Майкъл Конъли
Петата поправка (20)

19.

Следващите две седмици минаха бързо, ала не без напредък. Преосмислих и реорганизирах защитата. Получих потвърждение на резултатите на прокуратурата от независима ДНК лаборатория — срещу четири бона за спешната поръчка — и след това вписах съкрушителното доказателство в нова версия, която приемаше както че изследванията са верни, така и че невинността на моята клиентка е възможна, ако не и вероятна. Класическата защита, позоваваща се на инсценировка. Логично развитие на маневрата с алтернативния убиец. Започнах да вярвам, че може да се получи, и това ми възвърна увереността. Когато отложеният избор на съдебни заседатели най-после започна, бях набрал известна инерция и активно се заех да търся заседатели, които биха могли да повярват на новата ми версия.

На четвъртия ден от избора обаче Фриман ми нанесе поредния удар. Почти приключвахме и бяхме свидетели на една от онези редки ситуации, в които и обвинението, и защитата са доволни от съдебния състав, макар и по различни причини. Сред заседателите имаше достатъчно работещи мъже и жени. Притежатели на жилища със семейства, в които работят и двамата родители. Неколцина бяха следвали и нито един нямаше по-висока от бакалавърска диплома. Сигурни хора. Идеалният състав за мен. Трябваха ми заседатели, крито живеят на ръба в условията на икономическа криза, постоянно са застрашени от просрочване на ипотеката и трудно могат да приемат един банкер за жертва.

От друга страна, прокурорката задаваше подробни финансови въпроси на всеки потенциален заседател и търсеше работещи хора, които също няма да приемат за жертва човек, престанал да изплаща вноските си. В резултат на четвъртата сутрин имахме състав от съдебни заседатели, срещу които не възразяваше нито една от страните и които всеки от нас се надяваше да превърне в свои поборници за справедливост.

Ударът дойде, когато съдия Пери обяви сутрешна почивка. Фриман моментално се изправи и помоли да се съберем в кабинета му, за да обсъдим току-що възникнал доказателствен въпрос. Попита и дали детектив Кърлин също може да дойде на срещата. Пери се съгласи и удължи почивката на половин час. Последвах Фриман, която пък последва съдебната стенографка и съдията в кабинета му. Кърлин вървеше последен и забелязах, че носи голям кафяв плик с червена лепенка за веществено доказателство. Вътре явно имаше нещо тежко. Но най-важното, беше хартиен, а не найлонов. Биологически материал винаги се съхранява в хартия. Найлоновите торбички задържат въздух и влага, които може да повредят органиката. Веднага разбрах, че Фриман ще ми пусне още една ДНК бомба.

— Пак се почва — измърморих на влизане в кабинета.

Съдията седна зад бюрото си с гръб към прозореца, който гледаше на юг към хълмовете над Шърман Оукс. Ние с Фриман се настанихме един до друг насреща му. Кърлин си придърпа стол от една маса, а съдебната стенографка седна отдясно на Пери зад поставената на тринога стенографска машина.

— Разговорът се протоколира — обяви съдията. — Госпожо Фриман?

— Ваша чест, исках да се срещна с вас и адвоката колкото може по-скоро, защото очаквам господин Холър пак да нададе вой до небето, когато чуе какво ще кажа и види това, което ще покажа.

— Тогава да пристъпим към въпроса — рече Пери.

Прокурорката кимна на Кърлин, който отлепи лепенката на плика. Аз мълчах. Забелязах, че детективът носи латексова ръкавица на дясната си ръка.

— Обвинението се сдоби с оръжието на убийството и възнамерява да го използва като доказателство, както и да го предостави за оглед на защитата — делово съобщи Фриман.

Кърлин отвори плика, бръкна вътре и извади чук — дърводелски, с гладка стоманена глава и кръгла ударна повърхност. Полираната дръжка от секвоя завършваше с черна гумена ръкохватка. Върху работната повърхност имаше вдлъбнатина, която най-вероятно съответстваше на, установените при аутопсията следи, оставени по черепа.

Гневно се изправих и се отдалечих от бюрото.

— О, я стига — изсумтях бясно. — Майтапиш ли се с мене?

