Нелсън Демил
Последният скок на лъва (27)

26

Преди да започне с лошите новини, Том Уолш призова за минута мълчание за Гейб, жена му и дъщеря му. Хубав жест от негова страна и всички сведохме глави.

Не зная много мюсюлмански молитви, но знаех за какво Гейб би искал да се моля, затова се замолих да намеря Асад Халил и да го накарам да плати за делата си. Амин.

Няколко думи за Том Уолш. Той е млад за този пост — някъде на трийсет и пет — и Кейт твърди, че изглеждал доста добре, макар че по мое мнение прилича на онези зализани момченца, които можете да видите в рекламите за мъжко облекло.

Както можете да се досетите, от ФБР са загрижени за личния живот на агентите си и доколкото ми е известно, Том Уолш води изключително нравствен живот въпреки подозренията ми, че носи дамско бельо. Правилно се сетихте, просто се майтапя.

ФБР по принцип предпочита агентите му да са женени и с деца, но господин Уолш никога не се е женил, макар да има дългогодишна връзка с някаква юристка. Виждал съм по-добрата му половинка на няколко служебни събирания и веднъж в апартамента му. Двамата изглеждат добра партия — хладни, отчуждени, амбициозни и нарцистични. Не живеят заедно, но и да живееха, всеки от тях щеше да се нуждае от отделна спалня за егото си.

Минутата мълчание изтече и Том Уолш започна с:

— Открихме Чип Уигинс.

Тъй като добри новини нямаше, явно и тази бе лоша.

— Както и подозирахме, мъртъв — осведоми ни Уолш.

Значи пенсионираният офицер от ВВС Чип Уигинс беше мъртъв. Но Асад Халил все още бе тук. Друг на негово място щеше да си тръгне за вкъщи след изпълняването на милята. Халил обаче имаше нов списък на жертви, който включваше Кейт, семейство Хейтам и други, сред които вероятно и колегите ми на тази маса. Докато Уолш се консултираше с бележките си, размених погледи с Парези и Фостър. Естествено, Парези вече знаеше за смъртта на Уигинс, но Джордж Фостър изглеждаше изпадал и по-блед от обичайното. Отпи дълга глътка вода. Уолш продължи:

— Елууд Уигинс, известен също като Чип, е работил като товарен пилот за фирмата „Алфа Еър Фрейт“ със седалище Санта Барбара, Калифорния. — Последва допълнителна информация за Уигинс, която вече ми беше известна. Спомних си също, че Чип Уигинс бе свестен тип и свободи дух — някой би казал безотговорен — и трудно можеше да си го представиш в боен реактивен самолет, да пуска бомби по вражески цели. Беше преживял това, но не и последиците от него.

— И тъй, следвал е определена рутина, което не е добре, когато някой те търси — отбеляза Уолш.

Благодаря, че го споделяш, Том. Използвах възможността да напомня на всички, че съм работил по този случай.

— Уигинс летеше за „Алфа“ и преди три години, когато дамата с Кейт се срещнахме с него в дома му във Вентура. Сериозно го натиснахме да се премести или да смени работата.

Което беше моят начин да кажа, че сме направили всичко по силите си да извадим Уигинс от радара на Халил.

— Е, трябвало е да се вслуша в съвета ви — отбеляза Уолш. — Добре, ето как са се развили нещата. От местния клон на ФБР в Санта Барбара опитали да намерят Уигинс в неделя следобед, малко след като са получили искането от нас, но той не бил в дома си.

Запозна ни с издирването на Уигинс от ФБР, после продължи по същество:

— По-късно следобед един от агентите, Скот Фрейзър, отишъл до офиса на „Алфа Еър Фрейт“ на летище Санта Барбара. Първото, което забелязал, бил син Форд Експлорър на паркинга, който отговарял на описанието на колата на Уигинс. Това се потвърдило и от номера на автомобила. Когато Фрейзър влязъл в офиса на „Алфа Фрейт“, дежурният му казал, че Уигинс ще лети отново в неделя вечерта, но не можел да обясни защо колата му е паркирана отвън. Фрейзър поискал да види самолета на Уигинс и двамата отишли на стоянката. След като видял, че пилотската кабина е празна, Фрейзър влязъл в товарния салон.

