Робърт Ранкин
Брентфордският триъгълник (16)

15

Професор Слокъм бе зад писалището, зает с работа сред древните си книги, когато двамина раздърпани и изпоцапани, както и доста брадясали мъже се появиха пред френските му прозорци.

— Влизайте момчета — каза весело той, — сигурен съм, че няма нужда да ви казвам къде си държа гарафата.

— Знаете ли колко далеч се намира Пенджи — попита Джон Омали.

— Никога не съм си давал труда да узная, макар да са ми казвали, че там е много хубаво.

— О, много е хубаво — намеси се Пули, — но е бая далечко от Брентфорд.

— Приемете моите извинения — каза старикът, когато двамата се настаниха в креслата, стиснали напълнените си до ръба чаши. — Но както виждате, нямах желание да ви въвличам в тази работа. Не бях и сигурен, че щяхте да повярвате, ако просто ви бях съобщил истината. По-скоро реших просто да оставя нещата да следват своя собствен ход, а вашето любопитство щеше да ви накара сами да се замесите. И както виждам, моите предположения се оказаха верни.

— Както винаги — каза Пули.

— Брадите доста ви отиват.

— Соуп Дистант няма бръснач.

— Очевидно на него не му е израснала брада през тези пет години.

— Интересен човек — каза Професорът, — макар и малко ексцентричен.

Вниманието на Омали бе привлечено от сложно бронзово устройство, което стоеше върху пиедестала си в центъра на професорското писалище.

— Какво представлява това нещо? — попита той.

— Планетариум — отвърна възрастният джентълмен. — Мислех си, че би могъл да ви заинтригува.

— Превъзходно — каза Омали. — Не намирам нищо, което би ме заинтригувало повече от един планетариум.

Професор Слокъм повдигна предупредително вежда, но след миг на кратко размишление за мъките, изживени от гостите му през последните няколко дни, отново я спусна.

— Елате да ви покажа — каза той и посочи инструмента. Двамата с неохота се надигнаха от удобните си кресла, като внимателно пазеха съдържанието на чашите си.

— Това е много старо механично устройство — обясни Професорът, което показва движението на планетите около нашето Слънце и тяхното относително положение една спрямо друга по време на безкрайното им пътешествие. — Той привлече вниманието им към бронзовата сфера. — Ето това е Земята, а това тук е легендарната планета Серес. Виждате, че орбитата й минава точно между Марс и Юпитер. Пета поред от Слънцето. Не искам да се разпростирам върху това, но нека ви обясня, че макар и да е бил един сравнително малък свят, масата и плътността му са били такива, че разрушаването му е предизвикало в нашата система верижна реакция с много сериозни последици.

— Така дочухме и ние.

Професорът завъртя ръчно удивителната машинария и бронзовите глобуси започнаха да правят своите пируети около централната сфера в приятен за окото танц.

— Ето тук, върху този брояч можете да проследите за колко време се извършва една годишна обиколка на всяка планета.

Пули и Омали гледаха как годините цъкаха, докато малките планети се въртяха по орбитите си.

— Ето сега — каза Професорът и спря механизма, — е моментът на катастрофата. Ще забележите, че планетите са подредени почти в права линия спрямо Земята. При разрушаването на Серес гравитационният ефект трябва да е бил разрушителен.

Пули забеляза датата върху малкия бронзов брояч.

— Времето на Библейския потоп — отбеляза той.

— Точно така. Аз лично поддържам теорията за съществуването на Серес и нейното унищожаване — заяви професор Слокъм. — То обяснява множество нерешени исторически въпроси, но аз ще отида по-далече. В Библията се казва, че след като водите на Големия потоп спаднали, Бог изпратил дъгата в небето като знак, че подобно явление повече няма да се случва. Аз смятам, че популярното становище, че това е било небесна дъга, е неправилно. Дъги със сигурност са били наблюдавани и преди Потопа. Мисля, че е по-вероятно Всемогъщият да е имал предвид Луната; пътешествието на лунния диск, който описва дъга в небето всяка нощ.

— В това има логика — съгласи се Пули. — Но онова, което ме озадачава, е защо тези сересианци ще изберат именно Брентфорд от всички места по света за площадка за кацане. Съдейки по казаното от Соуп за гравитационните лъчи за приземяване, случаят е точно такъв.

— Да, наистина, Брентфорд е избран за цел. Първоначално си помислих, че са били привлечени от мрежата тунели на Соуп, но после открих, че сересианската система от тунели се разпростира под много по-голяма част от глобуса. После си помислих, че тук в далечното минало е съществувал някакъв голям център, може би предишна площадка за кацане, но все още не мога да намеря доказателства за това.

— И какво тогава?

— Имам чувството, че влияние оказва Брентфордският триъгълник.

— Брентфордският какво?

Професорът си наля скоч от кристалната гарафа, настани се удобно във фотьойла си до камината и се опита да обясни по най-добрия начин:

— Същинският град Брентфорд съществува в границите на голям триъгълник. Страните му са канал Гранд Юниън, „Грейт Уест Роуд“ и река Темза. Те следват посоката на три големи силови линии. Както може би знаете, това са линии на земна сила, които макар и да не могат да бъдат напълно обяснени, изглежда влияят върху повърхността на планетата. Аз обхождам границите на града всеки ден и съм ги търсил многократно. Те изобщо не се помръдват.

