Робърт Ранкин
Брентфордският триъгълник (10)

9

Пули и Омали седяха край една уединена маса в ъгъла на „Летящия лебед“.

— Не мога да го разбера Професора — каза Джим. — Изобщо не приличаше на себе си.

Омали поклати глава.

— Не знам — отвърна, — струва ми се, че това бе очевиден случай на „дръж голф играчите в неведение“. Подозирам, че знае далеч повече, отколкото споделя с нас.

— На него нищо не му убягва. И определено реши прекалено бързо въпроса със зелевия лист.

Омали се облегна на стола си и разпери ръце.

— И докъде стигнахме? — попита. — Доникъде. Имаме хора от общината, които вършат невъзможното при всяка възможност, имаме рунически идеограми, появяващи се по магически начин върху земята, и камили, които си проправят път през сезонната реколта. Нищо от това не ми харесва, имам чувството, че съществува някаква голяма конспирация с цел да попречи на честните играчи на голф и да ги отблъсне от играта им.

— А аз подозирам, че работата е по-дебела — каза Джим, — но съм съгласен, че това с нищо не помага на играта ни. Може би ще трябва да оставим парцелите засега. Да отидем на нови „пасища“. Край доковете има няколко големи бомбени полигона, обградени с високи стени. Знам един-два тайни входа за тях.

— В никакъв случай — отвърна твърдо Омали. — Омръзна ми да бягам. Ако сега не отстоим позицията си, в крайна сметка негодниците ще ни изтикат в морето, а перспективата на подводния голф никак не ме интересува.

— С коркови топки ли? — попита Пули?

— Моля?

Байтоу… Байтоу… Байтоу… Байтоу… Прас…

— Какво?

Никълъс Роджър Рафълс Ратбоун се завъртя на пета на триста и шейсет градуса и стовари вече зачервяващите се юмруци върху пулта на Атакуващата извънземни машина на капитан Лазер.

— Копеле! — извика силно той. — Значи промъкна още една допълнителна проклета летяща чиния! — Обърна се към бара, където стоеше Невил. Запушил уши с памучни топчета, той трескаво работеше с кърпата си за полиране на чаши. — Да не си пипал машината?

— Я се разкарай! — отвърна Невил.

— Познавам последователността — продължи невъзмутимо Ник, — трийсет изстрела, след това голяма чиния, трийсет и осем, после — кораб-майка. Някой е бърникал в тази машина.

Невил остави кърпата за полиране, извади неефикасните запушалки от ушите си и го изгледа сърдито иззад бара.

— Никой не я е докосвал — каза той и думите му едва преминаха през две редици стиснати зъби, които показваха известни признаци на износване. — Никой не я е докосвал, не я е бърникал, нито я е човъркал. Досега не е идвал никой официален представител от пивоварната по поддръжката й. Не са идвали техници да полират боята й, да сменят крушки или да погалят вътрешните й машинарии, дори никой не е идвал да изпразни огромната сума, която би трябвало вече да се е натрупала в нея. Тя очевидно никога не се поврежда, нито се нуждае от поддръжка, захранва се от свой източник и се ръководи от свои си правила. Ако имаш някакви оплаквания, предлагам ти да ги отнесеш директно към машината. И ако имаме късмет, тя ще направи изключение за твоето поведение и ще те електроекзекутира.

— Някой е бърникал — каза Ник, докато търсеше из джобовете си монети от по два шилинга. — Аз знам последователността.

Нещатният барман се извърна отвратен.

— Джим — каза той и махна с ръка над тезгяха към Пули, — мога ли да разменя с теб няколко думи на ухо?

Пули стана бързо от стола си, усетил възможността за едно безплатно питие, и отвърна:

— На вашите услуги, господин съдържателю.

— Джим — Невил посочи към прегърбения над машината зеленокос младеж, — Джим, Омали измисли ли вече нещо относно онази отврат? Вече съм на края на силите си. Писмото с оставката ми е сгънато, пъхнато в плика и марката му е залепена.

