се погрижи за Емили.

Но нещо отново му подсказа, че късметът му се изчерпва. Където и да отидеше, рискуваше полицейска кола със запалени светлини и пусната сирена да се появи зад него и да го принуди да отбие от пътя.

Припомни си как при развода с Шарлот тя убеди съдията да й припише неговата къща. Сети се за Еми и Уилма и колко добре се държа с тях, но и двете го изоставиха.

Емили вече трябваше да е наясно, че я е шпионирал и е претърсвал къщата й. Надяваше се да се досети защо е оставил подслушвателната уредба в кухнята на къщата си: неговото послание до нея, че ще се върне.

Представяше си какво става там сега. Емили е поискала дежурен полицай, в случай че той отново се появи. Но кой е казал, че няма да се видят на друго място?

Не бе извадил нищо от вана. Реши да кара на север през Ню Джърси, за да стигне до Ню Йорк и да намери мотел по затънтените места на път за Олбани. Хрумна му нещо, което го зарадва.

Миналата седмица бе взел елегантната нощница на Емили. Очевидно не беше носена. Няма да е зле да я облече поне веднъж, помисли си той.

Щеше да й я сложи, когато я убие.