Древните са знаели за тяхното съществувание и са изграждали своите гробници, могили, издигнати камъни и кръгове съобразно с тях. Очевидно са вярвали, че тази сила може да бъде овладяна. За съжаление през вековете хората са строили пряко върху линиите, прекъснали са техния поток и са неутрализирали силата им.

— Щом е така — каза Пули, — щом силата на тези линии е изгубена, защо придавате значение на тази история с Брентфордския триъгълник?

Професорът се потупа по носа и за пръв път и Пули, и Омали осъзнаха откъде бе придобил този навик Соуп Дистант.

— Просто, защото ако хората са изгубили контакт с тези сили, това не означава, че и други създания са сторили същото. Някои все още се поддават на влиянието им, като най-очевидният пример за това са нашите пернати приятели.

— Стреличките за дартс ли? — попита Пули.

Професорът пренебрегна въпроса му.

— Написал съм нещо като монография по въпроса. Мигриращите птици неизменно летят по един и същ курс всяка година и той винаги следва основните силови линии на обхващащата цялата страна система.

— Всичко това звучи малко неясно — отбеляза Омали. — Да не би да искате да кажете, че сересианците определят курса и местоположението си чрез тези линии, досущ като птиците?

— Искам да кажа, че една развита цивилизация като тяхната сигурно е открила тези линии. И то по времето, когато не са били прекъснати. Тъй като линиите изглеждат напълно неподвижни, те определено са идеални за навигация. Картите на Земята несъмнено събират прах в компютърните бази данни на сересианските кораби дори и сега. Готови — когато потрябват.

— Предполагам, че това е постижимо — съгласи се Омали. — Но дори да е така, защо ще изберат именно Брентфорд? Защо не Ейвбъри, Гластънбъри, Стоунхендж или нещо друго?

Професорът се изправи от стола си и прекоси стаята към мястото, където върху резбован викториански статив бе поставено нещо, покрито със зелена сукнена покривка. Той дръпна покривката настрани и пред тях се разкри голяма релефна карта на района. Страните на големия триъгълник бяха очертани с червено и изпъкваха ясно.

— Впечатляващо — рече Омали.

— Но, както ти каза, съвсем недостатъчно. Наистина би било логично сересианците да изберат един от по-известните силови центрове в тази страна. Не, тук има нещо друго, някакъв вътрешен модел, който не мога да забележа. Сигурен съм, че ще ми извади очите, но не мога да го видя. Нещо свети като фар към космоса и направлява тези създания по пътя им.

Пули и Омали се присъединиха към старика до картата и занадничаха иззад раменете му. Извиха глави настрани, сякаш искаха да заговорят, но промениха решението си, а само проследяваха улиците и сочеха в различни посоки. Най-накрая се спогледаха и свиха рамене.

— Не виждам нищо — каза Джим, — само пътища и къщи, магазини и кръчми.

При споменаването на последното, два чифта очи се обърнаха мигновено към големия позлатен часовник върху лавицата над камината, който любезно удари пет часа.

— Почти е време да отварят — каза Омали. — Цяла седмица не съм обърнал и една халба „Лардж“. Професоре, възможно ли е да продължим тази дискусия след една-две освежителни бири?

Професорът се усмихна благо и взе от писалището си навита на руло карта на квартала.

— Вие определено заслужавате да пийнете и ето — той извади чисто нова банкнота от пет лири, — пийнете за моя сметка.

Пули прие и картата, и петарката.

— Благодаря ви — каза той, — много сте любезен. Защо не се присъедините към нас за по едно?

— Не възнамерявам — отвърна старикът. — Изучете внимателно картата и използвайте мозъците си. Искам от вас само една услуга: моля донесете ми монети на стойност една лира от касовия апарат на „Лебеда“. От там и само от там, разбирате ли?

— Мотива или искането?

Старикът се усмихна и се потупа по носа.

— Един въпрос — каза Омали, докато с Джим се гласяха да си тръгнат. — Да предположим, че поради някакъв луд късмет открием този модел, какво можем да сторим?

Професорът сви старческите си рамене.

— Нито едно познание не е напразно. Познавате методите ми. Никога не предприемам някакъв ход, преди да съм се запознал и с последната свързана с проблема информация.

— Да, но… — Джим изшумоля с банкнотата от пет лири.

— Ще държим връзка — заключи Джон Омали.

— Пожелавам ви късмет — каза Професорът и се завърна зад писалището си. — И ще чакам с нетърпение да ви чуя.

Джон и Джим поеха към „Летящия лебед“.

— Е, поне едно добро нещо излезе от всичко това — каза Джим след малко.

— Тогава бъди така любезен да ме осветлиш какво е то, защото сигурно е убягнало от вниманието ми в тази напрегната обстановка.

— Ами — отговори Пули, — поне вече знаем, че непознатите из парцелите не са от общината, тъй че можем да продължим играта си.

— Ти си прекалено мъдър за годините си, Джим — каза Омали и стовари силен удар върху черепа на другаря си.