Мери Хигинс Кларк
Сърце назаем (11)

10.

В края на седмицата преди процеса Емили оценяваше с умерен оптимизъм подготовката си като „добра“. Лятото се стопи неусетно. През юли тя успя да вземе седмица отпуска и гостува на баща си и съпругата му Джоан във Флорида. Прекара пет дни през август с брат си Джак и семейството му в Калифорния.

Беше чудесно да ги види отново, но мислите й бяха постоянно заети с предстоящия процес. През юли и август старателно разпита осемнайсетте свидетели, които щеше да призове, и знаеше показанията им почти наизуст.

Заетостта около подготовката на процеса успя да притъпи леко мъката по Марк. Той все още ужасно й липсваше, но тя вече не се измъчваше по десетина пъти на ден с мисълта: „Ако беше останал жив, ако беше останал жив…“

Сега, когато се срещаше с потенциалните свидетели, единствено Грег Олдрич завладяваше съзнанието й. Случваше се най-вече когато изслушваше приятелите на Натали. От тях научи колко зле се е чувствала тя, защото всеки ден получавала поне по едно обаждане или съобщение от Грег с гореща молба да даде шанс на брака им.

— Виждала съм я няколко пъти да избухва в сълзи — гневно сподели Лайза Кент, близка нейна приятелка. — Много държеше на него. Дори смятам, че го обичаше. Но просто бракът им не се получи. Тя се надяваше да го задържи като свой импресарио, но бързо осъзна, че е прекалено емоционален по отношение на нея и постоянните контакти само ще усложнят нещата.

Емили разбра, че от Лайза ще излезе добър свидетел.

Късно в петък следобед, три дни преди началото на процеса, Тед Уесли я повика в кабинета си. Изглеждаше доста въодушевен.

— Затвори вратата — нареди той. — Имам да ти казвам нещо.

— Чакай да се сетя. Имаш новини от Вашингтон.

— Обадиха ми се преди петнайсет минути. Ти си първата в службата, на която казвам. Утре президентът ще обяви, че ме номинира за главен прокурор.

— Тед, това е чудесно! Каква чест! Никой не го заслужава повече от теб.

Тя искрено се радваше за него.

— Да не избързваме. Сенатът ще се произнесе през следващите няколко седмици. Донякъде съм доволен, че стана така. Ще ми се да съм тук, докато трае процесът срещу Олдрич. Искам да видя как ще бъде осъден.

— И аз. Голям късмет е, че Истън си спомня толкова много подробности от всекидневната на Грег Олдрич. Дори с досието на Истън, не виждам как Мур ще даде правдоподобно обяснение.

— Разполагаш и с обаждането от мобилния телефон на Олдрич на мобилния на Истън. Недоумявам какво би обяснил Мур и за него. — Уесли се облегна назад в стола. — Емили, длъжен съм да призная, че когато ти дадох случая, тук имаше известно недоволство. Но аз го направих, защото смятам, че си готова, и съм сигурен, че ще се справиш в съда.

Емили се усмихна печално.

— Ако можеш да ми кажеш как да преобразя Джими Истън във вдъхващ доверие свидетел, ще съм ти изключително признателна. Купихме му тъмносин костюм за процеса, но и двамата знаем на какво ще прилича: същинска риба на сухо. Когато говорих с него в затвора, забелязах, че боята за обувки, с която си беше намазал косата, избледнява, но това не подобрява особено външния му вид.

Уесли свъси замислено вежди.

— Емили, не ме интересува как ще изглежда Истън. Разполагаш с позвъняването на Олдрич до него и с описанието на всекидневната. Дори Истън да не се представи добре, тези два факта не могат да бъдат променени.

— Тогава защо Мур настоява за съдебен процес? Категорично отказа извънсъдебно споразумение, дори когато Истън се появи в картинката. Просто не знам какво цели, а и се съмнявам, че Истън ще издържи при кръстосания разпит на Мур.

— Съвсем скоро ще разберем — отвърна Уесли с необичайно мек тон.

Емили долови промяната и сякаш прочете мислите му. Започва да се притеснява, че Олдрич ще бъде оправдан, каза си тя. Това няма да е провал само за мен. Ще решат, че грешно е преценил, като ми е прехвърлил случая. Няма да е добре за него, особено преди дебата в Сената за високия пост.

Тя поздрави Уесли още веднъж за номинацията и си тръгна.

Рано сутринта обаче отново препрочиташе бележките по делото в кабинета си бе прекарала по-голямата част от уикенда там.

Да е жив и здрав Зак, помисли си тя няколко пъти през почивните дни. Сети се колко неохотно бе склонила в началото да е нещо повече от любезна съседка с него. Сега му беше благодарна, че храни и разхожда Бес. Той го правеше дори през кратките й ваканции — твърдеше, че е излишно да дава кучето в приют.

— Станахме приятели — сподели Зак по неговия стеснителен начин. — Тя ще е в добри ръце.

Но в неделя, когато се върна вкъщи в десет вечерта, Емили завари Зак да седи в остъклената част на верандата с Бес в скута и да гледа телевизия.

— Просто си правим компания — обясни той усмихнат. — Реших, че си на вечеря с приятели.

Емили понечи да обясни, че си е занесла сандвич и плод в службата, защото се е наложило да работи до късно, но се спря. Не му дължеше никакво обяснение. В този момент ясно си даде сметка какво точно става: Зак бе самотник и сега несъзнателно насочваше вниманието си от Бес към нея.

Обзе я смразяващо чувство и тя дори потрепери.