Погледнах към библиотеката със законници на отсрещната стена, възмутено сложих ръце на кръста си и отново се обърнах към бюрото.

— Ще прощавате за израза, ваша чест, обаче това са врели-некипели. Не можете да й го позволите пак. Да ми извърти такъв номер на четвъртия ден от избора на съдебни заседатели, само един ден преди встъпителните пледоарии?! Вече попълнихме почти целия състав и най-вероятно ще почнем утре, а тя изведнъж ми навира предполагаемото оръжие на убийството в носа?!

Съдията се отпусна назад на стола си, сякаш се дистанцираше от чука, който държеше Кърлин, и каза:

— Дано имате убедително обяснение, госпожо Фриман.

— Имам, ваша чест. Не бих могла да представя това доказателство по-рано и съм готова да обясня защо, ако…

— Вие го допуснахте! — прекъснах я и насочих показалец към съдията.

— Извинете ме, господин Холър, но не смейте да ме сочите с пръст — сдържано рече той.

— Съжалявам, ваша чест, но сте виновен вие. Вие приехте онази изсмукана от пръстите история за ДНК анализа и сега нямате основание да не й…

— Извинете ме, господин адвокат, но е по-добре да внимавате как се държите. Още пет секунди и ще видите отвътре килията на моя съд. Не сочете с пръст и не говорете така със съдия от върховен съд. Разбрахте ли ме?

Отново се обърнах към законниците и дълбоко си поех дъх. Знаех, че трябва да спечеля нещо от тази ситуация. Когато излезех от тоя кабинет, съдията трябваше да ми дължи нещо.

— Разбрах ви — отвърнах накрая.

— Добре — каза Пери. — А сега се върнете тук и седнете. Да чуем какво ще ни кажат госпожа Фриман и детектив Кърлин. Дано да е нещо сериозно.

Неохотно се приближих до бюрото като наказано дете и се пльоснах на стола си.

— Госпожо Фриман, имате думата.

— Да, ваша чест. Оръжието ни беше предадено в понеделник следобед. Един озеле…

— Страхотно! — не се сдържах аз. — Значи сте чакали четвъртия ден от избора на съдебни заседатели, за да…

— Господин Холър! — изсумтя съдията. — Вече изгубих търпение с вас. Повече няма да се обаждате. Моля, продължете, госпожо Фриман.

— Разбира се, ваша чест. Както казах, чукът беше предаден във ваннайския участък на ЛАПУ в понеделник следобед. Мисля, че е по-добре детектив Кърлин да разкаже случилото се.

Пери даде знак на полицая да продължи.

— Онази сутрин един озеленител работел в двор на Дикенс Стрийт до Кестър Авеню и го намерил в живия плет пред къщата на клиента си. Това е на улицата, която минава зад Уест Ланд Нешънъл, на около две преки от задната страна на банката. Въпросният озеленител е от Гардения и не бил чувал за убийството, обаче си помислил, че инструментът е на клиента му, и затова го оставил на верандата. Собственикът на къщата, казва се Доналд Майърс, го видял едва към пет следобед, когато се прибрал от работа. Отначало се объркал, понеже знаел, че не е негов. Но после си спомнил, че е чел репортажи за убийството на Бондюрант, поне в един от които се посочвало, че оръжието на убийството може да е чук, който още не е намерен. Той се обадил на озеленителя и го разпитал, после се обърнал към полицията.

— Е, обяснихте ни как сте го получили — рече Пери. — Но не ни обяснихте защо научаваме за това с тридневно закъснение.

Фриман кимна. Беше готова да отговори и пое щафетата.

— Ваша чест, ние, естествено, трябваше да се уверим, че това наистина е оръжието на убийството и че с него е процедирано както трябва. Веднага го пратихме в Сектора по криминалистика и едва след вчерашното съдебно заседание получихме лабораторните резултати.

— И какво е заключението?

— Единствените пръстови отпечатъци по оръжието принадлежат на…

— Един момент — отново рискувах да си навлека гнева на съдията аз. — Може ли да го наричаме просто „чук“? Вписването му в протокола като „оръжието“ засега е малко преждевременно.

