Мери Хигинс Кларк
Сърце назаем (79)

79.

Зак реши да изчака късния следобед, за да хване автобус за Ню Йорк. Знаеше, че автогарата гъмжи от полицаи под прикритие, които търсеха в тълпите известни престъпници. Най-добре да пристигне там в часа пик.

Обядва в мизерния ресторант на мотела. Приключваше, когато влязоха шестима мъже. От шумния и оживен разговор подразбра, че се събират, за да отидат на обявената за пет часа сватба наблизо. Вероятно всички са отседнали тук, помисли си той. Добре, че се махам. Беше убеден, че двама го наблюдават, докато плаща и излиза от помещението.

Отвън видя колите — бяха паркирани от двете страни на вана. Още една грижа. Не бе изключено някой да се сети, че е виждал автомобила. Сигурно вече го издирваха.

Зак беше с кожено яке, кафяви панталони и шапка. Вероятно така щяха да го опишат на полицията.

Напускайки мотела, той носеше в малък сак парите си, фалшивите документи за самоличност, мобилните телефони с предплатени разговори, джинси, суитчър с качулка, кецове и сива перука.

Пристигна на автогарата в шест и петнайсет. Както предполагаше, там гъмжеше от хора. Отиде в мъжката тоалетна и в една от кабинките се преоблече. После се отправи към автобуса за Глен Рок. Пристигна в седем и половина. Пристегна качулката на главата си. Сивата перука лепнеше по лицето му от дъжда, но пък по улиците нямаше много хора. Чудесно.

Емили, Емили, готова или не, аз идвам.