Робърт Ранкин
Брентфордският триъгълник (13)

12

На едно друго място легналите с кокошките се разбудиха от звънците на пожарните коли и виковете на събралата се тълпа от зрители. Имаше доста шум и хаос, пушеци и дим, когато подът на спалнята на дома на улица „Силвър бърч теръс“ се срути ведно със стотици, дори хиляди томове на По и очевидно изпадналия в кома пощенски раздавач с ръст под средния.

Когато пожарникарите, които се забавляваха да наводняват предните помещения на съседните домове и да отмиват добре поддържаните градинки, най-сетне приключиха с къщата на Малкия Дейв, екипът на линейката, който бе вдигнат от играта си на домино и поради това бе сърдит, се приближи да обяви, че ще претендира трупът да бъде предаден в полза на медицинската наука. Каква бе изненадата им, когато откриха, че раздавачът си седеше невредим във всекидневната с кръстосани крака и с изпечено брюкселско зеле в дясната ръка. Върху личицето му бе изписано усмихнато и благо изражение и изглежда си тананикаше нещо. Санитарите свиха безпомощно рамене, увиха го в червено одеяло и го натовариха в линейката.

Когато звънът на заминаващите автомобили съвсем утихна и се разтвори в нощта, зрителите на холокоста се разотидоха бавно да си сварят по едно какао и да си приготвят постелите. Накрая останаха само двама членове на веселата група, един приятел от ирландски произход и един мъж с потрепващ десен показалец.

— Едно нощно турнирче? — предложи Пули. — Едно за из път преди да си легнем, какво ще кажеш за двоен залог — или отказ.

— Много добре, мисля, че ми дължиш нещо за тази вечер на притеснения, която ми поднесе. Съгласен ли си на допълнително обзалагане по време на играта?

Пули, който смяташе, че трезвеността ще му даде естествено предимство, кимна въодушевено и двамата поеха към парцелите. Омали преиграваше с типичната пиянска стъпка „една напред, една встрани“ с надеждата да придаде още тежест на убеждението на Пули и да го накара да играе по-безразсъдно.

Нощта беше ясна. Пълната луна плуваше в небесата и поръбваше порутените бараки с безценно сребро. Голф игрището бе осветено до такава степен, че нямаше нужда да се използват миньорските каски с фенерчета, които Пули бе осигурил за мачовете напоследък.

Портите на парцелите бяха затворени и със спуснати резета. Един прекалено усърден лакей на общината се бе погрижил те да бъдат надстроени с убийствени на вид шипове и кълбета бодлива тел. Защо бе сторено това — на този въпрос никой не можеше да отговори. На Пули и Омали им се наложи да използват собствения си частен вход.

— До девет дупки или цялата игра до осемнайсет, а, Джим?

— Нощта е още млада, а и аз се чувствам повече от готов за усилието, като си спомня колко много вече си ми задлъжнял.

Пули тихичко отключи бараката си и извади двата скрити комплекта стикове.

Омали подхвърли монета.

— Ези — извика той, когато медната монета се завъртя към нощното небе.

Ако падащата монета наистина бе срещнала твърдата земя, както човек естествено би предположил, че ще стори, възможно бе събитията, които последваха през тази нощ, никога да не се бяха случили. Възможно, но малко вероятно. Монетата полетя към пръстта, но когато стигна на седем-осем сантиметра от нея, се случи нещо необичайно. Тя изведнъж спря движението си и увисна във въздуха, сякаш изпитваше неохота да се върне на родната планета.

Двамата голф играчи я зяпнаха — слисани и изумени.

— Ей на това му викам аз номер — каза Джим, след като най-сетне си възвърна дар слово. — Наистина трябва да ми го покажеш при удобен случай. Жица ли е или се дължи на магнетизма?

Омали поклати глава.

— Не е мое дело — отвърна той и тържествено се прекръсти, — но се падна ези, тъй че предлагам ти да направиш първия удар.

— Не бързай толкова — отговори му Пули. — Монетата не е паднала на верандата, може да са й останали още няколко превъртания.

— Тя определено престана да пада — каза Джон, — и това е достатъчно за мен. Бъди така добър да започнеш.

