Майкъл Конъли
Петата поправка (11)

10.

Цял ден подреждахме офиса, така че успях да се прибера вкъщи чак към осем. Заварих бившата ми жена да седи на стъпалата на верандата. Дъщеря ни не беше с нея. През последната година двамата се бяхме срещали няколко пъти без Хейли и перспективата за още една такава възможност ме въодушеви. Бях уморен до смърт от цял ден умствен и физически труд, но веднага можех да намеря нови сили за Маги Страшната.

— Здрасти, Магс. Ключа си ли си забравила?

Тя се изправи и само по напрегнатата й поза и по деловия начин, по който изтупа задника на дънките си, разбрах, че нещо не е наред. Когато стигнах до най-горното стъпало, понечих да я целуна — само по бузата. Но Маги светкавично се отдръпна и подозрението ми се потвърди.

— Веднага си личи школата на Хейли — казах. — Старата маневра, когато я целувам.

— Стига, Холър. Не отключих, защото реших, че ако завариш прокурор в дома си, може да го сметнеш за конфликт на интереси.

Сега загрях.

— Днес си била на йога, а? Срещнала си се с Андреа Фриман.

— Точно така.

Всичките ми свежи сили изведнъж ме напуснаха. Отключих като затворник, наказан с унижението сам да отвори вратата на стаята, в която ще му направят смъртоносната инжекция.

— Влизай. И давай да свършваме с това.

Тя бързо влезе — последните ми думи бяха хвърлили още съчки в огъня на гнева й.

— Направил си нещо отвратително. Използвал си дъщеря ни по крайно непочтен начин.

Рязко се завъртях към нея.

— Използвал съм дъщеря ни ли? Нищо подобно. Дъщеря ни е била въвлечена в това нещо и аз научих съвсем случайно.

— Няма значение. Жалък си.

— Не, аз съм адвокат. И твоята приятелка Анди е обсъждала мен и моето дело с бившата ми жена пред дъщеря ми. Резултатът е най-нагла лъжа.

— Какви ги говориш? Хейли не лъже.

— Не става дума за Хейли. А за Анди. Първия ден от делото я попитах дали те познава и тя отговори, че те познавала съвсем бегло. Струва ми се и двамата сме съгласни, че това не е вярно. И не съм сигурен, обаче предполагам, че ако изложим случая пред десет различни съдии, и десетимата ще го сметнат за конфликт на интереси.

— Виж, не сме обсъждали нито теб, нито делото ти. Просто стана дума, докато обядвахме, и Хейли случайно беше там. Какво да направя, да се откажа от приятелите си заради тебе ли? Няма да се получи.

— Щом не е голяма работа, тя защо ме излъга?

— Това не е точно лъжа. С нея не сме първи приятелки. Пък и сигурно не е искала да обръщаш внимание на това, макар че ти тъй или иначе си го направил.

— Значи сега имаме двоен стандарт за лъжите! Някои не са точно лъжи, не са голяма работа. Не обръщай внимание на такива лъжи.

— Не се дръж като кретен, Холър.

— Искаш ли нещо за пиене?

— Нищо не искам. Дойдох да ти кажа, че ти посрами не само мен и дъщеря си, но и самия себе си. Долна постъпка, Холър. Използвал си невинните думи на родната си дъщеря, за да получиш предимство. Адски долно.

Забелязах, че още държа куфарчето си в ръка, и го оставих на масата в трапезарията. Опрях длани върху облегалката на един от столовете и се наведох напред, докато обмислях възраженията си.

— Хайде де — подкани ме Маги. — Ти винаги имаш готов отговор за всичко. Великият адвокат. Давай да чуя какво ще кажеш този път.

Засмях се и поклатих глава. Адски е красива, когато се ядоса. Това ме разоръжава. И най-лошото е, че според мен тя го знае.

— А, значи ти е смешно. Заплашваш някого, че ще му съсипеш кариерата, и после се смееш.

— Не съм я заплашвал, че ще й съсипя кариерата. Заплаших я, че ще й направя отвод по делото. И не ми е смешно. Просто…

— Какво, Холър? Просто какво? Два часа висях тук и се чудих дали ще се появиш, защото искам да знам как си могъл да го направиш.

Отдръпнах се от масата и преминах в настъпление — тоест приближих се към нея, докато говорех. Накарах я да заотстъпва и накрая я приклещих в ъгъла, като завърших думите си с показалец на сантиметри от гърдите й.

— Направих го, понеже съм адвокат и като такъв съм положил клетва да защитавам клиентите си с всички сили. Тъй че, да, видях, че мога да си осигуря предимство. Двете с твоята добра приятелка Анди явно бяхте нарушили границата. Естествено, няма лоши последици — доколкото знам. Но това не значи, че границата не е нарушена. Ако прескочиш ограда с надпис „Влизането забранено“, пак си нарушител, даже веднага да прескочиш обратно. Е, аз научих за това нарушение и го използвах като предимство, за да получа нещо, което ми е нужно, за да защитавам клиентката си. Нещо, което неизбежно трябваше да ми бъде дадено, но което твоята приятелка задържаше просто защото можеше. — Гледах я в очите. — Действала ли е законно? Да. А честно ли е? Не. Знаеш, че не е честно и че съм постъпил правилно — И това е една от причините толкова да се палиш. Ти също щеше да постъпиш така.

— Категорично не. Никога не бих паднала толкова ниско.

— Глупости.

Извърнах се. Тя остана в ъгъла.

— Какво правиш тук, Маги?

— Какво искаш да кажеш? Преди малко ти обясних защо съм тук.

— Да, но можеше да ми се обадиш по телефона или да ми пратиш имейл. Защо си дошла?

— Исках да виждам лицето ти, докато ми даваш обяснение.

Отново се обърнах към нея. Цялата тази история беше второстепенна. Приближих се и опрях длан на стената до главата й.

— Тъкмо такива безсмислени спорове разрушиха брака ни.

— Знам.

— А знаеш ли, че минаха осем години? Разведени сме точно от толкова време, колкото бяхме женени.

Осем години, а аз още не можех да се откъсна от нея.

— Осем години, а ето къде сме.

— Да, ето къде сме.

— Знаеш ли, ти си нарушителят, Холър. Ти прескачаш чуждите огради. Влизаш и излизаш от живота ни, когато си поискаш. И ние просто ти позволяваме.

Бавно се наведох към нея, докато накрая дишахме един и същи въздух. Целунах я леко, а после по-силно, когато се опита да каже нещо. Не исках да слушам повече думи. Бях приключил с думите.