Джим прехапа устни. Очевидно бе, че Невил говори напълно сериозно. Щеше да бъде истинска трагедия, ако Брентфорд изгубеше най-добрия нещатен барман, който някога бе имал. Особено пък заради нещо толкова незначително като една игрална машина.

— Всъщност — излъга Джим много убедително, — Омали и аз цял следобед обсъждаме тъкмо този въпрос. Дори когато ме повика, пак с това се занимавахме. Мисля, че сме близо до намирането на решение.

— Аха — разведри се Невил, — хубаво е човек да знае, че все още има приятели в лагера си. Пийни това за сметка на заведението.

Пули го обърна на една глътка и се върна при другаря си.

— Видях те — каза Омали. — В какво ме замеси току-що?

— Нищо особено — отвърна безгрижно Джим. — Само дето Невил би предпочел да потрошиш онази космическа машина по-скоро, а не по-късно.

Омали запази самообладание по впечатляващ начин.

— Но аз имах впечатлението, че онова нещо е неразрушимо. Не смяташ ли, че като се има предвид това, си ме поставил в малко неизгодно положение?

Пули сръга весело другаря си в ребрата.

— Хайде сега — каза той, — това ще ти донесе малко облекчение. Ще отвлече мислите ти от тревогите. Какво казвахте вие, момчетата от старата земя? Направи го заради самия опит, нали така? Заради опита, а?

— Опита ли?

Омали поклати озадачен глава. Сякаш нещата и без друго не вървяха достатъчно зле. Разтърка четината на брадата си, която през деня бе пораснала достатъчно много, и хвърли един замислен поглед към видеомашината.

— Имам една идея — каза той и се надигна от мястото си. — Навярно успехът тук би могъл да обърне нещата в наша полза. Дай един флорин. — Пули започна да се потупва по джобовете. — Дай флорина — повтори Омали. Пули плати.

— А сега ела, Джим — каза ирландецът, — да проверим същината на тази измамническа машина.

Невил, нещатният барман, видя как сребърната монета сменя притежателя си и прочете на ум една молитва към тъмното езическо божество, което предпочиташе.

Никълъс Роджър Рафълс Ратбоун разполагаше с цяла купчинка от същите монети на кралството, подредена върху хромирания покрив на игралния автомат. Беше се подготвил за цялата вечер.

— Дръпни се настрани, момко — каза Омали със заповеден тон. — Моят приятел тук иска да премери сили с тези извънземни момчета.

— В никакъв случай — отвърна Ник без да обръща зеленокосата си глава. — Сега съм тъкмо на половината на играта.

Омали се наведе към младежа и прошепна няколко думи в изшиленото му и татуирано ухо. Бичът на космическите командоси се дръпна встрани.

— Заповядайте — каза учтиво той. — Ще ви обясня как действа.

— Това няма да е необходимо, благодаря ти. Хайде, давай, Джим.

Пули поклати енергично глава.

— Не и аз — отвърна той. — Тези неща излъчват опасни рентгенови лъчи. Не искам косата ми да окапе и ноктите ми да паднат. Не, благодаря ти.

Омали потупа другаря си по рамото.

— Джим — каза той, — кой подпали моя автоматичен тостер?

Пули не можеше да разбере каква бе връзката, но кимна гузно.

— Аз бях.

— А кой пренави будилника ми и му скъса пружината?

— Пак аз.

— А кой човърка тунера на радиоапарата, който ми осигуряваше безпроблемно и спокойно слушане цели двайсет години?

Пули извърна поглед настрани.

— Отново аз — отвърна шепнешком.

— И кой зае електрическата ми самобръсначка и…

— Не знаех, че като се бръснеш с електричество не бива да използваш сапун — оплака се Пули.

— Та кой беше?

— Пак аз.

— Тогава ще разбереш логиката ми, че ако някой човек е в състояние да съсипе, независимо дали случайно, методично или нарочно, какъвто и да било електрически апарат с минимално човъркане, то този човек си единствено ти, Джеймс Пули.