— Не мисля — отвърна Джим и поклати бавно, но твърдо глава. — Не съм човек, който да обвинява другите в измама, но поведението на монетата ме кара да си мисля, че тук има нещо нередно. Бъди така добър да я хвърлиш отново.

— Значи искаш да видим кои ще спечели от три хвърляния?

— Не, кой ще спечели от едно хвърляне. Бих искал монетата, досущ като библейското семе, да падне на каменистата земя.

Омали сви рамене.

— Признавам собственото си удивление от анархистичното поведение на монетата, но се чувствам дълбоко оскърбен, че дори намекваш за двуличие от моя страна. Тъй като доверието е циментът, който свързва нашето дълго приятелство, предлагам да оставим нещата да си дойдат по местата или в този случай — да се реят над земята.

— Хвърли отново монетата — каза Джим Пули.

— Както желаеш — отвърна Омали, който беше вече твърдо решен да излъже при второто хвърляне. Наведе се и протегна ръка да вземе реещата се монета. И почти мигновено бе възнаграден с изпращяване на син пламък, който обгори пръстите му и го отхвърли назад в сенките, сякаш най-неочаквано бе връхлетян от препускащ локомотив. — Оу, ау, по дяволите и майната му! — долетя гласът му от мрака.

Пули се изкикоти.

— Нощта трябва да е по-гореща, отколкото съм си мислил, Джон — каза той. — Леко те цапна статично електричество, нали?

Омали изригна в кратък изблик на сквернословие.

— Тц, тц.

Пули протегна предпазливо крак, за да бутне с обувка монетата настрани. В светлината на преживяното от Омали, това бе грешно преценен ход от негова страна. За глупостта си той получи подобен разряд енергия, който стоманеният обков на носа на обувката му улови, плъзна по задната част на крака и го удари точно в слабините.

— Ърг — рече той, което технически погледнато бе по същество неточен термин. Стиснал срамотиите си, Пули се преви на две и падна на колене с кръстосан поглед.

Омали пропълзя до изгубилия дъха си и превит свой приятел.

— Кълна се, че нищо от това не е мое дело — каза той, докато подухваше обгорените си пръсти.

Пули измуча още едно „Ърг“, което поне бе окуражителен знак, че животът все още не го е напуснал.

— О, не! — рече изведнъж Омали. — Не отново.

Прахът под реещата се монета се бе разнесъл, за да разкрие ухиленото метално лице на още една руническа идеограма. Двамата гледаха как сякаш я обгръща леко сияние; то постепенно се усилваше, сякаш някой го зареждаше изпод земята, докато символът не се окъпа в силна бяла светлина.

Но това не бе светлина от Земята. Макар изображението да грееше с ослепителен блясък, светлината изглеждаше някак отделена, самостоятелна и не осветяваше изплашените лица на двамата играчи на голф. След това с доловимо изпращяване тя се превърна в зелена колона, в ясно изразен лъч, насочен право към нощното небе.

— Ърг, ърг — продължи Джим като сочеше обезумял в множество посоки.

Над целия район на парцелите се издигаха идентични лъчи. Те разрязваха нощното пространство на космоса и макар да изтъняха до дебелината на бели косъмчета, изглежда нямаха никакво намерение да сложат край на пътешествието си.

— Кажи ми, че всичко това не се е случило — помоли се Омали.

Пули успя да предложи: само още едно „Ърг“, което не донесе никакво успокоение. Всъщност, що се отнася до комуникациите, думата „Ърг“ се оказа пълен провал.

Точно тогава светлините изгаснаха. Изключваха се рязко една по една и оставиха нощта почти недокосната, макар Пули и Омали много добре да знаеха, че бе точно обратното. Пули най-сетне успя да си върне говора с тъпичък квакащ гласец, който се криеше някъде дълбоко в гърлото му.

— Какви бяха тези, Джон?

Омали поклати глава.

— Мисля, че навярно това бе начинът на Бог да ни посочи да се откажем от голфа.

Пули намери това обяснение за, най-меко казано, съмнително.