Естествено, тук Уолш замълча за по-драматичен ефект. Знаех какво щеше да намери Скот Фрейзър.

Уолш извади три пратени по имейл снимки от папката си и ни ги плъзна по масата.

Погледнах моята. Беше цветна, на… човек. Седеше на пода, опрял гръб в стената, с черни панталони и бяла риза, почервеняла от кръв, макар че от снимки не бива да се правят заключения. Не бива и да се приема, че човекът на снимката е мъртъв, но Уолш бе казал, че Уигинс е мъртъв, а лицето наистина приличаше на неговото. Потвърждението бе, че главата на Чип Уигинс почиваше в скута му.

— Господи… — промълви Парези.

Хвърлих поглед към Джордж, който се взираше безизразно в снимката. Лицето му беше по-бяло и от това на Уигинс.

Уолш ни остави да изучаваме снимките няколко секунди, след което каза:

— Според докладите на криминалистите от местопрестъплението и на съдебния лекар Уигинс е паркирал самолета, слязъл е от него и е бил на площадката, когато е бил ударен четири пъти с тежък тъп предмет — щанга, която, ако се вгледате по-добре в снимката, ще видите да стърчи от врата му. — Описа подробно местата на ударите и заключи: — Естествено, тези наранявания са го обездвижили, но вероятно е бил в съзнание или полусъзнание.

Точно така. Жертвата трябва да е будна за обезглавяването. Да не говорим, че трябва да е будна и за лекцията, която Халил очевидно бе изнесъл на горкия Чип Уигинс, преди да му резне главата.

„Господин Уигинс, една от бомбите ви уби двете ми сестри, двата ми братя и майка ми. А сега, господин Уигинс…“

Уолш продължи с възстановката на престъплението:

— След като довел жертвата до безпомощно състояние, нападателят я качил в самолета, където отрязал главата от врата с помощта на касапски трион. Бавно и болезнено: — Добави абсолютно ненужно.

Помислих си, че Джордж ще припадне, но той пое дълбоко дъх и се стегна. Парези — започваше да се вбесява — измърмори:

— Копеле мръсно.

Отново погледнах снимката, която безпроблемно събуждаше цялата ярост и омраза към Асад Халил и другарчетата му джихадисти. Ако трябва да съм честен със самия себе си, отвореше ли ми се възможност, не бих се поколебал нито за миг да прережа гръкляна на тоя кучи син. Сигурен съм, че Асад Халил и Джон Кори нямат много общо помежду си, но в крайна сметка и двамата знаехме как се уреждат сметки.

Том Уолш си поиска снимките — подобни неща не бива да се размотават безпризорно.

— Това е много деликатен случай — напомни ни той. — Нищо от казаното тук не бива да напуска тази стая, освен ако аз не кажа нещо друго.

— Смятам да разкажа на Кейт за срещата — обадих се аз.

Уолш се поколеба, но накрая каза:

— Разбира се. Тя е участвала в първия случай. Във връзка с деликатната информация обаче трябва да говориш с нея неофициално в случай, че бъде призована да свидетелства при някакво бъдещо разследване.

Том Уолш мислеше с оглед на някакви заключителни сценарии. Той е юрист, шефовете му от централата на ФБР и Министерството на правосъдието също са юристи. Ето защо всичко трябва да е законно и коректно, дори във войната с тероризма. От друга страна, полицията и ЦРУ бяха същински каубои. Човек може да спори вечно за достойнствата на юристите и каубоите и никога да не стигне до окончателно решение кой е по-пригоден за успешното свършване на работата. Но съм наясно, че преди 11/9 командваха юристите. Сега каубоите получиха малко повече свобода да си разиграват кончетата.

И за да станат нещата още по-сложни за Том Уолш, той играеше ролята на балансьор по заповед от Вашингтон, като се опитваше да задържи Асад Халил и в същото време да отрича съществуването на Асад Халил. А междувременно броят на труповете се бе увеличил от пет на шест.

— Имало е и друго убийство в Калифорния, най-вероятно свързано с този случай — каза Уолш.

Поправка. На седем.