Мери Хигинс Кларк
Сърце назаем (16)

15.

Поради дългогодишното си приятелство с Грег, а и защото забележката на Кати го жегна, Майкъл Гордън очакваше да се обвърже емоционално с процеса на щата Ню Джърси срещу Грег Олдрич. Не очакваше обаче да изпитва почти фаталистичното усещане, че Грег е виновен и ще бъде осъден за убийството на Натали.

Както предполагаше, делото привлече вниманието на цялата нация. Натали беше голяма звезда на Бродуей и бе номинирана за наградата на Академията. Читателите на таблоидите, в които се разказваше за живота на знаменитостите, познаваха Грег, който почти постоянно присъстваше на събиранията на звездите. След смъртта на Натали той стана прицел на папараците. Приписваха му връзка с всяка звезда, която придружаваше на парти.

Заглавията на клюкарските издания не преставаха да повтарят, че в случая със смъртта на Натали той е заподозрян.

Майкъл знаеше на какво огромно внимание ще бъде обект Грег по време на процеса. Но към това се прибави неочакван елемент: вестникарските статии отделяха не по-малко място на младата и красива Емили Уолъс и на умелия начин, по който градеше обвинението си срещу Олдрич.

Като бивш защитник, Майкъл съзнаваше, че Емили затваря вратата пред възможността Натали да е била убита при случайно нападение. Следователите от нейната служба — Били Трайън и Джак Розен — бяха добри свидетели: отговаряха акуратно и сбито на въпросите й.

Според показанията им нямало признаци за насилствено нахлуване в дома на Натали Рейнс. Системата за сигурност не била пипана. Професионален крадец можеше да отвори малкия сейф в дрешника на Натали с отварачка за консерви, но нямаше следи от нещо подобно. Уликите сочеха, че убиецът е излязъл през задната врата, притичал е през двора и залесената част зад него, а оттам — на съседната улица. През нощта беше валяло и те смятаха, че е носил някакво покритие върху обувките, защото не успяха да свалят свестен отпечатък от двете видими следи по меката трева. Номерът на обувките беше между четирийсет и три и четирийсет и пет.

Грег Олдрич носеше номер четирийсет и четири.

Данните от алармената система бяха предоставени като улика. За последен път била включена в петък, 13 март, в четири следобед. В единайсет и половина същата вечер била изключена, уточни специалистът, и така и не била включена отново следователно не е действала през уикенда, както и в понеделник сутринта, когато Натали е била убита.

Майка й, Алис Милс, даде показания от свидетелската скамейка. От тях стана ясно, че Натали държала резервен ключ в изкуствен камък в задния двор на къщата в Клостър.

— Грег знаеше за камъка — заяви тя под клетва. — Именно той го купи на Натали. Когато живееха заедно, тя постоянно губеше или забравяше ключа за апартамента. Затова, когато се премести в Клостър, той я посъветва да държи резервен ключ някъде, иначе рискува да прекара някоя нощ навън.

Не включиха в протокола следващата реплика на Алис Милс, но всички в съдебната зала я чуха. Хлипайки и с насълзени очи, тя се обърна към Грег:

— Винаги си бил много грижовен към Натали. Кога се промени толкова много? Кога я намрази толкова, че да постъпиш така с нея?

Следващият свидетел, продавач от „Брукстоун“, представи копие на касова бележка, от която личеше, че Грег е платил за камъка с кредитна карта.

Съдебният лекар даде показания безизразно и точно. От положението на тялото съдеше, че Натали Рейнс е била нападната в момента на влизането й в кухнята. Подутина на тила подсказваше, че е била сграбчена и повалена на пода, където е простреляна отблизо. Куршумът минал на милиметри от сърцето. Причината за смъртта бе вътрешен кръвоизлив.

— Щеше ли да бъде спасена, ако беше получила медицинска помощ непосредствено след като е била простреляна? — попита Уолъс.

— Без съмнение.

Същата вечер дискусията в „Съдилища“ се въртеше около Емили Уолъс.

— Начинът, по който тя изгледа Олдрич след последния въпрос към съдебния лекар, беше чист театър — изкоментира Питър Ноулс, пенсиониран прокурор. — Всъщност искаше да каже на съдебните заседатели, че след като е застрелял Натали, Олдрич все пак е могъл да я спаси. Вместо това я е оставил да кърви до смърт.

— Не съм съгласен — прекъсна го Брет Лонг, психолог-криминалист. — Защо ще я оставя така, с риск някой да влезе и да повика помощ? Олдрич, или който я е застрелял, е смятал, че с нея е свършено.

Майкъл мислеше абсолютно същото. Защо не го изрекох пръв, запита се той. Нима, защото не желая да окажа на Грег и най-малката подкрепа? Толкова ли съм сигурен, че е виновен? Вместо да се съгласи с казаното от Брет Лонг, той заяви:

— Емили Уолъс има способността да внуши на всеки съдебен заседател чувството, че разговаря лично с него. Всички сме наясно колко ефективно действа това.

В края на втората седмица от процеса поканиха зрителите да регистрират своето мнение дали Грег е виновен в уебстраницата на „Съдилища“. Откликнаха невероятно много хора и седемдесет и пет процента от тях смятаха, че е виновен. Един от гостите на предаването поздрави Майкъл за широкия отзвук и той се сети за горчивата забележка на Кати, че вероятно ще получи премия за отразяването на този процес.

С всеки изминал ден примката около Грег се затягаше, а Майкъл изпитваше все по-задълбочаващото се усещане, че не само е изоставил приятеля си, но дори насочва общественото мнение срещу него. Ами съдебните заседатели, запита се той. Законът им забраняваше да гледат новини, свързани с процеса, но колко от тях следяха предаването му всяка вечер и дали се влияеха от гласуването.

А Грег? Гледаше ли „Съдилища“? Необяснимо защо, Майкъл беше сигурен, че го гледа — и се питаше дали Емили Уолъс му въздейства по същия начин: някак обезпокоително тя напомняше на Натали.