Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Джон Кори (5)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Lion, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,7 (× 28 гласа)

Информация

Сканиране
ivelinbogomilov (2013)
Редакция
Краси (maskara)
Допълнителна корекция
hammster (2014)

Издание:

Нелсън Демил. Последният скок на лъва

ИК „Бард“, София, 2010

Редактор: Иван Тотоманов

Компютърна обработка: Десислава Господинова

История

  1. — Добавяне
  2. — Корекция

15

Продължих бдението си край леглото на Кейт. Държах я за ръката и търсех признаци, че излиза от упойка.

Телефонът ми беше на вибрация и за последния половин час имах три позвънявания, но ги оставих на гласовата поща.

Прослушах първото обаждане от Том Уолш, който каза:

— Научих от болницата, че Кейт е излязла от операция и е в интензивното. Радвам се да го чуя. Освен това разговарях със следовател Милър за издирването на Халил. Все още няма новини. Звъннах на Джордж Фостър, той разбира положението. — Направи пауза. — Като че ли не можем да открием Гейб. — Отново пауза. — Нито пък Чип Уигинс в Калифорния. Обади ми се.

Второто обаждане беше от Винс Парези, който в общи линии каза същото като Уолш за Гейб Хейтам, но добави:

— Малко съм загрижен за Гейб. Не можем да се свържем и с жена му. Изпращам патрулна кола до дома му в Дъгластън. Радвам се, че Кейт се справя. Обади ми се.

Аз също бях загрижен за Гейб Хейтам и семейството му. Теоретично всеки агент е достъпен денонощно и седем дни в седмицата по мобилния телефон или чрез текстово съобщение. Но ако не си на работа, може и да не проверяваш служебния си телефон толкова често, колкото би трябвало. Пък днес беше хубав неделен ден и може би Гейб бе отишъл със семейството си на плажа или в някой увеселителен парк. Или пък беше… мъртъв.

Колкото до Чип Уигинс, по време на срещата ни преди три години беше товарен пилот. Така че може би беше във въздуха. Или под земята.

Третото обаждане бе от следовател Милър, който ми съобщаваше, че колата и багажът ми са на паркинга на болницата, а ключовете са оставени на сестрите в интензивното.

Освен това инспектор Милър каза:

— Колата и багажът са чисти. Не открихме телефона на съпругата ви в стаята или в автомобила, а претърсването на мястото на приземяване все още не е дало резултат. Проверихме окръжното летище и открихме даден под наем Ентърпрайз на паркинга. Наемателят бил някой си Марио Роселини, но данните му във формуляра са фалшиви. Шарките от гумите на колата вероятно съответстват на следите при гората. Взехме латексови отпечатъци и се опитваме да направим сравнение. Колата е поставена под наблюдение. Освен това направихме справка в летището. Днес сутринта е кацнал един Сайтейшън, който отлетял тридесет или четиридесет минути след инцидента. Дестинацията му е неизвестна, не се знае дали е имал пътници. Не е оставен летателен план. В момента проверяваме това. Вашият човек Уолш не каза категорично дали вие сте разследващият агент по случая, но ми се обаждайте директно, ако ви трябва още нещо — допълни той и завърши с: — От болницата научих, че операцията на жена ви е минала успешно. Поне една добра новина.

Прибрах телефона в джоба си и се замислих за обаждането на следовател Милър. Беше повече от очевидно как се е измъкнал Асад Халил — по въздуха. Но накъде? Нямаше летателен план, така че би трябвало да е полет на късо разстояние и малка височина.

Другото интересно бе, че колегата ми, главен специален агент на ФБР Том Уолш, не ми беше съобщил тази информация. Но ако трябва да сме честни, не бях сигурен за хронологията на всички тези обаждания, нито кой с кого и кога е разговарял.

Отново насочих вниманието си към Кейт и се наведох към нея. Опитах да видя по лицето й някакъв признак, който да ми даде представа за умственото й състояние, но физиономията й не разкриваше нищо.

Доколкото знаех, има различни степени на умствено увреждане и трябваше да се подготвя за всичко от слабо до… каквото и да било.

 

 

Мина още половин час. Отбиха се няколко сестри, като една ми донесе кафе. Помолих за химикалка и бележник, за да мога да си водя бележки.

Използвах времето да си припомня подробно събитията отпреди три години и да се опитам да приложа този безрадостен опит към онова, което предстоеше. Искаше ми се Кейт да можеше да ми помага в това и бях сигурен, че щеше да има някои идеи, които да прехвърлим.

По едно време реших да се разходя в коридора, но ми се стори, че тя помръдва.

Загледах я внимателно. Тя помръдна глава, после видях дясната й ръка да потрепва. Понечих да натисна копчето за повикване, но реших да изчакам.

На всеки няколко минути помръдваше ръка или крак, а главата й се въртеше от едната страна на другата.

Наведох се и я докоснах по ръката.

— Кейт?

Тя отвори очи, но продължи да се взира в тавана.

— Кейт?

Тя обърна глава към мен и погледите ни се срещнаха.

— Кейт. Чуваш ли ме? Никаква реакция.

Тръбата за дишане не й даваше да говори, така че взех ръката й в моята и казах:

— Стисни ми ръката, ако ме чуваш.

След няколко секунди тя стисна ръката ми. Усмихнах се и попитах:

— Знаеш ли кой съм?

Тя впери поглед в мен, после кимна колебливо.

— Стисни ми ръката, ако знаеш защо си тук и какво ти се случи — казах.

Тя си дръпна ръката от моята.

— Кейт? Кимни, ако знаеш защо си тук.

Тя вдигна дясната си ръка и направи някакви неопределени движения, които приличаха на тремор или начало на пристъп. Посегнах към копчето, но после осъзнах, че се прави, че държи химикалка.

Грабнах химикалката и бележника от шкафчето и ги пъхнах в ръцете й:

Тя написа нещо, след което обърна бележника към мен. На него пишеше:

Защо ми задаваш тези тъпи въпроси?

Усетих как очите ми се пълнят със сълзи. Наведох се и я целунах по бузата.