— Мисля, че Бог обикновено е малко по-директен в тези неща. Страхотен е с гръмотевиците нашият Бог. Но каквото и да бе това, то бе последната сламка, парцелите вече изгубиха очарованието си за мен.

— Напълно ти съчувствам. — Омали с мъка се изправи на крака и започна да изтупва туидовия костюм със здравата си ръка. — С тези странстващи камили, изчезващи общински шпиони, символи и прожектори напоследък тук изглежда се разгръщат най-необичайни дейности.

— Аз съм за това да кажем на Професора — каза Джим и в мислите му се появи съвършено изображение на гарафа с уиски.

Омали се бе заел да топи изгорените си пръсти в близкия воден резервоар.

— Мисля — отвърна той, — че Професорът си има и без друго неотложна работа. Но, както виждаш, монетата вече стигна до земята. — Той посочи палавото пени, което сега лежеше върху открития символ. — И макар още да си е на ези, като имам предвид нещастният случай, който те сполетя, съм готов да отменим това хвърляне.

— Благодаря ти. — Пули поглаждаше внимателно панталона на стария си туидов костюм с жилетка, който минаваше за почти нов. — Вече никак не ми се играе голф, бих предпочел чаша-две от нещо тонизиращо нервите.

— Аха — потупа се по носа Омали. — Мисля, че може би има бутилка или две от нещо подобно, което отлежава в този момент в моята барака. Би ли искал да отскочим дотам?

— Наистина бих искал, но по-бавничко, не се чувствам в най-добрата си форма.

Двамата поеха по пътя си из парцелите, крачеха предпазливо и заобикаляха отдалеч онези места, където на лунната светлина едва доловимо грееха странните символи.

Парцелът на Омали винаги бе предмет на спорове и разисквания между съседите му, притежатели на подобни места. Джон се стремеше да се държи настрани от общата практика да отглежда социално приемливи растения и специализираше във видове с непроизносими латински имена и опияняващо силни аромати. В парцела му често се появяваха и олюляващи се котараци с изпразнени погледи.

Пули внимателно прекоси лехата с цъфтяща мандрагора и посочи редиците извисяващи се стръкове беладона.

— За момента реколтата ти изглежда ужасно непривлекателна — каза той, колкото да завърже разговор.

— Предимно за износ е — обясни му Джон.

Бараката му имаше доста безвкусен вид с вдигнатите на асма ластари на акантуса и със засетите с мак саксии на прозореца. Омали отключи катинара на вратата и прибра две цветни картички от изтривалката зад нея. На една от тях бе изобразен Брентофорд, гледан отгоре. Омали прочете на глас написаното на гърба й:

— „Имам затруднения с демонтирането на Ковчега поради вкамененото му състояние, може да се наложи да го докарам цял. Поздрави на всички, Арчрой.“

— Всъщност ти вярваш ли на всички онези неща, които пише той? — попита Пули.

Омали сви широките си и без подплънки на сакото рамене.

— Кой може да каже? Изпраща картичките до Невил и до един или двама изтъкнати брентфордци. Мисля, че скоро ще последва молба за финансово подпомагане на транспортирането на Ковчега. Не ще и дума, че ще поиска платежните нареждания да се изпращат до някоя пощенска кутия в Западен Ийлинг.

— Много си суров, Джон.

— Реалист съм — отвърна реалистът.

Бутилките на Омали бяха изровени, питиетата — налети. Двамата се настаниха удобно върху чувалите с картофи, споделяха си една цигарка и си мислеха за това и онова. Колкото повече намаляваше съдържанието на бутилките, толкова намаляваше и мисленето за това и онова. Все повече тези размишления се насочваха спираловидно навътре, неопределеността и смътността им кристализираха с всеки кръг на спиралата, за да се превърнат в определености и абсолюти. И тези определености и абсолюти в крайна сметка се съсредоточаваха върху злочестото и болезнено прекратяване на турнирите по голф и в частност — на техния собствен.

— Вече става непоносимо — каза Пули, като опразни чаената си чаша и мигновено я напълни отново.

— Непоносимо е — отвърна Омали, който извърши същата операция.

— Трябва да се направи нещо.

— Абсолютно.