— Добре — отвърна Фриман, преди съдията да успее да отговори. — Чукът. Единствените пръстови отпечатъци по чука принадлежат на господин Майърс и неговия озеленител, Антонио Ладера. Две неща обаче категорично го свързват с делото. ДНК анализът на откритото върху дръжката на чука петънце кръв показва, че кръвта е на Мичъл Бондюрант. Поръчахме изследването на външна лаборатория, за да стане по-бързо, като имахме предвид възраженията на защитата по повод предишния ни ДНК тест. Освен това пратихме чука на съдебния лекар за сравнение с раните по главата на убилия. Няма съмнение, че са нанесени с него. Господин Холър, вие може да го наричате чук, инструмент или както искате, но аз го наричам оръжие на убийството. И разполагам с копия от лабораторните заключения, които ще ви предам.

Извади от кафявия плик два защипани с кламери документа и ми ги връчи със самодоволна усмивка.

— Е, много любезно от ваша страна — казах саркастично. — Страшно съм ви задължен.

— А ето и това.

Фриман повторно бръкна в плика, измъкна две фотографии двайсет на двайсет и пет сантиметра и даде едната на съдията, а втората — на мен. Снимката показваше табло с инструменти, закачено на стена. Помнех го от гаража на Лиза Трамъл — лично го бях видял.

— Това е в гаража на Лиза Трамъл. Снимката е направена в деня на убийството, по време на обиска, извършен в дома й по силата на издадено от съда разрешение. Ще забележите, че от целия комплект липсва само един инструмент. Свободното пространство отговаря на размерите на дърводелски чук.

— Пълна лудост.

— В Сектора по криминалистика установиха, че чукът е модел „Крафтсман“, производство на Сиърс. Точно този модел не се продава поотделно, а в комплект от двеста трийсет и девет части. На тази снимка идентифицирахме над сто инструмента от същия комплект. Но чук няма. Няма го, защото Лиза Трамъл го е хвърлила в храстите, след като е напуснала местопрестъплението.

Мислите ми препускаха. Даже при защита, основана на версията за инсценировка, действа законът за намаляваща възвръщаемост. Едно е да обясниш присъствието на капката кръв върху обувката. Но да обясниш връзката на клиентката с оръжието на убийството не е просто нещо друго. Вероятността да не става дума за инсценировка растеше в геометрична прогресия с представянето на всяко следващо доказателство. За втори път в продължение на три седмици защитата понасяше катастрофален удар и аз почти бях изгубил дар слово. Съдията се обърна към мене. Трябваше да реагирам, ала не ми идваше наум никакъв смислен отговор.

— Това е много убедително доказателство, господин Холър — подкани ме Пери. — Имате ли да кажете нещо?

Нямах какво да кажа, обаче се надигнах от ринга преди съдията да преброи до десет.

— Ваша чест, това така наречено доказателство, което много удобно сякаш пада от небето, трябваше да бъде представено на съда и защитата още в момента на неговото откриване. А не три дни по-късно. Всъщност нито ден по-късно. Макар и само за да бъде дадена възможност на защитата да го анализира както трябва, да проведе свои изследвания и да провери заключенията на обвинението. Чукът уж останал незабелязан в храстите цели три месеца, така ли? И хоп, ДНК тестът го свързва с пострадалия. Цялата тази история намирисва на инсценировка. И е адски закъсняла, ваша чест. Влакът отдавна потегли. Може би още утре ще трябва да произнесем встъпителните си пледоарии. Обвинението е разполагало с цяла седмица да обмисля как да използва чука в своята. А аз какво да правя сега?

— Отначало ли ще произнесете встъпителната си пледоария, или ще я отложите за защитната фаза? — попита съдията.

— Готвех се да я произнеса утре — излъгах. — Вече съм я написал. Но освен това можех да използвам тази информация при избора на съдебните заседатели, които вече утвърдихме. Ваша чест, цялата тази история… вижте, знам само, че преди пет седмици обвинението беше отчаяно. Госпожа Фриман дойде в собствената ми кантора, за да предложи споразумение на моята доверителка. Независимо дали го признава, тя беше уплашена и направи всички отстъпки, които поисках. И изведнъж имаме ДНК теста от кръвта на обувката. Сега пък не щеш ли се появява чукът и, естествено, никой вече не говори за споразумение. Тези съвпадения хвърлят съмнение върху всичко. Обаче тук имаме процедурна злоупотреба и дори само това би трябвало да е достатъчно основание, за да откажете да допуснете чука като доказателство.