Джим пусна флорина в процепа и видеоекранът блесна в цялата си шарения.

— Излитане — каза той.

— Трябва да използваш ускорителите, за да постигнеш максимална тяга — намеси се Рафълс Ратбоун, който се надигаше на пръсти и сочеше на различни места по пулсиращия екран. — Прецени наклона на траекторията на летящите чинии, можеш да ги свалиш, ако преброиш до три и стреляш току пред тях. На всяка трета получаваш допълнително сто точки, дръж се вдясно и те няма да могат…

Гласът му постепенно затихна, след като Омали стовари силен удар върху черепа му.

— Тишина — каза той. — Джим знае какво прави.

— Не знам — изплака Джим, който бясно натискаше бутоните и въртеше джойстика.

— Не си застанал тук да побеждаваш, Джим, а само да я повредиш.

— Да я повреди ли? — Рафълс Ратбоун бе подновил неистовия си танц. — Да повреди машината? Ей, барман, барман, тук се върши саботаж, направи нещо, направи нещо.

Невил се усмихна благосклонно на танцуващия младеж.

— Не мога да направя нищо — отвърна той. — Всички посетители имат правото да играят на машината. Не бъди такъв егоист.

— Егоист ли? Това е конспирация, ще телефонирам на пивоварната.

Джон Омали, човек за когото думата „търпимост“ означаваше почти толкова, колкото и правилата за игра на табла, улови гърчещия се недоволник за обсипаните със значки ревери и го вдигна във въздуха на една ръка разстояние.

— Не искаме да заплашваме управата сега, нали така? — попита.

— Опа, гепих един — обади се неочаквано Пули. — Направо го изпарих от небето. А, ето идва още един. Байтоу. Има си чалъм, нали разбираш?

Омали пусна провесения младеж на пода.

— Няма ли вече признаци на щети? — попита.

— Нанасям щети на нашественическата флотилия. Виж, това са сто точки, ударих кораба-майка, за това получаваш удвоени точки.

Омали се загледа удивен.

— Хайде, Джим — каза умолително, — постарай се повече, приложи малко повече сила.

— Опитвам, опитвам, ето, директно елиминирах един, след това трябва да се гмурнеш вдясно и няма да могат да те улучат.

— Точно така — рече падналият Рафълс Ратбоун. — Брой до пет от последната чиния и тогава точно отпред ще се появи разузнавателният кораб, свалиш ли го, получаваш за него петстотин точки.

Върху зачервеното лице на Омали се изписа изражение на ужасна обърканост.

— Джим — каза сериозно той, — какво става тук, Джим?

— Добър ход — намеси се Рафълс Ратбоун, — когато получиш хиляда точки, получаваш и допълнителен човек. Ето, направи го.

— Не се коси — отвърна му Джим Пули.

Омали се извърна от машината и крадешком се промъкна до бара. Невил посрещна приближаването му с гръмотевично изражение.

— Какво е това? — попита нещатният барман. — Предателство, така ли?

Омали поклати свирепо глава, тук на карта бе заложена честта му.

— Психология — информира той Невил.

— О, психология, така ли, а аз старият глупак бих могъл да се обзаложа, че той се забавлява.

Омали се усмихна кисело, потупа се по носа и посъветва бармана:

— Остави го на Джим. Той знае какво прави. Печели доверието на машината, пробва защитата й, намира слабото и място и Байтоу!

— Байтоу — повтори Невил и направи всеизвестния жест „Тук корабче минава ли?“ — Най-добре ще е да му направи Байтоу.

Омали се усмихна неубедително и поръча още един пайнт.

Байтоу… Байтоу… Байтоу… Байтоу… Прас…

— Какво?

— Аха — извика Рафълс Ратбоун. — Забравих да ти кажа за техните нападателни кораби. Този път те изненадаха. Искаш ли да изиграем една игра по двойки?