— Нещо драстично.

— Точно така.

— Бутилката ми е празна — каза Джим.

Омали му подхвърли друга.

— За твое здраве, Джон.

— И за твое.

Три часа и още толкова бутилки по-късно проблемът бе много близо до своето решаване. Проведено бе гласуване и според вдигнатите ръце, то завърши с единодушие. Прието бе, че загадъчните символи трябва да бъдат изкопани от земята с помощта на две лопати с дълги дръжки, всяка с гумени ръкохватки като предпазна мярка. Щяха да ги превозят с ръчна количка със също тъй изолирани дръжки до реката и да ги изхвърлят най-безцеремонно в нея. След като тези препятствия за играта бъдеха премахнати, вниманието щеше да се насочи към общинските шпиони. Не бе напълно уточнено точно какъв курс на действие ще бъде възприет по този въпрос, но в общи линии бе постигнато съгласие, че сериозна роля ще трябва да изиграят здравите сопи.

По това време луната бе изминала доста от нощния си път и когато двамата излязоха от бараката на Омали, парцелите вече имаха призрачен вид. Във въздуха се носеше хлад от типа „вдигни си яката“, а ниската луна хвърляше дълги и зловещи сенки с мъртвешки цвят. Перспективата да копаят в потенциално минно поле вече не носеше никаква привлекателност.

— Най-добре е да започнем на чисто сутринта — каза Пули и разтърка енергично ръце. — Аз ще се запътя към уютното гнезденце, към мекото легленце и тъй нататък, и тъй нататък.

Омали сграбчи оттеглящия се Джим за изтънялата яка.

— Не бързай толкоз, Пули — рече той, — няма точно сега да ми се измъкнеш като тапа от бутилка. — На Джим му се стори, че усети липса на убеденост в тона на ирландеца. — Предлагам компромисно решение.

Пули едва докосваше земята с пръстите на краката си.

— Ако имаш предвид да копаем на смени и ти да копаеш тази вечер, а аз — утре, аплодирам подобно решение.

— Едва ли — Омали го стисна още по-силно за яката. — Имам предвид да обиколим и да сложим маркери до тези символи, за да можем да ги открием. След това двамата ще копаем утре.

Пули намери това решение не само за разумно, но и за изискващо далеч по-малко усилия.

— Така е, когато човек си използва доброто старо сиво вещество — каза той на Джон. — А сега, ако малко поохлабиш хватката си, която ми причинява известно общо неудобство в областта на шията, ще се постарая да ти помогна по най-добрия начин.

Последва неизбежния спор за най-добрия начин за изпълнение на належащата задача. Пули предложи да се използват твърдите листа на брюкселското зеле като най-подходящ зеленчук за целта. В интерес на добрия вкус Омали издигна кандидатурата на добрия стар картоф като идеален заместител. Тогава избухна войната между колчетата на виещия се боб с обвити в станиол накъсани вестници във формата на пентаграми и маса още други предмети, като се започне от благородните и достойните и се стигне до определено неприличните. Най-накрая, след като Пули направи толкова нелепо предложение, че докара естествено избухливия ирландец до ръба на мигновеното убийство, Омали сложи край на спора веднъж и завинаги.

— Стига, стига — извика той. — Няма изобщо да ги маркираме, само ще обходим района и ще си водим бележки за всяко тяхно местоположение, когато ги засечем. Толкова и край.

Ако Пули носеше шапка, щеше да я свали пред своя другар и да я хвърли във въздуха.

— Блестящо — каза той и поклати възхитено глава. — Как го правиш бе, Джон?

— Мисля, че ми е дарба.

Пули извади тетрадката, озаглавена „Вече официалният наръчник за парцелен голф“, подаде я на Омали и каза:

— Да тръгваме. Теренът е твой.

Не бива да се забравя, че и двамата бяха погълнали значителни количества картофен джин, напитка, известна с трудния си махмурлук, а и светлината бе изключително слаба. Ако не бяха тези две обстоятелства, беше напълно възможно работата да бъде свършена с известна доза успех. Но за нула време двамината мъже се уловиха, че непрекъснато пресичат предишните си следи и драскотят нечетливи диаграми и описания из целия наръчник.