— Ваша чест — обади се прокурорката веднага щом свърших. — Може ли да отговоря на обвинението на господин Холър в злоупо…

— Няма нужда, госпожо Фриман. Както вече отбелязах, това е много убедително доказателство. Появява се в неподходящ момент, обаче аз пак ще дам на защитата допълнително време за подготовка. Сега ще се върнем в залата и ще довършим избора на съдебни заседатели. После ще им дам по-дълга почивка за уикенда и ще ги призова в понеделник за встъпителните пледоарии и началото на процеса. Ще имате още три дни, за да подготвите пледоарията си, господин Холър. Би трябвало да са ви достатъчни. А междувременно вашите сътрудници, включително онова амбициозно момиче от моята Алма матер, може да осигурят съответните експертизи и анализи, които ще са ви нужни за чука.

Поклатих глава. Това не стигаше. Направо потъвах като камък.

— Ваша чест, бих искал да отложите процеса, докато обжалвам решението ви.

— Можете да го обжалвате, господин Холър. Това си е ваше право. Обаче няма да отложа процеса. Започваме в понеделник.

И леко ми кимна, което възприех като заплаха. С две думи, обжалвай решението и аз няма да го забравя по време на процеса.

— Имаме ли да обсъждаме нещо друго? — попита Пери.

— Аз приключих — отвърна Фриман.

— Господин Холър?

Само поклатих глава, понеже гласът ми ми изневери.

— Тогава да се върнем в залата и да продължим с избора на съдебни заседатели.

Лиза Трамъл замислено ме чакаше на масата на защитата.

— Какво стана? — прошепна тя настойчиво.

— Стана това, че току-що пак ни сритаха по задника. Този път е свършено.

— Какво искаш да кажеш?

— Намерили са оня скапан чук, дето си го хвърлила в храстите, след като си убила Мичъл Бондюрант.

— Пълен абсурд! Аз…

— Не е абсурд. Могат пряко да го свържат с Бондюрант и с тебе. Чукът е от скапаното табло в твоя гараж. Не знам как може да си била толкова глупава, обаче няма значение. В сравнение с това запазването на окървавените обувки направо е интелигентно решение. Сега трябва да измисля как да убедя Фриман да сключи споразумение, след като изобщо не й се налага. Тя разполага с категорични доказателства, защо да го прави?

Лиза протегна лявата си ръка, сграбчи ме за яката на сакото и ме притегли към себе си. Сега вече шепнеше със стиснати зъби.

— Чуй се какви ги говориш! Как можело да съм толкова глупава?! Тъкмо това е въпросът и отговорът е, че не съм. Отлично знаеш, че ако не друго, поне не съм глупава. Още от първия ден ти повтарям, че това е инсценировка. Искали са да се отърват от мене и затова са го направили. Обаче аз не съм виновна. Ти още отначало беше наясно. Луис Опарицио. Трябвало е да се избави от Мичъл Бондюрант и ме е използвал за изкупителна жертва. Бондюрант му е пратил твоето писмо. Така се е започнало. Аз не съм…

Гласът й секна и от очите й бликнаха сълзи. Поставих длан върху ръката й, за да я успокоя и да я смъкна от яката си. Видях, че съдебните заседатели влизат в ложата, и не исках да забележат признаци за разногласие между адвокат и доверителка.

— Аз не съм го извършила — повтори тя. — Чуваш ли ме? Не искам никакво споразумение. Няма да кажа, че съм извършила нещо, което не съм. Ако това е най-доброто ти предложение, искам нов адвокат.

Извърнах се и погледнах към съдийската маса. Съдия Пери ни наблюдаваше.

— Готови ли сте да продължим, господин Холър?

Погледнах клиентката си, после пак насочих вниманието си към съдията.

— Да, ваша чест. Готови сме да продължим.