— Разбира се — отвърна Джим. — До десет хиляди точки, победеният плаща бирите.

— Ти си на ход — отвърна момъкът.

Омали се хвана за главата и изстена.

В десет и половина Невил извика, че е време да затваря, само за да види какво ще се случи. Както винаги, реакцията бе минимална. Няколко мотаещи се туристи, дошли на екскурзия из изоставения район на газовите заводи, се надигнаха и тръгнаха да търсят автобусите си, които бяха отпътували преди час. Но както обикновено местните не обърнаха никакво внимание на вика. Джон Омали, чието лице сега бе изкривено в изражение, което би могло да изплаши и Рондо Хатън, седеше на столчето до бара и посръбваше от четвъртия си пайнт „лардж“, който се бе принудил да купи сам тази вечер. Джим Пули бе прекарал последните четири часа зает със смъртоносната битка с винаги бдителните нашественици от далечната космическа безкрайност.

А що се отнася до младия Ник, той никога не се бе чувствал толкова щастлив. Бе понасял ударите и стрелите на жестоката съдба в участието си във видеопроекцията на извънземния удар твърде дълго време. А да бъде сега в екип с Джим Пули, мъж, на когото отдавна се възхищаваше, определено му придаде чувство за непобедимост. Двамата заедно щяха да отбележат максимум точки и да получат тайнствената премия.

— Гепи го онзи — викаше той и танцуваше като малоумен дервиш. — Цапардосай го това момче… ха така, добър удар.

Пули направи една пауза, колкото да си поеме дъх. Пръстът, с който изстрелваше неутронната бомба, се бе схванал, а и той самият започна да страда от симптомите на абстиненция от самоналоженото си състояние на въздържание.

— Сега трябва да си почина — каза той на Ратбоун. — Чух нашият добър барман да обявява да хвърляме кърпите, а един навик от цял живот не може да бъде преодолян за една вечер. Барът ме зове.

— Много гаден играч си — рече с възхита момчето. — За мен беше удоволствие да се бия заедно с теб.

— Ти имаш предимството на практиката — отвърна Джим, — но утре по обед ще ти дам да се разбереш.

— Ти си на ход — отвърна Рафълс Ратбоун.

Когато Джим си проправи път до барплота, установи с изненада крайната враждебност на Омали.

— В името на вси светии, включително и онези, които наскоро получиха благословията на сегашното Папство, какво си мислиш, че правиш? — попита ирландецът.

Пули бе невъзмутим.

— Психология? — предположи той.

— Психология ли?

— Да, нали разбираш, за да спечеля доверието на машината, да изуча защитата й, да намеря слабото й място и после — Байтоу! Чий ред е сега?

— Твой — отвърна Омали. — Неоспоримо твой.

— Отбелязах петнайсет хиляди двеста и една точки — каза гордо Джим, — най-добър личен резултат, бая бой трябваше.

— И на главата ти й трябва доста бой.

— Въпрос на ловкост на китката — продължи да обяснява Пули, — и трябва да познаваш последователността, а след като знаеш последователността, можеш да се целиш в корабите, които носят най-много точки, а останалите просто да ги избягваш. Съвсем просто е, след като веднъж го разгадаеш.

— Ти си луд — каза Омали. — Прав беше за рентгеновите лъчи, те са ти изгорили мозъка.

— Ловкост на китката — продължи Пули, барабанейки по бара с пръста убиец. — Едно, две, три, Байтоу, завой наляво, Байтоу, Байтоу, Байтоу.

— Ще те убия.

— Виж какво — каза Пули, — утре ще изиграем една игра на двойки. Ник ще бъде тук и може да ти даде някои указания, бързо ще схванеш. До две хиляди точки, победеният купува питиетата, какво ще кажеш?

Омали зарови глава в дланите си и зарида жалостиво. Пули довърши халбата на ирландеца вместо него.

— Можеш да си позволиш да похарчиш няколко флорина, нали, Джон? — попита. — Викам си дали да не ударя още една игра преди да си вървим.