— Този вече го минахме — каза Пули и залитна настрани от светещия символ. — Сигурен съм, че го минахме.

Омали поклати глава:

— Не, не, ясно е като бял ден, виж, погледни откъде дойдохме. — Потупа по тетрадката, но докато го правеше, луната се плъзна зад голям облак и ги остави в пълна тъмнина. — Копеле! Май не мога да си намеря пътя.

— Най-добре ще е да спрем тогава — каза Пули. — При лошо осветление играта се прекратява, не може да се направи нищо, а леглото ме зове.

— Слухът ми е остър — предупреди го Омали. — Едно мръдване и ще те просна на земята.

— Но, Джон…

— Никакво, но!

Двамата постояха известно време в очакване луната да се завърне.

— Какво е това? — попита Омали без предупреждение.

— Какво е кое? — отвърна намусено Пули.

Омали посочи с невидим в мрака жест към една недотам отдалечена точка, където определено ставаше нещо неприятно.

Пули се взря и въпреки невзрачното осветление не му потрябва много време, за да го види.

— Ясно — каза Джим, — това окончателно ме довърши. Ние от фамилията Пули знаем кога е дошло време да се оттеглим.

— Затвори зяпналата си уста — прошепна дрезгаво Омали, скочи напред и прикова измъкващия се към земята.

Откъм изоставената барака на Соуп Дистант се виждаше мека червена светлина, която се засилваше. Вратата на здраво затворената постройка бавно се отваряше и именно от нея излизаше призрачната червена светлина.

— Ще хвърлиш ли едно око натам? — попита задъхан най-добрият дъблински потомък.

— Предпочитам да не го правя — каза Пули, който се изправи на крака и тъкмо се готвеше да хукне.

Омали сграбчи другаря си за опърпания крачол на панталона.

— Виж — рече той, — е това вече е нещо.

От всички страни на парцела се движеха сенчести фигури, фигури неразличими и с размазани очертания крачеха като автомати, но винаги следвайки неземната червена светлина.

— Всички богове! — прошепна Джим, когато един мина толкова близо, че разкри ъгловатия си профил, — общинските шпиони, десетки общински шпиони.

Омали дръпна отново Пули към твърдата земя.

— Ще те посъветвам да си мълчиш — прошепна, — и да не си показваш много-много носа навън.

— Гади ми се — изстена Джим.

Мършавите фигури не преставаха да прииждат. Те тихо минаваха покрай множеството препятствия, пръснати из парцелите. Никой не извърна глава от предначертаната си цел и всички крачеха с механична точност.

Пули и Омали наблюдаваха придвижването им с широко отворени очи и зяпнали челюсти.

— Трябва да ги проследим — каза Джон, — да видим какво са намислили.

— Да бе, как ли пък не!

— Страхливец. Хайде, човече, дай да разнищим тази работа.

Пияните рамене на Пули увиснаха.

— Джон — каза той, — нима наистина смяташ, че от проследяването на тази банда призраци може да излезе нещо хубаво? На мен ми се струва, че ще се натресем право в някой капан. Това е само мое мнение, разбира се, и то е силно повлияно от състоянието на глуха паника, в което се намирам в момента. В цялата тази работа има нещо тотално сбъркано. Дай да се махаме от парцелите веднага, да се махаме завинаги и никога да не се връщаме повече. Какво ще кажеш?

Омали прецени ситуацията. Нещата наистина изглеждаха малко неопределени. Онези крачещи мъже ги превъзхождаха значително в жива сила и в тях определено имаше нещо неестествено. Може би щеше да бъде по-разумно да задават въпросите по-късно. Но пък имаше доста въпроси за задаване и може би сега бе времето за това, както и двамата бяха набрали смелост, или поне докато в старите им вени пулсираха големи излишъци от алкохол.

— Хайде, Джим — каза той насърчително. — Само един бърз поглед, за да разберем какво са замислили, какво може да ни навреди? След деня, който преживяхме, нищо друго не може да ни се случи, нали?

Пули си помисли, че би могло, и както се оказа, бе напълно прав.