Мери Хигинс Кларк
Сърце назаем (15)

14.

От момента, когато откри Натали, Сузи Уолш се превърна в знаменитост сред приятелите си. Многократно разказа как веднага се усъмнила, че нещо не е наред, щом видяла и вратата на колата, и вратата на гаража на Натали все още отворени, когато свършила работа. Зеели точно както и преди пет часа.

— Нещо ме накара да проверя вътре, макар да се опасявах да не ме арестуват за нахлуване — обясни тя леко задъхана. — А когато влязох, видях онази красива жена свита на пода, с подгизнала от кръв бяла жилетка. Уверявам ви, самата аз едва не умрях. Пръстите ми така трепереха, че когато набрах 911, не знаех дали съм успяла. А после…

Понеже знаеше, че полицията смята Грег Олдрич за заподозрян за това убийство и някой ден може би щяха да го обвинят, Сузи посети съда в окръг Бергън пет-шест пъти по време на криминални дела, за да разбере какво би било, ако някога я призоват за свидетел. Намери процедурата за вълнуваща. Направи й впечатление, че някои свидетели говорят прекалено много и съдията ги ограничава да отговарят само на въпросите, без да предлагат свои коментари. Съзнаваше, че ще й е трудно да го направи.

След две години официално обвиниха Грег Олдрич за убийството на Натали. Сузи веднага съобрази, че непременно ще я призоват за свидетел по делото. Тя надълго и нашироко обсъди с приятелките си как да се облече за съда.

— Има голяма вероятност да се появиш на първа страница на вестниците — предупреди я една от тях. — На твое място бих си купила хубав черен или кафяв костюм. Падаш си по червеното, знам, но е прекалено леконравно за свидетелската скамейка.

На разпродажба в любимия си магазин Сузи намери точно каквото търсеше: костюм с панталон в кафяво с дискретна тъмночервена нишка. Червеното не само беше любимият й цвят, но й носеше късмет. Обстоятелството, че в плата има червено, а кройката на костюма я правеше да изглежда по-стройна от обикновено, й вдъхваше увереност.

Но дори и така, и независимо, че предишния ден се подстрига и си направи косата със сешоар, Сузи усети как стомахът й се сви, когато я призоваха на свидетелската скамейка. Постави ръка върху Библията, закле се да говори истината, само истината и нищо, освен истината, и седна на стола.

Помисли си, че прокурор Емили Уолъс е изключително привлекателна и прекалено млада, за да води такова важно дело. Но предразполагаше с маниерите си и след няколко въпроса Сузи започна да се отпуска. Неведнъж и дваж разказвала случилото се на приятелките си, тя отговаряше с лекота на въпросите, без да се колебае.

Обясни, че влязла в гаража, забелязала чантата и куфара на Натали Рейнс в колата и почукала на кухненската врата. Като разбрала, че е отключена, влязла в помещението. Понечи да уточни, че няма навик да влиза без покана, но се спря. Отговаряй само на въпросите, напомни си тя.

После Емили Уолъс я подкани да опише какво е заварила в кухнята.

— Веднага я забелязах. Ако бях направила още две крачки, щях да се препъна в нея.

— Кого видяхте, госпожо Уолш?

— Видях Натали Рейнс.

— Жива ли беше?

— Да. Скимтеше като ранено котенце.

Сузи чу как някой изхлипа. Погледът й се стрелна към третия ред, където седеше жена, която разпозна от снимките във вестниците като лелята на Натали Рейнс. Възрастната дама грабна кърпичка от чантата си и я притисна към устните си. Изглеждаше съвсем измъчена, но не отрони нито звук повече.

Сузи описа как се обадила на 911, а после приклекнала до Натали.

— Цялата й жилетка беше подгизнала от кръв. Не бях сигурна дали ме чува, но понякога хора, които изглеждат в безсъзнание, всъщност чуват, когато им говориш. Затова й казах, че идва линейка и всичко ще е наред. В следващия миг тя спря да диша.

— Докоснахте ли я?

— Поставих ръка на челото й и я погалих. Исках да усети, че не е сама. Вероятно е била страшно уплашена. Болеше я и сигурно знаеше, че умира. Уверявам ви, аз бих била изплашена до смърт.

— Възразявам! — скочи Ричард Мур.

— Приема се — отреди съдията. — Госпожо Уолш, моля да отговаряте на въпросите без допълнителен коментар. Прокурорът да повтори въпроса.

— Докоснахте ли я? — попита Емили отново.

— Поставих ръка на челото й и я погалих — повтори Сузи предпазливо, изплашена от адвоката.

Но когато дойде ред на Мур, той й зададе само няколко въпроса и се държа много дружелюбно. Сузи изпита леко смущение, докато обясняваше, че почти винаги минава край дома на Натали Рейнс след работа, макар че така заобикаля целия квартал, за да стигне до магистралата. Забеляза, че някои хора в залата се усмихнаха на признанието й, че е запалена почитателка на Натали и е искала да я зърне дори за миг.

— Кога за последен път видяхте Натали Рейнс, преди да влезете в къщата й? — попита Мур.

— Както казах: видях я да слиза от колата си сутринта.

— Нямам повече въпроси — отсече Мур.

Сузи почти се разочарова, че всичко свърши. Докато се отдалечаваше от свидетелската скамейка, огледа добре Грег Олдрич. Изключително привлекателен мъж, помисли си тя. Разбирам защо красива жена като Натали Рейнс се е влюбила в него. Очите му имат такова тъжно изражение. Какъв лицемер само. Да му прилошее на човек.

Надяваше се да е видял презрителния поглед, с който го стрелна, преди да излезе от залата.