Нелсън Демил
Последният скок на лъва (34)

33

От НЙПУ бяха поставили униформено ченге точно пред вратата на единичната стая на Кейт. Всъщност половината от етажа беше охранявана зона и повечето пациенти бяха гости на НЙПУ или Изправителния департамент. Изписват ги в тапицирани вагони или катафалки. Интересно място.

Кейт не повдигна въпроса за нападението на Халил, но съм сигурен, че то занимаваше мислите й, а е най-добре травмата да не се потиска, а да се говори за нея.

— Видях видеозаписа на скока — казах й. Тя помълча известно време, после попита:

— Какво са успели да снимат?

— Трябва да го видиш сама. И да прочетеш доклада ми.

— Само не се надувай както обикновено — посъветва ме тя.

— Виждам, че се връщаш към старото си аз.

Тя се усмихна и хвана ръката ми.

— Знам, че спаси живота ми.

— Можем да поговорим за всичко това, когато се прибереш у дома — рекох аз.

„Или сега, ако искаш“.

Тя смени темата и се насочи към належащите въпроси. Подобно на Хедър, беше забелязала наедряването ми. Обсъдихме промените в статуса ми и нейния като охранявана личност, макар да не споменах, че може и да излизам на дълги разходки нощем.

Не споменах за двете убийства в Калифорния и за петте в Ню Йорк. Щях да го направя, но убийствата по принцип слагат край на разговорите, така че обсъдихме някои идеи, теории и възможни стратегии.

Кейт бе имала време и мотивация да мисли за всичко това и беше стигнала до същите заключения като мен и до които в крайна сметка стигнаха и Парези и Уолш: Халил е най-лошият тип човек за издирване — много добре обучен, дисциплиниран и мотивиран единак без близки съучастници, без приятели и семейство в района и без обичайни или предполагаеми места, където би могъл да се навърта.

Освен това Кейт бе съгласна, че Халил най-вероятно разполага с ресурси тук — с хора, които не са имали пряк контакт с него преди, но му осигуряват средства и информация.

Обсъдихме и възможността да е планирал някакви фойерверки за финално изпълнение.

— Може и да е така, но най-напред ще се погрижи за личните си работи, както миналия път — каза Кейт. Замисли се за момент. — Като Чип Уигинс. Някой погрижил ли се е за него?

— Всъщност да. Халил.

— О… Боже мой…

— Именно. Миналата седмица в Санта Барбара.

Разказах й за убийството на Чип Уигинс, без да й спестявам подробностите около обезглавяването му.

— Започва оттам, откъдето остави нещата. — Разказах й и за Фарид Мансур, американеца от либийски произход.

Тя кимна.

— Чип беше приятен човек.

— Халил определено е на друго мнение.

Разказах й и за убийството на Амир на Мъри Стрийт.

— Помниш, че миналия път Халил също видя сметката на таксиметров шофьор, нали?

Кейт кимна и заключи съвсем правилно:

— Той е в града.

Следващата й мисъл бе, че аз, Джон Кори, съм следващият, който най-вероятно ще има среща с Асад Халил — естествено, стига да го видя, че идва.

— Джон, охраната е денонощна, нали?

— Разбира се.

— Внимавай. И не предлагай да… примамиш Халил.

— Разбира се, че няма.

Беше време да й кажа за Гейб, но започнах по-отдалеч.

— Мислят, че Халил вероятно е взел на мушка Антитерористичната спецчаст, така че в списъка му може да има и други — Джордж Фостър, дори Винс или Том.

— Да, Халил вероятно разполага с известна информация за начина на действие и структурата на управление на службата. — Това я доведе до друга мисъл. — Гейб също. Той е от арабски произход и е в екипа Ловци на лъвове.

Хванах ръката й.

— Гейб е мъртъв.

Тя не отговори. Разказах й какво се е случило с Гейб, жена му и дъщеря му и отново не й спестих нито една подробност така и така скоро щеше да прочете докладите, но не й казах, че е убит с нейното оръжие.

— Полицията го нарича влизане с взлом или може би престъпление от омраза — завърших аз. — От следите на местопрестъплението се вижда, че Гейб е оказал съпротива.

Разказах й също за убийството на шофьора на лимузината недалеч от къщата на Гейб.

Кейт се загледа в тавана с насълзени очи. Накрая промълви:

— Какво са направили горките жени, че… да умрат по такъв начин?

Изглеждаше уморена и гласът й отслабваше.

— Ще те оставя да почиваш — казах й аз. Тя ме погледна.

— Измъкни ме утре оттук.

— Ще опитам.

Казах й, че ще се върна привечер, стига да мога. Целунахме се, след което отидох при сестрите и казах на дежурната, че госпожа Кори иска да бъде изписана на следващия ден.

Сестрата направи справка с картона си и ми съобщи, че госпожа Кори първо трябва да бъде подложена на медицински преглед. Освен това изписването й било маркирано.

— Тоест?

— Тоест това не е само медицинско решение.

— Тоест?

— Тоест трябва да уведомим определени хора, преди да бъде изписана.

Тоест Уолш или онзи, от когото получаваше заповеди, беше решил да остави специален агент Кейт Мейфийлд в Белвю, за да могат да я държат под контрол и по-далеч съпруга й, когото тя обичаше така много и когото ФБР й беше отмъкнало за едно специално поръчение, а именно — да играе ролята на жива стръв.

Хората от Федерал Плаза 26 и във Вашингтон понякога ме впечатляват с начина си на мислене. Казвам го всеки път, когато мислят като мен.

Сестрата нямаше да ми каже, а и едва ли имаше представа кои по-точно са въпросните „определени хора“.

— Вижте дали госпожа Кори не се нуждае от успокоителни — казах й аз, благодарих и си тръгнах.